Търси се наследник на Клоп или правилният избор за Ливърпул

публикувано на 25 Април, 2024 | Четеш за 10 минути

След като през януари Юрген Клоп обяви намерението си да напусне Ливърпул в края на сезона, медиите непрестанно ни заливат с имена на възможните му заместници. И това е напълно разбираемо - новината дойде изненадващо и развълнува целия футболен свят. Един от най-добрите футболни треньори на нашето време напуска своя пост и създаде две интересни възможности.

материал на

Иван Маслинков

Първо, освобождава позиция начело на един от европейските грандове, на която друг специалист ще има шанс да създава история. Второ, пред футболните клубове и национални отбори се отвори шанс да съблазнят и привлекат (макар и след края на желаната от него почивка) мениджър спечелил почти всичко във футбола.

За Ливърпул, и за нас - феновете на отбора, това е едно от най-значимите събития в клуба, всъщност от назначението на самия Клоп насам. По-важно от реконструкцията на трибуните, от привличането на Мохамед Салах или от напускането на Мане и Фирмино. Съпоставимо е само със спечелването на титлата от Висшата лига, дошла най-вече благодарение на работата на германеца. Изненадата и тъгата във феновете е голяма (ако мога да съдя по себе си). Критики и враждебност (породени от решението му) липсват, защото благодарността за свършената от него работа е огромна. Сигурно така са се чувствали феновете, когато са напускали Бил Шанкли, Боб Пейсли, Джо Фейгън и Кени Далглиш. Може би за нашето поколение ще е по близко сравнение с пенсионирането на Сър Алекс Фъргюсън от Маченстър Юнайтед, но поддръжниците на Ливърпул не обичаме дори сравнения с легендите на големия противник.

Ситуацията обаче създава и една нелека дилема за ръководството - кой би могъл да наследи най-успешния треньор на клуба в последните над 30 години ?

А още по-интересен е въпросът - трябва ли им въобще наследник или заместник? А не е ли по-добре мениджър с изцяло нови концепция и виждания за развитието на тима?

Отговорът на двата въпроса е свързан и засега изглежда, че ще се търси талантлив млад мениджър, с потенциал да води отбора за продължителен период. Първият избор на клуба? Е, той е пределно ясен - Юрген Клоп. Шефовете са опитали да му предложат повече пари, но са били наясно, че това няма да проработи в дадения момент. Това ни води до второто предложение, за което се споменаваше в медиите - Пеп Линдерс, помощникът на германеца. Той обаче заяви в интервю, че не би останал в отбора като наследник на Клоп. Причината - защото смята, че би бил точно това, наследник или продължение на сегашния наставник, а според него клубът ще се нуждае от нещо друго. Следващият мениджър трябва да е нов човек със свежи идеи, защото всичко друго би било просто опит за продължение или имитация на Клоп, нещо с което едва ли някой би се справил.

За да изберат правилния човек и да избегнат криза, 'червените' се обърнаха първо към познати имена, но не за мениджърския пост. Собствениците от Фенуей Спортс Груп (ФСГ) се постараха да върнат в клуба Майкъл Едуардс (бившия спортен директор, който напусна през 2022 година). Едуардс е отговорен за назначаването на Юрген Клоп и за редица от важните трансфери, като се твърди, че лично е настоял за привличането на, превърналия се в голямата звезда на тима, Мохамед Салах (въпреки желанието на Клоп да вземат Юлиан Бранд за позицията на дясно крило).

Това не е първият опит да го върнат на Анфийлд, но този път са успели да го изкушат с по-висок пост - главен изпълнителен директор по футболните въпроси на цялата ФСГ (а не само на клуба Ливърпул). Надеждите са, че Едуардс отново ще помогне да се избере правилния мениджър, за да продължи клуба в правилната посока, въпреки значимите промени, а и че ще донесе стабилност и спокойствие, така че новия наставник да успее да реализира идеите си.

Прочети още 'Байер на Чаби Алонсо - ефективност и красота, но докога?'

или пък

'Унион Берлин - история за кръв, пот и сълзи, но от радост'

Имената, към които се насочи ръководството на Ливърпул, навеждат на мисълта, че те са съгласни с думите на Линдерс. За основна цел и фаворит за поста бе посочен бившият футболист на мърсисайдци и настоящ треньор на Байер Леверкузен Шаби Алонсо. Испанецът прави истински фурор в Бундеслигата и донесе първа титла на 'аспирините' в историята. Затова не е изненада, че той се превърна в един от най-високо ценените млади наставници и бе желан не само от Ливърпул, но и от другите си бивши работодатели Байерн Мюнхен (баварците също ще останат без мениджър в края на сезона).

Стилът, който той налага, е нов (според някои дори тактически революционен) и доста различен от този на Клоп. Подредбата, на която основно се залага е 3-4-2-1, в която двамата футболисти зад нападателя са разположени във вътрешността на терена и играят роля, сходна с тази на класическия номер 10. Играта е съсредоточена в средата на терена, където Байер разполага с много играчи. Те разиграват с къси бързи подавания, като имат голям процент точност и по този начин контролират темпото и развитието на двубоите. Другият ефект от силното експлоатиране на центъра е, че се освобождават много пространства по фланговете. Там се разчита основно на двама флангови полузащитници, които имат много отговорности в атака (и в защита) и са сред основните голмайстори в тима.

Стилът изглежда силно повлиян от испанския национален отбор, спечелил две Европейски и едно Световно първенства (от който Алонсо бе важна част), както и от тактиките на Барселона от началото на предходното десетилетие. Той обаче е комбиниран с модерния германски стил на агресивно пресиране високо по терена, защото да не се позволи свободното разиграване и изграждане на атаки е основна част от тактиката на Леверкузен. Интензивността при притискането на противниковите играчи може да се промени и засили, в зависимост от важността на срещата и това кой е опонента (например при победата с 0-4 над Унион Берлин).

Не мога да отрека, че възможността треньорът, създал този стил да се премести на Анфилд, предизвика вълнение в мен като фен, но Алонсо обяви своето решение да остане в Леверкузен.

На Ливърпул се наложи да потърси нов избраник за поста и така на преден план излезе Рубен Аморим. Настоящият наставник на португалския Спортинг покрива много от същите изисквания, като Шаби Алонсо, но според доста анализатори може да се окаже дори по-удачен избор. Отново говорим за млад специалист с концепция, доста различна от настоящата на 'червените', но пък с някои детайли и планове, съвпадащи с тези от тактиките на Клоп.

За четирите му години при 'лъвовете', той твърдо се придържа към 3-4-3, независимо дали води или изостава в резултата, нещо което предизвиква упреци в инатливост и неприспособимост. Само че, ако се загледаме в играта на тима през първия му сезон в Лисабон (когато печели титлата) и през настоящия (в които води в класирането и е на път към нов трофей), се вижда, че стила на игра и тактиката е преживяла голямо развитие, въпреки че условно играчите са разположени в същата формация. В началото на престоя му играта е по-скоро защитна и предпазлива, като подредбата често преминава в 5-3-2. Това носи голяма стабилност в отбрана и титлата, но и някои забележки за липса на атрактивност. Основите обаче са поставени и върху тази дефанзивна стабилност, днес е изграден един атрактивен атакуващ стил, в който играчите с лекота преминават от 3-4-3 в 5-3-2, когато се защитават и в 3-2-5, когато атакуват. В тази система центърът отново е наситен с футболисти, а за широчината се грижат основно халф-бековете. Крилата, ако могат да бъдат определени като такива, са прибрани по-близо до централния нападател, като основно оперират в зоната между централните и страничните защитници на противника.

Много важна е ролята, която изпълняват централните защитници при изнасянето на топката и спирането на контраатаките на съперника. Ляво и дясно стоящите бранители са силно атлетични и бързи, за да могат да покриват пространствата зад халф-бековете, когато отборът им загуби топката. При изнасянето, те застават от двете страни на вратаря, за да му отворят опции за пас, а централностоящият защитник се придвижва напред в халфовата линия, ставайки основна част в придвижването на топката напред. През този сезон, когато противниците пресират високо, понякога един от халфовете се връща назад в линия с вратаря, разменяйки в някаква степен места с централния защитник, за да се преодолее първата преграда пред изграждането на атака.

Стилът е интересен, модерен и - в настоящия си вариант - атакуващ. Едно от нещата, които може би го правят по-подходящ, е по-голямата директност, в сравнение с отбора на Алонсо. Защитниците и вратарят на Спортинг не се свенят да изпращат дълги пасове, където високият централен нападател се движи свободно в зоните между противниковите бранители, за да обира тези подавания и понякога си разменя мястото с някое от крилата. Това е оръжие, което Ливърпул използват и при Юрген Клоп, така че поне с тази част от новите изисквания би трябвало да привикнат бързо, дори да има някакви разлики в детайлите.

Прочети още 'Суперлигата - разбиване на монопола или на футбола'

или пък

'Синият картон - как работи новата идея на ФИФА и има ли смисъл от нея?'

Но нека не прибързваме. Аморим е сочен за почти сигурен, за овакантяващия се пост на Анфийлд, но в един момент така се говореше и за Алонсо. Въпреки, че медиите говорят за проведени интервюта и устно разбирателство между двете страни, самият той отрича да е имал срещи и договорки с Ливърпул. Изказването му дори звучи леко ядосано, като казва още, че той е мениджър на Спортинг и желае да печели с тях, не се е срещал с други клубове и това ще е последния коментар за бъдещето му.

Което намирам за интересно обаче е, че първите два избора на Ливърпул за нов наставник са доста различни от Клоп, в изискванията си към футболистите и в начина на игра на отборите си. Те са се насочили към тези варианти, въпреки че имат възможност да потърсят специалист със стил доста по-близък до сегашният им. Не говорим за имитатор, а за човек със собствен стил, идеи и разбирания, които обаче са по-близо до тези на Клоп и може би дори са повлияни от неговите. Такива мениджъри със сигурност има, особено сред немската школа, а като пример веднага ми хрумва името на Ханзи Флик. Когато се разбра, че три от големите европейски колоси (Ливърпул, Барселона и Байерн Мюнхен) ще си търсят нов старши треньор, мислите ми веднага се насочиха към Флик, като един от фаворитите за всеки от трите поста. Бившият наставник на Байерн и Германския национален отбор, притежава необходимия опит и успехи зад гърба си (7 трофея за година и половина начело на баварците). В един момент той бе сочен за фаворит за Барселона, като се тръбеше, че си търси жилище и учи испански, но и тези слухове замряха, а на преден план излезе новината, че каталунците се опитват да убедят Шави да остане начело на клуба.

Името му обаче така и не бе сериозно свързано с Ливърпул, а смятам, че треньор спечелил требъл и със статистика от над 80% победи начело на Байерн, би бил добър вариант за наследник на сънародника си. Много от елементите на продукциите на двамата мениджъри си приличат, затова на теория Флик би трябвало да може по-лесно и по-бързо да предаде и реализира идеите си, без да има продължителен период на адаптация и преход, какъвто видяхме в първите сезони под ръководството на Клоп. Отговорните лица в клуба обаче са се насочили към други опции - основно Рубен Аморим.

Друг важен детайл е работата с футболистите от психологическа гледна точка. Аморим е сочен за отличен мотиватор и в съблекалнята на Спортинг успява да поддържа спокойна, положителна и ползотворна атмосфера. Той развива успешно играчите под свое ръководство и ги предразполага да покажат най-доброто, на което са способни. Това се вижда на терена, където те се раздават и се подобряват или поддържат високо ниво, след като започнат работа с мениджъра. Това, всъщност, може да е в основата на желанието им да го привлекат, а не дали тактическите му разбирания са близки или не до тези на Клоп.

- - -

Изборът на ръководството да се насочи към тези наставниците е любопитен. Логически ми се струва, че има наставниците като Ханзи Флик, с които прехода към Ливърпул без Юрген Клоп ще е по-плавен и бърз. Може би бил дори незабележим и добрите игри и успехите да продължат.

Но клубът може би няма нужда от това, а от ново начало, нов стил, с който противниците не са свикнали и не познават толкова добре. Точно това представлява Аморим - неизвестното, непознатото, което може да върне тежките времена от миналото или пък един възобновен период на възход и дори повече трофеи за тима. И макар да бих предпочел Клоп да остане, новото начало понякога може да изглежда страшно, но то винаги е и вълнуващо.

А за да сме честни, наставник с профил по-близък до този на Клоп, също не гарантира устойчивост . . .

източници:

wikipedia.org

https://www.transfermarkt.com/

https://totalfootballanalysis.com/category/head-coach-analysis