Суперлигата - разбиване на монопола или на футбола?
публикувано на 2 Април, 2024 | Четеш за 12 минути
През пролетта на 2021-ва, аз бях сред милионите фенове на футбола по света, които се събудиха в един априлски ден и научиха за създаването на нов супертурнир, с участието само на най-богатите отбори в Европа. Въпреки че се очертаваше всяка седмица да има мачове, които обикновено гледаме от четвъртфиналите на Шампионската лига нататък, (както по-
материал на
голямата част от останалите фенове) аз бях против този турнир, наречен Европейска Суперлига.
В дните преди коледните празници на 2023-та, стана ясно че протестите на феновете на най-големите европейски клубове (през пролетта на 2021-ва) само са забавили процеса по налагане на Суперлигата, а не са го спрели.
Макар тогава висшестоящите органи да заведоха сума ти дела срещу организаторите на Суперлигата, никой не може да ме убеди, че нещо друго освен острата реакция на феновете спря развитието на този турнир. Сигурен съм, че Флорентино Перес, Жоан Лапорта, Андреа Аниели и останалите идеолози на проекта не са очаквали толкова категоричен отказ от страна на запалянковците.
След онези бурни десетина дни през април 2021 г., събитията се уталожиха и имаше твърде 'оглушителна' тишина по случая, като само от време на време се оповестяваха решения на съдилищата, в които бяха заведени дела срещу Суперлигата. През цялото време организаторите повтаряха, че са прави в исканията си и това ще бъде решено по правов ред. Макар мнозина да се съмняваха в техните думи, те се оказаха истина, тъй като Съдът на Европейския съюз се произнесе, отсичайки че ФИФА и УЕФА нямат право да узурпират ръководенето на футбола.
Може да прозвучи малко популистко, но намесата на Съда на ЕС по въпроса със Суперлигата ми идва не на място, тъй като не смятам че Европейският съюз има право да се меси по въпросите на футбола, защото той не участва във финансирането и управлението на този спорт. С риск да си навлека гнева на някои по-'правоверни' читатели, бих използвал същите думи като президента на БФС в оставка Боби Михайлов, когато бе изслушван пред комисия в Парламента. Той избълва куп глупости пред тази мултипартийна групичка, но каза и нещо много вярно: 'Нищо не сте направили за футбола!' Михайлов използва тези думи, неодобрявайки намесата на властимащите в делата на футбола.
Да не ме разбере някой погрешно – не мисля, че мога да заема категорична позиция ЗА или ПРОТИВ Суперлигата, за да защитавам като опълченец на Шипка някоя от двете страни. Смятам обаче, че с въпросите за футбола не трябва да се занимава Европейският съюз, тъй като за мен това е прекалено дълбока намеса на политиката във футбола, срещу която съм напълно против.
Че ФИФА е узурпирала футбола е повече от ясно, но трябва да признаем - без тази организация, любимата ни игра едва ли щеше да се превърне в днешния глобален феномен, радващ се на вниманието на милиарди хора по целия свят. За да добие днешното си могъщество, ФИФА тръгва от нищото, защото когато е учредена и започва да функционира (през 1904 г.), футболът все още се професионализира, а за организации и международни турнири е абсурдно да се говори. Първият международен турнир е Копа Америка през 1916 г., а в следващите над 70 години организацията трябва да преодолява големите политически противоречия между държавите-членки, за да може да организира Световните, а след това (посредством УЕФА) и Европейските първенства. Заради двете Световни войни, напрежението между държавите е огромно, а това възпрепятства идеите на ФИФА за Световните първенства, които по онова време са единственият източник на нейните приходи.
Чак по времето на Жоао Хавеланж (в последната четвърт на XX век), ФИФА започва да действа като пазарно-ориентирана институция и започва да търси различни източници на приходи за дейността си. За да не си каже някой, че одобрявам ФИФА, веднага подчертавам - през XXI век, всяко едно от големите решения на тази организация може да бъде поставено под съмнение на база законност и честност, тъй като в последните години започнаха да излизат на бял свят купища факти за корупционни дейности на най-високо ниво в организацията.
Изборът на Русия и Катар за домакини на последните две Световни първенства е доказателство за това. Ако Русия може да бъде 'оневинена', след като местното първенство държеше ниво в Топ 15 на Европа допреди войната в Украйна, то Катар!? Моля ви се, там има само един град и един стадион, а местните (малко над 300 хиляди човека) сигурно предпочитат да гледат надбягвания с камили, отколкото футбол.
Неслучайно Сеп Блатер и Мишел Платини са обект на много разследвания и бяха изхвърлени от президентските кресла на ФИФА и УЕФА, заедно с още десетки служители на двете асоциации. В общи линии, ФИФА се корумпира, след като разбра, че с футбола идва не само забавлението на милиарди по целия свят, но и солидни парички.
- - -
Сега малко за Суперлигата, тъй като в разразилия се конфликт трябва да се покажат и двете участващи страни. За съществуването на споразумение за създаването на тази надпревара се говори още от 1998-ма година, но промяната на формата на Шампионската лига и допускането на 32 отбора (вместо 24) да участват в най-силния европейски клубен турнир, провалят плановете за по-ранно създаване на негова алтернатива.
Организатор на турнира е компанията A22 Sports Management, а източник на финансиране е JPMorgan Chase. Разбира се, от Суперлигата анонсират, че паричните награди към участниците в нея ще бъдат по-високи, отколкото са те в познатите нам турнири към момента. Инвеститорите са готови да дадат 15 милиарда евро за срок от 3 години, което е в пъти повече от наградните фондове в ЕКТ.
Именно финансите смятам са основния плюс, който отборите виждат в Суперлигата, защото след навлизането на арабските петродолари в европейския футбол, някои от грандовете започват да губят позиции, на база наложените в първенствата им регулации относно трансфери и финансиране. Това важи в най-голяма степен за Испания, където пандемията от Covid-19 извади на показ безхаберното управление в Барселона и каталунците все още не могат да си 'стъпят здраво на краката', по отношение на финансите. При Реал Мадрид нещата не стоят по този начин, защото 'кралете' водиха изключително правилна трансферна политика в последните 6-7 години, върхът на която бяха трансферите на звездите на тима в атака Винисиус и Родриго, за които Реал плати общо 90 милиона евро през 2018 и 2019 г.
През 2021 г. Суперлигата допусна голяма грешка и тя се коренеше в това, че искаше турнирът да бъде твърде луксозен, като включва само 20 отбора, от които 15 са постоянни участници (сиреч – най-богатите и влиятелни клубове в Европа). Това предложение обаче нямаше как да се приеме, защото твърде много клубове оставаха низвергнати.
Затова, в края на 2023 г. (след като Съдът на ЕС постанови, че ФИФА и УЕФА нямат право да налагат наказания на Суперлигата) организаторите на новата надпревара показаха нов, подобрен формат с 64 отбора, разделени в 3 лиги - Star League и Gold League с по 16 отбора и Blue League с 32 отбора. Този вариант може да бъде дискредитиран от ФИФА и УЕФА с довода, че тези лиги копират Шампионска лига, Лига Европа и Лигата на конференциите. Дали това е така, би се разбрало при тяхното започване, за да видим кои отбори играят в тях и какви са наградните фондове.
От Суперлигата вече загатнаха, че са се договорили с 20 клуба и са близо до споразумение с още 30, но ако изключим Реал Мадрид, Барселона и Наполи, не се сещам за други топ-клубове, подкрепили открито проекта. От друга страна, десетки клубове се разграничиха от този проект публично и заявиха, че не биха приели покана да участват в Суперлигата. Ето и част от тях: Манчестърските Юнайтед и Сити, Ливърпул, Челси, Тотнъм, Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд, Атлетико Мадрид, Валенсия, Севиля, Реал Сосиедад, ПСЖ, Лион, Монако, Интер, Рома, Аталанта, Галатасарай, Фенербахче, както и българските ЦСКА и ЦСКА 1948.
Прочети още 'Синият картон - как работи новата идея на ФИФА и има ли смисъл от нея?'
или пък
Макар мнозина да се съмняват в твърденията на организаторите на Суперлигата, за постигната договорка с толкова много клубове, не изключвам, че е напълно възможно такова споразумение да съществува, но да се пази в тайна. Причината – в много от топ първенствата на Европа се готвят или вече са приети нови закони за санкции срещу клубовете, подкрепили Суперлигата. По този начин въпросните клубове все пак ще бъдат наказани, въпреки постановлението на съда на ЕС.
В това решение има деликатен нюанс, защото освен клубове, ФИФА и УЕФА не могат да наказват футболисти, подкрепящи Суперлигата. За какво трябва да ни говори това? Ако Европейската Суперлига започне да се провежда независимо от досегашните евротурнири, то тя ще бъде фактор при трансфери на футболисти между отбор-участник, и такъв, който не е част от нея. Освен това, по този начин Суперлигата би могла да използва футболисти за свои рекламни кампании, без да рискува глоба за незачитане правата на изображенията на въпросните играчи. Интересно би било, ако футболист от клуб-неучастник иска да участва в маркетингова кампания за нея. Като цяло се появяват доста подобни мини-казуси, гарантиращи много полемики в бъдеще.
- - -
В последно време виждам едно парадоксално поведение от страна на футболните ръководни структури, тъй като в някои аспекти УЕФА копира изцяло първоначалния модел на Суперлигата, докато в други се прави и невъзможното, за да стане футболът интересен за хората, дори от най-затънтените и нефутболни краища на планетата.
По първото твърдение – от сезон 2024/25 форматът на Шампионската лига ще се промени и в турнира ще участват 4 отбора повече, а разпределението на тимовете също ще бъде по различен начин. Въпреки увеличаването на отборите в групите на ШЛ, за клубовете от по-ниско ранкираните държави ще остане все така трудно да се класират за тях, а за тези от България и нам подобните футболни страни, тези 36 места ще си станат същинска 'обетована земя'.
В същото време, ФИФА се опитва да развие в максимална степен многообразието на футбола, глобализирайки го чрез новите формати на Световните първенства за държави и клубове: мондиал 2026 за пръв път ще бъде в 3 държави – САЩ, Канада и Мексико, и в него ще участват 48, а не 32 отбора. Тези допълнителни квоти обаче ще се разпределят пропорционално между континенталните федерации, а няма да се приоритизира европейският футбол, с включването на възможно повече отбори от Стария континент. Тук е моментът всеки, който все още се интересува от националния отбор на България, да се натъжи, защото това е ужасна новина за нашите, които само преди дни играха в т.нар. супертурнир в Баку, наречен FIFA Series. Там участваха отбори от цял свят – Танзания, Монголия и домакините от Азербайджан, а 'лъвовете' премериха сили с Танзания и Азербайджан.
Освен това, Световното клубно първенство вече няма да включва само първенците на всички континенти, а ще бъде същински турнир, който ще включва 32 отбора! Той ще се провежда на всеки 4 години и ще включва по няколко отбора от всяка конфедерация.
Пример за опита на сегашните властимащи институции да направят футбола възможно по-всеобхватен е Европейското през 2021 г., когато шампионатът се проведе в 11 града из цяла Европа.
Да се върнем на Суперлигата, защото, ако съдим по настроенията сред клубовете през последните 2 месеца, това състезание няма как да бъде толкова елитно, колкото бе анонсирано в началото.
За мен този вариант е по-приемлив, въпреки че се очаква качеството на мачовете да бъде на по-ниско ниво. Не мога да си кривя душата и да лъжа, че не ми прави кеф да гледам най-силните отбори в Европа да правят мачове, които не искам да свършват. Едва ли има фен на футбола, който обича да гледа лоша продукция на терена. Въпреки това, супердербита през цялата година биха били интересни за 4-5 години, докато отборите се извъртят да играят помежду си. След това ще стане скучно. Ако се запази сегашният формат с 64 отбора, ще можем да видим много нови отбори и футболисти, които ще имат шанс да влязат под светлината на прожекторите и да получат парче от финансовия пай, който са им подготвили JPMorgan Chase и останалите спонсори (все още неоповестени, но при благоприятно решение на всички съдилища, веднага ще започнат да планират рекламните си кампании за ролята си в турнира).
Получавайки възнаграждение от колосалния награден фонд, средностатистическите европейски отбори ще могат още по-успешно да се конкурират и да са по-равностойни с т.нар. грандове, а това може да бъде само от полза на футбола, тъй като колкото по-непредсказуем е един спорт, толкова по-голям интерес предизвиква сред аудиторията.
Ръководството на Суперлигата съобщи, че на 14 март Търговският съд №17 в Мадрид ще изясни финално решенията на Съда на ЕС и така ще може да се пристъпи към сформиране на състезанието. Не съм оптимист, че след тази дата всичко вече ще е ясно, въпреки оповестеното начало на Суперлигата през есента на 2025 г.
Каквото и да се случи обаче, вярвам, че последният глас трябва да бъде на феновете и съм сигурен, че ще се случи така, защото мнението на привържениците ще стане ясно много бързо, ако в крайна сметка Суперлигата започне да функционира. Това мнение може да бъде показано директно (както се случи през април, 2021-ва), но и индиректно. Вторият начин ще бъде посредством интереса към мачовете от новия турнир и дали те ще се ползват с такава гледаемост, както срещите от турнирите на УЕФА, въпреки обявеният безплатен достъп за зрителя.
Не е изключено някоя от двете страни да инициира вид повсеместен референдум за феновете по света, или поне за организираните такива, но това ще се случи само ако въпросната страна е убедена в успеха си. В противен случай тази страна сама 'ще се простреля в крака', както се казва.
Прочети също 'Лично писмо до един идол'
или пък
В началото на материала стана ясно какво се е въртяло в главата ми по време на анонсирането на проекта през 2021 г., но три години по-късно виждам, че тенденциите във футбола се променят и идеите на организаторите на този проект имат почва.
Въпреки това, не смятам че е дошъл моментът ФИФА и нейните подопечни организации да бъдат 'пенсионирани', тъй като без тях има риск във футбола да настъпи анархия и досегашните регулаторни органи (колкото и неефективни да са в определени случаи) да престанат да съществуват, за да бъдат контролно звено на световния футбол. При тази ситуация, кооперирането между ФИФА и Суперлигата ми се струва удачен вариант. Чрез него ще може във футбола да влязат свежи идеи и финанси, защото е видно, че някои от идеите на формата на Суперлигата са интересни и най-важното за клубовете – доходоносни.
Склонен съм да смятам, че ако има подобно предложение за партньорство между двете организации, от Суперлигата биха били по-активни в реализирането на тази идея, докато ФИФА ще бъде по-скептичната страна, което е нормално, защото така тя ще загуби част от властта си, а това оказва влияние на престижа и финансовото ѝ състояние. Все още не мога ясно и точно да формулирам в съзнанието си под каква форма може да се роди евентуално сътрудничество на ФИФА и Суперлигата, т.е. как ще бъдат разпределени правомощията, ще се създадат ли нови турнири или сегашните ще продължат да бъдат видоизменяни, както се случва все по-усилено от няколко години.
У мен обаче има притеснение, че дори двете организации да започнат да си партнират, отново ще се появи конкуренция помежду им и те ще опитат да развият областите, за които отговарят, повече от местата, в които по-голяма власт има отсрещната страна. Най-големият ми страх са евентуалните санкции, евентуално наложени на клубове, заели една или друга страна, защото имам лошото усещане, че когато се стигне до подобни репресивни ходове, неравенството във футбола се увеличава и бездната между най-богатите и най-бедните клубове става още по-широка.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.