Унион Берлин - история за кръв, пот и сълзи, но от радост
публикувано на 2 Юни, 2023 | Четеш за 9 минути
За редовия запалянко в България, Унион Берлин е донякъде странен, но пък и много любопитен обект. В последните години у нас повечето хора гледат на този клуб като на едни симпатяги, които се справят по-добре от очакваното в Германия, често побеждават доста по-богати съперници и имат стадион с много интересно име.
материал на
Всичко това е напълно вярно, но и напълно недостатъчно, за да се разбере какво всъщност означава този клуб, който никога не е бил сред най-богатите в Германия. Едва ли и някога ще бъде такъв, защото именно в това му е чарът – да бъде един малък клуб от големия Берлин, който за сметка на парите, има нещо много по-значимо – безкрайната обич на феновете си, които са готови да пролеят кръвта си, в най-буквалния смисъл на думата, за да може Унион да го бъде.
Затова и ще се опитам да ви разкажа историята и перипетиите, през които червеният клуб от германската столица преминава, за да може днес да го гледаме както в Първа Бундеслига, така вече и в евротурнирите. Малък спойлер – в историята има и българска връзка.
Поред на номерата – клубът е основан през 1906 г., като през годините сменя 6 имена, за да може да придобие сегашния си облик през 1966 г. Поради факта, че по това време Европа е в периода на Студената война, а клубът се намира на изток от Берлинската стена, той става част съответно от ГДР. До края на Студената война и разпада на Берлинската стена, Унион играе в шампионата на ГДР – Оберлигата, като на няколко пъти изпада в Щафел 2 (второто ниво на футбола в ГДР).
Обединението на Германия през 1990 година е тежък удар за Източна Германия и Унион е сериозно засегнат през това последно десетилетие на 20-и век. Клубът изпада в третото ниво на германския футбол, където прекарва 9 сезона.
Тук идва българската връзка, защото на 1 юли 1999 г. начело на отбора застава Георги Василев-Гочето, който заменя на поста старши треньор Фриц Фукс. Преди да преминем към първите големи успехи в историята на Унион (които идват под ръководството на родния специалист), няма как да не споменем един от прякорите на отбора у нас, а именно, че Унион е наречен ‘най-българският отбор в Германия’. Няма и как да е иначе, при положение, че в историята си е имал двама български треньори – освен Василев, начело на тима за кратко е бил и Иван Тишански, който е юноша на ЦСКА, но прави име в Левски. В отбора от Източен Берлин пък са играли наши състезатели като Емил Кременлиев, Христо Коилов и Костадин Видолов, което прави българската връзка в отбора много сериозна и можем уверено да заявим, че именно българите са най-уважаваните чужденци в клуба, заради това, което са сторили за него.
С Георги Василев начело, Унион постига първия си голям подвиг, като през 2001 г. достига до финала за Купата на Германия, бидейки част от Трета Бундеслига. На 26 май 2001 г. на ‘Олимпиащадион’ в Берлин, Унион губи с 0:2 от един от грандовете в страната – Шалке 04, но пък показва на феновете си, че е готов да надмогва себе си в името на това да ги зарадва. Този сезон е още по-успешен и заради това, че тимът завършва на първо място в шампионата и така се изкачва във Втора Бундеслига.
На 12 октомври 2002 г. 'железните' се разделят с Георги Василев, който и до днес е на трето място сред треньорите с най-много мачове начело на отбора (131 срещи), но той има и кратък период начело през пролетта на 2006 г. За кратко през есента на 2002 г. треньор е Иван Тишански, а в края на въпросния сезон тимът завършва на 6-о място във второто ниво на футбола в Германия.
Две години по-късно, клубът се изправя пред най-тежкото изпитание в своята история – борбата за своето спасение. Берлинчани отпадат в Трета Бундеслига, а клубът е близо до фалит. За да не се случи най-лошото, 'железните' трябва да съберат сумата от 1,46 милиона евро. Тук ръка на клуба подава най-ценният му капитал – феновете. По-голямата част от привържениците на клуба са обикновени работници, чийто доход не е чак толкова висок, че да си позволят да съберат тази крупна сума и това кара феновете да принесат в жертва себе си в името на оцеляването на любимия отбор.
Феновете организират кръводарителска кампания под надслов 'Дари кръв за Унион', при която огромен брой запалянковци от цял Източен Берлин се стичат в болниците в германската столица, където дават кръв срещу заплащане. Така са събрани 1,5 милиона евро – пари, които отиват за спасението на Унион Берлин. Този акт на безпрецедентна подкрепа и любов трогва ръководството на 'железните', като един от шефовете заявява:
'Това беше много силен символ на онова, което тези хора са готови да дадат за отбора. Без феновете този клуб е нищо!'.
Унион е спасен, но през 2008 г. отново трябва да се бори, за да спаси своя лиценз и да може да намери място във Втора Бундеслига през следващата кампания. Причината за висящия лиценз е овехтелият стадион на тима, който носи звучното име 'Старото лесничейство'. Излишно е да казваме, че клубът няма финансовата възможност да реновира своя дом, чието състояние и облик не позволява на клуба да вземе лиценз за него.
На помощ на Унион отново идват феновете, които успяват да съберат средства за материалите, нужни за ремонта на съоръжението, намиращо се в близост до Мелоупарк в Източен Берлин, покрай който минава река Шпрее. След като са събрани пари за материали, е нужна работна ръка, която да извърши ремонта и затова около 2500 привърженици на 'железните' запретват ръкави и работят напълно безвъзмездно в продължение на 10 месеца, за да превърнат 'Старото лесничейство' в стадион, годен за провеждане на мачове. Един от лидерите на агитката на тима – Франк Фелкер, си спомня за тази саможертва от страна на запалянковците:
'Всеки даде своя принос в строителството. Познавам дори хора, които напуснаха работа, за да се включат в каузата. Това, обаче не е всичко. Впоследствие привържениците купуват стадиона, като всеки член на фен-клуба дава по 500 евро от собствения си джоб. И този клуб им принадлежи. Стадионът също. Казват, че можете да почувствате това истински, само ако посетите 'Старото лесничейство'.
Страданията на отбора и феновете му са възнаградени през 2009 г., когато Унион влиза във Втора Бундеслига с Уве Нойхаус начело, който става треньорът с най-много мачове начело на тима от Източен Берлин.
Десет години 'железните' се борят здраво във второто ниво на германския футбол, като с изключение на първите два сезона, винаги завършват в първата половина на крайното класиране, но все нещо не им достига да се класират за елита. Съдбата обаче си знае работата и през сезон 2018/19 г. с Урс Фишер (който е треньор на отбора и до днес), клубът завършва трети и стига до плейофи срещу завършилия на 16-а позиция в Бундеслигата Щутгарт. Първият мач на ‘Мерцедес Бенц Арена’ завършва 2:2, а на реванша в Берлин попадения няма и според правилото за предимството на голове на чужд терен, Унион за пръв път в своята история влиза в елита на Германия.
В този момент на върховна радост, от клуба не забравят най-ценния си капитал – привържениците. Затова в първия мач на тима в Бундеслигата, който е на 18 август 2019 г. на 'Старото лесничейство' е направено нещо много специално, което остава в историята. Стадионът е с капацитет от 22 012 места, но двубоя срещу РБ Лайпциг (загуба с 0:4) е изгледан от 22 467 души. Как се случи това!? Привържениците на Унион платиха за билети за починали свои близки, които също са подкрепяли отбора, но така и не са доживели да го видят в Бундеслигата. От клуба разпечатват снимки на няколкостотинте покойници на огромни постери и ги поставят на трибуните, като така и феновете от небето гледат своя любим отбор в историческия за Унион Берлин мач. Променената бройка дори е обявена от клуба в официалната статистика за посещаемостта.
Тук само ще спомена, че с всеки изминал сезон 'железните' подобряват предходното си класиране в елита на Германия, като през 2021/22 г. влязоха в групите на Лигата на конференциите, а през изтичащия вече сезон достигнаха до 1/8-финалите в Лига Европа.
Друга традиция, която Унион продължава да спазва и която свърза клуба и отбора с неговите фенове, са коледните песни. Всяка година на Рождество Христово, близо 30 хиляди души се събират на 'Старото лесничейство' и заедно пеят коледни песни и си пожелават 'Весела Коледа' – традиция, която съществува при много германски тимове.
Прочети 'Когато слабите предизвикат историята или най-неочакваните шампиони през последните години (част 1)'
или пък
'Когато слабите предизвикат историята или най-неочакваните шампиони през последните години (част 2)'
И ако си мислите, че тази романтична борба за оцеляване на червения отбор от германската столица в миналото не се е прехвърлила в настоящето, то не е така. В последните няколко години Унион Берлин на няколко пъти показа, че симбиозата между отбор, клуб и привърженици е невероятна и е най-силна във времена на криза.
По време на пандемията от Covid-19, клубът от 'Старото лесничейство' имаше финансови затруднения да изплаща заплатите на играчите и персонала си. Феновете отново искат да помогнат на отбора, но тъй като все още първенствата не са подновени, няма как Унион да продава виртуални билети за трибуните, които дълго време останаха празни след подновяването на Бундеслигата. Затова червеният клуб от Берлин започна да продава виртуални вурстове и виртуална бира, на които запалянковците не можеха да се насладят, но пък така получиха задоволството, че са помогнали на любимия си отбор.
Освен това, когато редица клубове започнаха преговори с футболистите си за намаляване на техните възнаграждения, на 'Старото лесничейство' играчите взеха единодушно решение и се отказаха от заплатите си за периода, в който нямаше мачове от Бундеслигата.
Когато пък властите в Германия допуснаха фенове по стадионите, от Унион решиха да върнат жеста на своите фенове и им предлагаха безплатни тестове за коронавирус, от каквито се нуждаеха хората, за да гледат мачове от елита на Германия.
‘Унион е Унион само когато феновете са на стадиона. Атмосферата не е същата. Искаме хората на стадиона, но само ако са здрави. Ще направим организация за тестване на феновете, които искат да присъстват на мачовете. Говорим не само за нашите, а и за гостуващите запалянковци. Това е едно огромно предизвикателство, но трябва да върнем хората на стадиона’, заяви президентът на клуба Дирк Циглер относно решението на клуба, който включи в жеста с безплатните тестове и феновете на гостуващите отбори, които имаха желание да отидат на 'Старото лесничейство'.
Всички тези жертви и актове на безпримерна любов и готовност за помощ, показват колко силни са уважението и симбиозата между Унион и неговите привърженици, като и двете страни са готови да си помагат, в името на развитието и просперитета на 'железните'.
Опитайте да се замислите, какво бихте направили, ако любимият ви отбор е изправен на ръба на своето съществуване? Бихте ли работили безплатно, за да може вашите любимци да имат хубав стадион? Бихте ли жертвали времето си, което в днешния забързан свят е един безценен ресурс? Бихте ли дали от кръвта си, за да може един футболен отбор да съществува?
Феновете на Унион ще отговорят с една дума и на трите въпроса – ДА !
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.