Свърши ли приказката на Клоп и Ливърпул и убита ли бе мечтата на Арсенал?

публикувано на 20 Април, 2024 | Четеш за 8 минути

Един уикенд и три мача преобърнаха с главата надолу борбата за титлата от Висшата лига. Настоящата кампания е доста различна и може би една идея по-интересна от съревнованията в последните 4-5 години. Сега, 6 кръга преди края, в преследването на трофея са замесени цели 3 отбора - Манчестър Сити, Арсенал и Ливърпул - като ги разделят само 2 точки от първото до третото място. Изглежда битката между тях този

материал на

Иван Маслинков

път няма да е само през по-голямата част от годината, но ще продължи до последния ден на състезанието.

Това, което прави ситуацията още по-вълнуваща, е въртележката, която си спретнаха на първите три позиции. След равенство между Арсенал и Сити, ‘червените’ излязоха лидери и фаворити. Те обаче не успяха да победят Манчестър Юнайтед и сдадоха първото място за сметка на 'топчиите'.

Така дойде момента на 32-рия кръг и време за ново разместване, което обаче ми изглежда по-решително за крайното класиране. Защо съм се съсредоточил точно върху този уикенд? Не само защото двата претендента за титлата загубиха мачовете си в един и същи ден, но и заради точковата разлика, която продължава да е само два пункта. Специалното е кой е отборът заел лидерската позиция, а именно настоящият шампион Манчестър Сити. Разликата им на върха не е по-голяма от тази, с която Арсенал бе пред тях преди последните мачове и е по-малко от тази, с която Ливърпул бе напред преди няколко седмици, но в ръцете на този тим две точки могат да са повече от достатъчно. 'Светлосините' са доказали през последните години, че са почти перфектни в тази част от сезона и не изпускат преднината, когато я вземат.

Как се стигна дотук?

От гледна точка на Ливърпул, загубата от Кристъл Палас е само върха на айсберга. Мърсисайдци са в борбата за титлата и най-дълго водеха в класирането. Както преди две години, те си създадоха възможност да се борят за спечелването на 4 отличия в един сезон и точно както тогава, изглежда амбициите им ще се сгромолясат в самия край. Спечелването на първата възможна купа - Купа на лигата (Карабао Къп) - затвърди желанието и надеждите им, но последва отпадане в полуфинала на ФА Къп от Манчестър Юнайтед. Това все пак остави възможност за спечелване на требъл с трофеите от Висшата лига и Лига Европа.

Но въпреки добрата игра през повечето време, те далече не са толкова убедителни, колкото в шампионския си сезон преди 4 години. Преследвани са от контузии, а най-постоянното в представянето им досега е допускането на първи гол в собствената врата. Всъщност, в цели 21 мача мача Ливърпул са позволили на опонентите им да отбележат първи и, въпреки че в повечето случаи успяват да направят обрат и да спечелят, това едва ли влиза в плановете им за провеждане на срещите. А месец април засега се очертава много тежък за тима. Първо бе равенството с Манчестър Юнайтед, което позволи на Арсенал да ги изравни по точки и измести заради по-добрата голова разлика. След това, тежката загуба в Лига Европа - италианският Аталанта надделя категорично над 'червените' с 3:0, поставяйки ги в нокдаун преди реванша. А за капак дойде загубата от Кристъл Палас на 14 април. Този мач сякаш олицетворява целия сезон на Ливърпул - те започнаха бавно, летаргично, може би дори надменно и, както често им се случва напоследък, изоставаха в резултата още през първото полувреме. След това сякаш се разбудиха, създадоха някои положения, но оказаха наистина сериозен натиска едва през второто полувреме. Коментаторът от мача на Арсенал, каза че за да станеш шампион на Англия имаш нужда и от късмет. Същият коментар лесно може да се отнесе и до срещата на мърсисайдци. Късметът, който ги следваше през по-голямата част от сезона, ги бе изоставил този ден. Те пропуснаха поне четири чисти положения, не постигнаха поредния обрат и срещата завърши 0:1 за Палас.

Липсата на шанс обаче далеч не е единствената причина за загубата. Когато толкова често започваш мачовете с гол пасив, има някакъв по-дълбок проблем в цялостното представяне на тима и поведението на играчите. Към коментара за късмета, аз бих добавил, че за да спечелиш титлата трябва да имаш огромна мотивация, желание за борба и победа и това е едно от основните оръжия на Ливърпул при Юрген Клоп. Първото, което той донесе в клуба, бе вярата в победата и себераздаването на играчите, в комбинация с високата им класа, донесе множество успехи през годините. Този сезон подопечните на германеца отново демонстрират огромна воля за успех, особено след като научиха, че това ще е последният му сезон на Анфийлд. Те искат да направят раздялата специални за треньор и клуб, но понякога само желанието не е достатъчно. Класата, която трябва да допълва и подчертава мотивацията, не се демонстрира достатъчно редовно. Представянето на множество играчи е на приливи и отливи, което може да се обясни с големите промени в състава през лятото, множеството контузии и възрастта на част от основните футболисти. Изцяло новата халфова линия може да има нужда от още време, за да постигне синхрон, а ценни играчи пропуснаха множество мачове (Робъртсън, Трент Александър-Арнолд, Диого Жота и други), но това не може да оправдае всички проблеми. За мен мотивацията и борбеността, които свикнахме да свързваме с Ливърпул, през тази кампания често се проявяват късно в мачовете, едва когато положението на терена стане тежко. А по-този начин трудно се става шампион, не може да чакаш да решаваш всеки мач в последните минути.

Прочети още 'Синият картон - как работи новата идея на ФИФА и има ли смисъл от нея?'

или пък

'Суперлигата - разбиване на монопола или на футбола?'

Положението при Арсенал е сходно, но и различно. През тази година те продължават да показват високо ниво сходно с това от миналата, но сякаш са една стъпка по-назад, по-неубедителни и по-непостоянни. Това си личи от класирането през сезона, където не прекараха много време на първата позиция, но винаги бяха близо по точки. Хиксът на Ливърпул с Манчестър Юнайтед даде шанс на лондонския тим да излезе начело и за него остана само да покаже постоянство в последните 7 мача. Разбира се, това е по-лесно да се каже отколкото да се направи, но когато целта е толкова висока като титла от Висшата лига си длъжен да се справиш. А артилеристите имаха добри предпоставки за успех. Да програмата им определено е трудна (може би най-трудната сред трите отбора борещи се за титлата), но те демонстрираха отлична форма и направиха серия от 11 мача без загуба, а на терена липсваше само дълготрайно контузеният Тимбер (голям контраст в сравнение с миналия сезон, когато имаше сериозни липси в защита). Ако има нещо, което да е срещу тях, то това е лошата традиция, която сякаш са си създали. Те често започват добре кампаниите и поддържат добро ниво до решителния момент, когато се поддават на напрежението и изпускат целите си. Това се случи с тях и предходната година. Те имаха стабилна преднина, но серия от лоши резултати в края ги остави зад Манчестър Сити. Сега сякаш започва старата песен на нов глас.

В мача срещу Астън Вила, 'артилеристите' започнаха по-активно и притискаха противника си през цялото първо полувреме. Те създадоха не малко положения (16 удара, 3 от които точни) и бяха длъжни да се възползват от тях, но все пак се оттеглиха на полувремето без попадение. Втората част донесе напълно различни картина. Астън Вила заиграха по-агресивно и се изнесоха напред, владееха топката повече от Арсенал (нещо, което се случва много рядко) и създадоха повече положение. Типичният мач с полувреме за всеки от отборите. Разликата дойде от това, че 'виляните' успяха да отбележат. Леон Бейли се разписа в 84-та минута и постави Арсенал в много тежко положение. Те се хвърлиха да изравняват и оставиха много свободни пространства за контраатака, от което бързо падна и втори гол във вратата им (Оли Уоткинс 87-та минута). Също като Ливърпул, Арсенал имаха предимство през голяма част от мача, но не го оползотвориха. Коментаторът определи представянето на Вила, като най-доброто им за сезона и въобще под ръководството на Унай Емери. Моето мнение е малко по-различно. Лично останах по-впечатлен от победата им над Манчестър Сити по-рано през сезона, защото тогава успяха напълно да контролират мача и не позволиха на английския и европейски шампион да създаде нищо пред тяхната врата. В двубоя в Лондон те не контролираха изцяло събитията и на няколко пъти се измъкнаха на косъм от гола. Едва ли обаче Арсенал може да се утешава с това.

В повечето случаи едва ли би се правила голяма трагедия от една загуба, особено след силната серия преди нея, но тази може да се окаже решителна за крайното класиране във Висшата лига. Борбата със сигурност не е приключила, остават цели шест мача, но резултата от неделя няма как да не навява на 'артилеристите' лоши спомени от края на миналия сезон.

- - -

Какво означава и предвещава това?

Борбата за титлата сякаш става с една идея по-предвидима. Настоящият шампион се изкачва на върха в класирането за пръв път от 12-ия кръг насам, но това изглежда като решителен момент. Сити са в отлична форма, нямат загуба в първенството от мача с Астън Вила на 6-ти декември (17 поредни срещи), а и исторически не допускат грешки в тази част от сезона. Това ги поставя в отлична позиция да защитят титлата си, но нищо все още не е решено. Шест мача не са малко, а преднината е само 2 точки. На пръв поглед програмата им изгледа най-лесна, от тази на тимовете в борбата за трофея, но все имат някои коварни противници. Предстоят им двубои с Уулвърхамптън и Тонъм, отбори които не успяха да победят по-рано през кампанията (Загуба от 'вълците' и равен със 'спърс'). Така че шанс за ново завъртане на въртележката все още има. Загубите на Ливърпул и Арсенал от 14 април не правят Манчестър Сити автоматично шампион, макар донякъде да изглежда и да се усеща така.

Използвани материали:

wikipedia.org

https://www.soccer24.com