Време за смяна на караула в Ливърпул

публикувано на 12 Септември, 2022 | Четеш за 11 минути

Преди началото на сезона както много други фенове, така и аз очаквах или по-скоро се надявах Ливърпул тази година да успее да пребори Манчестър Сити за шампионската титла на Англия. Не че съм фен на отбора, но предпочитам да има разнообразие. След първите три кръга обаче тимът на Юрген Клоп бе току над зоната на изпадащите като загуби първото си голямо дерби за сезона от Манчестър Юнайтед.

материал на

Кристиян Иванов

На пръв поглед хиксовете с Фулъм и Кристъл Палас са катастрофални за шампионските аспирации на хората на Юрген Клоп, но като се замисля тези амбиции не бяха подплатени с достатъчна работа на трансферния фронт. Откакто дойде в Англия, Клоп показа, че не е фен на мащабните селекции и макар Ливърпул да похарчи немалко пари, за да направи конкурентноспособен състав, то покупките и продажбите в клуба са далеч по-малко, отколкото при конкуренцията. Този сезон ситуацията се повтори и в тима има само трима нови – Дарвин Нуньес, Фабио Карвальо и Калвин Рамзи. Вярно, отборът се раздели с малко хора, но е видимо, че нещо просто куца.

Спомням си, че преди около 2 години (когато мърсисайдци отново бяха в криза откъм резултати) мой познат спортен журналист, който е и фен на отбора, каза, че е време за сериозна подмяна на кадрите в състава, тъй като тези футболисти вече не могат да дадат най-доброто от себе си. Скоро след това Пул се вдигна и в крайна сметка завърши сезон 2020/2021 в топ 3 на Англия. В онзи момент проблемите в клуба основно бяха породени от многото контузени футболисти в защита, където се наложи да играят хора като Нат Филипс и Озан Кабак, а Фабиньо и Джордан Хендерсън трябваше неколкократно да играят като централни защитници.

liverpool-new-players.jpg

Лаиците биха казали, че негативните резултати на Ливърпул в началото на този сезон отново са заради травмите, този път на хора от халфовата линия. Това и е така, и не точно. Вярно е, че отсъствието на Тиаго, Чембърлейн, Къртис Джоунс и Диого Жота си казва думата. Особено това на испанеца, защото той е един от малкото разиграващи халфове в света с такава брилянтна техника, първо докосване и поглед над играта.

В същото време, в мачовете и с Фулъм, и Кристъл Палас, и с Ман Юнайтед се видя, че мърсисайдци сякаш са загубили част от искрата, която ‘палеше’ отбора и го окриляваше в най-важните и трудни мачове (тук не включвам двубоя с Борнемут, защото в него нямаше кризисни моменти). През второто полувреме срещу Фулъм сякаш червените заиграха именно така, но може би това се дължеше на импулса след влизането в игра и дебюта във Висшата лига на Нуньес.  През останалото време обаче борбата у Ливърпул сякаш липсваше, докато преди всички бяхме свикнали футболистите на Юрген Клоп да играят с нереален хъс, страст и желание за победа.

 

И тук идва въпросът - ‘Защо?’?

 

Истината, поне по мое мнение, е доста простичка - макар явно на ‘Анфийлд’ все още да не искат да я приемат – нужна е смяна на поколенията. Нужно е не просто подмладяване, а смяна на лицата, защото в сегашния състав на Ливърпул повече от играчите завоюваха куп отличия в последните години, изхабявайки изключително много физическа и психическа енергия, за да го направят.

Само си припомнете дали някой от триумфите на тима на Клоп е дошъл лесно. Точно сега си мислех да напиша (без да съм проверил), че единствено на Световното клубно първенство Ливърпул е спечелил що годе лесно. Да, ама не – гол на Роберто Фирмино в продълженията на финала с Фламенго (завършил 1:0) носи първия трофей за мърсисайдци от тази надпревара. А останалите случаи – само в Шампионска лига и преди няколко седмици за Къмюнити шийлд не се стигаше до дузпи. Тук не включвам шампионската титла на Англия, защото там не ми се мисли колко нерви и енергия са отишли. Нито един от триумфите на Ливърпул под ръководството на Юрген Клоп не дойде трудно, а дойде много, ама много трудно. Да не забравяме и загубените финали – един в Лига Европа срещу Севиля и два в Шампионска лига срещу Реал Мадрид.

Никой не може да очаква, че след такова върхово напрежение в продължение на няколко сезона, футболистите на даден тим ще могат отново да стигат до максимума на възможностите си и понякога дори да го надминават. Няма как, защото това в крайна сметка са хора, а не роботи.

thumbnail-fergie-vs-wenger.jpg
thumbnail-individualno-trenirovki.jpg

Ще опитам да откроя тези играчи, при които има най-осезаем спад на формата и които може би трябваше да си заминат още през това лято.

Първият е Роберто Фирмино, когото аз наблюдавам още от времето му в Хофенхайм и мога с чиста съвест да кажа, че допреди 2 години този човек бе един от футболистите с най-приятна за гледане игра. Той разполага с такава техника и най-вече с нестандартно мислене, което прави движението му по терена напълно неразгадаемо. Съгласявам се с многобройните фенове на Ливърпул, които казваха че в шампионския сезон във Висшата лига и в този преди него, именно Фирмино беше най-важният футболист. Той първо беше нападател, който отваряше пространства за Салах и Мане и второ – беше плеймейкър и управляваше играта в средата на терена, като най-вече участието му бе при разиграванията в първата третина на противниковата половина. Това вече не е така и затова Фирмино вече не може да помогне на състава, още повече след идването на Нуньес, въпреки че не съм много сигурен дали той няма да бъде полезен в схема 4-2-3-1 зад гърба на уругваеца, особено когато Тиаго го няма.

Следват трима халфове – Джеймс Милнър, Наби Кейта и Алекс Окслейд-Чембърлейн. Първият вече е на 36 години и най-силният му период в клуба бе точно преди Ливърпул да прекъсне 30-годишната черна серия без шампионска титла на Англия. След това, полека-лека се вижда, че ЕГН-то му си казва думата, най-вече заради изискващата страшно много енергия тактика на Клоп. Наби Кейта пък за мен си остава един от най-лошите, ако не и най-лошият трансфер на германския мениджър. Гвинеецът така и не успя да се наложи в отбора и тъй като е все още млад, Пуул може да го продаде за доста добри пари.

При Окси нещата стоят другояче. Когато беше здрав, той наистина беше сред най-важните футболисти, като отново се виждаха добрите му изяви от първите му години в Арсенал. Чембърлейн вече шеста година е на ‘Анфийлд’, но само в два сезона той се опази от контузии и можеше да е на 100%. Той просто нямаше късмет и многото травми го лишиха от възможността да е диригент в центъра на терена за Ливърпул. 

 

 

По мое мнение, ако тези четиримата бяха напуснали отбора през това лято и на тяхно място бяха дошли други момчета, смяната на поколенията в Ливърпул щеше да мине доста по-безболезнено. Не че сега е кой знае колко болезнено, но лошата игра от началото на сезона, подплатена с лоши резултати, със сигурност не се нрави на запалянковците на тима, които се надяват Дарвин да се окаже по-добро попълнение от Холанд и да изведе Ливърпул до нов триумф във Висшата лига

firmino-roberto.jpg

На фона на всички тези приказки обаче идва мачът с Борнемут, при който мърсисайдци изравниха постиженията на Манчестър Юнайтед и Лестър за най-голяма победа във Висшата лига. Епохалният успех с 9:0 срещу ‘черешките’ със сигурност носи самочувствие и на играчите, и на феновете на тима, но никой не трябва да се заблуждава, че след него всичко е цветя и рози в Ливърпул.

Седмица преди погрома над Борнемут, тимът на Юрген Клоп загуби от един силно разклатен Манчестър Юнайтед. Това породи огромен гняв и желание за реваншизъм, които се изляха върху хората на Скот Паркър (които едва ли някой се съмнява, че ще бъдат сред борещите се за оцеляване през тази кампания, а станаха и първият тим през този сезон уволнил мениджъра си). 

 

 

Има една приказка – 'на умряло куче - нож вади', та и Ливърпул – не спечели дербито с Юнайтед и след това си го изкара на Борнемут, който (както гласи клишето) дори да бе победен с 1:0, пак щяха да се дадат 3 точки. Затова и феновете на Ливърпул трябва да си избият от главите тази колосална победа, защото тя няма да внесе кой знае каква промяна в картинката, още повече че започва и сезонът в Шампионска лига и програмата ще се сгъсти.

Още една червена лампичка, която на ‘Анфийлд’ пренебрегнаха след края на миналия сезон, е възрастта на футболистите в отбора. Макар двама от новите попълнения да са на по 19, а Дарвин Нуньес да е на 23 (така средната възраст на тима да стана 26,4 години, което е под тази в шампионата), Клоп продължава да залага на по-опитните. Пример – в първите три мача за сезона средната възраст на стартовата единайсеторка на тима бе втората най-висока в Англия – 28 години и 163 дни, като само Уест Хем използва по-възрастен стартов състав. В първия мач срещу Фулъм, на терена за Ливърпул имаше шестима на възраст над 30 години, което се случва за пръв път от сезон 1993/1994 г.

Във Висшата лига темповете на игра са изключително високи и се случва много рядко футболист над 31-32 години да успява да изкарва пълноценно цял сезон. Там, ако един отбор иска да стане шампион, гръбнакът му трябва да е съставен от играчи в пика на развитието си, които да са подкрепяни от младоци, докато по-възрастните футболисти са по-скоро в периферията и игровото им време е дозирано, за да могат да са максимално ефективни когато са на терена. Именно такъв бе и съставът на Ливърпул, спечелил титлата на Англия преди 2 години. Сега обаче, сякаш се отваря една празнина между младоците като Харви Елиът и Фабио Карвальо и опитните Върджил ван Дайк и Джордан Хендерсън и това може да попречи когато Салах, Ван Дайк, Хендо и Тиаго вече ги няма в тима.

thumbnail-italy-mussolini-part2.jpg
thumbnail-italy-na-mussolini.jpg

По тази тема – договорите на трима от горепосочените от мен играчи (Милнър, Кейта и Чембърлейн) изтичат през лятото на 2023 г. и освен ако от Ливърпул не смятат да ги задържат с нови контракти, то бе грешка, че Кейта и Чембърлейн не бяха продадени (Милнър е прекалено стар и едва ли ще донесе финансови приходи на клуба, докато иначе може да запълва дупки в отбора). Едно обаче е сигурно – Юрген Клоп, който подписа нов договор и ще остане на ‘Анфийлд’ до 2026 г., трябва да изгради нов състав за оставащите му малко под 4 години в клуба. След пристигането си в Ливърпул, на него му трябваха 3 сезона, за да направи състава такъв, какъвто иска и да започне да печели и да доминира на терена.

Видно е, че още с идванията на Луис Диас и Ибрахима Конате преди година и на Нуньес през това лято, Клоп опитва да положи основи на нов състав, пълен със свежа кръв, която да носи радост на ‘Коп’. Тази смяна на кадрите обаче сякаш върви по-бавно, отколкото при конкуренцията, като причина може да е желанието на треньора да обръща повече внимание на новите, за да ги научи на това, което ще изисква от тях на терена. Това обаче неминуемо води до спад във формата и представянето и не е изключено този сезон да го покаже.

Въпреки проблемите в играта, които водят до негативни резултати, този отбор на Ливърпул си остава страхотен. Пълен е с качествени футболисти, които са водени от невероятен треньор. Няма да е учудващо, ако те повторят постижението на Манчестър Юнайтед от 2008 г. и въпреки старта с три поредни мача без успех, да успеят да станат шампиони на Англия. Да, звучи налудничаво, но е възможно, защото Манчестър Сити ще трябва да се нагажда с новата система след идването на Ерлинг Холанд, а Арсенал все още не е достигнал максималните възможности на този си състав. Ливърпул обаче в кадрови план е напълно изчерпан. Да, този тим може да спечели още някой и друг трофей, но се вижда, че повечето от тези играчи нямат какво повече да дадат на клуба.

liverpool-win-epl.jpg

През 2019 г. отборът завърши на второ място във Висшата лига с актив от 97 точки. И въпреки че Манчестър Сити стана шампион, за всички беше ясно, че мърсисайдци са направили шампионски отбор, който ще спечели много трофеи и това започва да се случва още същата кампания в Шампионска лига (когато бе надвит Тотнъм на финала в Мадрид). Сега обаче същият този шампионски отбор изглежда сякаш е загубил вдъхновението си. Макар преди началото на всеки сезон футболистите и треньорите на отбори, които редовно печелят трофеи, да твърдят, че с всеки нов сезон гладът за титли се завръща, за всички ни е ясно, че след определен момент нещата не са така.

Ливърпул не прави изключение, като основните фигури на този тим спечелиха 7 големи трофея в последните малко над 4 сезона. Гръбнакът обаче вече се захаби и дори магнитният колан или наколенките на доктор Ливайн няма да свършат особена работа. Затова е и време за по-кардинални промени в червената част около река Мърси, за да може началото на сезон 2022/2023 г. след време да бъде оприличавано като просто една дупка пред колата на Ливърпул, а не мястото, сложило начало на пропадането на един от най-доминиращите отбори на планетата в последните 4-5 години.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Стийв Брус (капитан и централен защитник на Ман Юнайтед) завършва сезон 1990/91 като голмайстор на тима си!

 

Брус бележи 19 пъти във всички турнири!!!

 FUN 
  FACT