Футболни вражди: Фъргюсън срещу Венгер
публикувано на 18 юли, 2022 | Четеш за 9 минути
Спортните фенове обичаме "добрите" вражди. Без значение дали се основава на лични нападки и неприязън или е породена от чисто спортно съревнование, враждата може да е подправката, която превръща интересна среща в събитие, което не е за изпускане. Виждали сме го в бокса (Мохамед Али и Джо Фрейзър), в тениса (Надал и Федерер) и дори във фигурното пързаляне (Тоня Хардинг и Нанси Кериган).
материал на
Футболът определено не прави изключение. Съперничествата между клубовете са в основата на някои от най-запомнящите се мачове в историята и допринасят за страстта на привържениците към играта. Въпреки че любимият ни спорт е отборен, враждите между отделни личности в него не липсват - независимо дали става дума за мениджъри или футболисти. Това може би е почти неизбежно, особено между хора, които се борят за едни и същи трофеи и се изправят едни срещу други по няколко пъти в годината. Отделно медии и фенове нагнетяват още повече обстановката с непрекъснати сравнения и припомняне на всяка казана дума. Причините за тези конфликти са много и разнообразни, но ефектът от тях не може да се отрече, а той е повишаване на интереса към срещите.
През годините сме ставали свидетели на множество вражди между велики футболисти или мениджъри - като спора кой е най-велик между Пеле и Марадона или като борбата между Гуардиола и Моуриньо (докато са начело на Барселона и Реал Мадрид).
Когато говорим за съревнование между двама треньори обаче, Висшата лига е сцената на която съм наблюдавал най-интересните за мен сблъсъци. През последните години Юрген Клоп и Хосеп Гуардиола са се вкопчили в здрава борба за всички възможни трофеи и ни предлагат едно велико футболно съперничество. Борбата между Ливърпул и Манчестър Сити е забележителна и е само продължение на враждата между двамата, започнала още докато са треньори на водещите германски отбори Байерн Мюнхен (Гуардиола) и Борусия Дортмунд (Клоп).
Има обаче едно съперничество, което с години беше най-вълнуващото, най-популярното и най-ожесточеното в английския, а и европейския футбол - сър Алекс Фъргюсън (Манчестър Юнайтед) срещу Арсен Венгер (Арсенал).
Двамата са сред най-обичаните и успешни мениджъри в историята на Висшата лига. Враждата им придаваше допълнителна емоция на и без това интересното съревнование между червените дяволи и артилеристите. Дори феновете на други отбори (като мен самия) се вълнуваха от битката между двамата специалисти и върли противници, но едва години по-късно научихме колко токсични са станали взаимоотношенията им, по думите на самия Алекс Фъргюсън. Това изказване и интересните истории от автобиографията и интервютата на Венгер (дадени след напускането на Арсенал) ме подтикнаха да проуча обстойно и да разкажа историята на техния конфликт.
Двамата мениджъри бяха върли противници в продължение на 10 години - още от самото пристигане на Венгер в Английската висша лига, на 1 октомври 1996 година. По онова време Фъргюсън вече е утвърден като един от най-добрите мениджъри в лигата, а отборът му доминира първенството от създаването на модерния формат през 1993 година и ще продължи да го прави до отказването му през 2013 година. Назначаването на френския специалист от друга страна се счита за изненадващо и се приема със съмнения от поддръжниците на Арсенал, защото той е относително неизвестен и пристига от японското първенство (където води Нагоя Грампус). Същевременно, артилеристите са считани за един от отборите, които ще се опитат да оспорят доминацията на Юнайтед, нещо което прави наемането на неопитен треньор още по-необичайно. Венгер иска бързо да спечели подкрепата на футболистите и на почитателите на отбора и го прави като показва, че не се страхува да предизвика Футболната асоциация и хапливия Фъргюсън, ако счита, че футболните управници подпомагат червените дяволи.
Споровете им започват още след първия мач на двата отбора. Тогава Иън Райт от Арсенал и вратарят на Юнайтед Петер Шмайхел се сблъскват на терена и вдигат голям скандал, при който нападателят обвинява играча на червените дяволи в расистки обиди. Датчанинът обаче не е обвинен и наказан, след разследване на ФА. Всеки от наставниците защитава своя играч и критикува остро противника, но това дори не е най-запомнящият им се скандал през годината . . .
Той идва след промяна в правилата, която удължава сезон 1996-1997, като според Венгер това се прави за да може Манчестър Юнайтед да има повече почивка и да спечели всичко (тъй като те се състезават и за Шампионската лига). Шотландският мениджър не му остава длъжен като заявява:
"Той няма никакъв опит в английския футбол. Той е дошъл от Япония и сега ни казва как да организираме нашия футбол. Освен ако не е бил в тази ситуация и има опит, то тогава трябва да си държи устата затворена".
Червените от Манчестър печелят титлата, но още в първата си кампания , Арсенал на Венгер показва потенциал за нещо специално - може да се бори с шампионите, а отношенията на двамата се влошават още повече през следващите години.
Прочети 'Треньорът, стилът, финансите - излиза ли Барселона от 'блатото'?'
или пък
'Италия на Мусолини - еволюцията и политическата динамика във футбола (част 1)'
През футболната 1997-1998 година артилеристите нарушават доминацията на Юнайтед и печелят дубъл – титлата от Висшата лига и купата на футболната асоциация. Следва нов период на доминация на Фъргюсън, с три поредни титли и знаменит требъл през 1998-1999.
През това време словесните престрелки продължават и няма изглед отношенията на двамата треньори да се подобрят. Всъщност, шотландският мениджър разказва, че точно по това време враждата му с Венгер става наистина "токсична". Точният момент, който той посочва е пристигането на Тиери Анри в Лондон и последвалия възход в играта му. Това според Фъргюсън променя Арсенал и ги прави способни да бъдат изключително сериозна конкуренция, която може да надвие неговия отбор. И артилеристите го правят. Те прекъсват серията от последователни титли от Висшата лига на Юнайтед, като отново постигат дубъл (печелят и ФА Къп), но червените дяволи се връщат на върха през следващият сезон.
Както може да се очаква, заяжданията през медиите между мениджърите не спират - Фъргюсън упреква Венгер, че е единственият, който не спазва традицията да изпие питие с треньора на противника след мача. Определя Арсенал като борчески отбор, разчитащ основно на физически единоборства и твърди, че неговият отбор е по-добрият, дори когато губи първенството с 10 точки разлика, (шотландецът по-късно се извинява за последните си думи), а французинът му отвръща със запомнилата се в английския футбол фраза:
"Всеки си мисли, че има най-хубавата жена у дома".
През сезон 2003-2004, когато Арсенал не губи нито един двубой и печели прякора "Непобедимите", нещата между двата враждуващи клуба и мениджъри стават направо грозни. Още в самото начало на великата серия, артилеристите едва не са спрени в гостуването си на Манчестър Юнайтед. Домакините получават дузпа в самия край на мача, но Рууд ван Нистелрой уцелва горната греда и мача завършва 0-0, а след последния съдийски сигнал следват множество неприятни сцени. Играчите на Арсенал почти се нахвърлят върху нидерландеца, като му крещят, подиграват му се и го бутат, което прераства в сблъсък между двата състава. Шестима от футболистите на лондонския тим са наказани за инцидента, а Алекс Фъргюсън заема позицията на моралния победител. След края на сезона и голямото постижение на Венгер (тимът му да завърши непобеден), шотландеца отново намира за какво да се заяде - заявявайки, че според него "Непобедимите" правели твърде много равни.
Скандалът от мача на Олд Трафорд продължава с пълна сила, дванадесет месеца по-късно, когато Арсенал отново гостува в Манчестър, а серията им от мачове без загуба е достигнала 49. След мач изпълнен със скандали, груби сблъсъци (сред които едно опасно влизане с бутоните напред на Нистерлрой срещу Ашли Коул) и дискусионни съдийски решения (спорна дузпа, която е получена за нарушение срещу Уейн Рууни - което повечето анализатори определят като симулация), Манчестър Юнайтед печели с 2-0 и слага край на "Непобедимите".
Истинският скандал, останал известен с имената "пица-гейт" и "битката на бюфета", се разразява след влизането в тунела. Арсен Венгер започва да се разправя с Нистелрой, но Фъргюсън се намесва и му казва да остави играчите му на мира. Тогава шотландският мениджър е ударен с парче пица (предполага се хвърлено от Франсеск Фабрегас). След мача сър Алекс разказва, че треньорът на Арсенал е тръгнал срещу него с вдигнати ръце и го е питал "какво ще направи". Той също така заявява, че Венгер трябва да се извини за поведението на футболистите си, но и че не вярва да го направи - "защото той е такъв тип човек".
От тази случка се разпалва война на думи в медиите, която продължава с месеци, а от ситуацията се възползват Челси и Жозе Моуриньо, за да завояват титлата във Висшата лига.
Тази случка е преломният момент във враждата на двамата и те спират всякакви контакти един с друг за следващите 5 години, но през това време нещата постепенно се успокояват и отношенията им са по-цивилизовани. Според някои това се е дължало на възрастта на треньорите и тяхното помъдряване, но общоприетото мнение е, че враждата отмира заради постeпенния спад в качеството на Арсенал, поради което те спират да са прекият конкурент на Фъргюсън за титлата.
- - -
Противопоставянето между Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер вероятно е най-вълнуващото съревнование между двама мениджъри в историята на Висшата лига. В него се съдържаше всичко - борба за трофеи, битка на терена (а понякога и извън него), лични нападки и обиди, но също така красив футбол и мотивация за забележителни постижения. Всеки от тях успява да постигне много, въпреки жестоката конкуренция на другия или пък благодарение на нея. Тяхната страст и желание да се наложат над своя върл противник се предаваше и на футболистите им. Това водеше и до честите тежки сблъсъци и разправии на терена. Въпреки няколко неприятни инцидента, тази страст помага много за шоуто (което предлагат отборите) и в голяма степен липсва днес при по-колегиалните взаимоотношения между треньорите на Арсенал и Манчестър Юнайтед.
Враждата им е интересна и защото ни дава поглед над действията и начина на мислене на двама силно мотивирани и способни специалисти, които се намират в пряка конкуренция. Като футболни мениджъри те имат някои сходни интереси и качества, но въпреки това бяха върли противници заради сходството в целите. Днес, когато и двамата вече не са мениджъри, не се състезават и могат да гледат много по-обективно, те са в много по-добри отношения, като Венгер споделя, че вече и двамата изпитват голямо уважение един към друг. В интервюта и автобиографии, те се изказват ласкаво за уменията и постиженията на другия и отбелязват недоразуменията от миналото, а Фъргюсън дори връчи подарък от Манчестър Юнайтед на Венгер за пенсионирането. Според медиите днес те дори са добри приятели - нещо в което не съм сигурен, защото те не са го заявявали директно (доколкото ми е известно).
В последните години рядко се наблюдават толкова разпалени и ожесточени вражди между мениджърите на най-високо ниво. Въпреки това, конкуренция не липсва и ни се предлагат интересни съревнования между треньори, но основани на изцяло спортно съперничество. Най-интересният от тези сблъсъци е отново във Висшата лига на Англия - между борещите се за всеки трофей до последно - Юрген Клоп и Хосеп Гуардиола. Но повече за тяхната "вражда" и по-какво тя си прилича и се различава от тази на Алекс Фъргюсън и Арсен Венгер ще разкажем следващият път.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.