Наследството на Клоп и Тухел:
какво оставят двамата след себе си?
публикувано на 26 Август, 2024 | Четеш за 12 минути
Летните месеци на 2024-та година са доста интересни за нас, футболните почитатели, защото след 'сухото' откъм интересен футбол лято на 2023-та година, сега имаше топ мачове.
На първо място имаше Европейско първенство, което не бе пръснато из целия континент и бе в една от двете най-футболни държави в Европа –
материал на
Германия, където стадионите се пръскаха по шевовете и зрителите не бяха ограничавани откъм антивирусни мерки, както се случи на предишното такова. Освен това, вече свършиха и Олимпийските игри, където футболните турнири предложиха много интересни мачове и там можеха да се видят някои по-необичайни имена, типично оставащи в периферията на мъжките национални отбори на своите страни. Да не забравяме и Копа Америка в Щатите, която бе удобна само за нощните птици, но пък имаше спиращи дъха мачове.
Въпреки тези два спортно-футболни форума, които аз лично гледах с огромен кеф, най-важното за редовия футболен фен си остават емоциите и страстите в любимия му клубен отбор. Едно от положителните неща на Световните и Европейските първенства, Копа Америка и Олимпийските игри е това, че играят националните отбори, а футболна България от години не знае какво е да участваш на голямо първенство, а като гледам още дълги години ще бъде така. Веднага пояснявам - за мен изобщо не е положително, че националният ни отбор никой не го 'бръсне за слива' и ФИФА създава някакви студентско-ученически турнири, за да могат такива несретници като нас да си запълват календара в паузата за националните отбори. Просто дадох пример с това, че редовият футболен фен се вълнува по-малко от случващото се в турнирите на националните отбори, когато България не участва в тях, отколкото в клубните такива.
Любовта на запалянковците е много по-силна и по-страстна, когато става въпрос за клубния отбор, отколкото за националния и затова и лято 2024 ще бъде много важно за милиони фенове по целия свят.
Вече по същество – визирам феновете на Ливърпул и Байерн Мюнхен, чиито отбори през лятото трябва да намерят ключа към бъдещите успехи, а именно – нов треньор. Да откроим фактите – Юрген Клоп и Томас Тухел освободиха своите работни места. Първоначално към този списък бе включен и Шави, но при него и Барселона се разигра една сапунка, при която първо клубът не искаше да го пуска, но в крайна сметка се стигна до раздяла и назначаването на Ханс-Дитер Флик на негово място.
Всяко от тези треньорски напускания със сигурност може да бъде разгледано в отделна статия, но тук ми се ще да направя и някакво сравнение между двата случая в Байерн и Ливърпул, макар обстоятелствата на двете места да са различни. Всъщност, вместо частицата 'макар', по-скоро бих използвал 'защото', тъй като именно различията са интересни за сравнение и на база тях може да тълкуваме какво ще се очаква от новия треньор, какви ще бъдат трудностите, изпречили се пред него и по този начин да направя нещо като идеалния профил на бъдещия треньор съответно на Ливърпул и Байерн Мюнхен.
Започваме от Ливърпул, по няколко причини. Първата е, че Клоп работи по-дълго от Тухел и остави по-голям отпечатък. Втората е, защото на заместника на Клоп ще му бъде по-трудно, отколкото на този на Тухел. Третата е, че предпочитам Клоп пред Тухел, имайки поглед върху работата и на двамата в Борусия Дортмунд, където Тухел наследи Клоп.
Нека започнем с фактите. Престоят на Клоп на 'Анфийлд' започна през октомври 2015 г., когато мърсисайдци бяха в сложна ситуация с 3 победи и 3 загуби след първите 7 кръга на шампионата. В една от паузите за националните отбори, Брендън Роджърс бе освободен и мениджър на Ливърпул стана Клоп, който тогава трябваше да работи със съблекалня, в която имаше хора като Рики Ламбърт, Фабио Борини, Джон Фланаган и Жозе Енрике. Тогава Клоп даде обещание, че ако бъде оставен да работи, до 5 години ще донесе трофей на отбора, който не бе печелил отличие от сезон 2011/12 (купа на Лигата). Няма да продължавам с историята на Клоп в Ливърпул, защото всеки я знае. Нека насочим вниманието си към настоящия момент, в който се намира клубът и отборът.
Миналият сезон бе преходен за отбора, тъй като се започна с подновяването на състава, много от хората в който вече се бяха изчерпали и нямаше как да помогнат на Ливърпул да продължи да е в челото. Резултатът бе място извън зона Шампионска лига, но си заслужаваше, защото Клоп имаше време да изпробва различни тактически прийоми и да изгради нов облик на играта на Ливърпул, базиращ се на новите състезатели. От гледна точка покупко-продажби, лятото на 2023 г. бе особено натоварено за мърсисайдци, тъй като тогава си тръгнаха 6 човека от състава, спечелил Шампионската лига и станал след това шампион на Англия.
На тяхно място бяха взети четирима халфове, което предполага трудности в работата на треньора, но на Клоп му бяха доведени профилите футболисти, които той иска и за които вече имаше план как да използва. По този начин, от най-слабото звено на отбора в периода 2021-2023 - халфовата линия - стана основното оръжие на Ливърпул през последната кампания. Тук няма как да си кривим душата и да не кажем, че Ливърпул имаше и доза късмет, тъй като бе болезнено близо до привличането на Ромео Лавия от Саутхемптън, но той избра да продължи в Челси, където за целия сезон има общо 30-ина минути. Вместо това беше взет Уатару Ендо от Щутгарт (за тройно по-ниска сума) и японецът пасна като дялан камък в системата на Клоп, защото мениджърът изработи новия игрови план на отбора, така че да не се базира върху конкретен футболист, а за определен тип футболист. По този начин Ендо се вписа добре в системата на Клоп, защото с Лавия имат сходни характеристики.
Няма да се впускам в по-задълбочен анализ на промените, които Клоп извърши на тактическо ниво в Ливърпул за последните 10-ина месеца, тъй като това изисква отделна статия. Вместо това, с абсолютна сигурност мога да констатирам, че ако Клоп беше решил да напусне Ливърпул през лятото на 2023 г., той щеше да остави един небалансиран състав, в който смяната на поколенията още не е завършила. Германецът обаче показа колко предан е на отбора и клуба, решавайки да си тръгне след края на изминалия сезон, а пред нас вече стои подновеният Ливърпул. Много от футболистите в него не бяха част от състава при успехите в периода 2019/20 г. и са гладни също да постигнат нещо значимо, за да запишат имената си в историята на клуба от 'Анфийд'. В състава все още има и немалко от ключовите фигури от шампионския отбор, които са на възраст, предразполагаща да продължават да играят на най-високо ниво.
В резюме, новият мениджър Арне Слот получи готов състав, научен да играе модерен футбол на най-високо ниво, а не отбор с напускащи застаряващи звезди и новодошли младоци, които все още не са се аклиматизирали към новата обстановка.
Прочети също 'Човечеството спечели на Евро 2024' (от същия автор)
или пък
Сравнено с 'Анфийлд', на 'Алианц Арена' ситуацията ще бъде много по-мъчна за Венсан Компани. Томас Тухел разедини отбора и се образуваха групички ЗА и ПРОТИВ него. Той дойде 'на пожар' през пролетта на 2023 г., след като Юлиан Нагелсман бе разкаран от ръководителите (в лицето на Хасан Салихамиджич и Оливер Кан), въпреки че очакванията бяха той да бъде треньор на Байерн за дълги години напред.
Тухел имаше голям късмет, тъй като през предишния сезон конкуренцията на Байерн в Германия (Борусия Дортмунд), правеше твърде много грешни стъпки и с тях до голяма степен неточностите на баварците бяха омаловажавани. Въпреки това, още тогава бе ясно, че нещата в Байерн куцат сериозно и то не на ниво състав и представяне на терена, а в ръководството, където се очертаха два лагера – Салихамиджич и Кан срещу Херберт Хайнер, Ули Хьонес и Карл-Хайнц Румениге. Тази 'студена война' във високите етажи на властта в Байерн бе спечелена от Хайнер, Хьонес и Румениге, в резултат на което Салихамиджич и Кан бяха уволнени още преди последния мач за сезон 2022/23 (в който Съдбата намигна на баварците, които успяха да победят Кьолн с късен гол на Мусиала, а Борусия Дортмунд си тегли куршум в мозъка, с 2:2 на 'Сигнал Идуна Парк' срещу Майнц и титлата остана в Мюнхен).
Новите директори в клуба Ян-Кристиан Дрезен и Макс Еберл на първо четене направиха силен трансферен прозорец с привличането на Хари Кейн, Ким Мин-Джае и Саша Бой, които трябваше да помогнат за двете най-невралгични зони на терена – защитата и центъра на нападението. Лятото на 2023-та също бе доста смислено за Байерн, в сравнение с последните 3 години, когато единствените успешни входящи трансфери бяха Лерой Сане, Матис Тел, Ян Зомер (останал само половин сезон заради контузия на Нойер) и донякъде Садио Мане. Опитът с подновяването на защитата с взимането на Матайс де Лихт и Дайо Упамекано се провали с гръм и трясък, а за тези двамата бяха хвърлени над 100 милиона евро.
Един сериозен проблем пред баварците в последните години е промяната в приоритетите, по време на трансферните прозорци. Може би клубът бе повлиян от доста щедрите цени, които дават някои от другите грандове за средно ниво футболисти и затова опитва да купува големи имена, струващи доста пари. За мен, най-силните версии на Байерн Мюнхен винаги са били изградени от неособено скъпи играчи, но привлечени за да може треньорът да работи с тях и да ги имплементира към идеите си за игра, а не да изгражда игровата стратегия на база 'материала', с който разполага. Само си припомнете състава на Ханс-Дитер Флик, който спечели де-що имаше да се печели през първата година от ковид-пандемията.
Връщаме се към настоящето – ръководството на Байерн реагира през лятото на 2023 г., купувайки добри футболисти и назначавайки директори, които да изведат клуба от игровата криза. Това обаче не се получава до момента и през изминалия сезон, напълно резонно, Байерн слезе от германския трон, на който се беше опънал 'като арабин в пустиня' в последните 11 години. Натрупаните в отбора и клуба проблеми, след раздялата с Ханзи Флик, няма как да бъдат решени толкова бързо и от това се възползва Байер Леверкузен. 'Аспирините', за разлика от Борусия Дортмунд през миналата година, имат добър треньор, който умее да работи с младите футболисти, а освен това случиха на добри летни попълнения и комбинацията от тези фактори доведе до неизбежната първа титла в историята им.
Последният ход на ръководството на Байерн, за да спре пропадането, е смяната на треньора, и Компани ще трябва да решава страшно много казуси, тъй като до момента се знае, че Йосуа Кимих и Леон Горецка чакаха новото назначение, за да решат дали ще останат. Мюлер и Нойер са на възраст и ако Джамал Мусиала вече успешно замества батко си Томас в атака (и на рекламните банери за мачовете), то нещата на вратарския пост са проблематични, защото Александър Нюбел не може да достигне нивото на Нойер, ако ще да му изникнат крила.
Нойер и Нюбел
Изхождайки от настоящото положение в двата клуба, трудностите чакат на опашка и Слот, и Компани.
В Ливърпул, спортно-техническата страна на нещата изглежда на много по-добро ниво от Байерн, тъй като Клоп успя да изгради нов гръбнак на отбора с играчи, гладни за успехи и във футболна възраст, предразполагаща да играят още дълги години на най-високо ниво. При Байерн е по-сложно, тъй като повечето от основните футболисти са почти на 30 или са минали този вододел, който при повечето играчи бележи началото на заника на кариерите им.
Втори фактор – атмосферата в съблекалнята. Тук нещата на 'Анфийлд' са 'цветя и рози', докато в Мюнхен футболистите са разделени на лагери ЗА и ПРОТИВ Тухел и една от задачите на новия треньор ще бъде да успокои съблекалнята, да изясни разногласията между играчите и да ги мотивира да си върнат престола в Германия, загубен толкова категорично от Байер Леверкузен и Чаби Алонсо.
Що се отнася до работата с ръководството, в Байерн е ясно, че Компани трябва да слуша шефовете си, а не да стават скандали, както с Тухел и преди това с Нагелсман. Ръководните структури на баварците в момента са в упадък и действително ще бъде сложно за новия наставник да лавира между изискванията на босовете и същевременно да бъде независим при решенията си за състава. Младостта и липсата на опит в скандалите с ръководството със сигурност са един от плюсовете в кандидатурата на бившия защитник на Манчестър Сити за треньорското място в Бавария.
От тези съждения човек може да си каже, че новия треньор на Байерн Мюнхен го чака нещо като гражданска война в отбора, докато в Ливърпул новият мениджър само ще трябва да сяда на резервната скамейка и да се здрависва със своя колега от противниковия отбор, а футболистите на терена ще му носят победи и трофеи. Да, ама не. Новият човек на 'горещия стол' в червената част на Мърсисайд ще трябва да наследи най-обичания треньор в историята на Ливърпул. Вярно е, че Боб Пейсли и Бил Шенкли са спечелили повече големи отличия начело на отбора от Клоп, но връзката на германеца с феновете на тима, дошла на фона на днешното комерсиализирано общество, в което лоялността към даден футболен клуб е все по-рядко срещана, е невероятна.
Прочети още 'Роберто Фирмино и края на една ера в Ливърпул'
или пък
Неслучайно, ако хипотетично се стигнеше до конфликт между ръководството на клуба и Клоп и мястото на германеца на 'Анфийлд' е застрашено, феновете на Ливърпул биха застанали на страната на Клоп, изгонвайки босовете, ръководещи клуба им. Затова и Ливърпул е в патова ситуация, тъй като няма правилен ход с това назначение - няма как Слот (или който и да е друг) да не остане в сянката на германеца и да не бъде известен просто като 'наследника на Клоп' (както се случи с Дейвид Мойс в Манчестър Юнайтед след ерата на сър Алекс).
Нидерландецът трябва да съумее да създаде добра и спокойна атмосфера в съблекалнята. Също така, трябва да е наясно, че няма как да промени тотално стила на игра на отбора, който е изпипван до най-малкия детайл в продължение на години и на който вече са научени и футболистите, които са в тима последните сезон-два. Ако се направи такъв опит, резултатът ще бъде дисбаланс, лоши резултати и недоволни футболисти, тъй като играчите на Ливърпул обичат Клоп и идеите му за футбола.
Самите привърженици и шефове на отбора са наясно, че личността на Клоп и белезите от работата му на 'Анфийлд' ще утежняват работата на новия мениджър и поради тази причина ще бъде проявено по-голямо търпение към него, но Слот не бива да се самозалъгва, че ще получи цялото време на света и ако на втория сезон от престоя си не се е показал като добър медиатор между ръководство, отбор и фенове и не задържи нивото на Ливърпул, веднага ще му бъде показан изходът.
В Байерн Мюнхен подобно търпение едва ли ще има, тъй като тоталният провал в Бундеслигата и за Купата на Германия през миналия сезон трябва да бъде максимално бързо заличен с дубъл през следващата кампания. До момента, през трансферния прозорец Байерн взе няколко стойностни попълнения и те задължават Компани да върне отбора на трона в Германия.
- - -
Както на 'Анфийлд', така и на 'Алианц Арена' ще имат много задачи за решаване през лятото, тъй като и на двете места ще се надяват да са уцелили с наследниците, и те да останат за дълго време на постовете си. Трудностите пред тях ще бъдат от различно естество и ще идват от различни места, но няма как да отсъстват.
За финал, като фен на друг западноевропейски отбор, няма как да стискам палци на ръцете и краката нещата за Ливърпул и Байерн с новите треньори да се получат по най-добрия начин. Въпреки това, както на мен, така сигурно и на всички останали футболни фенове ще им бъде интересно да видят как ще потръгнат нещата за двата гранда. От тях ще зависят много неща в челото на Висшата лига, където в последните години Ливърпул на Клоп се утвърди като основен конкурент на Манчестър Сити на Пеп Гуардиола. В Германия пък ще видим дали Байерн ще върне статуквото от последното десетилетие, или титлата на Байер Леверкузен ще сложи началото на по-разнообразен откъм шампиони период в Бундеслигата.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !