това. Тези надежди обаче не се осъществиха.

​

 

Моментът за края на приказката е дошъл, усетиха го и двете страни. Ливърпул вече не може да предложи това, от което Фирмино има нужда - повече игрово време. По тази причина и въпреки че всички искаха да остане, никой не му е ядосан или обиден, че си заминава. Точно обратното, феновете и отборът използваха момента да му покажат огромното си уважение и благодарност. През целия последен месец от сезона (и негов последен в Ливърпул), почитателите посрещаха своята любима фалшива деветка със скандирания, аплодисменти и най-вече с песента посветена на него - 'Si Senor'. Заедно с Фирмино, Ливърпул напускат още Джеймс Милнър, Алекс Окслейд-Чембърлейн и Наби Кейта и докато медиите се съсредоточиха върху бразилеца, клубът и феновете не забравиха лозунга си 'You will never walk alone' (‘Никога няма да вървиш сам’) и отдадоха дължимото и на тях, организирайки церемония за изпращането и на четиримата.

​

​

​

​

Като фен на 'червените' от мърсисайд, и за мен времето след обявяването на раздялата е изпълнено с противоречиви емоции. От една страна е истинско удоволствие да се види почитта, оказана на заслужилите я, но тъгата определено надделява. Съжалението ми обаче е породено не само от напускането на част от героите, донесли ни много радост през последните години, но и заради края, който то символизира. Краят на една 'ера' на успехи, но и края на един стил на игра, който ни донесе тези успехи и радости.

​

​

Промените в играта на Ливъпул няма да започват от сега и не са дори от началото на току-що изминалия сезон. Те се забелязваха веднага след шампионската кампания през  2019/20, когато в отбора бе привлечен Тиаго Алкантара - изключителен футболист, с поглед, креативност и умение да диктува темпото и хода на атаките. С перфектните си пасове, той помогна много на 'червените' с изнасянето и владението на топката, но с него в игра цялостният стил на отбора се измени. Ливърпул изгуби част от своята директност и скорост в центъра на терена, а в началото на престоя си в мърсисайд, испанецът показваше известни колебания в играта в защита, изпускаше противници и извършваше нарушения за картони. С времето той се приспособи към тима и изчисти част от слабостите си, но не изцяло.

Промяната започнала тогава се утвърди през следващата кампания (2021/22), когато отборът бе напуснат от Жоржиньо Вайналдум. Енергичният холандски полузащитник е с доста различен профил от наследилия го на титулярната позиция Тиаго. Вайналдум не е плеймейкър, а типичен 'box-to-box' полузащитник (халф с универсални качества, еднакво активен във всички фази на играта, от който се изисква много бягане). Отборът на Клоп игра с трима такива футболисти в центъра на терена през двата си най-силни сезона до момента - 2018/19 и 2019/20. Тогава Ливърпул използва, така нареченият от Клоп, 'хеви метъл футбол' или 'Gegenpress' (контра-преса). Без Вайналдум в състава, тимът видимо премина към едно малко по-бавно и методично темпо на игра и изглежда сякаш се съсредоточи повече върху владеенето на топката, което не би трябвало да изненадва, след като тима разполага с изключителен подавач като Тиаго.

​

​

Статистиката за притежание на топката обаче ни разказва по-различна история. Всъщност в последните пет години Ливърпул има доста сходни показатели за владение на топката - между 61% и 64% средно на сезон, като процентът е най-висок през вече споменатата 2019/20 (все още без Тиаго). Това следва да ни подскаже, че промяната в халфовата линия не е единствената причина за промяната в стила.

 

Голямата разлика през последната година е от намаляване на интензитета и ефективността на пресата - запазената марка на Ливърпул при Клоп. В немалка част от мачовете, отборът притиска противника в определени моменти, но не през цялата игра, както бяхме свикнали. Също така, те не бързат да се хвърлят в атака след всяка открадната топка в предни позиции или средата на терена, а често подхождат 'на сигурно' и предпочитат да овладеят кълбото и да атакуват постепенно. Това доста прилича на подхода на Манчестър Сити, преди привличането на Халанд. 

​

Цялостната картина - постепенното темпо, по-предпазливата игра и намаляване на интензитета на пресата - е тактическо развитие на отбора, което можем да отдадем на намаленото игрово време на Роберто Фирмино през последните два сезона. Бразилецът изпълняваше ролята на 'фалшива деветка', той създаваше връзката между полузащитата и нападението, откриваше пространства както за бързите крила Салах и Мане, така и за влизащите от втора линия халфове. Освен това, Фирмино комбинираше прекрасно с партньорите си в атаката и беше добър в реализирането на острите пасове, насочвани в зоната пред вратаря.

Прочети още 'Футболни вражди: Клоп срещу Гуардиола'

​

​

или пък 

​

​

'Време за смяна на караула в Ливърпул' 

Боби обаче имаше още една роля на терена, която го правеше още по-важен за тактическото разположение и поведение на отбора - той водеше пресата на своя тим.

 

Фирмино бе човекът, който атакуваше топката в повечето ситуации, а в останалите случаи се опитваше да попречи на пасовете през центъра на терена. Освен това, когато топката преминеше първата линия на пресата, той често се връщаше в по-задна позиция и атакуваше противниковия футболист, владеещ топката. Изпълнявайки качествено инструкциите на Клоп, бразилецът постигаше високи защитни показатели за нападател, особено при пресечените и блокираните подавания. Благодарение на борбеността и позиционирането си, той помагаше на съотборниците си (най-често на Салах и Мане) също да се озовават в добри положения за отнемане на кълбото и да преминават в моментални атаки. Качествата на тримата се допълваха идеално, по отношение на пресирането, и цялото нападение се бе оформило като стабилна първа линия на защита, която освен това носи голове.

​

​

​

​

В последните два сезона обаче Роберто Фирмино бе преследван от контузии, конкуренцията в нападението също се увеличи и той записа доста по-малко минути на терена. Намаленото му игрово време съвпадна с намаляването на ефикасността на пресата, особено през току-що приключилия сезон, през който често виждахме противниците да наказват изнесения напред отбор на Ливърпул. Тимът все още разполага с една от най-интензивните преси и винаги е в топ 5 по-ефективност по този показател (във всеки от последните пет сезона), но видимо топката се печели в малко по-задни позиции (в сравнение с 2019 и 2020) и се създават по-малко контраатаки, започващи в противниковата половина.

 

Статистиката показва, че нападателите на Ливърпул отнемат топката значително по-рядко откакто Фирмино не е абсолютен титуляр и се разби тройката му с Мане и Салах. Преди това, когато тримата играят заедно, бразилецът и сенегалецът са сред атакуващите футболисти с най-много пресечени и отнети топки в цялата Висша лига, а Салах също постига добри показатели в това отношение. С честата липса на Фирмино и тактическите промени, тези показатели спадат. Заместниците на Боби определено не са на неговото ниво в тази част от играта и това се видя ясно през последния сезон.

Привлеченият през зимата Коди Гакпо е най-естественият заместник на Фирмино, с оглед уменията на двамата футболисти. Нидерландецът свикна бързо с позицията на фалшива деветка (преди това играе като ляво крило), връщането в по-задна линия и създаването на връзка между атакуващите играчи, но все още има какво да се желае при притискането на противника. Гакпо е прекарал повече време в игра от съотборника си (150 минути повече), но за това време има по-малко пресечени подавания (4 срещу 7) и по-малко блокирани пасове (13 срещу 16). Положителното за нидерландеца е, че е отнел кълбото директно от противника повече пъти от колегата си (15 срещу 12).

 

Съотношението е сходно и при сравнение с другите двама играчи, заемали позицията на централен нападател през сезона - Дарвин Нунез и Диого Жота. Те често играят и на лявото крило, което изменя статистиката, но уругваецът е изкарал доста повече време в игра (2365 минути срещу 1710). Жота пък прекара доста време контузен и е записал по-малко минути на терена дори от Фирмино, което ще е една от причините за по-ниските му показатели при пресирането на противника. Бразилецът обаче е и отбелязал повече голове от тримата във Висшата лига, като единствено Нунез го надминава в общия брой попадения във всички турнири (15 срещу 13).

 

​

​

​

Гакпо и Нунез се присъединиха към Ливърпул през последния сезон и може би имат нужда от още време, за да свикнат със стила на футбол и обстановката в отбора. Това вероятно е една от причините тимът да изглежда нетолкова настойчив и ефективен в притискането на противника, но най-важното е, че Клоп е променил малко изискванията си, защото е изключително трудно физически да се поддържа темпото на оригиналния вариант на 'gegenpress' и то по цял мач, сезон след сезон, с едни и същи играчи . . . 

 

Това не просто уморява футболистите, а сякаш ги изхабява, носи контузии и води до незадоволителни кампании (като наскоро завършилата). Видяхме го в Дортмунд, виждаме го и при 'червените'. Първоначалните настройки донесоха повече стабилност, но запазиха в голяма степен агресията и темпото и ни донесоха изключителните сезони 2018/19 и 2019/20. От тогава насам обаче, стилът се измени още повече.

​

​

​

​

-     -     -

​

​

​

​

Нека не бъркаме, Ливърпул все още играе красив футбол, а борбата за четири трофея през 2021/22 ни показа, че може да бъде и много успешен, но това не е същият 'хеви-метъл футбол' от първите години на Клоп на Анфийлд. Липсват лудостта и агресията от онези първи сезони, липсва и по-умерената им версия от най-успешните кампании, и това е малко тъжно. Онази игра бе истинско шоу и удоволствие за зрителите и вероятно ще липсва не само на мен, но предполагам и на повечето фенове на Ливърпул, както и на неутралните почитатели.

​

​

С обновяването на халфовата линия има известен шанс отборът да играе по-често в стил 'gegenpress' (виждахме го на моменти и през изминалия сезон). Алексис Мак Алистър е енергичен, поливалентен футболист, който би паснал в тази тактика, а другите имена, които се спекулират в медиите, изглеждат с подобен профил - тези трансфери ще дадат на Юрген Клоп свободата да варира с изискванията си и начина на игра (материалът е писан около 20-ти юни - бел. ред.) Единственият проблем остава липсата на централен нападател, способен да води пресата, защото любимият бразилски номер девет си замина. Тръгна си под бурни овации, със сълзи в очите и широка усмивка на лицето. Така го изпратихме и ние, с тъга и усмивка, а с него, мисля изпратихме и ерата на истинския, чистия 'хеви метъл футбол'.

 

Дано греша!