Оливър Кан е роден в град Карлсруе и започва футболното си приключение едва на шест години в местния "Карлсруе" ШК, отборът в който за кратко са играли баща му и брат му. Той успява да стигне до първия отбор и да дебютира още на 18 години (през 1987-ма), а през сезон 1991/92 г. става и титуляр. Стражът е един от лидерите и основни играчи на състава, достигнал до полуфинал за Купата на УЕФА през 1993/94 и добрите му изяви привличат вниманието на Байерн Мюнхен.

​

Баварският колос го привлича за рекордната за вратар сума от 4.6 милиона германски марки. От този момент животът му е неразривно свързан с Байерн. В Мюнхен играе до края на кариерата си (цели 14 години), печели редица трофеи и се превръща в легенда. Кан е налаган като титуляр още от самото си пристигане в клуба, а някъде по това време започват до го включват и в националния отбор на Германия. Първият му трофей с баварците не закъснява - Купата на УЕФА, спечелена през сезон 95/96, докато следващата кампания му носи първата титла на Бундеслигата. През 1996 година той е и част от състава на националния отбор, завоювал титлата от Европейското първенство, въпреки че не взема участие в нито един двубой.

В следващите години успехите за него и Байерн продължават да се трупат. От 1998 до 2001 те печелят три пъти подред първенството, един път купата на Германия (сезон 1999/2000) и стигат до два финала за Шампионска лига, като губят първия от Манчестър Юнайтед (1998-1999). Вторият обаче не е изпуснат. В него баварците срещат Валенсия и след равен резултат (1-1) в редовното време, Байерн надделява след изпълнение на дузпи, а големият герой е Оливър Кан, който спасява цели 3! Това е най-успешната (откъм трофеи) година в кариерата му, но най-силната му игра (която ме убеди, че той е най-добрият вратар и ме направи фен) е от година по-късно и от турнира, за който вероятно съжалява най-много.

​

​

​

​

Става въпрос, разбира се, за Световното първенство от 2002 година. Тогава националният отбор на Германия не е сред фаворитите, но изненадващо стига до финала. Отборът допуска само един гол преди финала и Кан е големият герой, след трите победи с по 1:0 в елиминационната фаза. Във финалния мач немците се изправят срещу Бразилия, а Кан се контузва по време на мача - разкъсани връзки на безименния пръст на дясната ръка и това вероятно му изиграва лоша шега. Германия губи с 0:2, двата гола са отбелязани от Роналдо, а Оливър Кан допуска грешка при първото попадение - не успява да улови топката при удар на Ривалдо и тя попада в краката на Роналдо в идеална позиция. Това е единствената неточност на немския вратар за целия Мондиал, но тя се оказва фатална за отбора му. Въпреки това, той не е обвиняван за загубата, като тогавашният селекционерът на Германия Руди Фьолер заявява:

"Нямаме упреци към Оливър Кан. Той изигра едно мечтано Световно първенство и направи изключителни спасявания, които никой не можеше да очаква".

​

​

​

Друго, може би още по-голямо, признание е наградата 'Златна топка', за най-добро представяне на Световното първенство, за която изпреварва голмайстора на първенството Роналдо. Той е първият и единствен до днес вратар, печелил награда за най-добър играч на Световно първенство.