Унгария - златният отбор,

който не успя

публикувано на 3 Септември, 2019 / Четеш за 7 минути

Когато погледнете към историята на Световните или Европейските първенства и техните победители, има няколко отбора, които изпъкват. Бразилия, Германия, Франция, знаете ги.

Но може би не знаете за един от най-великите отбори, който в момента се намира на 52-ро място в света след страни като Исландия, Перу и Коста Рика, и който в период от 6 (шест) години

материал от Пепа Запрянова *

(между 1950 и 1956) записва само една загуба. Този мач беше финалът на Световното първенство през 1954 г. - „Чудото от Берн“. Западна Германия срещу Унгария.

Унгарците са фаворитите в турнира, като побеждават резервите на Западна Германия с 8-3 в груповата фаза. Нападателят Шандор Кочиш вкарва четири гола, а Унгария продължава на четвъртфиналите, където среща Бразилия. Един уникален двубой, който е познат още като „Битката за Берне“, в който английският съдия Артър Елис изгонва трима футболисти заради насилие. Мачът се играе в ужасни условия, което прави топката трудна за контролиране, а правенето на шпагати доста по-рисковано. Унгария печели двубоя с 4-2, Кочиш вкарва още два гола, а унгарците прогресират към полуфинала, където се изправят срещу Уругвай. И този двубой е спечелен с 4-2 след продължения и благодарение на още два гола от Кочиш. Всичко за Унгария върви по план и те очакват с увереност двубоя със Западна Германия - отборът, който са разбили с 8-3 в груповата фаза.

69593264_3164000716974097_47500792535030

Rossem, Wim van / Anefo, Puskas Hidegkuti 1954, resize, crop, CC BY-SA 3.0

Легендарният нападател Ференц Пушкаш се е завърнал след контузия, която получава в първия двубой срещу Западна Германия, и присъствието му веднага се усеща, разписвайки се след само 6 минути. Две минути по-късно Золтан Цибор удвоява преднината на унгарците и изглежда, че те са на път да повторят разгромния резултат от мача в групите. Западна Германия обаче е на друго мнение и Максимилиан Морлок връща едно попадение в 10-та минута, а след още осем резултатът е равен след гола на Хелмът Ран. След това Унгария поема контрола над двубоя и има няколко много добри възможности за гол.

Унгарците започват второто полувреме по същия начин и доминират на терена. Първата по-сериозна възможност за Западна Германия идва едва в 72-та минута. Унгария търси третия гол, който вероятно ще реши финала в тяхна полза, за щяхно съжаление обаче, в 84-та минута Хелмут Ран вкарва второто си попадение в двубоя и дава преднина на немците. Унгария се хвърля в атака. Ференц Пушкаш успява да вкара, но голът му в последните минути е отменен заради засада. Последният съдийски сигнал на Уилям Линг слага край както на мача, така и на серията без загуба на Златния отбор.

Прочети 'Участието на Коста Рика на световни първенства'

Каква е причината Златния отбор на Унгария да е толкова добър? Дано тази статия отговори на въпросите ви.

Треньор на унгарците е Густав Шебеш – бивш футболист, който работи като синдикален организатор в Будапеща след Втората световна война. Шебеш изгражда отбор около шестима играчи. Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш, Нандор Хидегкути, Золтан Цибор, Йожеф Божик и Дюла Грошич. Тези шестима играчи са константа в тактиката на Шебеш и са ключови за успеха на Унгария. Шебеш използва тактика 2-3-3-2, която може да премине и в 3-3-4.

Той въвежда няколко революционни промени в националния отбор на Унгария, включително фитнес режим, както и „по-клубна“ политика що се отнася до сплотеността на отбора. Тактически, Шебеш също е революционер. Той избягва т. нар. Формация „WM“ създадена от Хърбърт Чапман, където атака се води от трима нападатели и две крила. За сметка на това Шебеш въвежда идеята за дълбоко разположения централен нападател, познат още като „фалшива деветка“. Тактиката на Шебеш е централния нападател да се прибира към полузащитата, същото се отнасяло и за крилата, когато било необходимо. Това ефективно създало гъвкавата формация 2-3-3-2, което пък позволявало на отбора бързо да преминава от нападение в защита. Тактиката предизвиквала и противниковите защитници да напускат позициите си, тъй като централните бранители били свикнали да покриват нападателя и го следвали чак до полузащита.

69973577_3164041976969971_71990347047779

Pilgab, Aranycsapat, size, CC BY-SA 3.0

Формацията на Унгария при Шебеш

Това, което повечето хора не знаят е, че унгарския Златен отбор на Густав Шебеш е отговорен за създаването на тоталния футбол (Totaalvoetbal), който е синоним с отбора на Аякс от 1970 и на Холандия от 1974. Шебеш искал играчите му да могат да играят на всяка позиция по всяко време. Точно както Ринус Михелс и Пеп Гуардиола, това била ранната версия на тоталния футбол.

Ференц Пушкаш коментира така: „Когато атакувахме го правехме всички, в защита беше същото. Ние бяхме прототип на тоталния футбол.“

Играчите се движели и постоянно сменяли позициите си, спрямо предварителния план. Това означавало, че Унгария може да играе бърз футбол със страхотни подавания и движение. Опонентите им дори не можели да ги разучат както трябва, тъй като планът им за мача се рашавал преди самото му начало.

Причината, поради която унгарския отбор от началото на 50-те години е определян като златен, е и наличието на изключителни футболисти в редиците му. Дюла Грошич е един от най-добрите вратари по онова време, а защитата се допълва от Йеньо Бузански, Гюла Лорант и Михали Лантос. Тези футболисти играли заедно дълги години, а и с клубната атмосфера на Шебеш станали изключително близки и най-вече непробиваема защитна линия.

В полузащита Йожеф Божик и Йожеф Закариас служат като щит пред защитата, тъй като рядко тръгват напред, като вместо това използват дълги топки, с които да намират нападателите зад гърба на противниковата защита. Понякога сформират и защитна петорка, когато Нандор Хидегкути, който се подвизава като трекуариста, се връща назад в полузащита.

Прочети 'Великите успехи и отбори на Аякс последните 100 години'

Ролята, която Хидегкути играе като трекуариста също е революционна за повечето национални отбори, включително Унгария преди 1949 г., които играят с типичната деветка, която ще надвие защитата на противника със своята сила. Хидегкути е натоварен със задачата да се връща назад, за да поеме топката преди да я разпредели по фланговете или към нападателната четворка.

Тази нападателна четворка била страховита и някои от играчите й са едни от най-великите футболисти на всички времена. Ласло Будай и Золтан Цибор се подвизават по фланговете, докато Сандор Кочиш партнира на Ференц Пушкаш в центъра на атаката. Пушкаш, разбира се, бил водещата фигура в тази четворка, макар че и другите трима били достатъчно добри. Всъщност, Кочиш имал по-добра статистика що се отнася до голове спрямо мачове за Маджарите, отколкото Пушкаш. Сандор отбелязва 75 гола в 68 мача, докато Ференц има 84 в 85.

Златния отбор е продукт на изключителна колекция от феноменални таланти, които се събират в точното време и са примесени с революцинна тактика, която идва две десетилетия преди времето си. Когато Световното първенство се състои през 1954, тези играчи са играли заедно вече цели четири години. Усъвършенствали са комуникацията си и са създали връзки помежду си и извън терена. Химията, смесена с изключителен индивидуален талант, извежда Унгария до финала на Световното първенство.

- - -

Дълготрайното въздействие на този отбор и неговите успехи за четири години върху унгарската нация и футболния пейзаж, не трябва да се омаловажават. И въпреки че губят финала през 1954 г., този емблематичен състав на Унгария, трябва да се разглежда като ясен пример за това, че футболът е повече от трофеи.

Често има аргумент дали е по-добре да играеш добре, но да загубиш или да спечелиш, но да играеш лошо. Вярваме, че златния отбор на Унгария отговаря на въпроса. Бихме ли говорили за него като за един от най-добрите отбори на всички времена, ако са спечелили с мръсен и непривлекателен стил на футбол? Биха ли донесли една и съща радост на сънародниците си? Дали тоталния футбол щеше да съществува, ако бяха играли скучен и позиционен футбол?

Красивият футбол, независимо от спечелените титли и трофеи, ни вдъхновява, дава ни надежда и ни носи щастие.

Унгарският отбор от 50-те години направи това с изящество, стил и прецизност, и именно поради тази причина ги определяме като един от най-добрите отбори, които някога са играли футбол.

* статията е превод:

This post originally appeared on The False 9 as Hungary - The Golden Team that never quite made it.