Пропилените таланти на Европа

публикувано на 8 Юни, 2019 / Четеш за 13 минути

В продължението на класацията за нереализирани таланти ще ви представя моят топ подреждане на на разочарованията от Европа. През всички тези години, в които следя и се интересувам от футбол съм била впечатлена многократно - как конкретен играч може да блести в даден момент, а изведнъж изчезва от полезрението.

материал на Цветина Петкова

гост-автор

Джърмейн Пенант е типичен пример за такъв футболист. Смятан за бъдещето на английския футбол, подписва с Арсенал през 1999 г., когато е само на 15 години. Проблеми на и извън терена обаче повлияват на кариерата му и малко по малко започват да го дърпат назад. През 2005 г. той е арестуван за шофиране в нетрезво състояние и това слага завинаги петно на името му. Все още помня невероятните му рейдове по фланга, но най-вече хеттрика му в мача от Висшата лига на 7 май 2003г. срещу Саутхемптън. Тогава той вкарва невероятни попадения (бел.ред. с невероятен махмурлук, както сам признава в биографията си), а дори на фона на звезди като Пирес, Анри и компания, тогавашния номер 21 блести най-ярко от всички.

Многобройни наеми от Арсенал подсилват усещането, че вече не е желан в Северен Лондон и Пенант преминава в Бирмингам. В последствие започват неговите митарства из клубове като Портсмут, Уигън, Стоук... За кратко получава възможност да играе в Ливърпул, но не успява да се върне в големия футбол и да оправдае мнението, че е голям талант. Играе и за индийския ФК Пуна Сити и за Реал Сарагоса, а последния му клуб е Билерикай Таун, състезаващ се в шестото ниво на английския футбол.

62054909_2931543173553187_31890369555642

Football.ua, Mario Balotelli Euro 2012 vs England 02, size, CC BY-SA 3.0

Като говорим за талант, в днешни дни едно от първите имена, които изникват в съзнанието е това на Марио Балотели. Талантът му е безспорен, доказват го думите на треньори от калибъра на Жозе Моуриньо, Роберто Манчини и Чезаре Прандели, които опитват да развият качествата му, но се сблъскват с характера му. Стивън Джерард дори казва, че „Балотели е впечатляващо пропилян талант”, изтъквайки, че Супер Марио играел с такова желание за националния тим на Италия, но за сметка на това едва се влачел с фланелката на Ливърпул. Със сигурност, за много от вас подвизите на Марио са известни, ето защо последните му клубове включват клауза „добро поведение” в договорите му. Най-вероятно някои от вас няма да се съгласят с мястото му в тази класация заради факта, че неговата класа излиза наяве доста често, но все пак не е налично това постоянство, което отличава големите звезди.

Аз не мога да не споделя колко впечатлена бях за последно от представянето му с екипа на Италия срещу Саудитстка Арабия миналия май, когато „деветката” развинти отбраната на съперника. Или пък големия му мач срещу Астън Вила с фланелката на Манчестър Сити. Още с екипа на Милан, Супер Марио побъркваше италианските отбрани, минавайки между трима, дори четирима с магическите си финтове и завършвайки атаката с прецизен изстрел. Въпреки всички безспорни футболни аргументи, Балотели все още разбунва и медийното пространство с някои свои публикации в социалните мрежи. Италианецът е описан като „неуправляем” от Жозе Моуриньо, докато Юрген Клоп направо го освобождава от Ливърпул. Марио има впечатляваща кариера въпреки изцепките си – Интер, Милан, Манчестър Сити и Ливърпул преди да се озове във френския Ница, където поуспокоява нрава си и отскоро защитава цветовете на френския гранд Олимпик Марсилия. Какво ни готви Супер Марио в бъдеще? Вероятно дори той все още не знае.

Прочети 'Забравените таланти на Българския футбол'

61933983_2931564276884410_14874883029351

Egghead06, Adam Johnson of Sunderland, size, crop, CC BY-SA 4.0

Адам Джонсън влиза в полезрението на хората когато напуска Мидълзбро в посока Манчестър Сити през 2010 г. след като няколко английски клуба се борят за подписа му. Смята се за най-яркия млад талант на Острова, крилото е със силен ляв крак и до момента е взел участие в 12 мача с националната фланелка. По-паметливите фенове още помнят уникалния му гол за „боро” срещу Болтън през сезон 2005-06 когато мачът е почти изгубен. Преминава огромно разстояние с топката като защитниците на Уондърърс само подтичват покрай него, а накрая бележи с кинжален удар в далечния ъгъл на вратата.

При „гражданите” очакванията към него не са никак малки, но слуховете за купонджийския му начин на живот започват да се увеличават докато не стигат до ушите на Роберто Манчини, който сваля доверието си от него и Джонсън преминава в Съндърланд. Тогава Адам не знае, че не само кариерата му е тръгнала необратимо надолу, но и живота му извън терена. Трябва да признаем, че на „Стейдиъм ъф лайт” Джонсън показва завидни умения, като лично аз бих отличила впечатляващия му завършващ удар от над 30 метра срещу бившия му отбор, когато открива резултата. За националния отбор също не липсват блестящи срещи като тази срещу Швейцария през септември 2010 г. когато Адам прави един от най-силните мачове в кариерата си и се отчита с гол за победата с 3:1. Крилото не успява да се наложи при „черните котки”, но активностите му в личен план изобилстват. През май 2016 г. Адам Джонсън е осъден ефективно на 6 години затвор за опит за изнасилване на 15-годишно момиче. Все пак е освободен този март предсрочно, излежавайки само половината от присъдата си. Но едно е ясно, с кариерата му на обещаващ играч вече отдавна е свършено.

62574946_2931596103547894_71217910622841

Roberto Vicario, Adrian Mutu, size, CC BY-SA 3.0

Адриан Муту е име, което неизменно присъства в класациите за пропилян потенциал. Това няма как да се промени защото е един от най-известните случаи за показно опропастяване на качества, за които много футболисти могат само да мечтаят. Когато Челси плаща 22,5 млн. евро за 24-годишния румънец много хора повдигат вежди въпросително, но зрителите на италианския футбол не са изненадани, защото са виждали невероятните му отигравания в Парма.

През 2004 г. на мача срещу Чарлтън Муту направо съсипва защитата на противника и омагьосва феновете на „сините”. Друг момент, който омайва привържениците е в мача на неговия Фиорентина срещу Катания през сезон 2010-11 г. , когато отговаря красноречиво на критиците с две попадения и безспирни атаки в търсене на гол. В мача срещу Рома през същия сезон румънецът направо разлайва „вълците”, които се виждат в чудо в опити да го спрат, през повечето време остават само зрители на рейдовете и финтовете му. Надарен с изключителни дриблиращи умения, Муту има око за точните пасове, а сравненията с легендарния Георге (Джика) Хаджи не са рядкост.

Макар и обещаващ, стартът му в Челси бива бързо заличен от отстраняването му от състава заради употреба на кокаин. Следват дълги съдебни битки, завършили с иск към Муту за 14 млн. евро за нанесени щети. Румънският таран за малко успява да възроди кариерата си в Ювентус и Фиорентина, но „виолетовите” също страдат от репутацията му и Адриан е наказан с една година лишаване от състезателни права защото се проваля на допинг тест. След като Фиорентина го освобождава, Муту играе за Чезена и Аячо, а след това митарства из клубове от родината си като Петролул Плоещ и Търгу Муреш и индийския ФК Пуна Сити, докато не решава да сложи край на бурната си кариера през 2016 г.

Прочети 'Пропилените таланти на Латинска Америка'

източник:https://www.youtube.com/watch?v=KUbfwdUtbyQ

Ройстън Дренте е съвсем различен случай, но все пак по своему отново е пример за нереализиран потенциал. Неговата кариера би трябвало да бъде във футболните учебници за урок на всеки млад играч, който не успява да се справи с очакванията.

Той е един от големите таланти на Фейенорд, който е привлечен в Реал Мадрид заедно с Уесли Снайдер и е считан за големия заместник на Роберто Карлуш, след като е обект на сравнение с великия бразилец - и двамата имат висококачествени пасове и бомбен ляв крак. За мен най-впечатляващия му гол е мощния му удар срещу Севиля за Реал Мадрид когато буквално вкарва топката, заедно с вратаря (на видеото горе).

Все пак младият холандец не успява да се наложи при „кралете” и е преотстъпван на ФК Еркулес и Евертън, особено след утвърждаването на Марсело на позицията в Мадрид и липсата на достатъчно аргументи да се пребори от страна на Дренте. При „карамелите” Ройстън има статута на звезда и един магически гол през 2012 г. срещу Фулъм определено го прави да изглежда като играч с много по-голяма класа от останалите на терена. В свое интервю Ройстън признава, че не е зачитал мнението на Дейвид Мойс и с поведението и липсата на манталитет на победител е провалил шансовете си да възроди кариерата си при „карамелите”.

След като бива окончателно освободен от Реал, Дренте си пробва късмета в руския Алания Владикавказ, а след това и в Рединг. Следват наеми в Шефилд Уензди и преместване в Кайзери Ерчиеспор в турския аматьорски ешалон, преди да се озове в арабския Банияс. В Шефилд Дренте изиграва паметен мач срещу Чарлтън през 2014 г. и мнозина остават пленени от бързия му стил на игра и точния му изстрел, нещо което очевидно прави с лекота. За две години остава извън футбола след като е освободен от арабския клуб и наскоро се завръща в игра за Спарта Ротердам.

62242621_2931630836877754_14247555252784

Football.ua, Antonio Cassano before Euro 2012 match vs England, size, crop, CC BY-SA 3.0

Антонио Касано, като Адриан Муту е част от всички тези класации за големи таланти, които са впечатлили, но не са задържали формата и качествата си на високо ниво по различни причини. Касано е смятан за прототип на италианския футболист - неговият спиращ дъха стил е определян като „долче вита” (1) на футболното игрище, но също италианския му темперамент му пречи да достигне висотите на световния футбол.

Неговите изяви като младеж в Бари му спечелват прозвището Il Gioiello di Bari Vecchia – бижуто на Стария Бари и Рома плаща за него космическите тогава 30 млн. евро.

Въпреки безспорните му качества, сблъсъците му с клубната легенда Франческо Тоти и мениджъра на „вълците” Фабио Капело водят до обособяване на нов термин „Касаната”, за да се определи характера му, като за кратко време този термин става нарицателен за действия, уронващи отборния дух. Касано напуска в посока Реал Мадрид, където става ясно, че е по-увлечен от неща извън футболното игрище. Ето откъс от биографията му, където се казва:

"В Мадрид имах приятел, който беше сервитьор в хотел. Неговата работа беше да ми носи печива след като правя секс. Той трябваше да ми носи храна по стълбите, аз ще му доведа жена и ще направим размяна – той взема жената, аз храната. Секс и след това храна, перфектна нощ"

В един пълен със звезди отбор, Касано е запомнен с отличния му мач срещу вечния съперник Атлетико през 2011 г. когато отбелязва с глава след чудесно центриране на Роберто Карлуш.

С екипа на Сампдория и Милан (с номер 99) помня добре как мач след мач удивляваше феновете с нестандартните си хрумвания и точните като бръснач удари, както с глава така и с двата крака, а вратарите не просто бяха безпомощни, те бяха само зрители. Не е изненада, че Трекуартиста (2) сваля нивото, макар и пак да се състезава в елитни клубове - Сампдория, Интер, Милан, Парма и Верона, където обаче така и не се връща към най-добрите си дни. От есента на миналата година Антонио Касано вече не е активен футболист.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=NuYZy7bhzwo

Рикардо Куарешма е един португалски пример за това как всички са ти предричали бляскава кариера, но все нещо не ти е достигало да го оправдаеш. Точно когато Кристиано прави пробива си в Юнайтед, неговият добър приятел и съотборник в Спортинг Лисабон - Куарешма, е привлечен от Барселона. На 18-годишна възраст бързината му, съчетана с луди дрибли и неуморни финтове поставят света в краката му.

Престоят му в испанското първенство обаче не потвърждава тези мнения, неубедителни игри и конфликт с Франк Рийкард водят до желанието му да се върне в Португалия и подписва с Порто. Въпреки някои доста впечатляващи мачове, Рикардо не успява да съживи кариерата си по начин, по който да се върне на най-високите стъпала във футбола и непостоянните му игри, заедно с критиките му към съотборници го карат да напусне в посока Интер, където играе под ръководството на Моуриньо, който обаче иска португалецът да работи много повече, за достигне нивото на играчи като Ибрахимович.

„Мореплавателят” е обявен за най-слаб играч в Серия „А” за 2008 г., което води до напускането му. Следват престои в Челси под наем, а после е продаден на Бешикташ. И до днес щом го видя да влиза в игра за Португалия, обикновено като резерва, знам, че това не предрича друго освен опасности за противника. Съвсем наскоро, на световното през миналата година Куарешма бележи с красив далечен изстрел с външен фалц в горния десен ъгък (на видеото горе), в мача срещу Иран от груповата фаза, попадение, номинирано и за гол на турнира. Връща се в Порто, играе и за Ал-Ахли преди през 2015 г. да се завърне в Бешикташ, където играе и до днес и е един от любимците на феновете на турския гранд. Доста посредствено развитие на кариерата на играч, смятан за новия Луис Фиго.

Прочети 'Топ 3 удивителни обрати в реванши от ЕКТ'

Флоран Синама-Понгол е звездата от Световното първенство за юноши под 17 години през 2001 г. Той е топ-реализаторът с 9 гола и е избран за най-добър играч на турнира. Флоран и Антъни Льо Талек повеждат Франция към единствената им световна титла в тази възрастова група. И двамата скоро са привлечени в Ливърпул и имат своите добри моменти, но нито един от тях не успява да се утвърди като титуляр дори и след като прекарват няколко години край Мърсисайд.

След като се разделя с „червените” Понгол пребивава в различни отбори, но в никой не се задържа много дълго. Рекреативо Уелва, Блекбърн, Атлетико Мадрид, Спортинг, Сарагоса, Сент-Етиен, Ростов, Чикаго Файър и ЛозанаСпорт са сред клубовете през които преминава блуждаещата му кариера в търсене на изгубената искра магичност. През 2008 г. играе единствения си мач за мъжкия отбор на Франция.

В Рекреативо, Флоран стопля сърцата на привържениците с хитър гол, признак за майсторство не срещу кого да е, а срещу Реал Мадрид. Приютява го и шотландския Дънди, а след това акостира в тайландския Чайнат ФК, където изкарва две години, но след края на договора си е освободен и от декември 2018 г. е без клуб. В Тайланд Понгол също не остава незабелязан, но най-красивото му изпълнение е срещу Чиангмай през 2017 г. когато вкарва със задна ножица при доста голяма навалица в наказателното поле. В Чикаго Файър през 2014 г. пък французинът бележи победния гол с глава срещу Хюстън Динамо като за пореден път оставя впечатлението, че може да прави каквото иска с топката.

Така, залезът на бляскавото футболно бъдеще на френския играч изглежда на хоризонта. Съдбата на съотборника му Льо Талек е доста сходна, след Ливърпул той обхожда английския Съндърланд и нискоразрядни френски отбори като Сошо, Льо Ман, Оксер, Валенсиен, след това играе в Гърция за Атромитос, в Румъния за Астра (Гюргево), а последно преминава в Орлеан в родината си, където е и до днес. Нещата се развиват доста различно от предвижданото за френското супердуо и ни оставят да се чудим какво ли би било, ако бяха успели да се наложат в Ливърпул и бяха станали основна част от него и ако Жерар Улие беше останал след 2004 г. и беше развил потенциала им.

62059675_2931676306873207_33447083072007

Tsutomu Takasu, Bojan Krkić celebrate, size, crop, CC BY 2.0

Боян Къркич е испански футболист от сръбски произход, който е част от Ла Масия и е най-младия дебютант, който играе за Барселона в Ла Лига. След дълги, но неуспешни опити да се наложи на „Камп Ноу”, атакуващият футболист решава да потърси възможност да играе редовно в Италия. На Ботуша Боян се състезава последователно за Рома и Милан, като Барселона го откупва обратно от Рома 2 години след като е напуснал, но само, за да го преотстъпи на Аякс. Следват престои в Стоук Сити (докато още са в Премиършип), Майнц и Алавес, преди собствениците на правата му – „грънчарите” от Стоук, да си го приберат в началото на този сезон, но вече с цел да им помогне в Чемпиъншип.

Прочети 'Работи ли все още школата на Барселона'

Класата на Къркич е безспорна, липсата на постоянство и характер, за да развие потенциала си докрай и да стигне супернивото, което му е предричано - също. Нисичкият испанец развинтва противниковите защити и дори в един момент не разбираш как е успял да се промъкне толкова близо до вратата. Едно е ясно - той може да бъде един доста добър вариант за жокер на средняшки отбор, но за грандовете на този етап вратите са затворени. Причините за това са признати от него в няколко интервюта - големите очаквания да бъде наследникът на Меси, напрежението да играе с големи играчи като Лео, Роналдиньо, Иниеста и Шави го водят до паник атаки и психически сривове. Комбинацията от бързина, повратливост, движение с топката, прилепнала до крака, което почти не дава възможност на противниците да му я отнемат без да извършат нарушение, силен и точен изстрел, който ако не е в целта, то ще затрудни максимално вратаря - все характеристики, присъщи на Боян. Ситуацията е ясна, безспорен талант, магия с топката, но липса на стабилност и характер да се справиш с цялото напрежение и всички погледи, вперени в теб, водят бляскавото начало до посредствено настояще.

(1) Италианската представа за хубав живот - dolce vita, букв. сладък живот

(2) Италианците наричат така плеймейкърите, тези, които контролират темпото на игра