top of page

Германската машина всъщност е багер, копаещ дъното

публикувано на 20 Януари, 2023 | Четеш за 11 минути

Първите ми спомени от футболни мачове са от 2008-а година, което означава, че с Мондиала в Катар, вече съм ставал жив свидетел на 4 Световни първенства. За това време любимият ми национален отбор (изключвайки България) Германия има една световна титла, едно трето място и две отпадания в групите.

Доста странно, не само заради историята

материал на

Кристиян Иванов

на отбора на големи първенства, но и поради тази рязка амплитуда. Бих намерил повече логика, ако на едното първенство отборът стигне до осмина или четвъртфинал, а на следващото отпадне в групите, отколкото да е станал шампион през 2014-а и 4 години по-късно да остане зад Швеция, Мексико и Южна Корея.

Да кажем, че тук се е появило проклятието на шампиона, въпреки че то служи по-скоро като оправдание на уж големите футболни нации при срамни отпадания на Световни футболни финали. Но когато стана ясно, че Германия отпада в групите и на първенството в Катар, вече не знаех какво се случва.

Честно, през 2018-а бях съсипан от тъга, тъй като този шампионски отбор бързо-бързо си изпя песента. Докато сега не усещах тъга, а по-скоро изненада, тъй като станах жив свидетел на пренаписването на футболната история на страната – германците никога не бяха отпадали в групите на две поредни Световни първенства до този момент. Този факт сигурно ще ме кара да размишлявам над някакви теории на конспирацията още дълго време, но просто не мога да го асимилирам, защото не мога да си представя как германците ще гризнат дървото в Русия и 4 години по-късно няма да изорат терена, за да не повторят този свой грях. Да, определям случилото се през 2018 г. като грях, а не като провал, защото си е грях да имаш такъв отбор и да не стигнеш поне до полуфинал.

germany-out-qatar.jpg

Като стана дума за оране и други подобни дейности, свързани с тежък физически труд, да се върнем на заглавието на статията. Признавам, че доста пъти първо измислям заглавието на даден материал и след това започвам текста, въпреки че много изявени пишещи капацитети казват, че заглавието само ще си дойде, когато напишеш текста. При мен стана обратното, та сега докато пиша и в главата си правя сравнения между отбора на Германия от Катар и онзи отпреди 4 години и представянията им на съответните турнири, започвам да се съмнявам в избора си на думи.

Дали наистина Германия копае дъното, при положение, че тимът на Ханс-Дитер Флик отпадна заради голова разлика и според много хора испанците са легнали на Япония, за да отидат в по-лесния поток (после се видя колко е по-лесен), като същевременно с тази си загуба от „самураите“ отрязаха главата на „Бундестима“.

Еми не, добро си ми е заглавието!

 

Позовавам се на това, което написах малко по-горе в текста – как германецът ще е ял бой 'като маче' в Русия и след това в Катар няма да изрине терена с противниците си. Как ще те бие Южна Корея и ти 4 години по-късно ще падаш по същият малоумен начин от комшиите им – японците!? Как ще пропиляваш положение след положение срещу Мексико и след това ще прощаваш и глупостите в защитата на Испания!? Тук има и още по-голямо дъно (отколкото в Русия), защото сега Германия знаеше какво е да отпаднеш още в груповата фаза и какъв срам и позор идва след това. Знаеше, но пак си стегна багажа, за да гледа елиминациите вкъщи.

thumbnail-rodi-ti-se-sin.jpg

Ще се опитам да направя някакъв разбор на тази пасмина, носеща фланелката с четири звезди, за да видим къде може да се подобри нещо, или по-скоро кой злокачествен тумор не е толкова злокачествен, че може да не се изрязва. Извинявам се за острия език!

Вратарският пост – Нойер е класа, за него нищо не мога да кажа. Да, и той прави грешки, но пък си ги компенсира със супер спасявания. Още докато траеха елиминациите, той реши да отиде на ски и си счупи крака. Нямам представа в каква форма ще се върне след тази тежка контузия, която сложи край на сезона му, но мисля, че е време за смяна на караула на германската врата. Доводите ми са два:

1. Мануел Нойер получава прекалено много контузии в последно време и те неизменно ще дадат отражение върху играта му, а освен това е на 36 години.

2. Марк-Андре Тер Стеген с всеки изминал сезон в Барселона показва, че е сред 5-те най-добри вратари в света и в който и друг национален отбор да беше, щеше да е титуляр. Затова той заслужава шанс, преди и на него силните години да преминат.

В защита ситуацията е такава, че дори да махнеш всички, няма да сгрешиш. Да, ама кой ще ги замести? От централните защитници само Антонио Рюдигер става за националния отбор, макар и той понякога да прави щуротии. Нико Шлотербек уж е още млад, но на неговата възраст Хумелс и Боатенг (които също не са еталон) не правеха толкова грешки. Надявам се след преминаването му от Фрайбург в Борусия Дортмунд през лятото, периодът му на климатизация да премине скоро и той да започне да се подобрява, защото едно е да играеш пред 34 хиляди на „Европа-Парк Щадион“, друго е пред 80 хиляди подивели запалянковци на „Сигнал Идуна Парк“.

За Никлас Зюле мога да кажа само едно – той е твърде бавен за централен защитник, а какво остава за десен бек, какъвто го пуснаха в единия мач. Не знам кой „гений“ в щаба на Флик му е подшушнал тази идея, но аз бих го увонил и съдил като военнопрестъпник. Армел Бела-Котчап признавам, че не съм го гледал, защото мачовете на Саутхемптън не са ми любимото занимание, когато има и други мачове от топ 4 първенствата на Европа. Но и той е все още млад и неопитен, което дава предпоставки в бъдеще да бъде изграден като един стабилен защитник, от какъвто Германия се нуждае.

 

Давид Раум бива, най-вече защото може да се включва много добре в атака, а и на левия бек Германия от доста години не може да намери подходящ човек, като дори през 2014-а се редуваха няколко играчи, преди да закрепят централния защитник Бенедикт Хьоведес там.

Останалите – Никлас Зюле, Матиас Гинтер, Кристиан Гюнтер, Тило Керер, Лукас Клостерман - по една тринадесета заплата и кой откъде е. Както казва началникът ми – да сложим край на тази дейност на тези самодейци. Та и за тези палавници така – много са ми приятни, но да не са в националния отбор, защото с тях от групи не се излиза.

flick-germany.jpg

Нататък – в халфовата линия, слава Богу, нещата изглеждат добре. Йошуа Кимих, Леон Горецка и Илкай Гюндоган вдъхват доверие и могат да се противопоставят на всяка друга халфова линия в света.

Малко по-напред са Кай Хаверц и Джамал Мусиала. За мен това са двамата футболисти около които трябва да се гради отборът на Германия за Европейското след 2 години. Макар Хаверц да дойде на Световното в много лоша форма, той успя да вкара два гола срещу Коста Рика, влизайки от скамейката.

И тук трябва да захванем една по-голяма тема, а именно футболистите, които се викат в националния отбор. Ще използвам клишето, че големите турнири като Световните или Европейските първенства са спринт, а не маратон, защото реално си е така. Ако изиграеш 7 добри мача, ставаш шампион и това е. Затова моментът с повиквателните е много тънък. На прима виста, селекционерът трябва да извика футболистите в най-добра форма преди самото първенство, защото се очаква те да пренесат добрата форма от клубния в националния си отбор. Съгласен съм с това, но монетата има и друга страна. В различните национални отбори има някои индивиди, които сякаш получават обилно количество допинг, когато получат повиквателна за националния отбор.

Пресен пример за това ми е Гийермо Очоа, който макар да отпадна в групите с Мексико, направи доста добри изяви, включително спаси дузпа на Роберт Левандовски. Други такива играчи от близкото минало са Едуардо Варгас за Чили и Серхио Ромеро за Аржентина. Аз съм много за викането на такива фигури, защото те показват, че националната фланелка е над всичко останало и когато тя трябва да се защитава, битката е за литър кръв и метър кожа. В състава на Германия именно Хаверц се очертава като такъв, след като отбеляза 2 гола и на Евро 2020. Той е под всякаква критика през този сезон в Челси, но в националния му върви и Ханзи Флик не трябва да подминава такива играчи

thumbnail.jpg
thumbnail-tumnata-strana-bg-football.jpg

Що се отнася до Джамал Мусиала, може би има мегдан да се напише цяла статия за дебютния Мондиал на това момче, но сега само ще щрихирам какво ми направи впечатление у него. Футболистът на Байерн е само на 19, но играе със самочувствие на играч с над 500 мача в мъжкия футбол. Скоростта и техниката му са нереални, а и има поглед над играта. За мен това е новата звезда на Германия, стига да се запази здрав. На ‘Маншафта’ му трябват качествени и уверени футболисти, а Мусиала е точно такъв.

Към него се изсипаха сумати критики, че на Световното играел сам и не подавал на своите съотборници. Аз контрирам със следното питане – на кого да подаде Мусиала, за да е сигурен, че атаката няма да бъде опропастена? На Мюлер ли, който в тези три мача беше като муха без глава? На Гнабри ли, който се криеше от играта или пък не можеше да се измъкне от противниковия състезател, за да излезе на чиста позиция. Или пък на Лерой Сане, който не игра слабо, а срамно!?

Браво на Мусиала, че не подаваше много на останалите офанзивни футболисти на Германия, защото тогава отборът нямаше да вкара и 6-те гола, които вкара. Сигурен съм обаче в едно – ако Мусиала усещаше, че атаките на Германия ще се развивят по-добре, ако комбинира по-често с партньорите си в атака, той щеше да го прави. Все пак играе в Байерн Мюнхен, където Мюлер, Гнабри и Сане изглеждат по доста по-различен начин и там Мусиала бе научен да подава на по-старшите от него.

-     -     -

Остана ми да завърша с нападението, макар вече да обърнахме внимание на тези от Байерн. Що се отнася до останалите – Карим Адейеми и Юсуфа Мукоко не получиха достатъчно възможности за изява, като мисля си, че и те нямаше да могат да помогнат на ‘Бундестима’. Никлас Фюлкруг, като типичен средностатистически футболист, избухна с гол срещу Испания, но през останалото време бе в сянка. Това трябва да светне червената лампичка при германците, защото този отбор вече 5-6 години търси качествен централен нападател.

Мирослав Клозе и Марио Гомес ги няма вече и нещата не вървят, защото няма на кого да се центрира топката. Германия няма човек в центъра на атаката, който да получи топката с гръб към вратата и да я разпредели към острите футболисти зад него, които благодарение на физиката на въпросния нападател да получат повече пространства.

Тимо Вернер бе контузен и пропусна Световното, но той не е такъв тип футболист. Фюлкруг е, но не е толкова висока класа. Докато Германия не си намери читав и здрав централен нападател, нещата няма да станат. Показва го и историята, защото при триумфите на Световните първенства отборът имаше хора като Хелмут Ран (1954), Герд Мюлер (1974), Юрген Клинсман (1990) и Мирослав Клозе (2014), а сега такъв футболист отсъства.

jamal-musiala.jpg

Сега ще ви припомня една ситуация, която можеше да промени нещата за Германия на това Световно и какво си мисля, че можеше да стане, ако вместо футболист 'А', там бе футболист 'Б' . . .

В продължението на втория мач на Германия срещу Испания, ‘Маншафта’ имаше страхотен шанс. Тогава Лерой Сане бе изведен зад защитата и навлезе в наказателното поле вдясно от вратата. Той се поколеба и вместо да стреля веднага, продължи към аутлинията, след което опита да центрира, но неуспешно и топката бе изчистена в корнер. Този пропуск за мен лиши Германия от място на осминафиналите. Мога да кажа само, че ако вместо Сане, там беше Лукас Подолски, той щеше да лепне топката в ъгъла на Симон и баскът щеше само да клати глава и да крещи на защитниците пред него къде са спали. Ама не беше Подолски, а намиращата се в уж невероятна форма звезда на германския колос Байерн Мюнхен.

След Световното стана ясно, че Томас Мюлер се отказва от националния отбор и така ще може да се освободи място за някое младо момче, което е чудесно. Жалко е само, че Мюлер трябваше да слезе от сцената след нов провал, а футболист, който е дал толкова много в миналото за Германия, заслужаваше по-хубав край на кариерата.

-     -     -

Сега пред Германия предстоят много важна година и половина, в която ръководството на футболната федерация на страната трябва да се стегне, за да може всички надолу по веригата, чак до мъжкия състав, да вдигнат нивото. Предстои Европейско първенство, на което Германия е домакин и макар реалностите да са такива, че ‘Бундестима’ към момента да няма сили за повече от четвъртфинал, в страната ще искат само едно – купата. За да може тези мечти да са реалистични, трябва да се работи и да се промени начинът на мислене и поведение на футболистите на терена. Защото провал на домашното първенство, ще е национална катастрофа.

Смятам да спра дотук, защото макар да продължи да копае дъното, германският багер си ми е любим и пак ще си го подкрепям, колкото и да ме ядосва.

За финал – поздравления за Аржентина за световната титла, благодаря и на Франция, че помогна за това да стана свидетел на най-якия финал, който съм гледал в живота си досега!

thumbnail-rodi-ti-se-sin-2.jpg

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Първият мач на осветление на Балканите е през април 1924 г.

 

„Скобелев“ (Плевен) побеждава „Победа“ (Плевен) с 3:1!

bottom of page