Честито, легендо! Роди ти се син! (част 1)

публикувано на 10 Май, 2022 | Четеш за 5 минути

За повечето хора, най-голямото щастие в живота е да ти се роди дете. При футболистите, ако е момче, ще е най-добре. Често се случва децата да поемат по стъпките на родителите си и да се захванат с техните професии. При мъжките рожби на много голям брой футболисти е същото. Историята обаче показва, че да носиш например фамилията Кройф за един би било безмерно  богатство,  а  за  друг  -

материал на

Илиана Белчева

непосилен товар.

 

В следващите редове ще ви разкажа и за двата случая.

Даниел Малдини

Когато дядото се казва Чезаре Малдини, а таткото Паоло, някак нормално е да си помислиш, че и следващото момче във фамилията ще се занимава с футбол. И въпреки че първият син на Паоло - Кристиан, е юноша на Милан, той не успява да развие кариерата си и сменя куп отбори в долните дивизии на Италия.

 

Не така стоят нещата с по-малкия син - Даниел. Преминал през всички възрастови групи в италианския гранд, той вече е в първия отбор. Единственият Малдини, който не е защитник. Той е атакуващ халф и още при дебюта си като титуляр (срещу Специя), изпреварва българския национал Петко Христов и реализира.

 

Вече близо 70 години в Милан има човек от рода Малдини и по всичко личи, че тази цифра само ще нараства. Когато през 2009-та година Паоло окачва бутонките на стената, клубът замразява фланелката с номер 3 с уговорката, че единствено негов син може да я сложи на гърба си. Сега остава да разберем дали ще видим офанзивен футболист с номер, предполагащ защитни функции.

 

 

Ерлинг Холанд

Майката на Ерлинг - Гри Марита е шампион на Норвегия по седмобой. С големи успехи не може да се похвали обаче таткото Алф-Инге Холанд, който играе последователно в Нотингам Форест, Лийдс Юнайтед и Манчестър Сити. С бурен нрав, Холанд-старши често си навлича гнева на противникови футболисти. Докато играе за Лийдс (в мач срещу Манчестър Юнайтед), Рой Кийн фаулира Холанд, при което се самоконтузва, но норвежецът го обвинява в симулация и за капак го наплюва. Бързо става ясно, че не е така, и Кийн е получил много тежка травма - скъсани кръстни връзки.

 

Четири години по-късно, през 2001 година, когато Алф-Инге вече играе за Сити, отборът му се изправя срещу градския си съперник. Рой Кийн, очевидно незабравил тази случка, влиза брутално в дясното коляно на Холанд и това на практика слага край на кариерата на норвежеца. Той успява да се възстанови, но поиграва само още няколко минути футбол. Любопитно е, че последният му мач е за родината, срещу нашата България.

В кратката си кариера досега, наследникът му Ерлинг вече има повече успехи. 'Златното момче' (както е прякорът му) вече е в учебниците по футбол с това, че на световното първенство до 20 години отбелязва 9 гола във вратата на Хондурас. След като с отбора на Ред Бул Залцбург става шампион и вдига купата на Австрия, той бива продаден за 20 мил. евро на Борусия Дортмунд. Още в дебюта си за немския тим Холанд-младши реализира хеттрик. Всички погледи са насочени към русолявия исполин и може би няма гранд в света, който да не иска да го има в състава си.

dani-maldini.jpg

Тимъти Уеа

За разлика от предишните двама татковци, които и в момента имат професии, свързани с футбола, тук нещата стоят по по-различен начин. Джордж Мане Опонг Усман Уеа е президент на Република Либерия! Преди да стане президент и политик като цяло, Джордж Уеа (черната перла на Африка, както е наричан) прави забележителна футболна кариера. Либерийският национал минава последователно през Монако, Пари Сен Жермен, Милан, Челси, Манчестър Сити и Олимпик Марсилия, с които печели куп трофеи и индивидуални отличия.

 

 

Въпреки че баща му е президент на африканската страна, Тимъти играе за националния отбор на САЩ, откъдето е майка му.

Минал през ПСЖ (едва с 6 мача), той бива преотстъпен на Селтик, с който отбор печели титлата и купата на страната. След 17 мача в Шотландия, младокът бива трансфериран от ПСЖ в Лил, където прави отлични мачове и е титуляр за отбора. По всичко личи, че бъдещето пред 22-годишния халф е светло, а защо синът да не успее дори и да надмине успехите на баща си.

Джовани Симеоне

Тук бащиният пример отново е феноменален. От 2011-та насам бащата на Джовани Симеоне - Диего, е треньор на Атлетико Мадрид, с който 2 пъти става шампион на Испания, вдига купата на Лига Европа и суперкупата на Европа (също по две).

 

Преди да акостира в Испания, Диего печели 2 пъти титлата в Аржентина, с 2 различни отбора - Естудиантес и Ривър Плейт. Като футболист, звездата на легендата на Атлетико Мадрид блести още по-ярко. Интересно е, че когато от Севиля той преминава при “дюшекчиите”, негов капитан е Любослав Пенев. Печелил е общо 10 трофея с мадричани, Интер, Лацио и националния отбор на Аржентина.

 

За 26-годишния му син (поне засега) не могат да се изброят такива успехи. За 4 години Симеоне-младши сменя 3 отбора, преди през 2017-та да премине във Фиорентина, където е и до днес. Има няколко мача за Аржентина, но трябва още доста да поработи, за да стигне бройката на баща си - внушителните 106.

thumbnaill.jpg
thumbnail-golden-boy-halland.jpg

Ривалдиньо

Този син няма никакъв шанс дори да се доближи до трофеите на баща си... освен ако не говорим за семейната витрина в дома на Ривалдо. Таткото, който е легенда на Барселона и бразилския футбол, е истински дълголетник във футбола - 24 години и 621 мача на професионално ниво. Печелил е двете най-ценни отличия на клубно и национално ниво - Шампионска лига (само че с отбора на Милан, за който има 22 мача) и Световното първенство по футбол. Играе 2 последователни финала на световно, първият загубен, а вторият спечелен от Бразилия.

 

През 2015 година, в началото на кариерата на единия и в края тази на другия, баща и син се събират в един отбор - втородивизионния бразилски 'Можи Мирим', и влизат в историята, след като в един и същи мач отбелязват по един гол.

За кариерата на 27-годишния Ривалдиньо трудно може да се спомене друг забележителен факт. В 9-те клуба, за които е играл досега, се е задържал по най-много година, освен в сегашния си - полския Краковия, където е от лятото на 2020-та. Една от спирките на нападателя е и българският Левски (София), но и при “сините” Ривалдиньо има скромните 12 мача и още по-скромното 1 попадение.

 

-       -       - 

Първоначално идеята ми беше да приключа дотук, но се замислих, че още не съм готова със заключение. Правейки проучването си за тази статия, сама се изненадах колко интересни семейни истории има във футбола, така че... очаквайте продължение.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Със своите вече 19 титли и 17 купи на страната, Спортинг Лисабон е третият най-успешен клуб в Португалия ! 

 

На европейската сцена обаче, "лъвовете“ могат да се похвалят само с едно отличие – Купата на носителите на национални купи (КНК) от сезон 1963/64

 FUN 
  FACT