Честито, легендо! Роди ти се син! (Част 2)

публикувано на 23 Ноември, 2022 | Четеш за 6 минути

В първата част на този материал разгледахме 5 двойки бащи и синове, някои с много успешни, други с далеч не толкова футболни кариери.

 

България, разбира се, също е дала на света няколко такива, които също си заслужава да споменем.

материал на

Илиана Белчева

Илия Груев и Илия Груев - младши

Като футболист, таткото Илия има доста богата визитка с над 520 мача в нея. Любимец е на бургаската публика или по-скоро на частта, симпатизираща на Нефтохимик.

Изиграл е 141 мача на ‘Лазур’ и е носител на купата на България в две поредни години - 1996 и 1997 г. Той определено е оставил най-значимата си следа именно край морето. У нас е играл още за софийските Левски, Славия и Локомотив, както и за кратко в Монтана. Има и два сезона за турския Алтай. След добрите си игри с Нефтохимик, който се оказва негов последен отбор в България, той бива привлечен в немския Дуисбург, където остава 4 години и изиграва 80 мача. Следват едногодишни престои в Юрдинген и Рот Вайс Ерфурт.

След като прекратява кариера си става треньор на юноши именно в последния си клуб като футболист. След три години като треньор на юноши, той става помощник-треньор в мъжкия футбол. Завръща се за кратко в България, за да работи в  другия бургаски клуб - Черноморец. За малко е помощник и в националния ни отбор, и в Хайдук Сплит. По два пъти е имал същата роля в Кайзерслаутерн и Дуисбург. От 2019-та е във Вердер Бремен, където зорко бди над сина си, който носи неговото име.



Илия Груев - младши изглежда готов да продължи успешната семейна традиция във футбола, като в момента е един от най-обещаващите родни футболисти от своето поколение. На 22 години той вече се превръща в много важна фигура на осмия в Бундеслигата, като започва титуляр в повечето от мачовете през този сезон. Парадоксалното е, че трябваше да дойде един сърбин начело на националния ни тим, за да може единственият ни футболист, който редовно играе в първенство от топ 5 в света, да облече националната фланелка.

 

 

gruevi-mf.jpg

Илиан Илиев и Илиан Илиев - младши

Роден във Варна, таткото Илиан прави първите си стъпки във футбола в Черно Море. След три отлични сезона на ‘Тича’ преминава в Левски срещу рекордната за тогава сума от 2 милиона лева. Именно със столичния гранд са и най- големите му успехи като футболист. В 3 последователни години е шампион на България и 2 пъти е носител на купата на страната. След отличните игри със синия екип, полузащитникът е харесан и привлечен в португалския колос Бенфика, с чийто екип също печели купата на страната. Следват престои в различни отбори в Турция, Гърция, Португалия и България, преди Илиан Илиев да се завърне в Черно море, за да завърши кариерата си там откъдето е тръгнал. Неговата треньорска кариера също започва ‘у дома’. След Варна той поема към Стара Загора, за да поеме Берое, където през 2010 г. вдига купата на България и като треньор. Един от малкото наставници, които ръководят тим в продължение на 4 години.

 

Изключително уважаван специалист не само в ‘града на липите’, но и навсякъде където е бил. Водил е още Левски, Локомотив Пловдив, Верея и Интерклуб от Андола. Камъкът обаче си тежи най-много на мястото и през 2018 г. Илиан Илиев застава отново начело на Черно Море, където е и до днес.

Закърмен със зелено-бялата идея е и Илиан Илиев - младши, който под ръководството на баща си става един от лидерите на Черно море преди да бъде трансфериран в кипърския Аполон Лимасол, с който става шампион на островната страна още през първия си сезон. Младият състезател вече е и национал на страната, но поради тежка травма, за съжаление, отпадна от сметките на Младен Кръстаич за последните мачове от Лигата на нациите. След 5-месечно възстановяване, Илиан вече е готов за футбол и дори записа първи минути за клубния си тим. Бъдещето е пред него и ако се опази от контузии, то изглежда доста светло.

thumbnail-rodi-ti-se-sin.jpg
thumbnail.jpg

Фамилия Вуцови

Тук не става въпрос само за баща и син, а за дядо, баща, двама синове, а дори и чичо. Дядото Иван е легенда на Левски, с които става 2 пъти шампион и веднъж печели купата на България. Той е и дългогодишен президент на БФС. Двамата му синове Велислав и Руслан също поемат по стъпките на баща си и докато кариерата на Руслан приключва скоро след юношеството, тази на Вили е доста солидна, но откъм смяна на отбори. Шарена, какъвто е и самият той - от Левски, та чак до ‚ ‘Автотрейд’ Аксаково. Успехите на Вили Вуцов като футболист са точно… нула. Като треньор, положението не е много по-различно. Той сменя куп отбори, сред които Левски, Ботев Пловдив, Черно Море, Славия и други. След близо 5-годишно прекъсване, през тази година той пое втородивизионния Крумовград.

 

Изключително колоритната фамилия Вуцови в момента се представлява по родните терени от Петър и Светослав. Кариерата на баткото Петър засега не се развива толкова добре, колкото на брат му. Само на 22 години Петър вече играе за своя 6-ти отбор - втородивизионния Созопол. Не така стоят обаче нещата за Светослав. Той е неизменен избор номер 1 под рамката на вратата за Славия, с което си донесе и повиквателна за ‘А’ отбора на България. Един от най-добрите, а може би и най-добрият български вратар в момента. Именно Светльо Вуцов има и най-големи шансове да стигне дядо си по успехи, а защо не и да го надмине.

Фамилия Михайлови

И в тази фамилия футболът се предава по наследство. И левскарството, и вратарството.

 

Дядото Бисер е едно от най-емблематичните имена в историята на Левски. Кариерата му преминава единствено и само при ‘сините’ печелейки 7 трофея - 4 титли и 3 купи на България. Около 6 години след като захвърля ръкавиците, на вратата на Левски застава синът му Борислав, който 3 пъти става шампион и също толкова пъти вдига купата на страната. Безспорно, Боби Михайлов е най-успелият български вратар. Най-вероятно няма българин, който да не знае, че ‘този невероятен, този фантастичен’ Боби Михайлов беше капитан на националите ни в онова незабравимо американско лято през 94-та. Той притежава отлични спортни качества и спорни човешки такива. След края на футболната си кариера, започва усилено да разваля репутацията си, за да стигнем до момента, в който и в качеството си на президент на БФС е един от най-ненавижданите футболни хора в България. И с право, но затова в следващ материал, както вече обещах.
 

Идва ред и на третото поколение - Николай Михайлов. На хартия той е с най-добрата визитка. Бил е част от отбора на Ливърпул! Да, но без записана минута, но пък с индивидуално ‘отличие’ – ‘провален трансфер номер 1’, според английското издание 'Нюз Ъф Дъ Уърлд'. Преди това Ники Михайлов по 2 пъти печели шампионата на страната ни и купата на България. Веднъж вдига и суперкупата. След като от ‘Анфийлд’ виждат, че няма да им се получи общо бъдеще, те го предостъпват в нидерландския ‘Твенте’, където Ники изкарва 3 доста успешни години. Има не толкова успешни периоди в Италия, Турция и Кипър преди да се завърне в родния Левски. Редува силни със слаби мачове и поради тази непостоянност, както и наднормено тегло, той е резерва и трудно ще остане в Левски дори като такъв.

-    -    -

Теръпва предстои да разберем как ще се доразвият кариерите на първите трима (тази на Николай е към края си), но лично аз смятам, че имат абсолютните шансове да надминат създателите си. Пред тях е бъдещето, пред тях е работата, а зад тях са надеждите на цяла една нация, че скоро ще имаме поводи за футболна гордост. Силно вярвам, че националният ни отбор го чакат по- добри дни. Дано!

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Следващ
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

На световното в Италия '90, домакините не допускат гол чак до

полуфиналната фаза (когато и отпадат с

дузпи от Аржентина)

>> още инфо, в статията

FUN
FACT