хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!

Тъмната страна на социалистическия футбол

публикувано на 15 Юли, 2021 | Четеш за 5 минути

Корупция, съмнителни сделки и схеми, „черно тото”. Това са само част от асоциациите, които изникват в съзнанието на българския фен при споменаването на думите „български футбол”. 

С падането на социалистическия режим, след 1989 година, неща като возене на съдии в багажници, пистолети и съмнителни собственици са често срещана картинка из родните географски ширини. 

материал на Ивайло Младенов

Не мислете обаче, че всичко е станало изведнъж. Порочните практики на най-популярната игра имат своите дълбоки корени у нас от десетилетия, а авторитарният режим не само си затваря очите за тях, а често е деен участник. Няма да споменаваме всеизвестните привилегии за популярните отбори, свързани с армията, полицията или важни индустрии, и облагите, които техните състезатели са получавали извън декларираното, тъй като са добре известни на всеки уважаващ себе си запалянко. Не, в следващите редове ще разгледаме така наречените „черни каси”, които със сигурност са актуални дори и днес.
 

Схемите са изтъкани от най-разнообразни методи. Например, в Бургас -  парите се декларират като предназначени за местните ТКЗС-та, с цел „развитие на спорта в селските клубове”.

 

В Толбухински окръг пък се твърди, че местният „Добруджа” действа на по-високо ниво със съдействието на първия секретар на ОК на БКП Вълкан Шопов и получава пари „под масата”, като се отклоняват средства от тамошния завод за яйца. Шопов отрича с години, но и до днес се носят слухове как обикновените бройлери, а не Фортуна са били символа на футбола в Североизточна България.

dobrudja-dobrich.jpg

В ОК на БКП, но в район Кюстендил също са на принципа „колкото повече - толкова повече”. Под ръководството на Веселин Лучански, пари са отклонявани под предтекст, че са за „поръчани рекламни материали” от местни предприятия към Съюза на българските художници. „Белият балет” бледнее пред усета за изкуство на естетите от града на черешите!
 

 

Сезон 1972-73 е паметен, но не заради 17-та титла на „ЦСКА”, а защото в края му се случва първото публично разкриване на „черни каси”. Тогава, следвайки решението на Политбюро на ЦК на БКП от септември 1969 г., че подобно деяние се наказва с изваждане от съответната дивизия, от „А” Група са отстранени „Дунав” (Русе) и „Черноморец” (Бургас). Същата съдба сполетява и „Бдин” (Видин), „Чавдар” (Троян), „Кърпачев” (Ловеч) и „Лудогорец” (Разград), състезаващи се в Северната „Б”  Група, както и „Загорец” (Нова Загора) от Южната „Б”  Група.

 

Трябва да измине близо десетиление обаче, за да „лъснат” истинските мащаби на проблема с уреждането на мачове.

 

През 1983 година треньорът на „Спартак” (Плевен) Иван Иванов-Гунчо катастрофира, а от колата му изпадат банкноти, както и тефтер с компромати. Именно в него следователите откриват подробно описано как плевенчани са подкупили шестима играчи на „Черно море”, за да загубят мача между двата отбора, игран на 21 май 1983 година („моряците” губят с 2-0).  „Спартак” е наказан с изваждане от елитния ешелон, а замесените играчи на варненския клуб са със спрени състезателни права за различен период от време.  Оказва се обаче, че това е само върха на айсберга.

 

 

 

 

Прочети "Как националният ни отбор игра в "А" група"

 

или пък

 

"Защо "Ред Бул" избра Лайпциг за футболния си отбор"
 

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

В ОК на БКП, но в район Кюстендил също са на принципа „колкото повече - толкова повече”. Под ръководството на Веселин Лучански, пари са отклонявани под предтекст, че са за „поръчани рекламни материали” от местни предприятия към Съюза на българските художници. „Белият балет” бледнее пред усета за изкуство на естетите от града на черешите!
 

 

Сезон 1972-73 е паметен, но не заради 17-та титла на „ЦСКА”, а защото в края му се случва първото публично разкриване на „черни каси”. Тогава, следвайки решението на Политбюро на ЦК на БКП от септември 1969 г., че подобно деяние се наказва с изваждане от съответната дивизия, от „А” Група са отстранени „Дунав” (Русе) и „Черноморец” (Бургас). Същата съдба сполетява и „Бдин” (Видин), „ Чавдар” (Троян), „Кърпачев” (Ловеч) и „Лудогорец” (Разград), състезаващи се в Северната „Б”  Група, както и „Загорец” (Нова Загора) от Южната „Б”  Група.

 

Трябва да измине близо десетиление обаче, за да „лъснат” истинските мащаби на проблема с уреждането на мачове.

 

През 1983 година треньорът на „Спартак” (Плевен) Иван Иванов-Гунчо катастрофира, а от колата му изпадат банкноти, както и тефтер с компромати. Именно в него следователите откриват подробно описано как плевенчани са подкупили шестима играчи на „Черно море”, за да загубят мача между двата отбора, игран на 21 май 1983 година („моряците” губят с 2-0).  „Спартак” е наказан с изваждане от елитния ешелон, а замесените играчи на варненския клуб са със спрени състезателни права за различен период от време.  Оказва се обаче, че това е само върха на айсберга.

 

 

През 1984 година е въведено правило, че за нулево равенство не се присъждат точки с цел по-голяма резултатност. Балканската мисъл обаче бързо вижда възможност за договорки и нерядко се случва отборите да си вкарат по един гол в края, за да вземат поне точка. Макар правилото да важи само 3 години и да води началото си от Латинска Америка и до днес е познато по света като „Българския модел”.

 

Същата година се оказва паметна и заради още нещо, което ще бележи футболната ни история.
 

bulgarian-football-federation.jpg

След многогодишна разработка на Шесто управление, председателят на Българската федерация по футбол (БФФ) Димитър Николов-Мобуту, началникът на международния отдел Дочо Нанов и хоноруваният специалист Атанас Хаджийски са задържани при показна акция, излъчена по програма „Лъч”.

 

Обвиненията са за тежки финансови злоупотреби и търговия с власт. Специално Николов е уличен и в присвояване на средства от агенция „Интерспорт”, която се занимава с трансферите на български футболисти зад граница, а на международни съдии, водещи мачове с български отбори, е предлагал ами….. „жени с леко поведение” със съдействието на треньора на „Осъм”  Кирил Фурнигов.

 


Следва статия във вестник „Народна младеж”, в резултат на която са получени хиляди протестни писма, включително от клубове като „ЖСК-Спартак”, „Шумен” и „Беласица”.

 

През сезон 1983-84 „Черно море” завършват 3-ти, но точно преди връчването на бронза,  БФФ решава да уважи молбата на „Сливен” за наличието на нередовен играч в състава на врачанския „Ботев”. По този начин отборът от града на 100-те войводи получава служебна победа и става 3-ти. Интересното тук е, че според сведения, сливенското мебелно предприятие е направило обзавеждане на дъщерята на Николов малко преди това.

 

Друг любопитен случай е свързан с футболиста на „Беласица” Лозан Тренчев. Той заявява, че му е поискан подкуп от 2000 лв., за да бъде трансфериран в чужбина.

 


Не липсват и куриози в схемите, като сред подкупите можем да откроим: семейна почивка в град Сандански, осигурена от местния „Вихрен”, 250 кг риба, получени от „Радецки” (Козлодуй), както и печка, осигурена от „Шумен”.

 


Едва ли тези практики липсват и на други места, дори зад Желязната завеса, но големите мащаби и наглостта на футболните функционери предопределят съдбата им.

Прочети "Стаси - от талант за милиони до играч за стотина хиляди"

или пък 

"Валери Божинов - звездата, която не изгря"

През 1986 година Димитър Николов е осъден на 18 години затвор, Дочо Нанов на 12, а Атанас Хаджийски на 7 години. Впоследствие наказанията на първите двама са намалени на съответно 12 и 6 години, но за разлика от Нанов и Хаджийски, които се завръщат на работа, Мобуту умира през 1996 година, без повече да има нищо общо с футбола.

 


Както виждаме обаче, няколко десетилетия по-късно нещата не са се променили особено. „Палачинките”, „докараните” спонсори, финансовите злоупотреби и корупцията все още хвърлят сянката си над родния футбол, а на нас не ни остава нищо друго, освен да гледаме напред към обещанията за по-светло бъдеще.

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

източници:

https://bulgarian-football.com/archive/1972-1973/

Борисов, Теодор. „Как Цар Футбол превзе България”. София, „БИ 93” ООД, 2019, с. 193-197

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

 

Леонид Слуцкий прекратява кариерата си на футболист след едва 13 мача и на 19-годишна възраст !

 

Причината – той контузва непоправимо коляното си, след като пада от дърво, спасявайки котка

(и въпреки, че така става герой в селото, травмата не му позволява да играе повече)

FUN 
  FACT !