Първите стъпки на играта у нас също не са лесни. Демонстрирана за първи път от швейцареца Жорж дьо Режибюс през 1894 година, в двора на Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I”, новата игра (наричана „ритнитоп”) бързо печели популярност сред учениците. Само 15 години по-късно в София е основано и първото футболно сдружение – „Савата”.

 

 

Дотук добре!

 

 

Само, че през 1924-та година в град Фердинанд (днешен Монтана) за малко всичко да бъде загубено.  Макар по това време в града да функционират цели 2 футболни клуба („Ботев” и „Левски”), а общината дори да отпуска място за терен на брега на река Огоста, няколко месеца по-късно общинският съветник Косто Кацарски внася предложение за забрана на футбола. Причината е, че според голяма част от обществото, практикуващите я ученици (наричани с останалото и до ден днешен презрително „ритнитопковци”) застрашавали своето здраве. След дълги спорове, въпросът стига до тогавашния кмет Тодор Грънчаров, който е уважаван от съгражданите си, тъй като вкарва множество иновации в града, включително изграждането на електрическа и канализационна мрежа, а освен това в началото на 20-те години, във Фердинанд навлизат кинематографа и телефона. Политикът обаче не се оказва особено иновативно настроен към играта и със заповед 307а от 09.10.1924 година, спортът е забранен на територията на града. В нея още се казва, че „родителите на ученици и младежи, заловени на същата игра, да се глобяват с 250 лева за всеки случай и децата да се разгонват от общинските агенти със съдействието на местната полиция.”