Заупокойна молитва за златото на 'червените дяволи'
публикувано на 17 Януари 2023 | Четеш за 7 минути
Световното първенство в Катар се превърна в лобното място на един от топ отборите в света през изминалите близо 10 години. Белгийският тим не бе считан за топ фаворит за спечелването на Мондиала, но според мнозина бе сред скритите такива, заради класните изпълнители в своя състав.
Наистина, голяма част от играчите се подвизават в топ 5 първенствата на Европа и вече натрупаха солиден опит на
материал на
големи първенства с националната фланелка. Тези големи имена 'на хартия' обаче се провалиха с гръм и трясък, отпадайки още в групите, където 'червените дяволи' играха с Хърватия, Мароко и Канада. Направиха го със скучна игра, която бе в рязък контраст с това, което отборът показваше както на първенството в Русия през 2018-а, така и на това в Бразилия 4 години по-рано.
Може би е добре да хвърлим едно око на мачовете на Белгия в Катар, тъй като те бяха само 3 и в тях играта на тима на Роберто Мартинес бе общо взето еднообразна.
Срещу Канада белгийците трябва да благодарят на вратаря си Тибо Куртоа за спасената дузпа срещу Дейвис. Още срещу ‘кленовите листа’ стана ясно, че Белгия няма баланс в състава си. Ако в халфовата линия тимът изглежда добре с Де Бройне, Тилеманс и Витсел, то в защита нещата са трагични. Ян Вертонген и Тоби Алдервайрелд вече са прекалено стари и прекалено бавни, което срещу по-мобилни нападатели е пагубно. Точно тази тяхна слабост бе в основата на загубата от Мароко.
Следват статичните положения, които бяха трън в петата на Белгия и в крайна сметка се оказаха катастрофални за отбора. След статично положение Канада получи дузпа, след статични положения Мароко заби два гола на Куртоа (първият не бе зачетен).
В атака Белгия разполага с доказани имена като Азар, Лукаку, Батшуай и Караско, но имаше лошият късмет тези играчи да не се намират в най-добрата си форма на Мондиала (тук можем да изключим Яник Караско, който игра добре в Атлетико до прекъсването на шампионата). Освен това, Лукаку направи много пропуски срещу Хърватия от непривични за него позиции и това показва, че има проблем и на психологическа основа.
При играта на белгийците в нападение липсваше остротата и импровизацията, която притежават футболистите на Роберто Мартинес. Нямаше бързо разиграване на топката, а едно от най-силните оръжия на отбора в последните години – фланговете, не работеха добре. Вместо това, футболистите опитваха индивидуални действия, които не се получаваха и съответно головете липсваха – в трите си мача на Мондиала Белгия вкара само 1 гол.
Тук идва друг тънък момент – настроението в отбора. В Катар станахме свидетели на много случаи, когато един състав е обединен около идеята да защити честта на страната си и именно това го води напред. Понякога е нужно отборът да е единен и тогава пасивът спрямо разликата в класите с противника бива заличен. При Белгия стана точно обратното. На повърхността излезе информация, че в отбора цари раздор, като между мачовете е имало караници между отделни футболисти. Това напрежение ескалира след края на участието на ‘червените дяволи‘, когато няколко от играчите взеха друг самолет, а не се прибраха с основната група в страната си.
По време на груповата фаза, звездата на Белгия Кевин де Бройне даде интервю, в което заяви, че отборът е твърде стар, за да стане световен шампион. Какво повече можем да кажем, когато футболист като Де Бройне се изкаже така за отбора си. Макар и болезнени, в думите му прозира истината която в лагера на 'червените дяволи' трябва да видят, за да може на следващите големи първенства отборът да продължи да държи нивото, а не да се срине.
Ясно е, че златното поколение на Белгия, което стигна до третото място на Световното първество през 2018 г., вече е 'изпяло песента си' и след първенството в Русия то започна своя неумолим залез. Азар, Мертенс, Де Бройне, Алдервайрелд и Вертонген прехвърлиха 30-те си години и освен това всеки един от тях (с изключение на Де Бройне) е в заника на кариерата си на клубно ниво, което също не е за подценяване.
Затова и няма как критиките да бъдат насочени само към футболистите. Те може и да дават всичко от себе си, но когато вече отстъпват като физика от противниците си и не се намират в добра форма, няма как да искат да се противопоставят на тима срещу себе си, пък бил той и на хартия по-непретенциозен (какъвто бе случаят с изненадата на Световното – Мароко). Треньорът Роберто Мартинес не успя да направи добра смяна на поколенията и това доведе до краха в Катар. Затова и закономерно той вече не е национален селекционер. Тръгна да налага млади момчета в отбора, но не му се получи и сега някой друг трябва да поведе ‘червените дяволи‘ на Евро 2024.
На големи форуми, където е нужно отборът ти да е на максималното ниво за 4-5 седмици, е доказано, че гръбнакът на състава трябва да бъде изграден от футболисти в пика на физическите си възможности, т.е. между 25 и 30 години, макар да има все повече изключения от това правило. През 2018 г. Белгия имаше 12 души в този диапазон, което бе повече от половината състав. Четири години по-късно само 9 от футболистите на ‘червените дяволи‘ за Мондиала в Катар бяха между 25 и 30 години, като се има предвид, че отборите бяха съставени от 26 футболисти, а не от 23-има. Това също оказа немалко влияние, особено в мачовете с Мароко и Хърватия.
Освен това е видно - качеството на по-младите белгийци в момента е далеч от това на Мертенс, Шадли, Компани и Витсел в техния пик. Това личи и от клубовете, за които младите играят сега. Ако преди 4 години едва четирима от ‘червените дяволи‘ бяха част от тимове извън топ 5 на Европа, то сега за такива отбори играят 7 от футболистите. Това не е най-сериозната причина за провала на отбора, но няма как да сравняваш Ян Вертонген от времето му в Тотнъм с това, което е бранителят в момента в Андерлехт.
Каквото и да говорим, златното поколение на Белгия от второто десетилетие на 21-и век донесе на страната бронзови медали от Световно първенство, представяше се на много добро ниво в няколко поредни големи форума и успя да достигне до успехите на онова поколение на страната от 80-те години на миналия век.
За мен, Белгия трябваше да стане световен шампион през 2018 г., но нещо малко не достигна на отбора, който между 2014 и 2021 г. предлагаше изключителна наслада за окото на неутралния запалянко с офанзивната си, резултатна и красива игра. Е, това поколение бе страхотно, но вече е време то да остане в книгите по история! Нужна е свежа кръв, която да потече във вените на ‘червените дяволи‘, за да може те да останат сред най-добрите отбори на планетата.
Макар сегашните таланти на Белгия да не могат да стъпят и на малкия пръст на Де Бройне, Азар и Лукаку от техните най-силни години, в страната могат да са оптимисти, защото има няколко много читави момчета, които могат да задържат нивото на белгийците. За мен хора като Шарл де Кетеларе, Жереми Доку, Вут Фаес и Тимъти Кастан могат да станат новия гръбнак в националния отбор. И все пак – моята прогноза (като обикновен лаик) е, че Белгия ще загуби позиции в следващите години, когато смяната на поколенията завърши. Чисто и просто, златното поколение на страната, за което трябва да се направи една подобаваща заупокойна молитва, вдигна нивото и очакванията много високо и играчите след него ще трябва да постигнат истински чудеса, за да се задържат сред топ-топ отборите в световния футбол.
Не мисля, че те са способни на такива чудеса, но с един добър треньор начело съм сигурен, че Белгия ще може да стигне напред на предстоящото Евро 2024 и Мондиалът в САЩ, Канада и Мексико, който ще бъде първият с 48 отбора. А дотогава трябва много работа по време на паузите за националните отбори, защото смяната на поколенията ще бъде ключова за развитието на Белгия в следващите поне 4 големи първенства.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !