Челси, успокой портфейла!

публикувано на 11 Март, 2023 | Четеш за 8 минути

Много се чудех върху коя част от случващото се в Челси да наблегна, тъй като - няма да си кривя душата - този отбор не ми е никак симпатичен. После обаче се замислих, че да гледаш как някой се гърчи на земята и да му се смееш, не е хубаво за кармата и все някога в бъдещето този присмех на чужд гръб, ще ти се върне. Затова ще се опитам да селектирам нещата около

материал на

Кристиян Иванов

синия лондонски клуб, за да изкажа мнение и да дам съвет какво може и какво не може да се промени в клуба, а също така – какво трябва и какво не трябва да се промени.

Да започнем отначало – ситуацията в Челси коренно се промени след избухването на войната в Украйна. Дългогодишният собственик на ‘сините’ Роман Абрамович бе принуден да продаде клуба. След напрегнати преговори, Челси стана собственост на американския бизнесмен Тод Боели, който от момента в който пое юздите на клуба, започна да провежда истинска революция, която до голяма степен може да бъде определена като нелогична.

През лятото Челси купи футболисти за 282 милиона евро, като мениджърът, при когото тези 8 души дойдоха, бе Томас Тухел. Очаквано, тимът започна колебливо новия сезон и в първите си 5 мача имаше 2 победи, 2 загуби и 1 равенство.

Така дойде датата 6 септември, когато Челси започна участието си в групите на Шампионска лига, губейки с 0:1 като гост на Динамо Загреб. Това поражение коства главата на Томас Тухел, за изненада на мнозина (в това число и на мен).

На негово място дойде Греъм Потър, който преди това правеше чудеса с Брайтън, но разликата между целите и структурата на Брайтън и Челси е огромна. Всички фенове на Челси се надяваха, че Греъм ще размаха магическата пръчица като своя съфамилник Хари Потър и ще превърне Челси в машина. Пет месеца по-късно Челси е постояннен в непостоянството си и не показва признаци, че се подобрява.

За малко да забравя – ‘сините’ превъртяха банковите калкулатори и похарчиха над 300 милиона евро за трансфери през зимата. На ‘Стамфорд Бридж’ акостираха хора като Жоао Феликс, Енцо Фернандес, Михайло Мудрик и още няколко, като първият състав на тима стана най-широкият във Висшата лига - с цели 33-ма души. Трябва да признаем, че дотук през сезона Греъм Потър никога нямаше възможност да разчита на всички свои играчи, поради различни причини, но нима можеш да запишеш 33 имена в групата си за мач от Висшата лига!? Доколкото си спомням, в групата може да има 11 титуляри и 9 резерви, т.е. 20 футболисти.

600 и кусур милиона по-късно Челси е в средата на таблицата, като пред ‘сините’ са отбори като Брентфорд, Брайтън и Фулъм. Да, Брайтън също, въпреки че Челси взе мениджъра на ‘чайките’ и един от най-добрите им играчи – Марк Кукурея. Затова и феновете на Брайтън с пълно право могат да благославят Греъм Потър, тъй като той задържа един от конкурентите на тима от южния бряг за Европа по-надолу в таблицата.

Самият Потър наскоро имаше наглостта да каже, че футболисти от Челси са му споделили, че подготовката им през лятото на 2022 г. е била най-слабата в кариерите им. Чудя се каква подготовка може да е направил Михайло Мудрик с Шахтьор Донецк, който се чудеше къде да отиде и да играе, след като войната бе обхванала Украйна!? Уесли Фофана пък не спря да се прави на обиден на шефовете на Лестър, за да го продадат, което в крайна сметка се случи. А пък Марк Кукрея направи лятна подготовка със самия Потър в Брайтън.

Прочети още 'Бенфика и печелившите географски открития'

или пък

'От 'белия балет' до 'гробарите' - историята зад създаването на ШЛ'

Ако работата и резултатите на Потър се мерят с еднакъв аршин спрямо тези на Томас Тухел, ‘магьосникът’ отдавна да си е опразнил офиса на ‘Стамфорд Бридж’, което се очаква да стане съвсем скоро. Но какво е виновен Греъм Потър, при положение, че едва ли притежава качествата да ръководи съблекалня с толкова разнородни характери, някои от които – доказани примадони. В Брайтън той успя да направи колектив и така да печели мачовете, докато в Челси се изисква да използва индивидуалната класа на възпитаниците си, а това до момента не върши работа.

За да може Потър да се опита да сглоби колектив от тази група звезди, на ‘Стамфорд Бридж’ текучеството трябва да спре. Още 4-5 мултимилионни нови попълнения ще покаже ясно, че ръководството е сгрешило с трансферите на няколко от играчите през изминалите два трансферни прозореца, тъй като през тях дойдоха нови на абсолютно всеки пост на терена.

До момента Челси ‘изненадващо’ няма проблеми с финансовия феърплей, макар за тези похарчени 600 и отгоре милиона, клубът е инкасирал едва 67 милиона евро от продажби, което по правилата на финансовия феърплей и балансирането на харчовете не трябва да се случва.

Схемата, която Челси прилага, за да се измъкне от властта, е подписването на дългосрочни договори с играчите. Така сумата по трансфера се разпределя между годините от контракта на самия футболист, но това означава, че в следващите 5-6 (че и повече) години, ‘сините’ трябва да успокоят портфейла. В противен случай, като нищо може да отнесат някое наказание от УЕФА, след като преди няколко години клубът получи забрана да прави трансфери в рамките на няколко трансферни прозореца.

Във връзка с това, Челси не трябва да загърбва школата си, тъй като през годините тя е произвеждала много читави футболисти и дори в момента има няколко юноши на клуба, които са в мъжкия отбор. Това са Трево Чалоба, Рийс Джеймс, Люис Хол, Конър Галахър, Рубен Лофтъс-Чийк и Армандо Броя.

Школата или академията на един отбор му гарантира футболисти, научени на ценностите на конкретния тим и познаващи атмосферата в клуба. Тези играчи идват 'без пари', като изминаването на стълбицата през детско-юношеските формации до мъжкия отбор винаги е по-специално за самия футболист. То се явява и ясен знак, че през годините самия той се е развивал и така е стигнал до върха в клуба - представителния отбор.

Затова и Челси трябва да използва силната си школа, защото макар Тод Боели да разполага с колосални ресурси за нови футболисти, качването на един младок от юношите в първия състав носи много по-голямо удовлетворение на всички треньори и служители по веригата в академията. Така те виждат плодовете на своя труд и са още по-амбицирани да обучават следващите млади таланти!

Идването на Тод Боели в Челси в средата на 2022 г., доведе до промяна в стратегията на клуба, тъй като се взеха нови играчи, повечето от които трябваше да заместват футболисти, чиито възможности и капацитет далеч не са изчерпани. Единствените позиции, на които признавам, че Челси трябваше да направи нови попълнения, са:

в центъра на защитата, където трябваше да дойдат хора на местата на напусналите без пари (още една лудост, но този път на предишното ръководство) Антонио Рюдигер и Андреас Кристенсен
в центъра на нападението, където Ромелу Лукаку и Тимо Вернер не успяха да намерят формата си и през лятото се върнаха в Интер и РБ Лайпциг

В момента обаче Челси така и не разполага с голаджия, който да реализира създадените ситуации, тъй като Обамеянг не играе, а Кай Хаверц не е типичният централен нападател. И така излиза, че въпреки многото сделки, Челси още няма футболист от типа Дидие Дрогба или Диего Коста, който да си сложи главата или крака на точното място, в точното време и да насочи топката в мрежата.

Квазисмяната на поколенията до момента не върши кой знае каква работа, но както казват феновете на Челси – този сезон е преходен и съставът на ‘сините’ тепърва се доизгражда и стикова.

Прочети още 'Лошият късмет на непокорния Том'

или пък

'Футболна история като от Холивуд'

Накрая, но не на последно място – с идването на Боели в Челси, имиджът на ‘синия’ лондонски клуб се промени. Роман Абрамович също правеше сделки за крупни суми – той купи Хаверц, Лукаку и Кепа, но извиването на ръце по време на преговори с ръководството на Челси не бе срещана практика, както е сега.

Още на първо четене се сещам за 3-4 от купените през изминалата половин година футболисти на Челси, които пристигнаха на ‘Стамфорд Бридж’ срещу суми, далеч по-високи от пазарната им стойност:

Пример: Михайло Мудрик бе купен за 70 милиона, при положение, че пазарната му стойност е 40
Пример: Марк Кукурея дойде за малко над 65 милиона, а базирайки се на формата му, възрастта му и останалите показатели, той струваше наполовина по-малко
Пример: За Уесли Фофана Лестър взе двойно повече от реалната цена на футболиста, която е 40 млн. евро

Тук не споменавам Енцо Фернандес, при когото казусът е подобен, защото акциите на аржентинеца се вдигнаха до небето, след спечелването на Световното първенство и получаването на приза за най-добър млад играч в Катар.

Според мен, именно това е най-голямата грешка на Челси – клубът загуби авторитет в очите на останалите, които вече мислят, че могат да изкопчат баснословни суми за средностатистически футболисти от ‘сините’. От тази ситуация едва ли Челси на Тод Боели би могъл да излезе, защото когато през миналото лято всеки отбор надуваше цените си, когато на вратата му потропаха от Челси, лондочани трябваше да казват ‘НЕ’ и да се откажат от конкретния футболист. Това не се случваше и сега Челси ще страда, когато иска да купи нов футболист.

Затова, както написах по-нагоре – школата трябва да остане важна част от работата на първия отбор, защото именно посредством нея безразборните харчове ще спрат. Така няма да бъдат нужни играчи отвън, когато има такива от академията, които ги познаваш и 'знаеш какво са яли в ресторанта на клуба в последните 2-3-5 години'.

Така стратегията на Челси би си върнала част от облика, който имаше по време на управлението на Абрамович и ще се даде знак на кандидат-продавачите, че ‘синият’ лондонски клуб няма да плати исканата от тях сума на всяка цена.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай , сподели

Новите неща директно

в пощата ти !

FUN
FACT