От “белия балет” до “гробарите” - историята зад създаването на Шампионската Лига
публикувано на 25 Ноември, 2021 | Четеш за 5 минути
Турнирът Шампионска лига, или познат още като Купа на европейските шампиони (КЕШ) до 1992 година, е несъмнено най-значимият клубен трофей в съвременния футбол.
Еталон за качество, „лигата на богатите” е не само арена, която противопоставя отбори като Реал Мадрид, Барселона, Ливърпул, Милан, Манчестър Юнайтед и други титани, но и състезание, генериращо чудовищна сума пари -
материал на
за сезон 2020/2021 г. например наградният фонд е 2,3 млрд. евро.
Пътят изминат от първия съдийски сигнал на „Ещадио Насионал” в Лисабон (през 1955-та година) до днес обаче никак не е лесен. Причините са много - от една страна, Втората световна война е приключила преди едва десетилетие и между отделни страни все още има напрежение. От друга пък са транспортните и организационни проблеми, тъй като все пак става дума за средата на миналия век.
Макар и международни турнири като Чалъндж къп и Митропа да поставят основите на европейския клубен футбол, те са на базата на региони, а и също както днес, много от големите отбори не желаят да се включат в турнира без да бъдат изпълнени определени условия. Макар отборите от Великобритания често да са обявявани за „шампиони на Европа” от английската преса, като например тимът на Уулвърхямптън през 1954 година, именно британските отбори са големите липсващи в първото издание. Единият от двата източноевропейски отбора - полският Гвардия (Варшава) например е поканен едва, след като английският шампион по това време Челси е спрян от участие, след натиск от страна на английската футбола асоциация. Въпреки лондончани вече да знаят името на съперника си – шведския шампион Юргорденс, те се са принудени да се съсредоточат върху домашните си първенства, тъй като английските ръководители се опасяват, че евентуално участие на английски отбор ще навреди върху интересите на местната футболна лига.
Фактът, че КЕШ е първият европейски турнир под егидата на УЕФА не помага и при преговорите с шотландския шампион Абърдийн. Журналистът Габриел Ано от вестник „Екип”, който е и инициатор за създаването на Купата на европейските шампиони, отначало е скептичен към отборите от Албиона и техните шефове. Според него, макар и силни, те са твърде надменни и закостенели спрямо новите идеи. След публикация в британските медии, която обявява Уулвърхямптън за най-добрия отбор в Европа (след победата им над унгарския Хонвед) той пише:
„Те ли са европейските шампиони? Нека първо видим дали биха се справили с водещия отбор на СССР, с испанския Реал и италианския Милан... Нашият континент има нужда от турнир, който да събере всички шампиони".
Британските отбори (с изключение на Хибърниънс, които приемат поканата) обаче не са единствените, които не са особено оптимистично настроени към новия проект. Шампионите на Унгария и Дания (съответно Хонвед и АБ Копенхаген) също отказват участие и са заменени от Ворош Лобого (познат днес като МТК Будапеща) и Орхус. Нидерландската федерация пък решава, че вместо Холанд Шпорт, представител на страната ще бъде ПСВ Айндховен. Странното е, че по това време „филипсите” дори не са най-популярният отбор в Айндховен. Отборите от Съветския съюз пък, не само че не участват в турнира през 1955, но пропускат и всички следващи издания до 1967 година, когато московският Торпедо се изправя срещу Интер. Там причината обаче не е политиката или някакви икономически условия, а дългата зима, която кара съветските отбори да играят по различен календар.
Друг от участниците – Саарбрюкен (където през сезон 1992-93 играе Наско Желев) участва в турнира и това води до интересен факт. Тимът е представител на протектората Саар. Макар да са двукратни вицешампиони на Германия (1943 и 1952 година), областта, от която са германците, е полуавтономна и администрирана от Франция в периода 1946-57 година.
Освен изброените досега отбори, друг знаменит участник е австрийският Рапид. Макар в днешно време отборът от Виена да не е сред страшилищата на европейския елит, именно той (заедно с друг от участниците – швейцарският Сервет) са сред главните причини за създаването на първообразите на днешната Шампионска лига. Още в края на 19-ти век са провеждани турнири в Женева, където са били канени най-силните отбори от цяла Европа. Освен това, вече споменатите по-горе турнири Митропа и Чалъндж, често са печелени от един от двата тима. Сред останалите участници са италианският колос Милан, немският Рот-Вайс Есен, домакинът на първия мач - Спортинг Лисабон, белгийският Андерлехт, сръбският Партизан и бъдещите финалисти, а именно френският Реймс и „кралете” от Реал Мадрид.
Любопитното е, че „белия балет” не само за малко да загуби финала, след като Реймс повежда с 2 бързи гола в първите 10 минути, но и въобще да не участва в турнира.
Историята е следната. Карлос Пардо (коренспондент на „Екип” за Испания) е натоварен със задачата да намери испански представител за новосъздадения турнир и да води директни преговори с ръководството на тима. Макар актуалният шампион по това време да са именно „лос бланкос”, Пардо решава, че Барселона е по-удачен избор. Секретарят на „блаугранас” обаче не приема идеята и заявява, че вместо това Барселона ще участва в Купата на панаирните градове. Съпругата на Пардо разбира за това и го убеждава да се срещне с Раймундо Сапорта от Реал. Сапорта по това време минава за дясната ръка на не кой да е, а на самия шеф на „белите” Сантияго Бернабеу.
Преговорите между двамата минават отлично и няколко месеца по-късно началото на една хегемония е поставено. Турнирът започва на 4-ти септември 1955 година с мача между Спортинг Лисабон и сръбския Партизан. Изиграни са общо 29 мача, отбелязаните голове са 127 (средно по 4.38 на мач), а голмайстор става нападателят на белградския отбор Милош Милутинович. Играчът на „гробарите” записва общо 8 гола на сметката си, 6 от които в двата мача срещу португалския Спортинг. А кой носи първия трофей от КЕШ за Реал Мадрид?
Сякаш отново съдбата си прави шега, след като изминават 79 минути игра, а резултатът е 3-3, Реал повежда за първи път. Името на играча отбелязал победния гол за белите е . . . Риал, Хектор Риал.
източници:
1. http://www.focus-news.net/news/2021/05/26/2872629/rekorden-nagraden-fond-za-noviya-sezon-v-shampionskata-liga.html
2. https://www.youtube.com/watch?v=1u6hG2q_WOo&t=368s
3. https://en.wikipedia.org/wiki/1955%E2%80%9356_European_Cup