За нужното добро и футбола като... | мисляФУТБОЛ
top of page

За нужното добро и футбола като възможност

публикувано на 18 Март, 2023 | Четеш за 7 минути

Не са много нещата, които могат да свържат милиарди хора по света, независимо от цвят на кожата, религия, пол или пък социален статус.

Несъмнено обаче футболът е точно такъв ‘феномен’ и отдавна е спрял да бъде просто спорт. А може би никога не е бил.

материал на

Илиана Белчева

Причината да мисля така е една история от преди над век, когато в разгара на Първата световна война, враждуващите тогава Англия и Германия спират за ден размириците, за да... поиграят футбол. Всъщност, тогава е Коледа, но е страшно впечатляващо, че тези мъже (които допреди няколко часа са се гърмели един друг) прекъсват сраженията и се впускат в джентълменска игра без съдия и с каски за врати, вместо греди.

С тази накратко разказана случка, искам да подсилим усещането за това, всъщност колко е велик този спорт. Как и най-големите врагове могат да се обединят и да следват една и съща кауза. За мое, а и не само за мое съжаление, меркантилният свят в който живеем превръща с главоломни темпове Цар Футбол в една огромна индустрия и печатница за хартийките с финикийски знаци. Докато в началото на 21 век все още има крайно бедни хора и цели райони, които нямат дори питейна вода, а мъже, жени и деца умират от глад, то има и такива, които чрез футболния си талант припечелват по, да кажем, над сто милиона на година! Къпейки се в слава и пари, не са малко футболистите които се самозабравят и някак си рутинно забравят откъде са тръгнали и колко много мъка са видели, преди съдбата да им прати златното птиче на рамото.

За да разбият стереотипа, че футболистите са сребролюбиви хора, незаслужили парите си, се появяват немалко имена, които с действията си извън терена показват, че да си материално богат и да имаш добро сърце не са автоматично самоизключващи се понятия. За щастие примерите са наистина много и няма как да отбележа всички, затова ще спомена само някои от тях, които правят особено силно впечатление.

football-money.jpg

Ще започна с един изключително избухлив и бих казала арогантен футболист - Анте Ребич. Държейки се като гамен на игрището, в живота той се показва като човек с главно ‘Ч’, а не като онези другите, пошлите. Негов приятел, също футболист - Ловро Шиндик, направи публично достояние една негова постъпка, която заслужава уважение. Един ден, докато бил на гости на свои роднини в близко градче до неговия роден Сплит - Имотски, Ребич пожелал да разбере кои хора дължат големи суми пари на банки, държавата или други институции. С помощта на местните, той се сдобил с тази информация и погасил задълженията на голяма част от местните. Ей така! Без фанфари и без да 'бие тъпана'.

За мнозина най-добрият футболист в съвременната ни история - Кристиано Роналдо е друг огромен пример за доброто и за това как трябва да се отнасяш към своята лична история.

 

След един от спечелените си финали в Шампионска лига, Кристиано се втурна към трибуните и изключително емоционално поздрави непознат за всеобщата маса фенове мъж:

 

'Искам да благодаря на моя стар приятел Алберт Франтау за успеха. Играхме заедно като деца. Когато дойдоха хора от Спортинг (Лисабон), те ни казаха, че който вкара най-много голове, ще бъде приет в тяхната академия. Спечелихме онзи мач с 3:0. Аз вкарах първия гол след самостоятелна акция, след това Алберт реализира с глава. Третият гол впечатли всички. Алберт излезе сам срещу вратаря, аз тичах до него, преодоля вратаря и трябваше само да насочи в празната врата. Той обаче ми подаде топката и аз вкарах. Бях приет в академията на Спортинг. След срещата се приближих и го попитах: 'Защо?', а той ми отговори: “Защото си по-добър от мен!' 

 

Достоверността на информацията потвърждава и самия Франтау, чиято кариера не се е развила. С 4 деца и дълго време безработен, Алберт не съжалява за шанса, който е предоставил на своя приятел. Роналдо пък се отблагодарява с къща и кола, които подарил на многолюдното семейство. И пак, не материалното е важното в случая, а примерът за приятелството и върналото се добро. По време на Ковид пандемията Кристиано Роналдо беше един от първите, дарил огромни суми на болници за закупуването на нова апаратура. Футболистът не е спирал да помага на болни деца. И то не само с пари!

 

 

Когато играе за Реал Мадрид, Роналдо научава за тежко болно момче от Лас Палмас. Ноазет е диагностициран с рак и само на 9 години вече има 3 премахнати тумора. Роналдо праща кола да докара малкия герой и семейството му в хотела на Реал, за да се запознае с футболистите преди мача с Майорка, след което и да изгледа мача от ложата. На следващия ден, Роналдо лично помолил Флорентино Перес да предложи частна болница, в която да се погрижат за детето, като платил разходите за цялото лечение. През 2011 година пък, след като вкарва 40 гола и печели Златната обувка, португалецът решава да се лиши от статуетката, като я продава за 1,2 милиона паунда и дарява парите за построяването на училища в Газа, където се води разрушителна война.

Силно желая, мечтая дори, колегите журналисти да обръщат повече внимание на дела от такъв калибър, а не да търсят само сензации с отрицателен знак. Децата трябва да виждат пример и да учат от Роналдо не само как се празнува след гол, а и как се постъпва, когато някой е в беда.

thumbnail-cska-chujd-legion.jpg

‘Защо бих искал да имам 10 ферарита, 20 диамантени часовника или два самолета? Какво ще направят тези предмети за мен или за света?’

 

Вярвам, че с тези си думи по повод богатството на футболистите и многото пари като цяло, Садио Мане е замислил възможно най-много хора. Преди всичко, тези на които тепърва им предстои да вкусят от бляскавия живот на една футболна звезда. Мане е образец за талант и великодушие - израснал в един от най-бедните градове на една от най-бедните страни на света - Сенегал. Ходил да рита бос, защото нямал обувки. Гладувал е. Нямал е шанс за образование. Няма да открия топлата вода като ви кажа, че футболът е единственият шанс за такива деца да 'финтират' сиромашията. Садио го прави и още как. Изстрелва се в друга орбита направо!

 

Натрупал богатство, той очевидно не изпитва нужда да има 20 коли в автопарка си, самолети или пък яхти. Изпитва нужда да е полезен! Получил е от живота и сега връща с пълни шепи. Той не просто прави еднократно дарение за родното си място, ами се грижи сам за градчето си. Построил е болница, училище, стадион, пуснал е безплатен интернет. Първата бензиностанция в града отново е негово дело. Отделно от всичко това, той дава месечна издръжка на всички жители. Десетки пъти е плащал за лечението на болни деца.

Няма начин да изброя всеки един футболист, който е отделил от неговото, за да направи живота на един човек дори малко по-лесен. Не е и нужно. Те наистина са много. И тук ще се намерят капацитети в математиката, които ще пресмятат банковите им сметки и ще кажат, че това което даряват е нищо, на фона на големите им заплати. Няма как без тях. Хората сме големци в омаловажаването. Убедена съм, че повечето от въпросните хомо сапиенс пък и един път не са подали ръка на непознат човек, изпаднал в беда. Акъл за даване обаче - бол. 

 

Кой знае пък, колко ли от тях са били на националния стадион 'Васил Левски' в онази юнска вечер, когато фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго организираха мега-спектакъл в името на десетки, а може би и стотици талантливи деца, на които им е нужна само малко подкрепа. Дано поне, докато са люпели семки и са плюли по Бербатов какво дърво е бил, са усетили поне малко на какво мащабно благотворително събитие присъстват. Близо 40 000 души наблюдаваха футболисти от най-високо световно ниво -  Луиш Фиго, Райън Гигс, Пол Скоулс, Роби Кийн, братята Невил, Предраг Миятович, Давид Трезеге, Яри Литманен, Неманя Видич, нашите Стоичков, Балъков, самият Бербатов, Мартин, Стилиян… Футболното шоу завърши 3:3, но крайният резултат е друг и той е много на малко за човечността.

-      -      -

Подобен тип дела трябва да се отразяват не чак като последна новина, след купищата мними сензации, с които са ни заливали цял ден. Вярно е, че не предизвикват същата възбуда, както някой скандал, но пък нищо не пречи да се опита. Да видим дали няма да станем малко по-благи, малко по-смирени. Да си помагаме един на друг.

 

Ясно е, че няма как 20-30, 200-300 или 1000 футболисти да спасят света, милиардите фенове по целия свят обаче могат дейно да участват в опитите. Социален феномен с размерите на футбола трябва да се използва като ядрено оръжие за разпръскване на добрина.

 

 

Светът има спешна нужда!

thumbnail-chujdestranniqt-legion-levski.jpg

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Rate Us
Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)

 

Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.

bottom of page