Най-накрая Сенегал или какво видяхме на КАН 2021 (част 2: резюме на групи „C”, „D“ и „E“)

публикувано на 11 Март, 2022 | Четеш за 16 минути

С настоящия материал продължаваме краткото резюме на представянето на 24-те отбора на току-що завършилата Купа на африканските нации и опитваме да намерим отговор на въпроса доколко всеки от тях оправдава или опровергава (за добро или лошо) предварителните очаквания.

материал на

Лъчезар Петров

За прегледност, представянето на съставите се оценява по петстепенна ска̀ла от 1 до 5, като „1“ е най-високата оценка, отговаряща съответно на „изключително представяне“. Другите степени са както следва:

„2“ – силно представяне, надминава очакванията;

„3“ – средна работа, на нивото на очакванията;

„4“ – слабо представяне, под нивото на очакванията;

„5“ – трагично представяне.

 

 

Оценката е изведена съгласно предварителните очаквания за всеки отбор и доколко реалното представяне оправдава тези очаквания, с класата на отборите като основна променлива. Именно заради последното, отбори, които достигат до идентичен етап в турнира са оценени по различен начин (1/4 финал за Екваториална Гвинея и Гамбия е „изключително представяне“, докато за Мароко е „средна работа“, 1/8 финал за Малави е „силно представяне“, а за Гвинея и Нигерия „слабо“, трето място за Камерун е „силно представяне“, а четвърто за Буркина Фасо – „изключително“ и т.нат.).

Графично, импровизираната ни ска̀ла изглежда така:

IMG#1.PNG

Продължаваме с отборите от група „C“, в която за водач са определени „Атласките лъвове“ от Мароко.

 

Мароко 3, средна работа, на нивото на очакванията

Мароканците са един от емблематичните за Африка отбори и преди турнира се намират в добра форма – 9 поредни победи, общо 12 успеха и две ремита в последните 14 мача и едва 3 допуснати гола (два от които от Алжир в 1/4 финала на Арабската купа, загубен с дузпи). Схващането е, че в техните мачове се играе „до гол“ и Мароко е един от фаворитите, въпреки липсата на голмайстор и известните проблеми с креативността, увеличени от конфликта между селекционера Вахид Халилходжич и Хаким Зиеш, оставил последния извън състава.

 

На КАН 2021 Мароко демонстрира обичайната си стабилна отбрана и прагматична игра и печели първите два мача без допуснат гол, но в третия ритъмът им е нарушен и се стига до равенство 2:2 с Габон. На 1/8 финала мароканците побеждават Малави, за да се стигне до следващия етап, където отпадат от Египет след продължения и след допуснат обрат, като този път въздесъщата им защита се проваля. Мароко може би отпада малко рано с оглед на потенциала си, но според мен представянето им отговаря на очакванията по няколко причини:

 

1) мароканците нямат кой знае какви традиции на КАН и статистически са зад отбори като Замбия, Тунис и ДР Конго, с по-малко титли от Судан и на едно ниво с Етиопия

2) в средата на терена върви смяна на поколенията, а липсата на Зиеш сериозно намалява креативността

3) Халиходжич е треньор от „старата школа“ и философията му като че ли не е съвсем адекватна на настоящите тенденции в играта и в този смисъл, въпреки предварителните очаквания, реалистичното ниво на Мароко като че ли е четвъртфинал.

Габон – 3, средна работа, на нивото на очакванията

На теория „Пантерите“ (наричани също и „Бразилците“) разполагат с двама класни футболисти и това са Пиер Емерик-Обамеянг и Марио Лемина. За съжаление на треньора Патрис Нево и на феновете на Габон обаче, на КАН 2021 двамата не помагат с нищо и са отстранени от отбора на 18 януари заради „сериозно нарушаване на дисциплината“ (според слуховете се появяват пияни на тренировка преди мача с Гана) (1).

 

Без тях, „Пантерите“ се представят на достатъчно добро ниво в групата и излизат като втори с 5 точки и без поражение, а на 1/8 финала отстъпват драматично на Буркина Фасо, след 120 минути игра и 6:7 при дузпите в мач, в който има всичко – пропусната дузпа, два отменени гола, червен картон за габонеца Сидней Обиса в 65-та минута и драматично изравняване с автогол на буркинеца Адама Гуйра в 91-вата минута. Предвид общия потенциал на „Пантерите“ и случилото се с Обамеянг и Лемина, достигането до осминафинал и достойно отпадане без загуба изглеждат като постижения, напълно отговарящи на предварителните очаквания за представянето на Габон.

 

Коморски острови – 2, силно представяне, надминава очакванията

Със своето население от 950 000 души Коморос са най-малката държава-участник на КАН 2021, което участие се явява и дебютно за островитяните. Предвид почти неизвестните футболисти (донякъде с изключение на нападателя на Цървена звезда Ел Фарду бен Набуан) и групата с Мароко, Гана и Габон (предполагаемо с Обаменяг и Лемина), Коморите сякаш нямат шанс за нещо повече от достойно представяне. Момчетата на треньора Амир Абду започват с две поражения без вкаран гол (0:1 от Габон и 0:2 от Мароко) и по всичко личи, че третия мач с Гана ще бъде последен за тях по камерунските терени.

 

Само че тук нещата се обръщат на 180 градуса и става така, че вместо в прощален, мачът с „Черните звезди“ се превръща в началото на приказката на Коморос на турнира. Дебютантите повеждат с 2:0 в 61-та минута, а междувременно ганайците играят с 10 души от 23-та минута, след червен картон на капитана Андре Аю. Въпреки това, с голове на Ялдом и Джику Гана се добира до 2:2, но в 81-та минута Ахмед Могни вкарва втория си гол в мача и носи историческа първа победа на Коморос на Купата на Африка. Успехът се оказва още по-значим, защото трите точки успяват да класират коморците за осминафиналите като последен, четвърти, сред най-добрите трети отбори в групите.

 

В елиминациите островитяните се изправят срещу домакина Камерун и въпреки загубата с 1:2, пишат нова глава във футболната си история, най-вече заради детайлите в мача и повече от достойното си представяне. На вратата на Коморос пази левият бек Чакер Алдахур (титулярният вратар получава контузия преди мача, а двамата резервни дават положителни проби за коронавирус), а в 7-мата минута червен картон получава капитанът Наджим Абду. Въпреки всичко това и инкасираните два гола до 70-та минута, дебютантите не се огъват и десетина минути преди края Юсуф М‘Чангама връща един гол с попадение от свободен удар от около 30 метра. До края Коморос не намират сили за изравняване и отпадат, но цялостното им представяне – независимо дали се дължи на „късмета на начинаещия“, на подценяване или на нещо друго, - категорично надвишава всички предварителни очаквания.

275568337_7897127810328007_3919922542266756406_n.jpg

Гана – 4, слабо представяне, под нивото на очакванията

Гана е една от традиционните африкански футболни сили, но представянето на „Черните звезди“ на КАН 2021 не може да бъде определено по друг начин, освен като слабо. Ясно е, че съставът е в процес на преструктуриране и смяна на поколенията и че сегашните играчи (с много малки изключения) остават много далеч от поколението, участвало на три поредни световни първенства в периода 2006 – 2014 г. (в два от случаите, 2006 г. в Германия и 2010 г. в ЮАР, Гана преминава групите). И все пак последно място без победа и отпадане в група с Габон (играещ без двете си звезди) и с Коморос (дебютант) наистина изглежда твърде изненадващо и означава, че „Черните звезди“ имат още доста работа по пътя към връщане на нивото и позициите от началото на века.

 

Ранното отпадане на КАН коства поста на треньора Милован Райевац (човекът, извел Гана до исторически четвъртфинал на Мондиала в ЮАР), а федерацията трябва да побърза с назначаването на следващ наставник, защото след месец и половина идва бараж за световното в Катар срещу Нигерия.

 

 

 

 

Преминаваме към отборите от следващата по ред група “D”, в която жребият събира два силни състава – Нигерия и Египет.

 

Нигерия – 4, слабо представяне, под нивото на очакванията

Подобно на съседите си от Гана, „Суперорлите“ също са традиционна африканска футболна сила (може би дори в по-голяма степен, отколкото Гана) и също разочароват по камерунските терени. На КАН 2021 нигерийците разполагат с почти всички силни индивидуалности (липсват само нападателите на Уотфорд и Наполи Емануел Денис и Виктор Осимен) и започват с три победи в групата, ставайки единственият отбор с пълен актив в груповата фаза. На 1/8 финала съперникът е Тунис – принципно труден за побеждаване състав и с традиции на КАН, но сякаш не в най-доброто си състояние (тунизийците губят два от трите си мача в групата, побеждават само аутсайдера Мавритания и се класират като един от четирите завършили на трето място отбори).

 

Нигерия влиза като фаворит в мача, но, както често се оказва на турнири от подобен калибър, срещите в групата са едно, а елиминациите съвсем друго и в крайна сметка Тунис се класира след успех с 1:0. За „Суперорлите“ остават разочарованието от ранното отпадане и извличане бързо на подходящите изводи, защото след месец и половина идват баражите за световното срещу Гана.

 

 

 

Нигерия със сигурност се представя под предварителните очаквания, а дали причината е в прекален преразход на сили в групата, в късната смяна на треньора (Агустин Егуавон заменя дългогодишния селекционер Герно Рор три седмици преди началото на турнира) или в липсата на Денис и Осимен, остава въпрос без еднозначен отговор. Положителното за нигерийците е, че те разполагат с един от най-младите отбори в света като средна възраст, така че – независимо от злощастното развитие на нещата в Камерун, - пред това поколение определено има бъдеще.

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Египет – 2, силно представяне, надминава очакванията

Със своите 7 титли и вече общо 16 завършвания в Топ 4, „Фараоните“ са най-титулуваният отбор в историята на Купата на африканските нации. Именно историческите традиции, няколко класни изпълнения на Мохамед Салах и няколко спасени дузпи на принципно резервния вратар Мохамед Абу Габал (той има общо 4 мача с националната фланелка и получава шанс единствено заради контузия на титуляря Мохамед ел Шенави срещу Кот д'Ивоар) помагат на Египет да се промъкне (буквално) до финала.

 

„Фараоните“ губят първия мач срещу Нигерия, а после печелят с по 1:0 срещу Гвинея-Бисау и Судан, за да се класират за елиминациите като втори в групата. Оттук-нататък тактиката и стратегията на Карлос Кейрош са прости – всички усилия в защита, никакви рискове, напред се търси Салах и се чака той да направи нещо, евентуално се разчита на дузпи. Този игрови модел определено не е от най-приятните за окото, но е обусловен от няколко фактора, най-вече от класата на съперниците на Египет, от класата на самите играчи на „Фараоните“ и от философията на Кейрош, която може да бъде определена накратко като „дефанзивна“.

 

С този стил северноафриканците преодоляват Кот д'Ивоар и Камерун след 120-минутни нулеви равенства и дузпи, както и Мароко на четвъртфинала след 2:1 в продълженията. На финала египтяните достигат до дузпи и срещу Сенегал, но там Фортуна най-накрая им обръща гръб и Салах и компания остават със сребърните медали. Въпреки опростения и строго дефанзивен стил на игра, според мен представянето на „Фараоните“ на КАН 2021 надминава очакванията по следните причини:

1) през последните две години и половина сменят поколенията, т.е. имаме отбор в преход, от който не може да се очакват кой знае какви бързи успехи – въпреки това, резултатът на Египет е второ място

2/ стилът на игра е явно непривлекателен и дори далеч от съвременните тенденции на повечето от успешните отбори, но той е съобразен и с класата на съперниците – Египет, за разлика от Сенегал, има изключително труден поток и среща последователно Кот д'Ивоар, Мароко и Камерун. В този смисъл дефанзивният подход може би е единственият възможен и в крайна сметка той носи успех на „Фараоните“. Въпросът е доколко това може да бъде дълготраен устойчив модел, предвид съвременните тенденции, а отговорът ще дойде само след месец и половина, когато Египет среща Сенегал в битка за място на Мондиала в Катар.

275556173_7897360533638068_3190028316563095961_n.jpg

снимка на египетски национал, който НЕ е Салах :))

Судан – 3, средна работа, на нивото на очакванията

В исторически план Судан има своите силни моменти на КАН, но всичко приключва някъде в средата на 70-години на миналия век, а от настоящия отбор не се очаква нищо повече, освен достойно представяне и евентуално точка или три срещу Гвинея-Бисау. Суданските играчи пристигат в Камерун на фона на военен преврат в страната им и масови протести срещу сключена между военните и бившия премиер Абдала Хамдок сделка, а програмата-максимум е изпълнена още в първия мач – равенство 0:0 срещу Гвинея-Бисау. Във втория си двубой „Соколите от Джедиан“ (прякора на суданските национали) губят от Нигерия с 1:3, а в заключителния кръг отстъпват на Египет с минималното 0:1, но голът срещу нигерийците им дава предимство пред Гвинея-Бисау и Судан завършва на трето място. Единствената спечелена точка не се оказва достатъчна за място на осминафиналите, но суданците едва ли имат такава цел, тъй че представянето им реално отговаря на очакванията.

 

Гвинея-Бисау – 3, средна работа, на нивото на очакванията

За тази Гвинея, втората от общото трите в Африка с този топоним в официалното наименование, важи почти същото като казаното за Судан, с изключение на това, че в Гвинея-Бисау (поне засега) няма извършен преврат. Във футболно отношение нито една от трите Гвине-и няма кой знае какви успехи, но все пак Бисау, бившата португалска колония, е най-скромната дори по ниските регионални стандарти.

 

Предвид класата на футболистите на треньора Басиро Канде, очакванията-максимум са победа над Судан и евентуално продължаване към 1/8 финалите, като един от четирите най-добри трети отбора. „Хиеновите кучета“ имат известни основания за подобен сценарий, защото в състава личат имената на няколко футболисти, състезаващи се в португалската Примейра лига, в отбори като Порто, Боависта, Портимонензе, Морейрензе, Витория Гимараеш и Витория Сетубал. Но въпросните играчи реално не се оказват фактор, а надеждите рухват още в откриващия мач срещу „Соколите от Джедиан“, завършил 0:0. Впоследствие Гвинея-Бисау губи от Египет и Нигерия и остава на последно място, заради критерия „отбелязани голове“ (отборът на Басиро Канде няма нито един, а Судан реализира дузпа срещу нигерийците, което се оказва достатъчно за „почетното“ в случая трето място).

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Продължаваме с поглед върху играта и класирането на съставите от група „E“, където виждаме първият отбор с оценка „5“, отговаряща на „трагично представяне“ съгласно импровизираната ни ска̀ла. Странно или не, но въпросният отбор е Алжир, започнал турнира като шампион.

 

 

Алжир – 5, трагично представяне

Отпадане в група с отбори като Екваториална Гвинея и Сиера Леоне, без победа и с един отбелязан гол, няма как да бъде оценено по друг начин, освен като „трагично представяне“, особено ако си влязъл в турнира като шампион. Алжир наистина отпада при такива обстоятелства, въпреки липсата на каквито и да било предпоставки за подобен крах, даже напротив – „Пустинните лисици“ печелят Арабската купа през декември 2021 г. и се намират в серия от 41 мача без загуба, започнала на 16 октомври 2018 г., когато губят от Бенин на терен, който прилича повече на блато в делтата на река Замбези, отколкото на футболно игрище.

 

Алжирците разполагат с всичките си най-добри футболисти, включително Рияд Марез, но започват с нулево равенство срещу Сиера Леоне. Ключов за отпадането им се оказва следващият двубой, в който играчите на Джамел Белмади губят от Екваториална Гвинея с 0:1, защото това ги изправя пред търсене за задължителен успех срещу силния състав на Кот д'Ивоар в заключителната среща. Там всичко за Алжир приключва, като до 54-та минута резултатът е 3:0 за „Слоновете“, а Марез пропуска дузпа – окончателен израз на пълното безсилие, демонстрирано от алжирците по камерунските терени. „Пустинните лисици“ все пак се добират до почетен гол, но не успяват да избегнат последното място и сдават титлата още в предварителната група.

 

Причините за трагичното представяне на Алжир едва ли имат просто обяснение, още повече предвид липсата на каквито и да било предпоставки за подобно развитие, но Джамел Белмади ще трябва да търси отговори, защото след месец и половина предстои сблъсък с Камерун за място на световното. А проблемът е сериозен, защото Алжир действително играе толкова зле, колкото показват фиксираните на КАН 2021 резултати.

 

 

Кот д'Ивоар – 4, слабо представяне, под нивото на очакванията

„Слоновете“ са вторият силен отбор в тази група и поглед към състава действително показва класа, особено в нападение – Вилфред Заха, Себастиан Алер, Никола Пепе, Максуел Корне и Жереми Бога са част от състава, както и халфовете на Милан и на ПСВ Франк Кесие и Ибрахим Сангаре, които също могат да бъдат полезни в атакуващ план. Кот д'Ивоар започва с очаквана победа над Екваториална Гвинея, след което идва малко очаквано реми със Сиера Леоне, но тук основна вина носи вратарят на „Слоновете“ Бадра Сангаре, чиято трагикомична грешка в 93-та минута коства изравняване и краен резултат 2:2. В третия мач в групата, който теоретически би трябвало да е най-сложен, Кот д'Ивоар побеждава Алжир с 3:1 и изхвърля шампионите от турнира, същевременно печелейки първото място в групата, с точка пред изненадващия подгласник Екваториална Гвинея.

 

Но в действителност лидерската позиция не се оказва предимство, защото на 1/8 финалите „Слоновете“ срещат Египет и отпадат, а „испанските“ гвинейци играят с Мали и продължават. Конкретно в мача срещу „Фараоните“ Кот д'Ивоар не играе лошо, но сблъсъкът е решен с дузпи, а пропуск на Ерик Баи се оказва фатален, защото египтяните не пропускат. Така „Слоновете“ за втори пореден път отпадат на КАН след изпълнение на дузпи без да са надиграни, оставяйки усещане, подобно на случая с Нигерия, че имат далеч по-голям потенциал.

 

 

Оценката за слабо представяне в случая не отразява конкретно играта на отбора, която в никакъв случай не е слаба, а по-скоро факта, че „Слоновете“ не оправдават очакванията за по-високо класиране, колкото и Египет да е силен противник, а дузпите да си остават лотария, независимо от цялата теория около тях.

Екваториална Гвинея – 1, изключително представяне

Третата Гвинея на турнира, бившата испанска колония, сътворила новото си име събирайки топонимите „Екватор“ и „Гвинейски залив“, достига и най-далеч от трите, класирайки се на 1/4 финал и отпадайки от бъдещия шампион Сенегал, при това с голове в последните 22 минути. Предвид класата на водения от треньора Хуан Мича състав и най-вече с оглед на групата с Алжир и Кот д'Ивоар, постижението на „Гръмотевиците на нацията“ (прякорът на отбора) при всички положения надминава очакванията, но аз бих го окачествил направо като „изключително“.

 

Екваториална Гвинея тръгва със загуба от кот д'ивоарските „Слонове“, но във втория мач не се огъва и успява да излъже тогава действащия шампион Алжир, след което остава на теория по-лесното – да вземе поне точка от Сиера Леоне. „Гръмотевиците“ печелят и в последния кръг в групата и завършват на второ място, отстъпвайки само на Кот д'Ивоар. В непосредствена перспектива това се оказва по-скоро положително, защото съперник на 1/8 финала се оказва Мали („Слоновете“ срещат Египет), а гвинейците печелят с 6:5 след изпълнение на общо 16 дузпи и се класират за следващия етап.

 

На 1/4 финалите приказката на „Гръмотевиците“ приключва след загуба от Сенегал, но въпреки това класиране сред най-добрите 8 на континенталната надпревара си е изключително постижение за отбор, чийто основни играчи се състезават в нискоразредни испански отбори. И въпреки че това не е върховото постижение в историята на Екваториална Гвинея (на домакинския турнир през 2015 година завършват четвърти), представянето на „Гръмотевиците“ по камерунските терени заслужава само суперлативи.

Сиера Леоне – 3, средна работа, на нивото на очакванията

Последният отбор в тази група и същевременно последният, на който ще обърнем внимание в тази статия, е Сиера Леоне, в буквален превод от португалски „Планината на лъвицата“ (Serra Leoa). Оценката ми за представянето на „Лъвските звезди“ е средно изпълнение, тъй като очаквано отпадат в групата, но ако вземем само резултатите, то играчите на треньора Джон Кейстер спокойно могат да получат и по-високата оценка, още повече предвид ниското ниво на техническите си възможности.

 

В дебютния си мач сиералеонците, в чийто състав има общо шестима души с фамилията Камара, изкарват 0:0 с Алжир (спомагайки за последвалото отпадане на „Пустинните лисици“), а във втория се добират до 2:2 с Кот д'Ивоар, макар че изравнителният гол на Алхаджи Камара в 93-та минута идва след катастрофална грешка на противниковия вратар. Така след два кръга Сиера Леоне има 2 точки (същевременно шампионът Алжир е с 0) и, колкото и изненадващо да е, „Лъвските звезди“ изглеждат в позиция за класиране към 1/8 финалите, като дори точка срещу Екваториална Гвинея би била достатъчна. Играчите на Джон Кейстер обаче отстъпват с 0:1 и съответно отпадат за сметка на Коморските острови, които продължават като четвъртия най-добър сред завършилите на трето място в групите отбори.

 

За Сиера Леоне остават емоциите от достойното представяне и престижните равенства с Алжир и Кот д'Ивоар, както и надежди за някакво надграждане и евентуално ново участие на следващия КАН, който, поне според плана засега, ще се проведе след година и половина.

 

 

 

С това резюмето на представянето на отборите в тези три предварителни групи от турнира за Купата на африканските нации приключва. Постигнатото от последните четири състава, както и кратко общо заключение, очаквайте скоро в следващия и последен материал по темата.

източник:

(1) Sportal.bg, Жесток скандал разтърси отбора на Габон, звезда се отказа от националния, 18 януари 2022 г., достъпно на: https://sportal.bg/news-2022011806004817090 (посетено на: 8 февруари 2022 г.)

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Със своите вече 19 титли и 17 купи на страната, Спортинг Лисабон е третият най-успешен клуб в Португалия ! 

 

На европейската сцена обаче, "лъвовете“ могат да се похвалят само с едно отличие – Купата на носителите на национални купи (КНК) от сезон 1963/64

 FUN 
  FACT