Когато слабите предизвикат историята или най-неочакваните шампиони през последните години (част 1)

публикувано на 25 Октомври, 2021 | Четеш за 11 минути

В почти всяка страна има отбори, които преди всеки сезон се считат за фаворити за титлата – такива са Барселона и Реал Мадрид в Испания, Байерн в Германия, Ювентус, Милан (без последните години) и Интер в Италия, Порто, Бенфика и Спортинг в Португалия, Аякс, Фейенорд и ПСВ в Нидерландия, ПСЖ (след 2012 г.) във Франция, Селтик и Рейнджърс в Шотландия, Лудогорец (откакто е в т.нар. „първи ешелон“ на българския

материал на

Лъчезар Петров

футбол). Въпросът е само дали ще са два или три, но тези състави винаги са фаворити, винаги са с най-ниските коефициенти преди сезона, очакванията са някой от тях да стане шампион, а разговорните лафове, според държавата, са следните:

Нидерландия: „ако не е Аякс, ще е ПСВ, в най-лошия случай Фейенорд“

Португалия: „Бенфика или Порто, в най-лошия случай – Спортинг“

В Испания ако не е Барселона, ще е Реал, в Шотландия е или Селтик, или Рейнджърс и така нататък. Разбира се, всичко това са големи отбори и велики клубове с традиции, но тази статия не е за тях.

Всъщност, на следващите редове ще разгледаме няколко случая от последните десетина години, когато споменатите отбори не стават шампиони и ще видим няколко симпатични състава, с ниски бюджети, предизвикали историята и спечелили титли, които никой не очаква. Може би за футбола щеше да е по-добре, ако такива неща се случваха по-често, но за съжаление играта се изменя и отборите с ултрамилионни бюджети обикновено печелят, докато успехите на другите, симпатичните, са по-скоро изключение. Но пък са приятни изключения, които заслужават множество адмирации и уважение и поне една статия.

Титлите на отбори като Твенте, Рубин, Монпелие, Монако и Лестър са още по-значими, защото са постигнати в първенството, което не е спринт, а маратон от 34-38 мача и за спечелването му се изискват страшно много качества, сред които дълга и равностойна скамейка, манталитет и характер в неизменните трудни моменти, управление на спортната форма, късмет и още много други. Но все пак скромните понякога успяват, а нашият преглед започва с турската Суперлига и сезон 2009-2010, когато имаме изненадващ шампион – Бурсаспор.

Турция, Суперлига

Сезон 2009/10, шампион Бурсаспор

Анкара може да е политическата столица на Турция, но футболната такава определено е Истанбул, а ситуацията е подобна на тази в Холандия и Португалия, т.е. имаме три исторически гиганта, които тук са истанбулските Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ. Трите споменати имат общо 57 титли, като Галатасарай е първи с 22, а за сравнение - всички отбори извън „Голямата тройка“ имат общо 8 титли (1). През 1984 г. Трабзонспор става шампион, но в следващия четвърт век първенството неизменно се печели от някой от „Тримата големи“ – статукво, което се нарушава през 2010 г., когато титлата заминава за Бурса.

Създаденият през 1963 г. Бурсаспор е на трето място по брой изиграни сезони в първото ниво на турския футбол с общо 50 (само трите гранда и Анкарагюджу имат повече), но далеч не е сред фаворитите за титлата преди старта на която и да е кампания. Само че през 2009/10 „зелено-белите“ изненадват специалистите и завинаги влизат в историята, печелейки своята първа (и засега единствена) титла. Тогавашният отбор е воден от Ертугрул Саглам и не блести с някакви звезди, но в крайна сметка печели шампионата с точка повече от втория Фенербахче, с най-силната атака и втората най-стабилна отбрана (65 вкарани и 26 допуснати гола). Бурсаспор поема лидерската позиция едва 10 кръга преди края и печели титлата в последния мач, побеждавайки Бешикташ с 2:1 и ставайки едва вторият отбор извън Истанбул, печелил Суперлигата (другият е Трабзонспор) (2). Успехът е наистина забележителен, като се има предвид, че според думите на треньора Саглам бюджетът на „зелено-белите“ е само 10 млн. евро, или една десета от над стомилионните бюджети на „Трите големи“ (3), а любопитен факт е, че на вратата на Бурса в онзи сезон пази Димитър Иванков.

Сезон 2019/20, шампион Истанбул ББ

След триумфа на Бурсаспор през 2010 г. следват 9 сезона, в които титлата отива в някой измежду Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ. Тази поредица е прекъсната през по-миналия сезон, когато шампион отново става отбор от Истанбул, само че тук говорим за „малкия братовчед“ - Истанбул Башакшехир.

Създаденият през 1990 г. и играещ мачовете си на стадион „Фатих Терим“ отбор печели първата си титла с 4 точки аванс пред втория Трабзонспор в сезон, в който „Тримата големи“ се представят далеч под очакванията – Бешикташ завършва трети, Галатасарай шести, а Фенербахче остава на седмо място и извън европейските клубни турнири (4). Истанбул ББ е воден от Окан Бюрук, а в състава личат имената на класни и опитни (макар и преминали зенита си) футболисти като Гаел Клиши, Мартин Шкъртел, Робиньо, Гьокан Инлер и Демба Ба, както и на утвърждаващи се играчи като Един Виска, Ирфан Джан и вратаря Мерт Гюнок. Истанбул ББ не е сред фаворитите и започва слабо с две поредни загуби и едва една победа в първите пет мача, но всичко се променя сякаш за една нощ на 27 септември 2019 г., когато хората на Окан Бюрук разбиват Ризеспор с 5:0. Това остава най-убедителната им победа за целия сезон, но в следващите 26 мача Истанбул ББ губи само веднъж (0:2 от Фенербахче) и в крайна сметка заслужено се поздравява с титлата в разкъсания от кризата с коронавируса сезон.

Русия, Премиер лига

Сезон 2008, шампион Рубин Казан

В Русия, за разлика от Турция, политическа и футболна столица съвпадат, макар най-силният в момента руски отбор да не е някои от московските, а Зенит от Санкт Петербург. Въпреки това, в исторически план статус на фаворит имат ЦСКА, Спартак и Локомотив от Москва, а столицата има още два състава с история и фенове – Динамо и Торпедо.

Руската Премиер лига е създадена през 1992 г. (под това име е позната от 2001 г.), а 14 от 15-те първенства в периода 1992 – 2006 г. се печелят от московски отбори (изключението е Спартак-Алания Владикавказ през 1995 г., воден от легендата Валери Газаев).

През 2007 г. изгрява звездата на Зенит и титлата заминава за Петербург, но истинската изненада идва година по-късно, когато шампион става Рубин от Казан. По онова време съставът е воден от туркмена Курбан Бердиев („човекът с броеницата“), а форматът на първенството е пролет-есен. Както може да се очаква, Рубин не блести с някакви звезди, но започва със седем поредни победи, пет от които със „сухи мрежи“ – обстоятелство, което показва на какво ще се разчита през целия сезон - безкомпромисна отбрана, а напред, малко или много „каквото стане“. Силният старт е последван от слаба поредица, включваща 6 поредни ремита, след което идват нови 6 поредни победи и 8 кръга преди края Рубин, неочаквано за специалистите, е в позиция да атакува титлата.

В крайна сметка шампионатът е решен на 2 ноември 2008 г., три кръга предсрочно, когато гол на сръбската легенда Саво Милошевич в 89-та минута носи победа навън срещу Сатурн Раменскойе, а успехът се оказва с цената на титла. Рубин губи последните си три срещи, но те така или иначе са само за протокола, а имената на играчи като Кристиан Ансалди, Кристиан Нобоа и Александър Бухаров (голмайстор на отбора в онзи сезон с… 6 гола) стават известни на по-широката футболна общественост. В тогавашния състав личат имената и на доказани играчи като Сергей Семак (настоящият треньор на Зенит), Саво Милошевич и Сергей Ребров, но като цяло успехите на Рубин се дължат на колектива, не на индивидуалностите (5).

Прочети 'Норвегия пак на верния път или какво да очакваме от Холанд, Йодегор...'

или пък

'Барса без Меси - а сега накъде ?'

Сезон 2009, шампион Рубин Казан

Ако през 2008 г. някой някъде е приемал успеха на Рубин за случайност, то самите футболисти доказват несъстоятелността на подобно схващане, защитавайки титлата през следващия сезон. Съставът е почти същият, треньорът и игровите принципи са същите и стартът е същият – 8 победи и три ремита в първите 11 мача, 8 срещи без допуснат гол. Продължението е практически идентично със ситуацията година по-рано, защото в периода 13 юни – 25 юли 2009 г. Рубин изпада в мини-криза с една победа в 4 мача, но друга такава не е допусната до края на сезона и в крайна сметка отборът на Курбан Бердиев печели втората си титла с 8 точки повече от подгласника Спартак Москва.

Сезон 2009 се оказва и най-успешният в историята на клуба, защото Рубин достига финал за Купата на Русия (загубен от ЦСКА с 0:1) и участва в ШЛ, в група с Барселона на Гуардиола, Интер на Моуриньо и Динамо Киев. Въпреки тежката група, Рубин успява да се пребори за третото място, а в историята ще останат най-вече двата мача с Барселона и взетите в тях 4 точки. И ако нулевото равенство в Казан може да не се счита за кой знае каква изненада, предвид нулевите температури и лошия терен, който просто не позволява на техничарите на Гуардиола да играят „тики-така“ играта си, то победата на Рубин на „Ноу Камп“ определено ще остане завинаги като една от най-големите изненади в историята на ШЛ.

С най-голяма заслуга за силните игри на „Рубините“ в онзи сезон е привлеченият от Зенит аржентинец Алехандро Домингес, който изиграва 31 мача и вкарва 18 гола, както и Александър Бухаров, който вкарва 16 гола в 29 мача (6). Цифрите може би не изглеждат впечатляващи за западноевропейските стандарти, но следва да се има предвид, че руското първенство по онова време е силно нерезултатно, а стила на Рубин е подчертано дефанзивен, така че 18 и 16 гола всъщност са сериозно постижение.

Нидерландия, Ередивизи

Сезон 2008/09, шампион АЗ Алкмаар

Нидерландия е класически пример за страна с три исторически отбора, като „Недосегаемата троица“ се състои от Аякс, ПСВ Айндховен и Фейенорд. Трите клуба са спечелили общо 74 титли и затова всеки път, когато състав извън тях стане шампион, може да се счита за изключително събитие. Именно това се наблюдава през сезон 2008/09, когато скромният отбор на Алкмаар Заанстрек, познат като АЗ Алкмаар, печели шампионата и прекъсва поредицата на Аякс-ПСВ-Фейенорд, започнала през 1982 г. В по-генерален план, общо за периода 1965-2008 (43 години) именно АЗ е единственият отбор извън Троицата печелил титла, като това се случва през 1981 г.

Сезон 2008/09 наистина е забележителен, защото на второ място завършва Твенте Еншеде (клуб, по-скромен дори от АЗ), а Аякс и ПСВ остават извън ШЛ, финиширайки съответно трети и четвърти (7). АЗ е воден от Луис ван Гаал, а в състава личат имена като Серхио Ромеро на вратата, Ектор Морено и Рагнар Клаван в защита, Муса Дембеле и Деми де Зееув в центъра и Джермейн Ленс, Ари, Грациано Пеле и Мунир ел Хамдауи в нападение. Именно последният става голмайстор на сезона, вкарвайки 23 гола (един повече от Луис Суарес, който тогава е в Аякс), но по-силното звено на онзи АЗ всъщност е отбраната – хората на Ван Гаал допускат само 22 гола, което е с 9 по-малко от следващата най-надеждна отбрана (тази на Твенте) и с цели 19 по-малко от головете, допуснати от Аякс.

Сезон 2009/10, шампион Твенте

Ако успехът на АЗ Алкмаар през сезон 2008/09 се приема за сериозна изненада, то година по-късно се случва направо немислимото – за втори пореден сезон титлата отива в някой, различен от Аякс, ПСВ или Фейенорд. Това е събитие, случило се само веднъж в историята на Ередивизи – през 1958 г. и 1959 г. шампиони стават Д.О.С (сега известен като Утрехт) и Спарта Ротердам. Името на шампиона е още една изненада, граничеща почти със сензация, защото това е отборът на Твенте от 160-хилядния град Еншеде. Успехът сякаш е излязъл от някоя от скандинавските приказки, защото само 7 години по-рано Твенте е спасен от банкрут с помощта на нов изпълнителен борд.

През сезон 2007/08 „Червените“ завършват четвърти и се класират за квалификациите на ШЛ (там отпадат от Арсенал), а на 20 юни 2008 г. за треньор е назначен Стив Макларън – „човекът с чадъра“, неуспял да класира Англия за Евро 2008. Въпреки скептицизма, именно в Нидерландия Макларън постига най-големите си треньорски успехи, кулминирали с титлата през 2010 г. (година по-рано, както стана ясно, остава втори, зад АЗ) (8). Титлата е първа в историята на Твенте, а в онзи отбор блестят футболисти като Блейз Нкуфо (тогава швейцарски национал), Мирослав Стох (тогава обещаващ талант) и Браян Руис (един от най-силните футболисти на Коста Рика в историята). Именно последният е с най-голяма заслуга за титлата, отбелязвайки 24 гола в 34-те шампионатни мача (9) и отстъпвайки само на Суарес, а Твенте печели първенството с точка повече от Аякс.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=lQaopgQPg10

Успехът е наистина феноменален, защото амстердамският гранд прави изключителен в статистическо отношение сезон, вкарвайки 106 и допускайки 20 гола в 34 мача. Само Луис Суарес вкарва 35 гола, което е над половината от общия брой вкарани от целия отбор на Твенте попадения (63), но шампионат се печели с точки, а Твенте завършва с една повече от аяксите.

Любопитен факт е, че в онзи момент резервен вратар на шампионите от Еншеде е Николай Михайлов, макар че той не записва нито минута в първенството – във всичките 34 мача пази Сандер Бошкер, който допуска само 23 гола и чиято заслуга за титлата е почти толкова голяма, колкото тази на Браян Руис. Друг любопитен факт е, че Блайз Нкуфо се сдобива със статуя пред стадион „De Grolsch Veste“, платена от ентусиазирани привърженици. Нкуфо определено има статуса легенда на клуба, бидейки голмайстор №1 в историята на Твенте със своите 114 гола (10).

С това първата част на материала за неочакваните шампиони през последните години завършва. В продължението ще обърнем поглед към първенствата на Франция и Англия и ще видим как отбори като Монпелие, Монако, Лил и Лестър пренаписват историята и стават шампиони в конкуренцията на суперфаворити и на мултимилионни състави.

(1) Галатасарай е първи що се касае до спечелени титли само в Суперлигата, но тя е създадена на 1 февруари 1959 година. Иначе, ако вземем по-голямата картина и включим всички исторически варианти на първото ниво на турския футбол, лидер по титли би бил (и реално е) Фенербахче с 28.

(2) FIFA.com, Champions defy the odds, 19 May 2010, available at: https://web.archive.org/web/20100523172806/http://www.fifa.com/worldfootball/statisticsandrecords/news/newsid%3D1213611.html (accessed 12 October 2021)

(3) UEFA.com, Season review: Turkey, 8 June 2010, available at: https://web.archive.org/web/20100610221547/http://www.uefa.com/memberassociations/association%3Dtur/news/newsid%3D1495277.html (accessed 12 October 2021)

(4) Wikipedia.org, 2019–20 Süper Lig, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2019%E2%80%9320_S%C3%BCper_Lig (accessed 12 October 2021)

(5) Wikipedia.org, 2008 FC Rubin Kazan season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2008_FC_Rubin_Kazan_season (accessed 12 October 2021)

(6) Wikipedia.org, 2009 FC Rubin Kazan season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2009_FC_Rubin_Kazan_season (accessed 12 October 2021)

(7) Wikipedia.org, 2008–09 Eredivisie, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2008%E2%80%9309_Eredivisie (accessed 12 October 2021)

(8) My Football Reviews, The Forgotten Dutch Miracle: FC Twente 2009/10, 13 November 2018, available at: https://myfootballreviews.wordpress.com/2018/11/13/the-forgotten-dutch-miracle-fc-twente-2009-10/ (accessed 12 October 2021)

(9) Wikipedia.org, FC Twente in het seizoen 2009/10 (mannen), n.d., available at: https://nl.wikipedia.org/wiki/FC_Twente_in_het_seizoen_2009/10_(mannen) (accessed 12 October 2021)

(10) My Football Reviews, The Forgotten Dutch Miracle: FC Twente 2009/10, 13 November 2018, available at: https://myfootballreviews.wordpress.com/2018/11/13/the-forgotten-dutch-miracle-fc-twente-2009-10/ (accessed 12 October 2021)