Има ли излизане от блатото за националния отбор, след инертната 2021 година?

публикувано на 20 Декември, 2021 | Четеш за 7 минути

Една-единствена искрица надежда! Точно това се видя през изминалата 2021 година за българския национален отбор по фубол. Точно една искрица надежда. Всичко останало си беше както в последните 10 години – пълна тъмнина. 

През януари, начело на отбора застана Ясен Петров и надеждата у хората се по завърна. И така до първия мач – загуба с 1:3 от Швейцария на „Васил Левски“. Най-страшното беше, че

материал на

Кристиян Иванов

гостите можеха да ни съсипят, но след като вкараха 3 гола в първите 13 минути от мача, те просто решиха да си спестят силите и да се готвят за сериозните съперници.

Разбирате ли какво се случва!? Ние вече не сме сериозен съперник за отбори като Швейцария, където децата се раждат на ски, а не с топка в крака. Дори доскорошната ни крепост - „Васил Левски“, вече е просто като малка гара за експресите на другите отбори. Доста, доста неприятно и най-вече тъжно.

Под ръководството на Ясен Петров през тази година, „Лъвовете“ (колкото и трудно този отбор да може да се определи като такова животно) изиграха 13 мача, 8 от които в световните квалификации за Катар 2022 г. Равносметката – 3 победи, 4 равенства и 6 загуби. Четвърто място в група с Италия, Швейцария, Северна Ирландия и Литва и гарантирано място пред телевизора за Мондиала.

Началото беше повече от „показателно“ – две загуби у дома от Швейцария и Италия със само 1 вкаран гол. След това глътнахме леко въздух, като в два мача поред постигнахме равенства – като гост на ирландците и в контрола със Словакия. Настроението в отбора се вдигна, тъй като се видя, че макар и с малки стъпчици, промяна има.

coat-of-arms-of-Bulgaria.jpg

Що се отнася до повиквателните за тима – в общи линии, те вече не се дават на този и онзи. Да, играчи като Андрей Гълъбинов (Реджина, Серия Б) и Красимир Костов (Ботев Враца) не са викани, въпреки че от показаното в клубните си отбори, се вижда, че трябва да носят националната фланелка. Но това е нищо на фона на предходните десетина години, когато виждахме какви ли не индивиди при „Лъвовете“. Има и сериозно подмладяване на състава, което е повече от хубаво. Талантът още не е превърнат в класа и това няма как да стане, ако тези двадесетина годишни момчета останат да играят у нас, където се вижда, че нещата не вървят нагоре.

В своята автобиография, Димитър Бербатов беше написал за престоя си в Леверкузен, че в града за него е имало само един маршрут – от базата на отбора до жилището му и обратно. Знам, че днес всеки цени свободата си, но въвеждането на подобен начин на живот за днешното поколение български футболисти, без никакво съмнение ще вдигне качествата им неимоверно, а състоянието на клубния и националния футбол ще е в пъти по-различно.

Отнесох се, продължавам по същество. Преди Евро 2020 хората на Ясен Петров направиха два престижни приятелски мача – срещу Русия и световния шампион Франция. Да, загубихме и двата, но в лагера ни имаше поводи за радост, тъй като играхме прилично, особено с братушкитеВ следващите три мача на „Лъвовете“ се видя, че отборът ни се е превърнал в нещо като улично куче, което всеки минувач подритва. То обаче от време на време се изправя на изнемощялите си крака и захапва някого, който не е вложил особена сила в своя ритник.

Точно това се отнася за мача с новоизпечния европейски шампион Италия. Селекцията на Ясен Петров прецака зверски „Скуадра Адзура“ в първия мач на тима, след успеха над Англия на „Уембли“. Равенството 1:1 във Флоренция (гол на Атанас Илиев) даде самочувствие на „Лъвовете“ и в следващите два мача отборът ни победи! И то не някакви дждужета като Сан Марино и Андора, а люпилните за таланти Литва и Грузия. Усещате ли колко нелепо звучи това!? 

Леденият душ обаче чакаше точно зад ъгъла и по-точно – в Литва. Гостуването в Прибалтика показа, че работата в национала не е на добре. При победа запазвахме шанове за второто място в групата, даващо право на бараж. И вместо да се вдигнем и да покажем, че когато ножът е опрял до кокала, имаме сили да направим нещо, ние отново демонстрирахме пълната безхаберност и липса на какъвто и да било характер.

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Както в мача срещу Унгария в София от баражите за Евро 2020, така и при гостуването в Литва паднахме, както го правим вече дълги години. На 12 октомври победихме Северна Ирландия у дома, часове след като Боби Михайлов беше преизбран за президент на БФС, побеждавайки дискусионно Димитър Бербатов. Вместо обаче Михайлов да се стресне, че аха-аха да остане с пръст в уста, той продължи както вече 16 години прави. Ръководството на БФС претърпя минималистични промени, никой не спомена нищо за това, че ще се работи за подобряване на клубния и националния футбол. Единственото, което се изтъкна като причина за лошото състояние на любимата ни игра у нас, беше самата държава, която повече от 30 години не може да завърши този т. нар. „преход“.

Наистина, футболът донякъде е отражение на държавата, но само донякъде. Ако това важеше на 100 %, държавите от третия свят в Африка едва ли щяха да създават звезди като Садио Мане, Едуар Менди и да не изброявам останалите. Не, причината не е само в държавата.

-   -   -

Последните два мача за тази година затвърдиха мнението, че прогрес в националния отбор няма. Завършихме наравно 1:1 като гост в контрола с четвъртфиналиста на Евро 2020 – Украйна. Мач, в който ако не бяха вратарите Николай Михайлов и Светослав Вуцов, спокойто можеха да ни бият с поне 10 гола разлика, защото допуснахме 36 удара към нашата врата. Освен това, три гола на украинците не бяха признати заради засада. Да ни е честито равенството.

Черешката на тортата обаче беше гостуването на Швейцария. Ако бяхме направили хикс или минимална загуба от тима, съкрушил Франция на Евро 2020, щяхме да помогнем на Италия да стигне до върха в Група „С“. „Скуадрата“ обаче направи равен със Северна Ирландия и още повече се закопа, тъй като сега ще трябва да играе баражи. Ние обаче  решихме да се правим на много отворени и в дните преди мача няколко души от лагера на „Лъвовете“ изтърсиха, че ще спънем Швейцария, така че Италия да не се притеснява за класирането си на Мондиала в Катар. Какво спъване се получи не знам, но резултатът след края на двубоя в Люцерн беше 4:0 за домакините, които знаеха, че се нуждаят от победа с повече голове разлика и я постигнаха. 

 

„Настроението е много добро. Колективът е на огромно ниво, което е от изключително значение. Да, загубата от Швейцария беше доста голяма, но отборът тепърва ще се гради. Не забравяйте, че записахме три победи през календарната година, което националният тим не беше правил от много време“, каза десният бек Иван Турицов, след погрома от „Кръстоносците“. От думите му личи едно – ние вече сме свикнали да сме в ролята на боксова круша, която само понякога се връща изненадващо към боксьора и го удря, пращайки го на земята.

ivan-turicov.jpg

Този път не се справихме и в ролята си на тим, който може да прецака големите. Надеждата, която вдъхна Ясен Петров на националния отбор, продължи 8 месеца – от януари до октомври. След това се видя, че само с нов треньор не става. Футболистите ни имат манталитет на слабаци, ръководството не си мърда пръста и затова няма фенове по трибуните. Това е и порочният кръг, който се върти и върти от доста време при трикольорите.

А мигове като този срещу Италия във Флоренция и голът на Наско Илиев са все по-голяма рядкост, затова на всички, които се занимават с националния ни отбор, мога да кажа само едно - не угасяйте и тази малка искрица надежда! Заради такива мигове хората са готови да мръзнат на студа или да се пекат на адската жега. Те искат да видят своя отбор да счупи най-сетне омразния порочен кръг.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Със своите вече 19 титли и 17 купи на страната, Спортинг Лисабон е третият най-успешен клуб в Португалия ! 

 

На европейската сцена обаче, "лъвовете“ могат да се похвалят само с едно отличие – Купата на носителите на национални купи (КНК) от сезон 1963/64

 FUN 
  FACT