Чужденците, които са играли с националната фланелка, далеч не са нещо ново или пък непознато преди 1989 г. Първият натурализиран българин е волжкият немец Фридрих Клюд, през 1927 г. Роден в Киев (тогава в Руската империя), след началото на гражданската война там, Клюд се мести в България. Той и съотборниците му от белогвардейския „Галиполи” правят впечатление с уменията си, а самият Фридрих бива привлечен във ФК 13. Там продължава с убедителните си игри и е извикан в състава на националния отбор за срещата с Турция през лятото на 1927 г. Още в средата на първото полувреме обаче, новоизлюпеният национал напуска терена заради възпален апендицит. За съжаление, мачът срещу южните ни съседи е и последен за Фридрих с екипа на България. За сметка на това, животът му се развива повече от добре. По професия финансист, той успява да се издигне до директор на Кредитната банка, а след края на Втората световна война се установява във ФРГ.

​

​

​

​

​

Не по-малко интересна е и историята на Карел Буркерт. Макар и роден в унгарския град Уйпещ, вратарят е от чехословашки произход. Докато пази за местния скромен тим, а по-късно и за първодивизионния „Жиденце” (Бърни), Карел често дава смени и в обувната фабрика в град Злин. През 1933 година обаче е забелязан от Ради Мазников и по негова препоръка „Левски” води стража в България. За „сините” записва около 20 мача, а отличните му изяви под рамката му печелят и повиквателна за националния ни отбор. Контролата с Югославия на 1 април 1934 г. е 'бойното кръщене' за чешкия вратар и макар да допуска 2 гола, прави множество спасявания и осигурява победата с 3:2. След мача, колегите от вестник „Спорт” не оставят играта му незабелязана и е обявен за най-добър играч в мача.

​

Класата му определено прави впечатление на футболната общественост у нас и започва кампания за издаване на българско гражданство на вратаря, за предстоящите световни квалификации с Австрия и Унгария. Типично по български, администрацията ни се бави заради тромавите си процедури и Буркерт се връща в „Жиденице”. Селекционерът на Чехословакия Йозеф Майснер не губи време и го включва в състава за Мондиал ’38. На четвъртфинала срещу Бразилия, Карел дори застава под рамките на вратата, тъй като легендарният Франтишек Планичка чупи ръката си. 

​

​

​

​

​

Амадео Клева може би ви звучи като поредния чужденец, който е направил фурор по нашите терени и е облякъл родната фланелка, но не е така. Роден е на 6 февруари 1923 г. в Плевен, в семейството на италианския железопътен строител Джовани Клева. Няколко години по-късно италианецът ще започне бизнес с паметници в столичния квартал Орландовци, а малкият Амадео ще започне да блести с екипа на кварталния 'Победа' преди да премине в 'Левски'. С екипа на 'сините', Клева записва над 150 мача в периода 1942-53 г. на поста ляв бек. Освен че е футболист на тима, (иначе работещият като стругар) Амадео е и състезател в баскетболния тим на столичани.

 

Въпреки спортната си натура и макар да записва 1 мач за „А” националния отбор, 2 за „Б” националния и още 1 за сборния софийски тим, Клева си остава съмнителен за тогавашния режим. Само 2 години след дебюта му срещу Полша, той е обвинен в „икономически шпионаж” и осъден на 1530 дни затвор. От там Амадео Клева излиза с разклатено здраве, интересът от италианския „Милан” вече е изчезнал, а през 1966 година умира в старчески дом в Италия.