От златното момче на английския футбол до най-скучния анализатор: колко добър беше Майкъл Оуен?
публикувано на 6 Февруари, 2024 | Четеш за 11 минути
Преди няколко години попаднах на интервю с Майкъл Оуен, което ми е оставило толкова ясен спомен, че е първото нещо, за което се сещам, когато чуя името на бившия нападател на Англия. Решавайки да пиша за кариерата му, мислите ми отново се насочиха към въпросното интервю. В него Оуен разказва за контузиите, които го преследват през годините и как те са го променили като футболист. Той споделя,
материал на
че вероятно още след първото разкъсване на подколянното сухожилие е бил 'свършен', а в последните си години по терените е мразил да играе футбол, защото травмите са го лишили от качествата, издигнали го до най-високото ниво на спорта.
Не мога да кажа защо това интервю ми е направило толкова силно впечатление - дали заради откровеността му или поради ясното описание на ефекта от травмите върху представянето му на зеления килим, но знам че ме кара да се замисля колко добър футболист бе той и колко по-добър можеше да бъде.
- - -
Майкъл Оуен, един от най-добрите нападатели на своето поколение (и в историята на английския футбол като цяло), започва кариерата си в Ливърпул. От ранна възраст показва изключителни заложби, не само спортни, но и академични. Решава да се съсредоточи върху футбола и бързо привлича вниманието на клубовете от английския елит. От него се интересуват Арсенал и Манчестър Юнайтед, но 'червените' от мърсисайд са тези, които успяват да го спечелят и привлекат. Баща му разказва, че това е станало благодарение на писмо от Стив Хайуей (един от най-успешните футболисти на Ливърпул през 80-те години, след това директор на академията на клуба), лично адресирано до Майкъл.
Кариерата му се развива стремглаво. Той дебютира с гол за първия отбор едва на 18 години, а през следващия сезон (1997-98) вече е титуляр и водещ голмайстор. В края на кампанията е реализирал 18 гола във Висшата лига на Англия и общо 23 във всички турнири. Спечелва наградите за голмайстор на лигата, за най-добър млад играч и за най-добър играч на сезона. В същата година (1998) дебютира и за националния отбор на родината си, като през лятото участва на световното първенство във Франция. Там бележи един от своите най-запомнящи се голове - поема пас на Дейвид Бекъм близо до средата на терена и спринтира сам между защитниците на Аржентина, за да навлезе в наказателното поле и да се разпише с удар, преминал над вратаря.
В следващата кампания той отново нанизва 18 попадения и взима приза за топ реализатор, но от нея едва ли са му останали най-добрите спомени. На 12 април 1999 (при гостуване на Лийдс Юнайтед), Оуен получава първата си тежка контузия - разкъсване на подколянното сухожилие. По-модерни анализи на травмата показват, че най-добрият вариант е бил оперативна намеса, но с познанията и технологиите от онова време, решението на медицинския екип е за почивка и рехабилитация. Възстановява се цели 5 месеца, но това е само началото. Преследван е от контузии през целия следващ сезон (1999/00 година), пропуска множество мачове, бележи едва 12 гола във всички турнири и сдава приза за голмайстор на английското първенство.
Още тогава в медиите се спекулира, че бързо напредващата му кариера може да е направила обратен завой и талантът му да е съсипан от контузиите. Той обаче се завръща дори по-силен и следващият сезон (2000/01) носи първите трофеи в кариерата му. Ливърпул печели нестандартен требъл от купи - Купа на лигата, Купа на Футболната Асоциация и Купата на УЕФА - а Оуен е звездата на тима. Той изиграва 46 мача и бележи 24 гола, като вкарва два пъти за обрата над Арсенал, във финала на купата на ФА. Играта му продължава да е впечатляваща и сезон по-късно, а отборът му печели Суперкупата на УЕФА и Чарити шийлд (Комюнити шийлд днес), с което броя на трофеите вдигнати през 2001-ва година става 5. 'Червените' са и в борбата за титлата, но в крайна сметка остават втори, на 7 точки зад Арсенал.
Календарната 2001-ва е най-силната и най-успешна в кариерата му, а в края ѝ, Оуен печели и най-престижната индивидуална награда - 'Златната топка'. Така той става едва четвъртият англичанин и първият (и единствен до момента) футболист на Ливърпул, печелил отличието. Това вероятно е връхната му точка като футболист и я постига едва на 21 години.
Остава при 'червените' още два сезона, като представянето му продължава да е на най-високо ниво, но отборът не успява да се бори за най-значимите трофеи - Висшата лига и Шампионската лига (печелят само една Купа на Футболната лига през 2002/03 година). Точно липсата на успехи той определя, като основната причина да пожелае да си тръгне от отбора.
През лятото на 2004 година Оуен напуска Ливърпул, за да стане част от 'галактикос' на Реал Мадрид. До края на контракта му с мърсисайдци остава само година, затова те са принудени да го продадат на много ниска цена, за футболист от неговата класа - 8 милиона паунда (сделката включва и преминаването на полузащитника Антонио Нунес в обратната посока). Преминаването му при 'белия балет' е първото петно в отношенията му с феновете на 'червените', които (недоволни от начина му на напускане) не са му простили и до днес.
Прочети 'Магията на Купата на африканските нации'
или пък
'Най-значимите липсващи играчи от Висшата Лига, участващи в Купите на Африка и Азия'
Това е повратен момент за него, защото оттук насетне кариерата и представянето му на терена поемат в напълно противоположна посока. В нито един от следващите си тимове той не достига нивото, което показва в Ливърпул, а чувствата които оставя в тях след себе си, варират между разочарование, гняв и незаинтересованост.
Оуен изкарва само един сезон в Мадрид и не успява да впечатли. През повечето време е резерва и в края на сезона е трансфериран обратно в Англия. През 2019-та година разказва, че отчаяно е искал да се върне при 'червените' от Мърсисайд, но Нюкасъл Юнайтед се намесват с оферта, на която Ливърпул не могат да отговорят и така преминава в отбора на 'свраките'. Сделката е рекордна за тима по онова време (16.8 милиона паунда), но се оказва провал и за двете страни. Той носи черно-белия екип в продължение на четири сезона, но непрекъснато е преследван от контузии и изиграва само 79 мача във всички турнири (30 гола). Когато наближава края на контракта му, 'джордитата' се борят за оцеляване във Висшата лига. Оуен отказва да преподпише и е обвиняван, че преувеличава травмите си и не се раздава в играта, за да се пази за новия си отбор. Това довежда до конфликт между него и легендата на 'свраките' Алън Ширър (тогава временен треньор на отбора), който продължава и до днес.
Нюкасъл отпадат във второто ниво на английския футбол, а нападателят предприема нов ход, който предизвиква полемики - приема офертата на Алекс Фъргюсън да подпише с Манчестър Юнайтед - големият противник на бившия му клуб Ливърпул.
При 'червените дяволи' отново не успява да се върне към най-добрите си дни. Продължава да е преследван от контузии, като за три сезона записва едва 52 мача и 17 гола. С тях обаче печели единствената си титла от Висшата лига, през футболната 2010/11 година (участва в едва 11 мача от първенството, но те са достатъчни да се класира за медал), а оставя и добър спомен на феновете, с победен гол в 6-ата минута на продължението на градското дерби с Манчестър Сити (4:3 през 2009-та година).
След края на договора му с Манчестър Юнайтед, той преминава в Стоук Сити, където изкарва един сезон, преди да се откаже от футбола на 33 години.
Кариерата му в националния отбор се развива малко по-добре, отколкото на клубно ниво. Той играе и бележи редовно за Англия до 2007-ма година, като вкарва общо 40 гола, ставайки номер 4 във вечната ранглиста на 'трите лъва' за известен период (днес е 6-ти, след като бе задминат от Уейн Рууни и Хари Кейн). С влошаването на контузиите и представянето му, спира да бъде викан в отбора и не записва мач за Англия през последните пет години от кариерата си.
И така, колко добър беше Майкъл Оуен?
Въпреки множеството проблеми и разочарования, Оуен си остава едно от най-значимите имена в историята на британския футбол. Когато пробива на голямата сцена (едва на 18 години), той вече изглежда като завършен футболист - притежава почти безразсъдната смелост на младостта, но показва и ориентацията, правилното взимане на решения и инстинкта на играч с години опит във Висшата лига. Той проявява зрялост не само на терена, но и извън него. Докато младите му колеги (сред които и негови съотборници) се забъркват в скандали и са непрекъснато в медиите, той успява да стои настрана от жълтите страници и проблемите.
Качествата му на зеления килим са това, което го превръща в хит. Ловкостта, техниката и завършващият му удар са на топ ниво и бързо го утвърждават като голмайстор. Обаче факторът, който го отличава от останалите таланти, е изключителната скорост. Тя му дава самочувствието да преследва всяка топка по терена и около нея е изградена цялата му игра. Бързината и повратливостта пък му позволяват да преодолява противниковите защитници с лекота, като често се оказва, че с кълбото в краката е по-бърз от опоненти, които бягат напълно свободно.
В Ливърпул се възползват пълноценно от тези умения и непрекъснато го захранват с пасове зад гърба на защитниците, което е сред причините нещата за него да се получават толкова по-добре при 'червените'. Този Оуен е сред най-добрите нападатели на своето време, той е сравняван с легендарните голмайстори на Англия и печели награди за най-добър футболист в конкуренцията на Зидан, Раул, Ривалдо и други. За неговите изключителни голове се говори и до днес. Благодарение на него, Ливърпул печелят фенове и трофеи, а почитателите на отбора си го спомнят с носталгия. Той спечели и мен за фен, фланелката му с номер 10, подарена ми преди 20 години, все още стои в гардероба, дори отдавна да ми е станала малка. В един период с малко успехи за 'червените', той бе символ на надежда за по-добри времена, бе доказателство, че школата на тима все още създава таланти, способни да донесат така желаните трофеи.
Но за мен има още един Майкъл Оуен - този след трансфера в Реал Мадрид.
Той вече не е бързият и решителен младеж, който преследва всяка топка, а изглежда като разочарована от липсата на шансове в Мадрид и от контузиите в Нюкасъл суперзвезда. Най-силното му оръжие - бързината - е сред причините за толкова резкия спад в нивото му. Скоростта е сред най-важните и полезни качества за всеки футболист, но и е едно от тези, които се губят най-бързо с натрупването на годините, мачовете и контузиите, и точно това се случва с Оуен. Експлозивните му спринтове са и основна причина за честите травми.
или пък
Притеснен от честите травми, той опитва да се пази повече и това се отразява на представянето му. В интервюто, което споменах в началото, той сам признава страха си, заявявайки, че е знаел, че ще се контузи, ако често спринтира след кълбото. Инстинкта му е казвал да търси коридорите и да преследва топката, но съзнанието му е повтаряло 'О, не недей'. Това го е вцепенявало и го е накарало да мрази да играе футбол. Сам определя, че заради този период от кариерата му, хората са започнали да го виждат като страхотен голмайстор, който не прави много повече. Но на мен ми се струва, че дори това не е вярно. Изключителният голмайстор остава в първите години от кариерата му. След Мадрид той е по-скоро един обикновен нападател от средно ниво за Висшата лига и резултатите го показват. В нито един сезон, след завръщането му в Англия, той не е сред 10-те най-резултатни играчи в първенството.
През тези години той предизвиква и повече полемики извън терена. Първо губи любовта на феновете на Ливърпул, заради трансфера в Реал Мадрид и още повече заради преминаването в Манчестър Юнайтед по-късно. Спечелва си неприязън от почитатели на Нюкасъл с представянето си (докато е част от тима), която прераства в омраза при немалка част от феновете, след края на състезателната му кариера. Това се дължи на изказванията му в интервюта и в автобиографията му относно 'свраките' и феновете им. Определя ги като малък клуб, на който му липсват успехите и качеството, за да е сред великите. Но признава, че клубът има много фенове, които обаче са заблудени за важността и големината на тима си. Оуен не успява да спечели и обичта на привържениците на Манчестър Юнайтед, защото е юноша на основния им съперник и като цяло играе периферна роля, докато е при тях.
Не печели хората и с изявите си като футболен анализатор в телевизионни студия през последните години - там пък му лепват прозвището 'най-скучния анализатор'.
Така Майкъл Оуен се превърна от любимец на феновете на Ливърпул и златното момче на английския футбол, в суперзвезда, ходеща на тренировките в Нюкасъл с хеликоптер и легенда без почитатели. Защото въпреки критиките, провалите и контузиите, той си остава легенда - един от най-резултатните нападатели на английския национален отбор и все още последния англичанин печелил 'Златната топка'.
В най-добрата си форма, той безспорно бе сред топ нападателите на своето време, но така и не успя да нагоди стила си на игра към реалността на физическите си възможности (особено след тежките контузии). Оуен изгря бързо и ярко на футболната сцена и, с характерната за него скорост, също толкова бързо прегоря и довърши кариерата си като футболист от средна класа.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.