Бъдещите 'Златни Топки'

( без Мбапе и Холанд )

публикувано на 19 Февруари, 2024 | Четеш за 14 минути

За жалост на мнозина, ерата на Лионел Меси и Кристиано Роналдо се намира в своя епилог. Единият учи американците да не наричат футбола 'сокър', а другият служи за PR инструмент на държавата с петродоларите, в опита ѝ да стане световен футболен и спортен център.

Съответно на 36 и 38 години, Лео и

материал на

Кристиян Иванов

Кристиано вече гледат на футбола като игра за удоволствие, въпреки че и у двамата продължава да се вижда глад за трофеи. Дори някой от тях (или и двамата) да се завърнат за 1-2 сезона в Европа, едва ли ще могат да бъдат сериозен фактор за своите клубове в битките за големия пай, който са европейските клубни турнири. Не ме разбирайте погрешно – аз съм от поколението, израснало с Меси и Роналдо и те са една от причините да се роди любовта към футбола у мен. Гледайки реалистично на нещата обаче, ничия кариера не продължава вечно, а колкото по-дълго време играе един футболист, толкова повече стават проблемите с тялото му, защото то се износва и функционира все по-трудно.

Еманацията на съперничеството между аржентинеца и португалеца бе надпреварата за най-престижния индивидуален трофей във футбола – 'Златната топка'. В последните почти две десетилетия, Меси и Роналдо непрекъснато бяха в челото на класирането за тази награда, като я спечелиха общо 13 пъти и така се превърнаха в №1 и №2 в историята по брой отличия.

До 2007 г. призът можеше да се печели само от футболисти, играещи за европейски клубове, но правилото се промени и така те могат да опитат нова атака на подиума, след една пълна година съответно в САЩ и Саудитска Арабия. Това обаче ще бъде много трудно, тъй като на хоризонта вече изгряха твърде много други звезди, които искат да застанат в центъра и да блестят най-ярко.

В заглавието на този материал неслучайно са споменати Килиан Мбапе и Ерлинг Холанд, тъй като (по мое мнение) именно те са днешните превъплъщения на Меси и Роналдо. В лицето на французина и норвежеца феновете виждат новите идоли, а медиите – новите лица за първа страница или за челата на сайтовете и новинарските емисии. Двамата вече си пробиха път до подножието на върха, където са Меси и Роналдо, и според мен ще бъде чудо (при положение, че продължат да играят на това ниво) ако не спечелят поне по 2 'Златни топки'.

Пресен пример за влиянието, което вече имат те сред децата, ми се случи при първия голям сняг, който обхвана София през зимата на 2023/24 г. Тъй като имах работни ангажименти около мача между ЦСКА и Етър, трябваше да бъда на стадион 'Българска армия'. Близо до мен имаше три деца на по 10-11 години, които бяха от школата на ЦСКА и решиха да ме препитат за футбол, когато разбраха че съм журналист. Два от въпросите им бяха 'Меси или Роналдо?' и 'Холанд или Мбапе?', като бяха зададени в този ред. По-голямо доказателство за аурата, която придобиват Холанд и Мбапе сред децата, интересуващи се и практикуващи футбол - 'здраве' му кажи.

Тук е важно да се отбележи, че в крайна сметка 'Златната топка' се връчва на база субективни критерии, а не на обективен принцип, както е 'Златната обувка' например. Към момента, носителят на наградата се определя от гласовете на журналисти от държавите в Топ 100 на класирането на ФИФА, както и на националните селекционери и капитаните на тези държави. Затова и няколко пъти в последните години изборът на победител предизвика бурно недоволство, тъй като друг футболист бе спечелил повече значими трофеи и бе допринесъл повече за тях.

Вече споделих, че Мбапе и Холанд са 'гласени' от световната футболна общественост за наследници на Меси и Роналдо, но вярвам, че двуполюсният модел ще се наруши, тъй като футболистите на Пари Сен Жермен и Манчестър Сити не изпъкват толкова много сред останалите играчи на тяхната възраст, както го правеха предшествениците им. Това ми дава увереност да прогнозирам, че в бъдещите 10-15 години 'Златната топка' няма да става притежание само на двама играчи, както бе между 2008-2017 г. Вместо това, очаквам и се надявам на по-голямо разнообразие, което да доведе до увеличаване на интереса към повече първенства, защото заради Меси и Роналдо, Ла Лига и Висшата лига 'гръмнаха' и се изстреляха доста напред на база интерес, спрямо останалите топ-първенства в Европа.

- - -

Първият футболист, извън Мбапе и Холанд, за когото смятам, че е неизбежно да спечели 'Златна топка', е Джуд Белингам. Не искам да се хваля, но познавам качествата му още от началото на 2020 г., когато стана ясно, че Борусия Дортмунд иска да го купи от Бирмингам. На 'Сигнал Идуна Парк' английският халф направи име в европейския и световен футбол и неслучайно Реал Мадрид извади над 100 милиона евро за него. В Реал, Белингам направи невиждан старт, но аз се абстрахирам от него при прогнозата си. Белингам вкарваше голове и в Дортмунд, но го правеше в по-малка степен, защото бе изтеглен по-назад по терена.

В момента, 'лос бланкос' нямат стабилен и надежден централен нападател, който да вкара 30 гола във всички турнири през сезона. Затова Белингам е разположен по-високо по терена и му се позволява да отправя повече изстрели към противниковите врати. Докато играеше в Дортмунд, на върха на атаката на отбора бяха хора като Ерлинг Холанд, Себастиен Алер и Антони Модест, които трудно човек може да измести от позицията за изстрел.

Дитирамбите около него са леко преекспонирани, на база промяната в позицията му на терена и на влиянието, което има Реал Мадрид сред феновете и футболната общественост. Ако Реал Мадрид намери нападател-голаджия, тогава ще трябва да се съди за качествата на Белингам, а те в халфовата линия са изключително много. Наред с това, той играе за едно много силно поколение на Англия, което със сигурност ще стига до последните етапи в повечето от турнирите, в които участва.

Събирайки факторите влияние на Реал Мадрид сред медиите, феновете и футболните хора, безспорни качества на Белингам както в средата на терена, така и в нападение и потенциал на националния му отбор, младият футболист няма как да не спечели 'Златната топка'. Той може да бъде като Лука Модрич, който през 2018 г. имаше шанса да направи страхотен сезон в Реал и да стигне финал на Световното, със златното поколение на Хърватия, с което наруши хегемонията на Меси и Роналдо за наградата.

bg,f8f8f8-flat,750x,075,f-pad,750x1000,f8f8f8.jpg

Говорейки за 'белите' от Мадрид, там се подвизава и друг футболист, който би трябвало да 'прибере' поне веднъж наградата. Става въпрос за Винисиус Жуниор, от когото се очаква да бъде следващата звезда на Бразилия, след Неймар, който така и не успя да отведе Селесао до световната титла в първите си три опита.

При кандидатурата на Вини Жуниор, също огромна роля играе аурата на Реал Мадрид, където кариерата му започна трудно, но е видимо как тези несгоди и критики успяха да калят крилото. Той вече има над 230 мача за отбора, в които има общо над 120 гола и асистенции, още преди да е навършил 24 години.

За разлика от Белингам и останалите футболисти, които ще включа, към Винисиус има ясно изразена омраза от страна на голяма част от феновете на останалите испански отбори. Причината са невъзпитаното държание и провокациите от страна на бразилеца, най-вече при отпразнуването му на гол на чужд стадион. Това поведение на Винисиус със сигурност няма да му донесе награда от сорта на 'Fans Favorite', но то не влияе толкова силно при гласуването за 'Златната топка'.

Както вече казах, той е недолюбван в Испания, но не и в останалите държави, където по-често е представян чрез своите страхотни технически способности. Освен това, извън Испания хората по-често виждат реакцията на феновете срещу Винисиус, а не поведението, предизвикало този отговор. Пример за това е скандалът с освиркванията срещу футболиста от феновете на Валенсия или куклата с неговия лик, която бе обесена от привърженици на Атлетико Мадрид. В тези случаи аудиторията вижда бразилеца като жертва, а не се показва какво е предизвикало реакцията на въпросните фенове. Роля в този случай имат медиите, които (съзнателно или не) показват само едната страна на монетата и хората, които не се интересуват от Ла Лига, няма как да си изградят правилна представа за цялостната ситуация около футболиста на Реал Мадрид. В тези моменти, а и като цяло при кандидатурата на играча за каквито и да е индивидуални трофеи, ключово е лобирането, а в този аспект Вини е железен, не само заради клуба, но и заради родината си.

- - -

Непризнат факт е, че Бразилия е родила най-натуралните таланти във футбола и неслучайно страната е рекордьор по спечелени световни титли. Откакто се допусна кавалер на 'Златната топка' да става неевропеец, Бразилия е на трето място сред държавите с най-много успехи в надпреварата, като пред нея са само Аржентина и Португалия (причината може да откриете в първите няколко абзаца на материала).

Влиянието на страната в световния футбол е огромно и съм сигурен, че след неуспеха на Неймар при опитите му да грабне индивидуалното отличие, на много хора им се иска най-сетне някой представител на най-футболната държава в света да стане №1. Тук може да се навлезе в теории на конспирацията, как големите организации може да 'ударят едно рамо' на сериозен бразилски кандидат, за да засилят емоцията и интереса към футбола в най-голямата страна-износител на футболисти в световен мащаб.

Аз самият не искам да виждам Винисиус с наградата, най-вече заради поведението му на терена, което на моменти е твърде арогантно и изглежда сякаш предпочита да се подиграе със съперника, отколкото да го победи.

Прочети още 'Байер на Чаби Алонсо - ефективност и красота, но докога?'

или пък

'Колко добър беше Майкъл Оуен?'

По отношение на 'сценичното поведение', Южна Америка ни предоставя и един много по-смирен и непровокативен кандидат – Хулиан Алварес. Смятаният от мнозина за достоен наследник на Лео Меси в Аржентина футболист, вече показа качества на европейската сцена, като се налага все по-успешно в Манчестър Сити. Някои веднага ще кажат, че Алварес играе в сянката на Холанд или Де Бройне, но аз съм на мнение, че той може да спечели от наличието на такива фигури около себе си. Нападателят 'игра втора цигулка' при триумфа на Аржентина на Мондиала в Катар, както и при завоювания требъл от 'гражданите', през сезон 2022/23.

Противно на логиката, аз гледам на Алварес не като на доброто момче, което винаги е готово да остави някой друг да блести вместо него и просто да допринася с колкото е възможно за триумфа на своя тим. Имаше няколко момента на Световното в Катар, когато се видя, че роденият през 2000 г. футболист е истинско 'ловджийско куче', което гони плячката си докрай, за да може в крайна сметка да постигне своето – в случая това е гол. Само вижте головете му срещу Австралия и Хърватия (първия) и ще разберете какво имам предвид. Алварес показва, че има хищнически инстинкт пред гола и стилът му на игра е много по-фокусиран върху завършването на атаките, отколкото върху тяхното изграждане. Макар неговите габарити да са близки до тези на Лионел Меси, Алварес е съвсем друг тип футболист и предпочита да бъде по-близо до вратата, за да търси завършващия удар.

Въпреки че Алварес не е основният нападател в Манчестър Сити, показателите му са повече от добри, дори впечатляващи. При него се наблюдава и градация в ефективността – за 49 мача през сезон 2022/23 той се отчете с 17 гола и 5 асистенции, докато през настоящия сезон (до 29 ноември) има 8 гола и 6 асистенции в 20 мача, като игровите му минути също се увеличават.

Последният критерий, който смятам, че би оказал влияние при евентуално избиране на Алварес за Футболист №1 за някоя от следващите години, е харизмата му. Както вече споделих - той е като 'куче' и се бори до последно, но в същото време играта му не е груба и не се основава на изнервянето или провокирането на съперника. Вместо това (на терена и извън него) Хулиан Алварес си е изградил имидж на добро момче, което е по-свито и не се блъска да бъде №1. Именно тази положителна аура играе сериозна роля върху хората, гласуващи в анкетата за 'Златната топка', а мога да кажа с чиста съвест - от седемте имена, които съм включил в този материал (включително Холанд и Мбапе), Хулиан Алварес има най-голям потенциал да печели симпатиите на неутралните фенове.

източник:: https://www.dailymotion.com/video/x8g1eqs

един от споменатите горе голове

Следващото име, което смятам, че скоро ще бъде №1 в света, е Лаутаро Мартинес. Ако на някого този избор му изглежда странен, нека погледа малко мачове на Интер и ще разбере защо смятам, че Лаутаро има потенциал да вземе 'Топката'.

От няколко години той се утвърди като неизменният лидер в тима и вече спечели няколко трофея с 'нерадзурите', с които игра и финал в Шампионска лига. Лаутаро е по-периферна част в националния си отбор, но след отказването на Анхел ди Мария (след Копа Америка 2024) и в един момент на Лионел Меси, той ще заеме полагащото му се място сред титулярите на 'гаучосите'. Освен това, нападателят вече стана световен шампион, като имаше своя момент на слава, с победната дузпа срещу Нидерландия.

Вярно е, че изминалият сезон беше страхотен за Лаутаро, който спечели три големи трофея с клуба и родината си, но въпреки това той завърши едва на 20-о място в класирането за 'Златната топка'. В негово лице виждам потенциал да направи поне още 1-2 такива сезона, в които клубът и родината му ще спечелят редица трофеи. Само се замислете – ако Интер беше 'тупнал' Сити на финала на Шампионската лига в Истанбул (както трябваше да стане, предвид играта на двата отбора), на мястото на Родри в класацията щеше да е Лаутаро! Никой не може да ме убеди в обратното.

Той показва, че може да задържи едно константно топ-ниво и да вкарва много и ключови голове за своя отбор. В един момент това постоянство трябва да му се отплати, защото след края на кариерите на Меси, Роналдо, че и на Ибрахимович, Левандовски, Бензема и Суарес, конкуренцията за 'Златната топка' ще стане малко по-приемлива. Това ме води до предположението, че в следващите десет години трофеят със сигурност ще отиде поне веднъж при някой по-неочакван футболист и защо това да не е именно Лаутаро Мартинес.

Последният в списъка ми е от английската школа, но от него се възползва Германия и най-вече Байерн Мюнхен. Става въпрос за Джамал Мусиала, който без никакво съмнение ще е една от звездите на Германия в следващите поне 10 години. Бърз, техничен, повратлив и с добър поглед над играта, Мусиала може да бъде човекът, около когото Германия да изгради нов силен национален отбор, който най-малкото да прескача групите на Световните първенства... :)))

Шегата настрана, но Мусиала вече се утвърди като основен футболист в Байерн и националния отбор, като особено на първото място конкуренцията е убийствена и това свидетелства за потенциала на играча. Ако го сравним с Лаутаро Мартинес, Мусиала играе в по-влиятелния клуб, който е и много по-вероятно да спечели повече значими трофеи в следващите години. Освен това, Мусиала е офанзивен футболист, а в следващите години ми е много трудно да си помисля, че защитник или вратар могат да спечелят отличието, защото головете, асистенциите и хубавите финтове се ценят повече от шпагатите в защита или спасените дузпи на вратата. Макар да не е централен нападател, Мусиала показва потенциал да бъде много резултатен и да дава асистенции, които са коренът на неговия пост на 'десетка' в Байерн.

В момента, под светлината на прожекторите на 'Алианц Арена' е Хари Кейн, който е типичният 'голаджия' и неговото присъствие ще се отрази негативно на броя голове както на Мусиала, така и на останалите офанзивни футболисти. Кейн обаче е на 30 години, докато германският национал с английски корени е 10 години по-млад и след като Кейн напусне Байерн (за да се върне да досажда във Висшата лига), голямата звезда на баварците ще бъде Мусиала. Той вече спечели сърцето на феновете на Байерн с шампионския гол срещу Кьолн, а страхотните му технически качества му печелят много почитатели и сред неутралните привърженици.

Страхотните качества, възможността за още поне 12-13 години футбол на топ-ниво и влиянието на Байерн Мюнхен са все неща, които ме водят до мисълта, че Мусиала може един ден да спечели 'Златната топка'. За целта обаче трябва да има и успехи с националния отбор на Германия, който все някога ще излезе от кризата и очаквам това да се случи преди края на периода, в който офанзивният халф е в своя пик.

Прочети още 'Голямото завръщане на Айвън Тони и може ли той да е отговора за Арсенал'

или пък

'Как свалените гащи на Овермарс свалиха Аякс от върха'

Това са футболистите, които очаквам да си вземат парченце от 'големия пай' в следващите 10-15 години. Ключово за това ще бъде и съперничеството между Мбапе и Холанд, които се очертават като следващите двама големи в световния футбол. Силно се надявам обаче, те да не достигнат нивото на Меси и Роналдо, тъй като ново двувластие в световния футбол ще бъде скучно, след като го наблюдавам де факто откакто гледам футбол: заради Лео и Кристиано, редица страхотни играчи останаха без 'Златна топка' и се надявам, че тази участ няма да сполети Белингам, Винисиус, Алварес, Лаутаро и Мусиала в следващите години, тъй като разнообразието може да бъде само от полза на футбола, а и така се избягва раждането на 'фенове' на английския, испанския или друг вид футбол.

Хора, разберете го – глобализацията (на български - омешването) във футбола вече е в толкова големи размери, че е трудно да се говори за 'английски, испански, италиански' или друг вид или стил футбол. Отдавна минаха годините, в които в различните страни футболът си имаше свои ясно различими черти. Вече не е така! Спрете да категоризирате (на български – да слагате под общ знаменател), защото това издава вашата некомпетентност. Във всяка държава различните отбори си играят по стила, желан от треньора им. Висшата лига вече не може да се категоризира като първенство, в което се разчита най-вече на битката и физическата издръжливост. Атлетико Мадрид на Диего Симеоне, допреди Световното в Катар, вписваше ли в стереотипа, че в Ла Лига се разчита на финеса и красотата в отиграванията!?

Затова, колкото по-голямо е разнообразието при играчите (а и отборите), които печелят най-ценните трофеи, толкова повече хората ще следят футбола в глобален мащаб и ще станат фенове на самата игра, а няма да са 'коне с капаци'.

П.П. Не съм противник на хората, които гледат само Висшата лига, Ла Лига или някое от другите най-силни първенства на света. Против съм тогава, когато обосновават решението си с нелепи доводи.