Доста се чудех защо през 2020 г. така и не връчиха „Златната топка“, след като още през лятото стана ясно, че сезонът ще продължи и единствено футболистите ще имат по-натоварен график и по-малко време за почивка. Единствената разлика (и най-вероятна причина) е, че не се проведе Европейско първенство. Щом е така, дали от „Франс Футбол“ не са искали да използват Евро 2020 като главна сцена за определянето на победителя . . . ? 

 

Ако е така, на сцената излизат две имена, които ярко се откроиха по време на турнира между 11 юни и 11 юли.

 

 

 

 

 

Първият е италианският халф Жоржиньо.

​

Футболистът на Челси спечели европейската титла със „Скуадра Адзура“, като очаквано беше включен в идеалния отбор на турнира. Италианецът с бразилски корени е наричан на Ботуша „Ил Професоре“ (Професора). Предвид играта му – напълно заслужен прякор. Бившият футболист на Наполи и Верона е страхотен „box to box“ полузащитник, чиято сила е не само в дефанзивен, но и в офанзивен план. Той премина в Челси през 2018 г. за 57 милиона евро и до момента напълно оправдава платената сума. Жоржиньо не е кой знае колко мощен физически футболист, но компенсира с добро пласиране и контрол над топката. Освен това, техниката му е на добро ниво като за позицията му на терена.

 

29-годишният футболист беше в основата на успеха на Италия на Евро 2020. На финала в Лондон той пропусна при изпълнението на дузпите, но преди това беше вкарал решителен гол от бялата точка срещу Испания на полуфинала, с която отборът му се класира за финалния двубой. Именно дузпите са коронният номер на Жоржиньо. Той се е специализирал в изпълнението на 11-метрови наказателни удари дотолкова, че може с чиста съвест да заяви, че е в световния Топ 3 на изпълнителите на дузпи в този момент. Още нещо, което не е никак маловажно – Жоржиньо спечели Шамионската Лига с Челси през миналия сезон. Именно затова и името му е в челото на списъка с кандидати за „Златната топка“.

​

​

​

​

​

Там по традиция е и Кристиано Роналдо.

​

На Евро 2020 португалецът изуми света, като вкара 5 гола в груповата фаза на турнира, в която „Мореплавателите“ бяха в компанията на Франция, Германия и Унгария. Тимът на Фернандо Сантош не успя да защити трофея си от 2016 година, отпадайки на осминафиналите, но въпреки това португалецът стана голмайстор на турнира с 5 гола (толкова има и Патрик Шик). Преди това той направи  пореден силен сезон с фланелката на Ювентус, в който заби 35 попадения в 44 мача във всички състезания. „Старата Госпожа“ обаче не успя да спечели титлата на Италия за десети пореден път, като едва се класира за Шампионската Лига. Именно този регрес в отбора накара Роналдо да потърси ново предизвикателство и той се завърна в Манчестър Юнайтед.

 

Немалко хора смятаха, че едва ли ще има кой знае каква роля за тима на Оле Гунар Солскяер в изключително изискващата Висша Лига, предвид че е на 36 години. Кристиано обаче показа защо е един от двамата най-велики футболисти в последните близо 15 години и дотук през сезона е голмайстор на отбора с 10 гола във всички турнири. Именно той е единсвената светлина в тунела за „Червените Дяволи“ в последните два месеца, в които формата на отбора спадна и ако не бяха попаденията на Роналдо, тимът нямаше да успее да се класира за осминафиналите в Шампионската Лига.

​

​

​

​

​

Големият съперник на Роналдо – Лионел Меси, направи сравнително посредствена година за своите стандарти. 6-кратният носител на „Златната топка“ спечели Купата на Краля с Барселона през изминалия сезон, като стана и голмайстор на тима. През лятото обаче той напусна „Камп Ноу“, тъй като финансовото състояние на клуба не позволи на Барса да поднови договора на Меси. Затова аржентинският маестро премина в Пари Сен Жермен. На „Парк де Пренс“ той вече направи заявка за това, на какво е способен с няколко момента на гениалност, но до момента представянето му в тима на Маурисио Почетино е доста под очакванията.

 

През лятото Меси направи още нещо, заради което с основание е претендент за „Златната топка“. Той собственоръчно изведе Аржентина до финала на Копа Америка. На „Маракана“ (срещу големия враг Бразилия) Лео не успя да се разпише, но вместо него това стори Анхел ди Мария и така „Гаучосите“ триумфираха в турнира за пръв път от 1993 г. насам. Това беше и първи трофей с националния отбор на Аржентина за Меси, който вкара 4 гола и добави 5 асистенции в 7 мача.