Лично писмо до един идол *
публикувано на 15 Ноември, 2023 | Четеш за 4 минути
В последните месеци не пиша много, даже хич. Уважение към целия екип, който въпреки всички трудности продължава да се бори за каузата на нашия проект. Поклон до земи, момчета и момичета!
Та, реших че е време да бъда малко по-сериозен и да напиша нещо лично. Нещо, което ме разпарчетосва
материал на
отвътре и кара границите на кръвното ми да препускат като луди хамстери. Реших да се върна . . . за да говоря с теб. Най-добре щеше да е да го направя лице в лице, но тъй като вече не съм активна част от гилдията, ще го направя от трибуната на мисляФУТБОЛ.
* * *
Спомням си как си купих за първи път фланелката с твоето име на гърба. Естествено, тя се оказа евтин ментак и след две-три пранета щампите избледняха значително, но номерът и името над него все още се четяха ясно. Благодарен съм на родителите ми, които въпреки, че ме гледаха в несигурни времена, даваха всичко от себе си и гладуваха за да бъда аз щастлив, когато за първи път грабнах в ръце тази свещенна за мен фланелка...
Сега те гледам, че даваш някакви безсмислени интервюта, понякога и бягаш от микрофоните. Говориш смело за някакви планове как след еди-колко си години ще видим на какво ниво ще бъдат националните ни гарнитури, а в същото време отчитаме поредния шут в топките на самочувствието на тези момчета, от които се очаква да бъдат основна част от тези гарнитури след няколко години. Поведението ти няма нищо общо с човека, чиято фланелка стоеше на гърбовете на мен и още стотици деца в градове и села.
Всъщност вече дори, по дяволите, не знам кой си ти?
Искам да говоря с човека, когото видях за първи път да вкарва гол на ЦСКА, при победата с 5:0 на финала за Купата на България, през 1998-ма. Тогава се кефих като ненормален, без да осъзнавам че съм заобиколен от фенове на съперника и че баща ми е треперил - дали няма на тръгване да изяде здрав пердах заради глупавото си хлапе.
Искам да говоря с човека, който 15 пъти разплака публиката на червените, носейки някои от най-сладките победи в историята. Човека, който докара до лудост Ибрахима Гай, а баба му в Сенегал правеше някакви луди магии и ритуали, за да не сънува кошмари внука й, след поредната среща с теб.
Човека, който бе с разбита глава и разпрана фланелка след проливния дъжд излял се над стадион 'Георги Аспарухов', но с едно докосване с окървавената си глава, се превърна за пореден път в кошмара на ЦСКА, носейки титлата на Левски.
Искам да кажа нещо на човека, който се завърна от неуспешен период в чужбина и помогна на клуба да стане първият български участник в групите на Шампионска лига.
А да си спомням ли за човек, който през сезон 2008/09-та, въпреки че скъса мускул на прасеца и лицева скула, се завърна със зловеща черна маска и поведе, със своите 12 гола в решителните мачове, Левски към последната засега шампионска титла на отбора?
Изобщо не мога да проумея къде отиде този човек? Къде го изгубихме по пътя . . .
Това, което не можеш да разбереш е, че ТИ не можеш да се превърнеш от истински идол на цяло едно поколение в дебилен непукист, който бяга от реалността. ТИ ТРЯБВА ДА НАМЕРИШ ТОЗИ ЧОВЕК, КОЙТО ТОЛКОВА ОБИЧАХ! Не искам да чуя и едно оправдание как времената са се променили!
Разбирам, че България винаги ще бъде разделена на някакви лагери във футбола. Но има едно нещо, което обединява всички ни и това е колко много обичаме футбола! Още от малки, всичко което ни вълнуваше бе това! Събирахме кибрити, изрязвахме вестници с ваши снимки, бягахме от училище за да отидем на мач. Без значение дали сме от София, Пловдив, Благоевград или Долно Камарци, това бе нашият живот. Вие бяхте хората, които давахте смисъл на всичко това.
Мислиш ли, че сега на Боби, Данчо, Емо и всичките други паразити им пука за всичко това? За всеки един от нас, израстнал по този толкова сладък и незабравим начин? В момента на тях им пука единствено как да напълнят джобовете си с поредната далавера! Затова ще ти кажа само едно – трябва да се събудиш!
Защото ако не го направиш, случващото се пред всички ни е шамар в лицата на хора, дали живота си за футбола в България, като Христо Бонев! Това е шамар в лицето на Христо Стоичков! Това е шамар и в твоето лице!
СЪБУДИ СЕ!
И това не е просто молба . . . . . Казвам ти да го направиш!
* статията е публикувана паралелно в още една медия, с цел посланието й да достигне до по-обширна аудитория!
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !