Германската черна котка,

която ще разваля спокойствието на Реал

публикувано на 6 Януари, 2025 | Четеш за 11 минути

Когато през лятото Реал Мадрид обяви официално, че Килиан Мбапе вече е част от отбора, със сигурност мнозина са очаквали, че 'белите' ще полетят и няма да имат спирка нито в Испания, нито в Европа. Реалността обаче е съвсем различна и в момента Реал страда от синдрома 'Галактикос' – твърде много звезди, с твърде несъвместими характери на едно място. В резултат

материал на

Кристиян Иванов

на това пренасищане, доказан гений като Карло Анчелоти все още не може да намери правилната формула, с която да накара футболистите си да бъдат един здрав колектив, а не сбор от индивидуалности.

Ако кризата в Реал Мадрид бе прикривана с победи (макар и неубедителни откъм игра), то след Ел Класико проблемите лъснаха наяве, критиките заваляха и напрежението се покачи до небесата. В резултат на това, сега на 'Сантиаго Бернабеу' ще им бъде по-трудно да се справят с кризата, заради огромния натиск към отбора.

Вълната, която събори пясъчния замък на 'кралския клуб', се казва Барселона и по-точно Барселона на Ханс-Дитер Флик. Преди началото на сезона всички неглижираха идването на германеца в отбора и прогнозите бяха, че през тази кампания каталунците ще бъдат трети в Испания. Очакваше се 'Галактикос 2.0' да бие всичко наред, а направилият куп силни трансфери през лятото Атлетико Мадрид да бъде втори.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=AfpItQBKl04

След края на мачовете в Ла Лига за календарната 2024 г. класирането изглежда малко по-различно, като на върха е командата на Чоло Симеоне, Реал е втори, а Барса е на трета позиция, въпреки че бе убедителен лидер до края на месец ноември. Въпреки това, каталунците показаха най-сериозно израстване спрямо трите гранда в Испания от началото на този сезон. Това се случи само с два входящи трансфера. Два трансфера, но какви! В клуба пристигна един от най-добрите треньори в света в последните 5 години (според мен), както и най-креативният футболист в състава на европейския шампион Испания.

С пристигането си в Ла Лига, Флик обърна всичко в Барселона 'нагоре с краката' и в първите 4 месеца от престоя му нещата вървят много по-добре, дори от най-смелите прогнози на най-големите оптимисти сред феновете на каталунците. Тук можем да направим паралел с Ливърпул, където Арне Слот до момента се справя чудесно с мисията да бъде достоен наследник на Юрген Клоп. Нидерландецът обаче не внесе толкова сериозна промяна в игровия стил на мърсисайдци, колкото Флик в Барселона, спрямо престоя на Шави.

Какво направи хер Флик, за да накара отбора да полети?

Първият детайл, който ми прави впечатление когато гледам Барселона, е високо изнесената линия на защитата, която в повечето случаи е по-близо до централната линия от терена, отколкото до линията на наказателното си поле. По-късно ще стане въпрос къде са минусите на този похват, който бе използван от Флик и в Байерн Мюнхен. Погледнете какво правят бековете на отбора, защото при Флик те започват да се превръщат в Алехандро Грималдо и Жереми Фримпонг от Байер Леверкузен, включвайки се много дълбоко в противниковата половина. Срещу Цървена Звезда в Шампионска лига, Жул Кунде направи хеттрик от асистенции, правейки три еднотипни включвания по десния фланг, за да дублира Ламин Ямал и след това центрира в наказателното поле, където негов съотборник завършваше с голов шут. Двамата с Алехандро Балде може и да не са толкова активни както Фримпонг и Грималдо (който може да се върне в Барса и да играе отляво на защитата), но ефективността им във фаза атака нарасна неимоверно спрямо миналия сезон.

Говорейки за високо изнесената защита, трябва да се подчертае, че сегашната Барса изобщо не е компактен отбор. Ако се съмнявате, пуснете си техните декемврийски мачове, където това се видя най-ясно. При него има непрестанен опит да се използва ширината на терена, за да може противникът да се разпръсне в преследване на футболистите, да остави пространства и те да бъдат експлоатирани от бързите и повратливи състезатели на каталунците.

Именно затова и привличането на Дани Олмо бе толкова важно – Ханзи Флик обича да разполага с креативен офанзивен халф, който може да мисли бързо, да чете играта, да раздава топката бързо - не по ширина, а с 'вертикални' пасове. Този маниер, германският мениджър прилагаше още в Байерн Мюнхен, където превърна Томас Мюлер в истинска машина за асистенции – през двата сезона на Флик като треньор в Бавария, бившият германски национал записа 50 голови паса! Като добавим към тях и 29-те му гола за този период, става 'Mamma Mia' - къде си Де Бройне, да гледаш и да си записваш!?

Извън темата – най-резултатният сезон на Кевин Де Бройне откъм асистенции в шампионата е 21 голови паса, през сезон 2014/15 с екипа на Волфсбург.

Тъй като стана въпрос за Байерн Мюнхен, препратките към последния клубен отбор на Флик са много, защото той буквално пренесе стила си от Мюнхен в Барселона. Ако някой си спомня, когато Байерн на Флик си направи гаргара с Барселона и го смля с 8:2, левият бек Алфонсо Дейвис в по-голямата част от времето беше в половината на каталунците, докато десният бек Йошуа Кимих дори вкара гол (след пас на Дейвис), а направи и асистенция. Същото е и с високата линия на отбраната, която е много уязвима срещу бързи нападатели, но именно затова футболът на Хер Флик е толкова пленителен – той не се притеснява отборите му да допускат голове, защото акцентът е върху това, те да успеят да вкарат повече.Под негово ръководство и Байерн, и Барса сега допускат повече голове, но пък и вкарват много по-често, което за обикновения зрител е благословия.

Споменавайки допуснатите голове, не си мислете, че Флик тотално неглижира защитата. Напротив, той обича да налага висока преса с директно преследване на играча с топка от няколко футболисти, а не позиционна такава, при която се блокира зоната, където е и откъдето се очаква да мине топката. Когато тази преса не сполучи и противникът изнесе топката отвъд централната линия, тогава Барса трябва да има много бързи защитници, а в момента отборът не разполага с такива и оттам дойдоха проблемите при загубите в края на 2024 г.

Освен това, Флик остави настрана разиграванията по ширината на терена, а принуждава възпитаниците си да правят приоритетно 'вертикални' подавания, в търсене на футболист в предни позиции. Триъгълниците в средната третина от терена (които Йохан Кройф наложи, а Пеп Гуардиола усъвършенства в тики-така) не фигурират в стила на Флик и това е коренна промяна дори със стила на Шави, който е попил много маниери на игра от Пеп.

Този толкова директен стил, заедно с наситената преса принуждават футболистите да тичат 'като отвързани коне'. Ровейки по статистики за Флик, забелязах, че под негово ръководство Байерн Мюнхен е правил средно по 266 спринта на мач. Четейки това, аз се главозамаях, а си представете как ще се почувства някой национал на България, ако го види . . . :))

Прочети още 'Винисиус - жертва или причина за расизма'

или пък

'Наследството на Клоп и Тухел -

какво оставят двамата след себе си ?'

Ханзи Флик в това отношение си е същински 'хер Флик' от 'Ало, ало', защото 'изцежда' футболистите си и те често получават мускулни травми. Затова и германският специалист винаги иска да разполага с по-широка група играчи и да може да прави ротации, с които да пази здравето на играчите. През сезон 2019/20 г. Байерн на Флик вкара 43 гола в 11 мача (11 победи) от ШЛ и спечели турнира (без втори мач в 1/4 и 1/2-финалите). Това е най-резултатната кампания за даден отбор в най-силния европейски клубен турнир. Освен това, под негово ръководство баварците бяха с най-висок брой голове средно на мач в Бундеслигата – 3,2.

За да се постигне тази ефективност, Флик трябва да разполага с група от поне 25-28 футболисти, като на всяка позиция от терена да има по двама взаимозаменяеми играчи. В момента той няма този комфорт в Барселона, където групата е редуцирана и това го накара през лятото да вкара ударно в първия отбор квартет от дубъла – Марк Касадо, Марк Бернал, Ектор Форт и Жерар Мартин. Затова и след ударния старт, тези момчета постепенно загубиха ефективността си, а класата им още не е на ниво Барселона, за да поддържат константно топ ниво. Подобно 'вливане на свежа кръв' в първия отбор няма как да даде положителен резултат в дългосрочен план. Да, Барса бе 'под пара' в началните месеци от сезона, но натрупването на умора и контузии неизбежно се отразиха върху формата на 'блаугранас' и тя драстично спадна.

Тук идва моментът с напускането на Илкай Гюндоган, който според мнозина не се вписа в отбора, макар да игра постоянно под ръководството на Шави и да завърши миналия сезон с 5 гола и 14 асистенции. Заплатата на халфа бе една от пречките за картотекирането на Дани Олмо, а също така Флик не е убеден, че Гюндоган ще може да тича с такъв интензитет, както биха го правили Педри, Гави и другите младоци, които вкара в първия състав. Докато Флик бе начело на Германия, Гюндоган бе основна фигура в състава и често пъти дори бе капитан, но полузащитникът има едва 4 пълни мача от общо 19 под ръководството на настоящия треньор на Барса. Силата на Гюндоган не е в непрекъснатото тичане, а точно това иска Флик от халфовете си и това също оказа влияние, при връщането му в Ман Сити.

Копие на Копие на Копие на Копие на Копие на Копие на Шаблон за FB_картинка.jpg

Постепенно стигнахме до атаката на Барселона, в която Флик има истински диамант, в лицето на Роберт Левандовски. Освен че двамата работиха много успешно в Байерн и именно под негово ръководство полякът направи два сезона, в които трябваше да вземе 2 'Златни топки', Флик обича този тип нападатели - наставникът иска нападателят му да бъде комбинативен, да може да обработва топката, а не само да завършва. В модерния футбол, нападателите-консуматори са изчезващ вид, защото играта го изисква, но Левандовски вече повече от 10 години се утвърди като футболист, умеещ както да комбинира перфектно със своите съотборници във всички зони на атаката, така и като хладнокръвен голаджия. Тъй като полякът вече е на 36 години (но в същото време е изключително ценен за Флик), треньорът го връща по-назад по терена и той не участва толкова активно в пресата. Вместо това, с повече задачи при пресирането са натоварени крилата, като ми прави впечатление следното - когато се налага ротация между крилата и централния нападател, в повечето случаи Рафиня влиза в центъра, докато Ламин Ямал предпочита да си остава на дясното крило. Затова и бразилецът натрупа много голове в началото на кампанията – неговите включвания на мястото на Левандовски в центъра му помагат да излиза на повече и по-чисти стрелкови позиции.

Атаките на Барса при Флик може да се определят с една дума – стихия. В нападенията на каталунците обикновено са ангажирани всички полеви играчи без централните защитници, като освен бързина, се търси и насищане на последната третина от терена, за да може играчът с топка да има повече опции за комбинация и опасността пред противниковата врата да идва от повече места. Този похват на Ханзи бе заимстван и от неговия наследник в Байерн Мюнхен – Юлиан Нагелсман, като включването на възможно най-много хора в атака стана още по-отчетливо след продажбата на Роберт Левандовски.

Очаквам тази методология на Флик да стане още по-успешна, когато в игра за каталунците се завърне Марк-Андре Тер Стеген, тъй като той умее много добре да играе с крака и ще може да се включва като 'пивот' в граденето на атаките. С това ще увеличи широчината на състава, давайки възможност на централните защитници да се раздалечат един от друг и да включват вратаря при разиграването на топката помежду си, а самите те да не тичат толкова много и да запазват сили.

Прочети също 'Старата Фирма - ожесточено съперничество, вкоренено в историята'

или пък

'Планът на Япония за световно футболно господство'

Ханс-Дитер Флик е от типа треньори, които поддържат пламъка на романтизма в модерния футбол. Стилът му на игра е твърде директен, за да бъде подчинен изцяло на тактиката и стратегията, но това е хубаво за хората, защото отборите на германеца са атрактивни и резултатни. Затова и няма как да бъда безразличен към Флик, въпреки че той се провали начело на Германия. Позиционният футбол (налаган все повече в последните 10 години) никак не ми се нрави и чувствам Флик като свеж полъх в днешната футболна действителност, където хората вече се кефят все повече на майсторството при подредбата на отбора, при позиционирането и тем-подобни фактори. Може и да съм демоде, но аз не искам да съм като в рекламите за бира, където главният герой отива до хладилника, но докато вади бирата, чува, че коментатора на мача повишава тон и се завръща на спринт пред телевизора, за да не изпусне гола. Аз искам мачът да е толкова интересен, че дори да не си помислям да ставам от дивана за бира, а да чакам полувремето или последния съдийски сигнал. Според мен, от сегашните треньори, именно мачовете на отборите на Флик се доближават най-много до този мой блян.

- - -

В Барселона, феновете твърде често си менят мнението и минават от 'осанна' до 'разпни го' само в рамките на няколко седмици. Надявам се, че зрелищата, които ще им дава отборът на Флик ще ги омилостивят, както е било на гладиаторските битки в Древен Рим и палците им ще сочат само нагоре за германския специалист, въпреки трудностите, които започна да изпитва със застудяването на времето.

За да може машината на Флик да работи добре, е необходимо и допълнително кадрово подсилване и тук идва ролята на ръководството, което трябва да осигури средства за нови играчи и през зимата, и през лятото (в това число и проблемът с картотеката на Олмо), с които дълбочината да стане по-голяма и Флик да разгърне пълния си потенциал. А той е такъв, че може да накара мултимилионния 'Галактикос 2.0' на Реал Мадрид не просто да се съобразява с Барселона, а дори да го гони в Ла Лига, а останалите европейски грандове да се потят, излизайки срещу каталунския гранд и немския му генерал.