Ливърпул ли стана по-добър

или конкуренцията отслабна ?

публикувано на 22 Януари, 2025 | Четеш за 8 минути

Първите месеци от старта на английската Висша лига ни очертават един интересен и може би леко изненадващ сезон. В началото, настоящите шампиони Манчестър Сити изглеждаха като отявлени фаворити - след спечелването на 4 поредни титли, без да се разделят с основни футболисти (с изключение на Хулиан Алварес), привличайки талант като Савиньо и най-важното, че все още разполагат с изключителния си мениджър

материал на

Иван Маслинков

Хосеп Гуардиола, то ролята на фаворит им прилягаше напълно. За основен техен конкурент бе считан Арсенал на Микел Артета, също напълно логично, след като два сезона подред те бяха близо до спечелване на трофея от Висшата лига, но в крайна сметка оставаха на второто място.

Ливърпул не бяха считани за един от основните претенденти, особено след напускането на дългогодишния им мениджър Юрген Клоп. Това усещане се засили още повече, след липсата на активност през летния трансферен период, по време на който бе привлечен единствено италианецът Федерико Киеза. Очакванията бяха по-скоро за един преходен сезон, в който новият старши треньор Арне Слот да опознае клуба и състава и постепенно да започне да налага идеите си върху основата, оставена му от Клоп.

След изиграването на повече от половината мачове обаче, виждаме че нещата изглеждат по съвсем различен начин.

Холандецът прави истински фурор до момента, печелейки 10 от първите си 12 двубоя, което го превърна в мениджъра с най-добър старт на кариерата си във Висшата лига (наравно с Гуус Хидинк и Карло Анчелоти). Ливърпул води в класирането пред Арсенал и Нотингам Форест (след 20 изиграни мача), а статистическата организация Opta, които по-рано не им даваха голям шанс за нещо повече от 3-то място, сега ги обявяват за почти сигурни победители (88.9% шанс да са на върха в края на кампанията). Представянето на тима е изключително, като 'червените' постигнаха равен при гостуването на Арсенал (един от фаворитите за титлата) и победи срещу сериозни съперници като Манчестър Сити, Челси и Манчестър Юнайтед (в първия двубой и равен във втория). Формата им обаче не се ограничава само до първенството. Ще играят също така и полуфинал за купата на лигата срещу Тотнъм (загубиха първия двубой с 1:0 като гости) и са единствения отбор спечелил всичките си мачове в Шампионската лига до момента, записвайки елитни победи над Реал Мадрид, Байер Леверкузен и Милан.

Въпреки тези резултати, прави впечатление, че част футболни хора се съмняват в качествата на тима, когато го сравняват с Манчестър Сити и Арсенал и в прогреса направен от началото на сезона. Мениджърът на Уест Хам Юлен Лопетеги (вече бивш - бел. ред.) определи 'артилеристите' за най-добрия отбор във Висшата лига, а в свое предаване журналисти на уважаваната спортна медия 'The Athletic' разискваха идеята, че не Ливърпул са станали по-добри, а опонентите им са по-слаби от миналия сезон, показвайки статистически графики в подкрепа на тезата си. Като причини за бързо натрупаната точкова разлика се изтъкват контузиите на ключови играчи на Сити и Арсенал и това, че все още е прекалено рано в сезона, за да се правят генерални изводи за борбата за титлата и участниците в нея.

Всички тези мнения и оценки са валидни, но сякаш не обхващат цялата картина, защото се съсредоточават повече върху това, което другите отбори не правят добре и пропускат част от нещата, които Ливърпул запази и надгради от миналата година, за да постигне завидното си постоянство от началото на сезона.

Мненията и анализите за качествата и състоянието на клубовете от върха на таблицата лесно могат да бъдат обърнати и разгледани от други ъгли. Да, наистина е прекалено рано в сезона, за да сме сигурни кои отбори ще влязат в топ 4 и кой ще е шампион. Но също така бе доста рано и когато Ливърпул достигна разлика от 8 точки между първия и втория в класирането. В историята на Висшата лига, всеки отбор водил с 8 или повече точки до 12-ия кръг, досега е успявал да стане шампион. След 20-ия кръг разликата е 6 точки, но 'мърсисайдци' са изиграли и мач по-малко.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=cHpSdeexqG8

Да, Манчестър Сити бяха застигнати от контузии на важни футболисти като Родри и Кевин де Бройне, а Арсенал продължават да са без Бен Уайт и по Коледа загубиха Букайо Сака до март, но и Ливърпул трябваше да се справя без Алисон, Трент Александър-Арнолд, Диого Жота и други. До момента обаче 'червените' свършиха най-добра работа при заменянето им.

Твърдението, че Манчестър Сити и Арсенал не са на нивото си от предходните сезони може да е вярно. Ако визираме чисто представянето им на терена - игра в защита, контрол над мача и темпото на игра, създадени положения и отбелязани голове, но чисто точково нещата не са толкова далеч в сравнение със същото време миналата година. 'Светлосините' са спечелили с 6 точки по-малко (34 точки за 20 мача през този сезон, срещу 40 точки в 20 мача през миналия), а Арсенал са с абсолютно същия актив, като година по-рано (40 точки за 20 мача). Ливърпул обаче (които са изиграли 19 мача до момента), са спечелили с 4 точки повече от миналия сезон, при същия брой изиграни срещи. Така че при най-важния показател, твърдението, че противниците им са се представили по-зле, а 'червените' не са се подобрили, просто не е вярно.

Ако оставим точките настрана и гледаме качеството и атрактивността на играта, то тогава в твърдението има повече истина. 'Гражданите' изглежда загубиха доста голяма част от аурата си на отбор, от който се очаква да доминира и печели във всеки един сблъсък. Представянето им е непостоянно, като в дадени моменти халфовата линия и защитата са направо хаотични, когато са положени под натиск. Липсата на Родри си личи при изнасянето на топката и прекъсването на противниковите атаки в зародиш, както си личат първо отсъствието, а после и последвалото по-слабо представяне на Де Бройне, след завръщането му от контузията. От непостоянството на белгиеца страда креативността в атака и това влияе на представянето на Ерлинг Холанд - головата машина сякаш е изключена.

При Арсенал нещата са една идея по-добре, но и те демонстрират непостоянство и направиха множество равни резултати. Статистически са в добра позиция - втори в класирането, с най-добра защита и на трето място по-брой отбелязани голове (само зад Ливърпул и Тотнъм). Играта на тима обаче не е така впечатляваща, като предходните два сезона. Атрактивността и футболното шоу сякаш отстъпиха назад, за да се направи място на един по-прагматичен и сигурен подход, който обаче до момента не води до желаните резултати и може да е причината за множеството равенства. 'Артилеристите' рядко поемат рискове и това си личи от страхотните им резултати в защита, но и от по-малко създаваните ситуации в атака, където се разчита изключително много на статичните положения.

Прочети също 'Германската черна котка, която ще разваля спокойствието на Реал'

или пък

'Старата фирма' - ожесточено съперничество,
вкоренено в историята'

За Ливърпул можем да кажем неща, много сходни с казаното за Арсенал, но с една съществена разлика. При Арне Слот отборът е по-спокоен, методичен и сдържан в сравнения с лудия и агресивен Ливърпул на Клоп. Бяхме казвали, че през годините германският мениджър адаптира своята философия към футбола във Висшата лига и опитваше да успокоява и контролира играта, когато това му бе изгодно. Е, при наследника му, на този подход се набляга още повече.

Адаптирането на младия и техничен Раян Гравенберх в ролята на дефанзивен полузащитник се оказа брилянтен ход, но не е единственото подобрение. Всеки мач той получава много помощ от партньора си в полузащитата (най-често Собослай или Мак Алистър) не само при изнасянето на топката, но и когато трябва да се спре противник преодолял пресата или правещ контраатака, докато предните годините гледахме Фабиньо често сам да трябва да се бори с опонентите, преодолели предната линия на Ливърпул. Използването на втори халф в по-задна позиция е една от надстройките на Слот, които правят играта на отбора да изглежда по-сигурна, но (за разлика от при Арсенал) до момента това дава резултат.

Основната разлика с подхода на 'артилеристите' е, че мърсисайдци са по-склонни да рискуват, когато развитието на мача не ги удовлетворява. Тогава се вижда наследството на Клоп - агресията, непримиримостта, неспирната лавинообразна атака, която пречупва повечето противници. 'Червените' определено са се подобрили в много части на играта, макар и да отстъпват в други (статичните положения например). Дори да изглежда грешно да твърдим, че тимът е по-добър през първата година на Арне Слот, отколкото през последната под Юрген Клоп, то и за това има логична причина - футболистите от халфовата линия вече са играли заедно цяла година, а не са събрани точно преди старта на кампанията.

- - -

В твърдението, че основните противници в борбата за титлата играят по-слабо, има известен резон, особено в случая на Манчестър Сити, но да се отрече развитието на Ливърпул през сезона е грешно. И докато представянето на шампионите е меко казано изненадващо (вероятно най-слабото откакто Гуардиола е начело на отбора), то все още нищо не е решено и до края на кампанията има още много време. 'Светлосините' се представяха непостоянно и през първата половина предходния сезон, но бяха почти безгрешни през втората и накрая вдигнаха трофея. Да вдигат нивото през втория полусезон се е превърнало в нещо обичайно за хората на Пеп и не можем да сме сигурни, че те са извън борбата за титлата.

Арсенал пък се движат със същото темпо, което миналата година ги изведе на върха за повече от 10 кръга и ги задържа в борбата за титлата почти до самия край. Затова да се твърди, че в Ливърпул няма особено подобрение, а по-добрите им резултати да се отдават на проблемите на конкуренцията е грешно. Нещата определено са свързани, но не се ограничават само в този аспект.

източници:

https://www.youtube.com/watch?v=mC0ZZ-E6sGo

www.wikipedia.org