Всяко чудо за един сезон

публикувано на 05 Октомври, 2024 | Четеш за 11 минути

Историята помни великите футболисти спомогнали с изключителната си игра и красиви изпълнения за любовта, която изпитваме към футбола. Други са оставили отпечатък с дългогодишно постоянство и себераздаване, а трети с талантите и интересните си (може би по-точно скандални или противоречиви) личности.

Историята обаче е забравила доста повече играчи, въпреки че някои от тях са

материал на

Иван Маслинков

били доста популярни в определен момент (дори и само за момент). Някои играчи успяват да направят толкова силно впечатление или както обичат да пишат в българските спортни медии 'да избухнат', за един сезон, че да си заслужат място поне в спомените на феновете на отборите, в които са показали най-доброто от себе си. Представянията им могат да бъдат толкова забележителни, че да донесат индивидуални награди, трофеи, престижни трансфери или дори дълги кариери в елитния футбол. Това, което ги обединява в моите очи, е, че имат по един сезон в кариерите си, в който изпъкват. Някои от тях са показали добри игри на повече от едно място и в повече от една година, но все пак имат по един сезон, който е различен - по-добър, много по-добър - преди отново да се върнат към обичайното си ниво, което едва ли ще им донесе място в историята на футбола.

Затова те са нещо като футболния еквивалент на ´чудо за три дни´ - чудо за един сезон.

10. Хаким Зиеш

Мароканският атакуващ полузащитник е безспорен талант, който обаче има много проблеми, докато расте, но въпреки това успява да пробие в големия футбол. Той демонстрира качества в СК Хееренвеен и Твенте, но големият му пробив идва през 2018-2019 с Аякс. Зиеш успява да отбележи 22 гола и да даде 24 асистенции (във всички турнири), тимът му печели дубъл в Нидерландия (първенството и купата) и достига до полуфинал в Шампионската лига. Зиеш е избран за един от тримата най-добри халфа в Шампионска лига, става и играч на сезона за Аякс. Оттогава до днес обаче не успява отново да демонстрира същото ниво - играе още един сезон в амстердамския гранд, след това е купен от Челси, където изкарва 2 години и половина, без да впечатли особено, преди бъде трансфериран в турския Галатасарай.

9. Амир Заки

Името на талантливият египетски нападател днес се появява само в подобни класации. Но при дебюта си във Висшата лига за Уигън Атлетик през 2008 година, той бързо пленява вниманието на футболния свят и особено на феновете на новия си тим. От август до декември, Заки се разписва 10 пъти в първенството и общо 11 във всички турнири. Отначало си спечелва хвалби от мениджъра си Стив Брус и сравнения с Алън Шиърър, заради головия си нюх и впечатляващата физика. С напредването на сезона обаче нещата напълно се променят. Формата му спада драстично, а треньорът му го определя като най-непрофесионалния футболист, с който се е сблъсквал. Той получава наказания и глоби заради закъснения и отсъствия (като например при завръщане след мачове с националния отбор на Египет), но това изглежда не повлиява на отношението му. Договорът му е за наем и в края на сезона от Уигън решават да не го правят постоянен. Това в известна степен слага край на кариерата му в големия футбол, като до отказването си той прескача от отбор в отбор, без почти да записва участия, заради контузии или проблеми извън терена. Феновете на Уигън обаче още помнят феноменалния му гол срещу Ливърпул, когато изглеждаше, че са открили нова звезда.

8. Майкъл Бриджис

След четири прилични години за Съндърланд, като млад и неопитен футболист, той е привлечен в Лийдс през 1999 година. Дебютният му сезон при тях е изключителен. Бриджис нанизва 19 гола във Висшата лига и 21 изобщо за годината. Това помага на Лийдс да достигне до третото място в първенството и да се класира за Шампионската лига. Това обаче се оказва върха в кариерата на младия нападател. От следващата кампания той е преследван от хронични контузии и така и не успява да възвърне головата си форма, като повече не отбелязва гол за Лийдс в Премиър лийг, въпреки че е част от отбора до лятото на 2004 година. Сменя редица отбори до отказването си, но така и не разгръща потенциала си отново.

7. Маркъс Стюърт

Някои хора все още помнят Маркъс Стюърт, поне феновете на Ипсуич Таун, което се дължи на страхотната му игра през сезон 2000-2001. Той се разписва 19 пъти във Висшата лига, като става втори в класацията за голмайстори само след Джими Флойд Хасълбанк, а тимът му завършва на 5-о място и се класира за Купата на УЕФА. Стюърт е англичанинът с най-много голове в онзи сезон, превръща се в нещо като символ на успеха на клуба си и дори се изказват мнения, че дори трябва да бъде повикан в националния отбор. Той, а и Ипсуич, обаче се оказват точно чудо за един сезон, защото следващата кампания отборът отпада в долната дивизия, а нападателя се разписва едва 6 пъти. След това Маркъс Стюърт е трансфериран в отбора на Съндърланд, с който също отпада, след като се разписва само веднъж в първенството и повече не играе във Висшата лига.

6. Дани Гуиза

Дани Гуиза е интересен случай. Той пробива в Ла Лига на 26 години и записва два добри сезона с Хетафе (бележи 10 пъти в първия и 17 във втория), преди да премине в Майорка. На най-големия испански остров, Гуиза изкарва една футболна година (2007-2008 г.), в която вероятно е най-добрият нападател в Примера Дивисион. Той става голмайстор на първенството с 27 гола в 37 мача (29 гола във всички турнири), а Майорка стига до седмо място, като остава само на точка от местата даващи право на участие в европейските турнири. Формата му е толкова добра, че му печели място в националния отбор на Испания за Европейското първенство през 2008, където взима участие в 4 мача (1 като титуляр) и вкарва 2 гола, за да помогне на тима в спечелването на трофея. Оттам нататък обаче нещата тръгват както преди отличната му година. Не успява да направи трансфер в топ отбор и продължава кариерата си във Фенербахче, а след това отново играе за Хетафе, но никъде не успява отново да е на най-високото ниво. Продължава да играе и до днес в долните нива на испанския футбол.

5. Никола Пепе

Един страхотен сезон в Лил бе достатъчен да убеди Арсенал, че за Никола Пепе си заслужава да бъдат платени 79 милиона евро - рекорд за клуба към онзи момент. Крилото от Кот д'Ивоар играе два сезона във френския клуб, като и в двата става голмайстор на тима, но във втория е наистина изключителен. Той се разписва 22 пъти за 38 мача в Лига 1 (23 гола във всички турнири), като остава втори сред голмайсторите, единствено зад Килиан Мбапе. Това помага на Лил да достигне до второто място в първенството и да се класира за Шампионска лига. Той е водещият футболист на тима, който има играчи като Майк Менян, Габриел Магаляеш и Рафаел Леао. Но докато всички те са големи звезди днес, за него това се оказва върхът в кариерата му. След преминаването си в Арсенал, той изобщо не успява да покаже играта от предходния сезон и не оправдава средствата похарчени за приличането му. След два сезона, в които нямаше с какво да го запомнят, е пуснат под наем в Ница, където отново не впечатлява. След това Арсенал го пускат в Трабзонспор със свободен трансфер, въпреки че има цяла година от контракта му с лондонския клуб. Година по-късно напуска и Турция със свободен трансфер в посока Виляреал. За да сме честни към него, той все още е на 29 години и има време да направи поне още един забележителен сезон, а защо не и повече, но стартът му в Испания също не е впечатляващ.

4. Салваторе Скилачи

Салваторе 'Тото' Скилачи често беше наричан легенда на италианския футбол, като това обаче се дължи изцяло на един силен сезон с Ювентус и едно изключително лято с националния отбор на Италия. Преди да се присъедини към най-титулувания отбор на Апенините той изобщо не е играл във Серия А, но след силна кампания с 23 гола в Серия Б, пред него се открива огромен шанс и той се възползва. Първата му кампания при 'старата госпожа' показва, че той може да се справя на най-високото ниво и след 21 гола в 50 мача (във всички турнири), печели Купата на Италия и Купата на УЕФА. Спечелва си и място в националния отбор за световното първенство през 1990 година, на което родината му е домакин. Там той се превръща в изненадващата звезда на турнира. Въпреки че стартира като резерва в първия мач, Скилачи бързо става титуляр и със своите 6 гола помага на Италия да достигне до третото място. Самият той печели наградите за най-добър играч и за голмайстор на турнира, пред Лотар Матеус и Диего Марадона, а за златната топка остава на второ място зад Матеус. Оттам насетне обаче кариерата му върви надолу и не оправдава очакванията на феновете нито на Ювентус, нито на следващия му клуб Интер. Спадът във формата му до голяма степен се дължи на контузии и физически проблеми, преследвали го след силното му представяне на световното първенство.

Прочети също 'Наследството на Клоп и Тухел: какво оставят двамата след себе си?'

или пък

'Планът на Япония за световно футболно господство'

3. Мичу

Испанският нападател Мичу в голяма степен е станал синоним на футболист чудо за един сезон. Той беше почти неизвестен, когато преминава в уелския клуб Суонзи Сити (има само един сезон в елита на Испания с Райо Валекано, като се справя добре - 37 мача с 15 гола). Това се променя след старта на кампанията - бележи 2 гол и подава за още един в дебютния си мач. Добрата му форма се задържа през цялата година и той става голмайстор на тима с 18 гола във Висшата лига и 22 във всички турнири. Суонзи завършват девети, но успяват да спечелят Купата на лигата, което им дава право на участие в европейските турнири. Мичу бележи във финала и печели наградата за футболист на годината за Суонзи. Той е откритието на сезона и очакванията към него стават големи, но тази кампания се оказва върха в кариерата му. Следващите години е преследван от контузии и резултатите му спадат драстично. И само 4 години след големия си пробив и най-силния сезон в кариерата си, той се отказва от футбола на 31 години.

2. Дани Дринкуотър

Единствен в списъка, който не е типичен атакуващ футболист, Дани Дринкуотър играе с години за Лестър с постоянството на футболист средна класа на отбор, който играе в Чемпиъншип или се бори да не изпадне от Висшата лига. Нивото му изглеждаше такова до знаменитата шампионска кампания на Лестър през сезон 2015-2016 година. Тогава той изглеждаше напълно трансформиран и заедно с партньора му в средата на терена, Н'голо Канте, бяха господари по повечето терени в Англия. Прекъсване на контраатаки, пресичане на пасове, отнемане на топки и раздаване на бързи и точни пасове, двамата централни халфове бяха основата върху, която бе изграден успехът на 'лисиците'. Представянето бе на толкова високо ниво, че не само донесе най-изненадващата титла в историята на английския футбол, но и спечели трансфери и на двамата полузащитници в Челси - 32 милиона за Канте веднага след успешния сезон, а Дринкуотър остава още един сезон в Лестър преди да бъде купен за 35 милиона. Но докато Канте продължава да играе на най-високо ниво, Дани Дринкуотър се връща към нивото си от преди шампионския сезон, ако не и към по-ниско. Той първо има проблеми с контузии, а след това и с поведението извън терена. Реално играе само един сезон в Челси (12 срещи във Висшата лига), през втория изобщо не влиза в игра, ако не броим влизането му от резервната скамейка в мача за Къмюнити Шийлд. През останалите години от контракта му е отдаван под наем на различни тимове, а след изтичането на договора се отказва от футбола. Трансферът му в Челси е нареждан в челните позиции на класациите за най-лошо сделки в историята на Висшата лига.

1. Графите

Цялостно кариерата на Графите може да бъде определена като успешна. Той има добри години в Сао Паоло в Бразилия, с Льо Ман във френската Лига 1 и с Ал Ахли Дубай в шампионата на Обединените Арабски Емирства. За мен обаче той е отличен пример за футболист, който може да бъде наречен чудо за един сезон не защото останалата част от кариерата му не е на ниво, а защото един сезон е толкова над останалите, че с него го помним и до днес - 2008-2009 във ФФЛ Волфсбург. Графите играе прилично през целия си престой в немския клуб, но за този един сезон е наистина елитен. Бразилският нападател оформя изключително партньорство с Един Джеко, което носи гол след гол. Джеко вкарва 26 гола за 32 мача в Бундеслигата, Графите се разписва 28 пъти в 25 мача (35 гола в 31 мача във всички турнири), а заедно поставят рекорд за най-резултатно партньорство в историята на немското първенство с 54 гола. Бразилецът играе изключително и в този период безспорно е сред най-добрите нападатели в света. Той вкарва някои феноменални гола, заради които е сред номинираните за наградата Пушкаш (за най-красив гол) и, макар че за нея остава трети, печели наградата за най-добър футболист в Германия. Най-значимото постижение обаче е първата (и единствена до момента) титла в историята на Волфсбург. След края на сезона обаче играта му просто никога не е същото високо ниво. Той остава в немския клуб още два сезона, преди да напусне Европа и големия футбол. Графите не успява да осъществи трансфер в някой от европейските грандове, но с представянето си през този шампионски сезон завинаги ще остане в паметта на феновете на Волфсбург.

Източници:

https://www.reddit.com/r/PremierLeague/comments/15t4k47/1_season_wonders/?rdt=37646

https://www.reddit.com/r/soccer/comments/fx4npb/best_one_hit_wonders_players/

https://www.youtube.com/watch?v=Lzoxr0MgW2k

https://en.wikipedia.org/wiki/Dani_G%C3%BCiza

https://en.wikipedia.org/wiki/Hakim_Ziyech

https://en.wikipedia.org/wiki/Michael_Bridges