Участието на българските отбори в Европа - белязано от дежавю, но вяло и с усещане за безнадеждност

публикувано на 20 Януари, 2022 | Четеш за 8 минути

В края на лятото стана ясно, че за втора поредна година България ще има двама представители в групите на европейските клубни турнири. Последният път, когато това се случи, настоящият хегемон Лудогорец още не беше в „А“ група. 

Без съмнение, Лудогорец и ЦСКА си заслужиха участието в групите съответно на Лига Европа и на Лигата на конференциите. „Орлите“ бяха съвсем

материал на

Кристиян Иванов

близо до класиране „Орлите“ бяха съвсем близо до класиране в групите на Шампионската лига, но един посредствен мач в Малмьо ги провали и се наложи да се задоволят с Лига Европа (това беше петото им поред участие.)

ЦСКА, от своя страна, започна доста колебливо, но след това свежият полъх (дошъл със завръщането на Стойчо Младенов в отбора) помогна на „червените“ да станат първия български отбор, влязъл в групите на новия турнир на УЕФА – Лига на конференциите.

-     -     -

Жребият за двата ни евроучастника беше благоприятен. Лудогорец се падна със свои стари познайници – Цървена Звезда, Брага и Мидтиланд. На пръв поглед отбори от „нашата черга“, както се изказват редица футболни капацитети у нас. Дотук в евротурнирите разградчани са играли 5 мача срещу тези съперници, като са спечелили 2 от тях, имат 2 равенства и само 1 поражение.

Що се отнася до ЦСКА – „армейците“ също имаха дежавю. Първо, в третия предварителен кръг срещнаха Осиек, който елиминираха в квалификациите на турнира през 2019 г. (след драма с дузпи в Хърватия). В групите пък хората на Стойчо Младенов получиха шанс за сладко отмъщение срещу Зоря Луганск, който елиминира столичния тим в третия предварителен кръг, отново през 2019 г. Наред с това, съдбата даде шанс на гранда Рома да си върне на ЦСКА за унижението, което „армейците“ нанесоха на „вълците“ преди година в групите на Лига Европа (0:0 в Рим и победа за родния тим с 3:1 в София). Последният отбор бе неизвестният норвежки Бoдьо/Глимт.

След двата жребия, феновете на Лудогорец и ЦСКА започнаха да потриват ръце и да се готвят за мачове в Европа през пролетта. Изглежда обаче нито „червените“, нито разградчани са знаели за това желание на своите привърженици и затова не го удовлетвориха. И не просто не го удовлетвориха, а и повториха посредственото си представяне в Европа отпреди година.

conference-league-new.jpg

Започвам с ЦСКА, тъй като там бе особено видимо точенето на ножовете за скалпове на съперниците в Група „С“ на Лигата на конференциите. Дотолкова, че немалко фенове смятаха, че изненадващите резултати срещу Рома от края на 2020 г. може да се повторят и сега. В крайна сметка не се повториха и идеалната статистика на Жозе Моуриньо срещу български отбори се запази. „Червените“ стартираха повече от оптимистично в първия мач, в който гостуваха в Рим, повеждайки благодарение на Греъм Кери. Така обаче само накараха „вълците“ да се ядосат и резултатът в края на мача казваше всичко – 5:1 и три точки за Рома. И ако този резултат бе очакван, то следващите 3 бяха като леден душ за „червените“ фенове. Равенство на „Васил Левски“ с Будьо/Глимт и две загуби от Зоря Луганск. И в трите мача ЦСКА заслужаваше повече победата, но вместо 9 точки, в торбичката на отбора от Борисовата градина имаше само 1 точица.

Къде грешеше ЦСКА? Тимът надиграваше съперниците си, създаваше повече положения. Срещу Будьо/Глимт натискът продължи през първите 2/3 от мача, докато срещу Зоря в София бе разпределен в няколко периода от по 15-20 минути. И ако срещу норвежците се стигна до равенство с привкус на загуба, то срещу укараинците поражението бе факт след глупава грешка в защита. В този мач домакините могат с пълно право да имат претенции към съдията, който не отсъди дузпа за тях и изгони пресилено Тибо Вион, но в историята остава само резултатът.

Бленуваното отмъщение в Украйна не дойде, защото и там ЦСКА нямаше никакви доводи в атака. Жорди Кайседо не получаваше добри възможности за стрелкова позиция, Яник Вилдсхут направи няколко пропуска, от които се видя, че при него има и някакъв психологически проблем. Кери също беше под обичайното си ниво, което бе в основата на влизането в групите на турнира. И старата максима „когато не вкараш, ще ти вкарат“ се потвърди и този път. Две детински грешки на защитата на ЦСКА и два гола за иранските нападатели на Зоря – Аллахяр Сайадмареш и Шахаб Захеди.

cska-bodoglimt-edit.jpg

В гостуването на Будьо, в намиращия се отвъд полярния кръг новрежки град Глимт, хората на Стойчо Младенов отидоха като пораженци. Домакините бяха прегазили Рома на своя стадион с 6:1, а преди това бяха победили и Зоря с 3:1. След глупавата вяра в чудото преди началото, в лагера на „армейците“ се възцари мрачното приемане на истината – отборът няма шанс срещу шампиона на Норвегия. Същият този отбор, срещу който феновете преди няма и 3 месеца смятаха, че 6-те точки са сигурни. Изкуственият терен, кучешкият студ и умората (в натрупалия много мачове в последните седмици ЦСКА) допринесоха за загубата с 0:2. С основание казвам „допринесоха“, защото основната причина не беше в тях. „Армейците“ загубиха, защото подходиха така сякаш излизат срещу Барселона на Пеп Гуардиола. През първото полувреме ЦСКА бе надигран и получи гол, а след почивката една контраатака на викингите завърши с второ попадение във вратата на Густаво Бусато. И до днес съм на мнение, че всеки средностатистически отбор, който е добре отпочинал и подготвен физически, играе прилежно в защита и с хъс и настървение в атака, може да скрие топката на Будьо/Глимт. ЦСКА обаче не е такъв отбор, поне не и в момента.

Единствената искрица надежда за привържениците на най-успешния български отбор блесна в последния мач срещу Рома на „Васил Левски“. След като поведоха с комфортното 3:0 след час игра, хората на Жозе Моуриньо отпуснаха газта. За ЦСКА пък в игра влязоха двама футболисти, които имаше много какво да доказват на феновете и на треньора. Яник Вилдсхут стана пословичен със своите пропуски и мачът срещу „вълците“ бе един от последните му шансове в ЦСКА. Що се отнася до Хамза Чатакович, босненецът бе „замразен“ след идването на Стойчо Младенов и само отсъствието на Кери накара специалистът да го пусне в игра. Именно тези „мъртви души“ вкараха два гола за ЦСКА и накараха привържениците по трибуните да напуснат стадиона премръзнали, но доволни, че техният отбор най-сетне се е възползвал от открилите му се ситуации.

Прочети Изгрява ли слънцето над Андалусия или няколко предпоставки за титла на Севиля

 

или пък 

 

„Златната топка - мечти и реалности“

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Нещата с Лудогорец стоят по доста по-различен начин. В по-силния турнир разградчани играха много по-слабо от ЦСКА. В нито един мач те нямаха повече (точни + неточни) удари от противника си. И ако гостуванията в Сърбия, Дания и Португалия не са особено приятно усещане, то при домакинствата тимът на Станислав Генчев също не показа, че заслужава да продължи напред. След оптимистичното начало и точката, спечелена като гост на Мидтиланд (след гол на Кирил Десподов), „орлите“ бяха ранени смъртоносно в своето гнездо.

Също както и ЦСКА, Лудогорец не успя да вкара в първите си две домакинства и загуби минимално от Цървена Звезда и Брага. За разлика от столичния тим, хората на Станислав Генчев не създаваха и положения, които да могат да пропуснат. Играта на шампионите беше в ярък контраст с продукцията на отбора отпреди месец-два. И до ден-днешен нямам идея, защо отборът реши да разкара треньора Валдас Дамбраускас, при когото играта на „зелените“ бе направо наслада за окото – бърза, комбинативна, с остри атаки по крилата и стабилност в защита. След напускането на литовеца и отпадането от Малмьо в плейофа за влизане в групите на Шампионската лига, Лудогорец вече не приличаше на себе си. Сякаш някаква основна част в машината на шампионите се беше счупила и нямаше как да се поправи. И това най-ярко се видя в турнирите.

Последва тежка загуба с 2:4 в Португалия. Срещу Брага „орлите“ владееха повече топката, но домакините бяха тези, които атакуваха повече и закономерно победиха. Този мач вече включи червената лампичка на „Лудогорец Арена“. След първите три двубоя вече беше ясно, че отборът няма да се класира за елиминациите в Лига Европа, но след поражението на Иберийския полуостров и третото място, даващо право на участие в елиминациите в Лигата на конференциите напролет, започна да се изплъзва от ноктите на „орлите“.

Изпускането на последния влак се потвърди след нова загуба в Белград на „Мала Маракана“, с 0:1. Мястото, където през лятото на 2016 г. шампионът на България смълча 50 хиляди подивели фенове, побеждавайки Звезда с 4:2 в мач-реванш от третия предварителен крът на Шампионската лига.

ludogorets-midtjylland-uel.jpg

И Лудогорец (като ЦСКА) излезе в последния мач, да се бори за честта си и го направи. Лудогорец препънаха Мидтиланд (след равенство 0:0 на „Лудогорец Арена“) да продължат напред в турнира, пращайки ги към Лигата на конференциите.

Две точки за „орлите“ и една за ЦСКА – общо 3 от възможни 36 в групите на Лига Европа и Лигата на конференциите, и вкарани общо 6 гола, при допуснати 21! Миналата година поне взехме 5 точки, като в това се включва и една победа. На какво се дължи този спад в представянето? Логично е, когато за няколко поредни години участваш в Европа, да има някакво надграждане, а не регрес, както се случи с нашите представители. В никакъв случай не искам да оневинявам двата отбора, които бяха посредствени до неузнаваемост в своите мачове, но причината не е само в тях. В основата на слабата им игра стои атмосферата в българския шампионат. Нивото на родното първенство е измамно ниска и това е в ущърб на двата ни евроучастника.

 

Не може да се надяваш, че срещу Бодьо/Глимт или Цървена Звезда ще играеш както срещу Царско село или Пирин и ще успееш да победиш. Няма такъв филм, но нито в Разград, нито в Борисовата градина са го осъзнали. Проблемът е, че двата отбора няма какво да направят, за да вдигнат нивото на футбола у нас – тук се изисква работа от всички отбори и то не само в Първа лига, а и в долните дивизии. Победите в България слагат един розови очила на „орлите“ и „армейците“, които като излязат в Европа получават звучен шамар и след като тези очила паднат, те разбират, че без ефективност и бърза игра няма да стане.

 

 

Спирам дотук, защото решаването на проблемите на българското първенство не са тема за статия, а по-скоро за научна дисертация. Едно обаче е ясно – докато те са толкова сериозни, участието на българските отбори в Европа ще се свежда само до участие, където успехите липсват.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Предишен
Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !