Най-неприятната работа във футбола

публикувано на 12 Октомври, 2023 | Четеш за 8 минути

Вратарският пост е може би най-трудната и неблагодарна позиция във футбола. Да, за разлика от полевите играчи, вратарите имат право да играят с ръце в наказателното си поле, но това в никакъв случай не компенсира трудностите, пред които се изправят всеки мач. Грешките на вратарите са с много по-голяма стойност от тези на полевите футболисти и дори един страж да направи 10 спасявания в даден мач, ако допусне една

материал на

Кристиян Иванов

грешка и заради нея му вкарат гол, в историята ще остане именно тази грешка.

Ако работата на вратаря е трудна, то тази на втория вратар е още по-мъчителна. Да, някой ще си каже: ‘резервният вратар не прави нищо и получава заплата’, но не е така. Той трябва да тренира наравно с останалите, но докато те са на терена, той 'търка' скамейката. И не само да я търка, а да бъде готов във всеки един момент да влезе в игра и да покаже най-доброто от себе си. Вратарската смяна във футбола е най-рядка и обикновено е продиктувана от извънредни ситуации, като контузия или изгонване.

Щом работата на втория вратар е толкова неприятна, то тогава каква е тя за третия вратар в отбора?

В много тимове трети вратар обикновено е някой 'юноша бледен', който просто е записан в тимовия лист на първия отбор, но си играе при връстниците си и само тренира при мъжете, без да взема участие в мачовете им. Има и случаи обаче, в които третият вратар е вече съзрял и изграден футболист, който няма как да играе с младежите.

Ако вторият вратар получава по някой и друг мач през сезона, било то за купа или такъв без значение, то третият не получава и това. Той трябва да се труди на тренировки наравно с другите двама, но обикновено не попада дори в групата, а когато го прави, то е защото някой от другите двама е контузен или наказан. За да може той да влезе в игра в официален мач, трябва да стиска палци да се случи нещо лошо – двамата му колеги да са контузени или наказани. Звучи абсурдно, но е така… Само тогава той може да получи възможност за изява, която, ако не използва, гарантирано остава 'трети избор' и е по-добре да си търси нов отбор, където да получи повече игрово време.

Дори да използва тази ситуация и да покаже 'чудеса от храброст' на вратата, превръщайки се в герой за своя тим, третият вратар пак не си е гарантирал повече мачове, тъй като скоро другите двама ще са здрави и е много вероятно да заемат обичайното си място - пред него в списъка на треньора.

В двубоя между Торино и Интер от последния кръг на Серия А през сезон 2022/23, прощален мач на вратата на 'нерадзурите' направи живата легенда на клуба Самир Ханданович.

Роденият в Любляна футболист акостира в Милано през 2012 г. (от Удинезе) и оттогава изигра общо 455 мача във всички турнири, в които запази 166 сухи мрежи. Именно той бе един от лидерите на отбора от тежките години на Интер между онзи шампионски отбор на Жозе Моуриньо и тимът, вдигнал Скудетото през сезон 2020/21. Словенецът си тръгна от Интер, спечелвайки 5 големи трофея с клуба – 1 Скудето и по 2 Купи и Суперкупи на Италия. Той го направи и с любовта на феновете, които през изминалите 10 години видяха стотици нереални спасявания от Ханданович, заради което завинаги ще го помнят и уважават.

Затова и в последния мач на Интер през миналия сезон (гостуване без значение на Торино) титуляр бе Ханданович, който отскоро бе изместен от титулярното място от 12 години по-младия Андре Онана. За да може публиката на Интер за последно да обсипе с аплодисменти Ханданович, Симоне Индзаги го извади от терена в 65-ата минута от мача в Торино. Напускайки под бурните аплодисменти на гостуващите тифози, Ханданович 'предаде' вратата на Алекс Кордас – третия вратар на Интер. За 40-годишния Кордас, който премина в тима на Симоне Индзаги през лятото на 2021 г., това бе първи официален мач. Всъщност, не точно!? Мачът срещу Торино бе вторият за Кордас с фланелката на Интер, като първият бе срещу Ювентус за Купата на Италия . . . . на 4 февруари 2004 г. Точно така, Алекс Кордас има точно 2 мача за Интер, които са дошли в разстояние от повече от 19 години един от друг! И преди някой да си помисли, че в последните 19 години този човек всеки месец е вземал една нелоша заплата, предвид факта, че играе в Италия и е участвал само в 2 мача (и то за общо има-няма едно полувреме) - не е точно така.

- - -

Алекс Кордас е юноша на Интер и през 2002 г. е пратен под наем в Специя, където да трупа игрови минути. Тези игрови минути се числят на общо 2 мача през сезон 2002/03, след който стражът се завръща в Интер. В родния си отбор той няма как да 'помирише терен', тъй като титулярен страж на 'нерадзурите' е една от иконите на клуба – Франческо Толдо. Втори вратар пък е уругваецът Фабиан Карини и това отрежда на Кордас ролята на трети вратар, която (както стана ясно по-нагоре) не е никак, ама никак приятна.

За разлика от мача на 3 юни 2023 г., когато сменя Ханданович, за да може словенецът да обере овациите на феновете на Интер, през 2004 г. Кордас влиза на терена 'на пожар'. Франческо Толдо е изгонен в първия полуфинален мач за Купата на Италия, срещу големия враг Ювентус, и се налага Кордас да го замени за последните около 30 минути от мача, завършил 2:2. За разлика от двубоя срещу Торино, Кордас допуска гол от Юве (дело на Марко ди Вайо), като във втория мач отново остава резерва, този път на Алберто Фонтана, а Интер пада с дузпи и отпада от турнира.

След онзи сезон, Кордас разбира, че няма как да се наложи на 'Джезепе Меаца' и затова напуска, връщайки се за кратко в Специя. След това играе за малко и в други нискоразрядни тимове като Асиреале, Пицигетоне и Тревисо, преди през 2009 г. да премине в швейцарския Лугано. Вземайки си въздух от италианския футбол за два сезона, Алекс сякаш си връща силите и самочувствието и след като подписва с Читадела през лятото на 2011 г., той изиграва 84 мача за 2 сезона, в които запазва 23 сухи мрежи.

Прочети 'Феноменът ФЕНТЪЗИ ФУТБОЛ'

или пък

'11-орката на 'наборите'

През зимата на 2015 г. Кордас е пуснат под наем в Кротоне и се налага като първи избор на вратата, а през лятото на същата година преминава за постоянно в отбора, с който в края на следващата кампания се класира в Серия А. Този път нищо и никой не може да спре Кордас и той е №1 за Кротоне в двугодишния престой на тима в елита на Италия!

Интересен факт е, че между 2016 и 2019 г. Кордас дели една съблекалня с бившия български национал Александър Тонев, който преди това играе за Фрозиноне.

Самият Кордас пък не изоставя Кротоне при изпадането през 2018 г. и след две кампании в Серия Б, тимът успява отново да се изкачи в Серия А и отново на вратата е Алекс Кордас. Този път отборът се задържа в елита само един сезон, а вратарят решава, че е време да се върне у дома – в Милано. Така той облича отново екипа на Интер през лятото на 2021 г. и си връща статута на трети вратар. Трети вратар, който играе по-рядко от 'веднъж на високосна', но за сметка на това е в родния си клуб. В него има възможността да вдигне над главата си 5 трофея и да почувства любовта на тифозите, дори когато тимът губи, както се случи на финала на Шампионската лига в Истанбул на 10 юни.

- - -

Истории като тази на Алекс Кордас (дори не знам дали е коректно да се нарече 'история', или е по-добре да се определи просто като 'кариера') са доказателството, че футболът си е чисто и просто отражение на живота. Какво имам предвид – 'Алекс Кордас-овци' сигурно има във всяко първенство, а в долните дивизии подобни случаи може би са още по-често явление. Просто не може всички футболисти да получават равен шанс, тъй като това ще означава, че най-слабите донякъде са облагодетелствани, а най-силните – пренебрегнати.

В 'живия живот' меркантилността или липсата на избор принуждават твърде много хора да работят длъжности, които не им допадат, за да осигурят финансово своето семейство. Тези, които се занимават с доставяща им удоволствие и удовлетворение дейност, често пъти не могат само с нея за подсигурят себе си и семейството си.

В случая с Алекс Кордас – той едва ли е трети вратар на Интер за малко пари, но в същото време се лишава от най-ценното нещо във футбола – самата игра. Този момент е много интересен, защото италианецът се лишава от възможността да играе, за да може да е на мястото, където иска да бъде, т.е. също жертва нещо в името на щастието си.

Затова и всичко в живота се свежда до избора и за жалост (или за радост, вие преценете) съдбата балансира нещата така, че колкото и човек да мисли, че изборите му водят само до положителни резултати за него и неговите близки, отзад винаги има и нещо негативно. Така е устроен животът, бил той на Алекс Кордас, който жертва играенето на футбол, за да бъде в отбора, където се чувства най-добре, или на някой просяк, който трябва да избира за какво да похарчи пуснатите в шапката му монети – за храна, която да го засити за няколко дни, или за едно патронче водка, за да може поне за малко да забрави за трудностите и лишенията.

Въпрос на избор...