Участничките в 'Ергенът' като футболни отбори, спрямо трофея от Шампионската Лига

публикувано на 26 Април, 2022 | Четеш за 12 минути

Признат грях е половин грях, нали така?

Затова си признавам - еми гледам споменатото реалити. Да, тъп съм. Да, усещането за изгубено време и умрели мозъчни клетки след всеки епизод е даже леко депресиращо. И въпреки това си го гледаме чинно всеки четвъртък и петък двамата с приятелката, 'говорим' си с тях (тя повече) , осъждаме или

материал на

Владимир Трифонов

одобряваме някакви действия и баш-съвсем си се вълнуваме.

Отделно, като гледам целия фейсбук е пълен с мемета след всеки епизод и само ми попадат статии, изравящи кирливи ризи (щото нали това обичаме) на тоя и оня. Много са прости, много се дразним, ама си ги гледаме – май това е положението (като с политиците ни, между другото).

Та нали главата ми е 88% футбол и 12% всичко останало, какво друго да ми хрумне, освен да сравня участничките с футболни отбори. И те си имат едничка, съкровена цел – както всички отбори от футболна Европа (поне предполагаемо, спрямо наложения маркетинг от самата ШЛ). И те използват различни стратегии, или пък нямат стратегия по пътя към тази цел. Също така към момента участничките са около 8, а пък четвъртфиналите от ШЛ съвсем скоро минаха (където, както се досещате – оторите пак са 8).

този така ценен трофей . . . :))

Няколко уточнения, понеже неразбрали винаги има:

Този материал е с шеговит характер (изненадващо?), той не цели да засегне никое споменатите лица или отбори. Мненията ми вътре са абсолютно искрени обаче и не смятам да се извинявам за което и да е от тях! Причината за горното е и точно казаното в самото изречение – каквото съм написал е МНЕНИЕ (подплатено доколкото ми е възможно с аргументи), то не е потвърден и безспорен факт. Всички вие, четящите този материал, сте достатъчно интелигенти (надявам се!) да прочетете, помислите и критично оцените написаното, както и да формирате или алтернирате своето мнение.

Това тук е футболен сайт (все още, хаха), тъй че ще наблегна на характеристиките на отборите, пък вие ще си събирате 2+2=4 и ще си вадите изводите за мнението ми за 'ергенките' (друга подходяща дума, някой..?).

Важно е да се спомене (въпреки, че се подразбира) – мнението ми за реалититУ с ВикитУ се базира на показаното по телевизията, а всички знаем как нещата могат да бъдат извъртяни чрез монтаж и показване/непоказване на дадени събития и думи.

Пиша този текст на 21 Април, но поради редакциите и самото му 'наливане' в сайта (отнемат време) е възможно при излизането му някоя участничка вече да се е пренесла при Цитиридис :)) Поради което се извинявам предварително, ако актуалността не е на 100%

ЗА ХЕЙТЪРИТЕ – вие сте супер! С уговорката, че претендирам да имам повече от 3 мозъчни клетки и написаното да има повече от един пласт – моля, прочетете внимателно преди да започнете да 'цвъкате' първосигнално. Знам, че съвременния свят позволява (и даже поощрява) да имаме ЕДНА мозъчна клетка и да реагираме на момента и без много-много да му мислим. Не зависи ли обаче от нас да се понапрегнем и да се развием поне малко, макар и (богохулник!) да не го изискват от нас?!

Ако държите да 'мразите', поне според мен обоснованият хейт е в пъти по-готин – да кажеш неща, които авторът вярно е пропуснал или интерпретирал грешно. Това наистина би ме замислило!

'Айде стига оправдания и прелюдии, че ВикитУ вече ше ги даде розите... Ето ги и произволно подредените участнички в 'Ергенът' и на кои отбори от Европа (ми) приличат!

[леко отклонение (сега ми хрумна) – 'ерген' си е турска дума, тъй че най-логичното нещо е да го снимат в Турция :))) ]

Капитонова – Ман Сити

Много лесно сравнение за мен. Сити са отбор с много (ама МНОГО) качество, навсякъде по игрището. Както винаги, когато нещо се обърква при толкова идеално наредени карти - разбирайте похарчени суми, страхотни играчи, треньор-гений (нали?), общо взето всичко нужно за тотална доминация – то е заради някакво много малко, но много твърдо камъче, преобръщащо каруцата. За мен това е желанието на Пеп-чо да изгради истинска машина за футбол. Машината обаче няма душа, нито идентичност. А там на терена има 11 души, които трябва да изпълняват предварително заучените действия отново и отново, без да изразяват своята идентичност, как се чувстват тези хора....?

Допълнителното камъче-помощник е и странното 'насиране в гащите' на отбора (по-точно на Пеп) в Европа, особено като настъпят решаващите мачове. Срещу когото и да се изправят Сити, идва едно треперене, сякаш играят срещу най-добрия отбор в света – минимум рискове, още повече скучноватото пас-пас-пас-пас...... Чакай малко, не бяхте ли ВИЕ най-добрия отбор в света?? Ще приложа 2 примера:

онзи ден срещу Атлетико – трябваше ли да има драма и хората на Чоло да са супер близо до изравняването и отиване в продължения? Не е ли Сити обективно по-добър във всяко отношение и защо това превъзходство не беше просто материализирано?

онзи ден му се получи, но преди няколко години не стана – помните ли 'уникалната драма', в която Тотнъм отстрани 'гражданите' на ¼ финал? Значи познаваш този отбор, играеш срещу него във Висшата Лига и го 'дъниш' с по 3-4-5 гола редовно. Идва обаче мача от ШЛ и...shit happens :)

Сравнението не е буквално и не приписвайте всички качества, за мен руското Вики просто е твърде увлечена да си играе нейните интрижки с останалите жени в шоуто и това (мисля, че) ще й коства победата.

Прочети 'Как футболен отбор почти фалира цяла държава'

или пък

'Радостта от Футбола'

Ния-Косара (плюс ГОЛЯМОТО Вики) – отбор от който никой не се интересува и няма шанс, вие си изберете

Да кажем примерно Холщайн-Кил – отбор от втора бундеслига, седящ в средата на таблицата. Сетих се за него, понеже един приятел е ходил да гурбетства в този град – Димо, поздрави ако четеш!

Този отбор може и да е нещо много интересно, може да е символ на града и да обединява хората в него, може да дава поле за изява на местни момчета, може.... много различни неща, но няма никакъв шанс за ШЛ и след 100 години. И също така никой не се интересува от него... Той (отборът) не е особено атрактивен и (може би) като следствие съвсем не-представен в медиите.

Ето ви и малко интересни неща за Холщайн-Кил: създаден през 1900 г., шампион на Германия веднъж (през 1912 г.), оценен на около 16 милиона евро, а рекордният им трансфер е от миналото лято – нападателят Бенедикт Пиклер от Аустрия (Виена) за.... 1 милион евро. За Ния-Косара интересни неща няма да мога да ви кажа . . . :)

Марта – Реал Мадрид

Кака ти Марта го е играла тоя мач и го е печелила тоя турнир толкова пъти, че си е у дома в него. Татко ти Карло – и той, въпреки че ми изглежда странно нервен на моменти, сигурно му пари доста под гъза - 'кралете' не са известни с толеранса си към треньорите по принцип.

Мадрид обаче е вече на полуфинал, без да е нещо особено като отбор, без да блести в голямата част от мачовете си, с всичко-на-всичко двама топ-играчи и епизодични включвания на останалите.

Марта от своя страна, май си й е готино на курортчето. Не е тръгнала да 'намира любовта', да 'удари всички в земята' и т.н. Според показаното най-ясно си личи, че преценката й отива и отвъд това шоу, а знанието че живота продължава (и че тя е доволна от нейния такъв) й дава това непоколебимо спокойствие.

Дениз – Галатасарай (когато беше евро-сила)

Тук сравнението е по-скоро първосигнално, въпреки че в началото говорих срещу този подход. Като се сетя за нея, единствено ми изникват моментите в които обижда доста грозно други от участничките. Някакси ми напомня Рюстю Речбер, който си слагаше черно под очите на мачовете, очевидно отивайки 'на война'.

Както отбора, така и момичето за известно време заблудиха (при нея май все още върви това), че могат да играят сериозна роля в надпреварата.

В Галатасарай и турския футбол по принцип, избухването се случи покрай наливане на големи средства около 2000-та година (доколкото знам, не съм супер информиран). Поради липса на дългосрочно планиране обаче, сега нещата са.... както са (кога последно сте чували техен отбор на елиминации?). Още едно паралелче и тук – на момичето са му подарявали кола (на мен никой не ми е подарявал :) ) , но ако не си планира нещата, активите й (т.е. съмнително красивата външност) ще се изпарят с времето.

Гергана – Челси

Челси си е супер-отбор откъдето и да погледнеш: млад, прогресивен треньор (малко приличащ на невестулка, не мислите ли :)) практически неограничени, но и доста добре управлявани средства (поне доскоро), играчи от световна класа на всеки пост. Да, Челси наистина има всичко и това се видя миналата година. Можеха и в момента да са на полуфинал, но малко късмет и малко класа + самочувствие сякаш не им достигнаха. Бяха обаче елегантно 'хлъзнати' от кака ти Марта... ъ-ъ така де, от ювелирния пас на Модрич! За протокола – всички се насират да хвалят паса, но волето на Родриго също е сууууупер трудно изпълнение, така че респект и в тази посока!

Политиката 'на ишлеме' е леко отблъскваща за мен – вземаме най-актуалния треньор, ако не стане, следващия, следващия... Взехме Кепа (направихме го най-скъпия вратар, по някаква безумна ирония) – не става, следващия... Общо взето "замерваме с пачки проблемите, докато не се оправят", това е което много ме дразни, но пък е абсолютно типичният подход за решаване на проблеми в съвремието ни. Искаме някакси да платим някъде (за хапче, масаж, уред, партньор дори!) и да се оправят нещата магически, без да се занимаваме повече. Много по-трудно е да навлезем в дълбочина, да научим нещо (сакън!) и всъщност да решим проблема...

Другият паралел е леко озадачаващата липса на самочувствие (у отбора и момичето) – след втория гол на Реал, 'сините' не можаха да надигнат глава и сякаш приеха съдбата си. Това съвсем не е победителски манталитет, това е (доста българското всъщност) „направихме каквото можахме, даже бихме Реал на Бернабеу, много сме добри, НО...“.

Герганчето също се беше поотказала, но й дойде силата в последните предавания, сякаш от сблъсъците с Рюстю Речбер :)))

Джулия Робъртс – Ливърпул

Нещо като Сити, но със 110% идентичност и никакъв страх! Отборът на Клоп по уникален начин надгражда (по-точно разширява) опциите си за избор на играчи, с които да изповядва френетичния си стил. Аз най-искрено съм очарован от трансферите в последно време и ми е трудно да повярвам как отбора успя да качи нивото от миналия си супер-период (преди 2 години). Мисля, разговора за quadruple Kloppo е съвсем резонен, макар всички фенове на отбора да ги е страх да го подхванат. Но това не е най-важното всъщност – дали четири, три или две купи ще имат този сезон, този Ливърпул е еталон за прилагане на философия на и извън терена.

За да намерим сравнението, Алекс-чето има класа (на фона на останалите) и достатъчно самоосъзнаване, за да говори от сърце във всеки един момент. Това дразни повечето, а пък очевидното фаворизиране от страна на mr. Fitness още повече разбунва кокошарника.

Деница – Рома (по-точно отбор на Моуриньо)

Моу беше млад, дързък и иновативен преди 15 години. Беше също супер скандален. С губенето на качествата от първото изречение, той започна (сякаш) да посмекчава и скандалността си, понеже ако нямаш успехи да компенсираш трудностите, които предизвикваш – какво тогава... А Моу няма такива от Ман Юнайтед насам (поправете ме ако греша!), а и там да спечелиш Лига Европа е като да дойдеш за ВикитУ, а да си тръгнеш с Наумчо.

Сега Рома биха могли да вземат новия турнир на УЕФА и това пак ще отмести фокуса от основните неща и ще го обявят за 'исторически' (понеже прави комплект от евро-трофеи), и той ще яхне тази вълна, защото го умее... А основното при него (и повтарящ се сценарий) е това:

той идва в отбора и възхвалява всичко – печели симпатиите и съблекалнята на своя страна

гради своя скучноват футбол, при който 'употребява' потенциала на топ-футболисти за да ги кара да 'гонят' в защита 90 минути (не толкова вярно за Рома и донякъде за Тотнъм, понеже тези отбори нямат толкова много топ-играчи)

при що-годе добри резултати, вярата на всички в клуба се поддържа и Моу прави най-добрия си сезон – винаги ВТОРИЯ, откак е в клуба (при Рома, като максимум мога да видя топ 4 и много евентуално Купа на Италия, ако се случи някаква фамозна магия и стечение на обстоятелствата)

след въпросния 'топ' сезон, играчите са изцедени, доста мостове са изгорени между Моу и различни хора от клуба, с които не е съгласен. Машината почва сериозно да скърца и недоволството расте (наличието на задоволителни резултати само забавя неибежното)

тръгва си, като оставя руини – очевидно на толкова много места (Челси, Манчестър, Тотнъм – реално 100% от последните му работни позиции), че продължавам да не проумявам как топ-клубове продължават да се лъжат да го назначават...

Не мога да ви кажа дали Деница е била дръзка и скандална преди 15 години, но в момента със сигурност ми е.... скучновата и без много дълбочина (също твърде отчаяно влюбена).

Стабилна жена със стабилна професия – стабилна работа!

Бонбонова – Аталанта

'Богинята' е много секси и даже си спечели американски инвестиции съвсем наскоро. С доста дръзкия футбол, нежеланието да се съобразява с наложените норми и смелостта да се надиграва с всеки, доскоро малкият отбор заслужи славата си сред неутралните фенове. Това обаче е само едната страна на монетата – към момента този отбор е в крещяща нужда от обновление. След като продадоха някои ключови хора (за добри пари), в момента 'ла Деа' върви по-скоро по инерция. Гледайки техни мачове, мога да кажа 2 неща:

когато е участник в 'дерби', отбора все повече страда от липса на идеи (или на успешното им докарване до позитивен завършек); предизвиканото надиграване все по-често бива загубвано

Когато Аталанта печели, това не е толкова плод на знаковия вид футбол (както когато отборът набираше силата си), а по-скоро на индивидуална класа и проблясък на някои от играчите. А това за мен е сигурен знак за нуждата от промяна и надграждане. Дано това да се случи, защото отборът ми е страшно симпатичен!

Бонбонова от своя страна, очевАдно е използвала само едно свое качество в живота си до момента. Това 100% й е донесло много позитиви (нямам никакво знание, само си представям какво би било в живота на една плеймейтка), но я е оставило по детски наивна, по детски влюбена във ВикитУ и сигурно доста други неща 'по детски'... Както знаем, гравитацията работи само в една посока и активите на Блага също ще започнат да 'увисват' с времето. НО, изборът и посоките (както пред нея, така и пред Аталанта) ги има – или да се 'лежи' на старата слава или да се потърсят нови пътища към успехите.

А че Виктор няма да избере нея е ясно за всички, мъжете сме си животни повече отколкото ни се иска и тая сърничка, дето услужливо е легнала пред вълка и си е разкрила врата за ухапване не е никаква плячка.

Прочети 'Калчо Сторико - футболът за гладиатори'

или пък

'Кървавият мач, поставил под въпрос интерконтиненталната купа'

. . . и няколко HONOURABLE MENTIONS , както се казва :

Габи (Шарън Стоун от Сливница) – ПСЖ

Първо за прякора – не мога просто!!! Направих бърз гугъл и като го видях, нямаше как да не го включа... :))

Този отбор е обезобразен от толкова многото 'козметични ПОДОБРЕНИЯ'. Дори да не говорим за тоталната липса на манталитет, външният вид би привлякъл може би най-НАЙ-първосигналните фенове (Меси, Мбапе, а-у). Леко ме побиват тръпки!

Дупнишката пиянка – тя не е отбор, а играч – Пол Гаскойн! И за двамата може много да се говори, но аз предлагам друго реалити – просто ги съберете на едно място (може би и още подобни на тях), дайте им пиене и няма нужда от сценарий даже :))

Зори Джи (the Great) - това трябва да е много странно и нелепо, но в същото време няма как да го пропуснеш в картинката! Сещам се за някакъв отбор от дивизиите в Шотландия или Англия, който беше изкарал около сезон и половина с един треньор, без да запишат НИТО ЕДНА победа, преди все пак да го уволнят!

Зори Джи-то точно така ми е трудно за асимилиране и мога само да се предам на безсилието си и да си пусна в ютубе-то:

„Оушън брийз араунд ми

санд ъндър май фийт

енд йор лук ат мииии....“

източник:

https://www.transfermarkt.com/holstein-kiel/startseite/verein/269