Колко добър беше
Фабио Канаваро?
публикувано на 15 Юли, 2020 / Четеш за 11 минути
Фабио Канаваро е част от една елитна група футболисти, на които ние най-много се възхищаваме – спечелилите златната топка на “France Football” и наградата за най-добър футболист на FIFA. Той е едва трeтият защитник спечелил отличието, след Франц Бекенбауер и Матиас Замер. Италианецът успява да стъпи на самия връх на футбола, но кариерата му не протича без проблеми и скандали. Въпреки всичките му успехи
материал на Иван Маслинков
за него не се говори често като за един от най-великите играчи, а би трябвало.
Затова нека сега си припомним неговия живот във футбола и да се опитаме да отговорим на въпроса - колко добър беше всъщност Фабио Канаваро?
Роден в големия италиански град Неапол, младия Фабио има късмета да започне кариерата си в любимия си отбор – местния гранд Наполи. В началото той е едно от момчетата носещи топките, но това му дава шанс да наблюдава директно легенди от най-силния отбор в историята на неаполитанци, като Чиро Ферара и Диего Марадона. Той отрано показва таланта си и след известно време в школата започва и да тренира с мъжкия отбор, в който играят неговите любимци. По това време треньорът му при юношите решава да смени позицията му от полузащитник на централен бранител. След промяната, той се изправя в директни сблъсъци с Марадона и винаги се стреми да го затрудни.
Сам италианецът разказва как в една от тях той прави това което Чиро Ферара го предупреждава да не прави – влиза твърдо с шпагат в краката на аржентинската легенда. Всички присъстващи (съотборници, треньори, помощници) са недоволни или притеснени, с изключение на един – самия Марадона. След тренировката той поздравява младия Канаваро и му подарява обувките си. Точно тези тренировки оказват голямо значение върху неговото развитие и му позволяват да се справи с най-добрите нападатели в света през следващите 20 години.
'аржентинската легенда'
На 19 години (през 1993г.) Фабио получава своя шанс в първия отбор. По това време обаче златните години на тима са отминали. Дебютния му мач е срещу Ювентус, а първия си гол отбелязва срещу Милан.
Въпреки стабилното му развитие, той изкарва само три години при мъжете на Наполи, записвайки общо 68 мача, преди да бъде продаден на Парма. Трансферът му е наложен от тежкото финансово положение на тима в годините след напускането на Марадона. Канаваро прекарва седем сезона в отбора на Парма, налагйки се като титуляр веднага след пристигането си. Това е тимът в който прекарва най-дълго време и печели най-много трофеи. За тях изиграва 291 и бележи 6 гола, успява да се издигне до капитан и е водеща фигура в най-силния период в историята на клуба. Те печелят два пъти купата на Италия и по веднъж суперкупата и Лига Европа. Освен тези успехи, Парма стига и до второто място в Серия А през сезон 96-97, най-високото им класиране някога.
Всичко това се постига благодарение в голяма степен на изключително стабилната защита на отбора, считана от много хора за една от най-добрите по онова време. В нея партньори на Канаваро са Лилиан Тюрам и великият италиански вратар Джанлуиджи Буфон. Тримата изграждат трайно приятелство, както на терена, така и извън него, което бележи кариерите им. В същия този период, силната игра и постоянството на неаполитанеца му спечелват място в националния отбор. Дебютът му е на 22 януари 1997 в приятелски мач срещу Северна Ирландия, а следващата година е част от отбора за световното първенство (Италия достига до четвъртфинал, а Канаваро печели похвали за представянето си).
Прочети 'ТАЙНАТА' (откъс от автобиографията на Андреа Пирло)
Кариерата му на клубно и национално ниво се развива прекрасно, но през 1999 го застига първият спорен момент. Парма са достигнали своя финал в Лига Европа и вечерта точно преди големия мач се появява клип, показващ как на Фабио Канаваро му инжектират неустановено вещество. Разследването показва, че веществото е неотон (фосфокреатин), използва се при сърдечно операции и не е в списъка на забранените субстанции. Фосфокреатинът е основен за способността на тялото да образува мускулна енергия. Никакви действия не са предприети относно инцидента и италианеца взима участие във финала. Парма побеждава Марсилия с категоричното 3-0, но за френските и неутралните фенове остават съмненията и лошите чувства.
Неприятната случка не успява да повлияе на Канаваро и следващите няколко години са още по-добри за него. В тях Парма печели изброените по-горе трофеи, а той сбъдва още една своя мечта. През сезон 1999-2000 в отбора е привлечен по-малкия му брат Паоло и двамата братя получават шанс да играят заедно в центъра на защитата. Продължава да е важна част от националния отбор, взима участие в следващите две големи първенства – европейското първенство от 2000 г. (където Италия стига до финала, но губи от световния шампион Франция) и световното първенство от 2002г. Нещата обаче се променят след световното . . .
За втори път в кариерата му се налага да бъде трансфериран заради финансова криза в тима му. Продаден е на Интер за 23 милиона евро, само година след като Парма продават съотборниците му Буфон и Тюрам на Ювентус. При синьо-черните от Милано изкарва само два сезона и не успява да постигне значими успехи. Първата му година протича добре и отборът му достига до полуфинал в Шампионската лига, но остава втори в класирането на Серия А за втора поредна година. Следващият сезон обаче е тежък за него. Пропуска голяма част заради контузия, а когато е на линия го поставят на нетипична позиция. Интер завършва на четвърта позиция и през трансферния прозорец той изненадващо преминава в Ювентус.
с екипа на 'Старата Госпожа'
Сделката е за размяна, включва вратарят Фабиан Карини (който е оценяван на същата сума като Канаваро – 10 милиона) и се осъществява в последният ден на трансферния прозорец. Промяната се оказва положителна за италианския защитник защото кариерата и играта му отново тръгват нагоре, а се оказва, че той не се е наслаждавал на времето си в Интер. В интервюта дадени след отказването му от футбола, той ги сравнява негативно с другите отбори за които се е състезавал в Италия.
Престоят му в Ювентус е белязан от голям възход, но и от тежкия скандал застигнал отбора. При черно-белите той се събира отново със своите приятели и бивши съотборници Джанлуиджи Буфон и Лилиан Тюрам. Тримата, заедно с бековете Джанлука Дзамброта отляво и Жонатан Зебина отдясно, са основата около която се изгражда една от най-добрите и скъпи защити по онова време, а вероятно и в историята на футбола. Самият Канаваро е играчът който обира овациите и индивидуалните награди. Периодът му в Торино е най-успешният и силен в кариерата. За две години той печели два пъти Скудетото, два пъти е избран за най-добър защитник на годината в Италия и за играч на годината през 2006.
2006-та година, и по-точно световното първенство през лятото, е върхът в неговия професионален път.
През май месец обаче шансовете на италианските национали не изглеждат добри, защото страната им е разтърсена от големия скандал с уредени мачове, станал известен като „Калчополи“. Излизат доказателства, че голяма част от шефовете на отбори са избирали съдиите които да им свирят мачовете. Феновете се страхуват, че скандалът ще повлияе на националите, а повечето неутрални почитателите са настроени срещу сините и се очаква да усетят тази неприязън на големите арени. Тимът на Италия обаче е талантлив, макар и да не са фаворити, и никой не е подготвен за невероятните прояви на лидерство от Фабио Канаваро, на които ставаме свидетели.
Канаваро е капитан на отбора, след като наследява лентата от легендата Паоло Малдини, и извежда отбора си до спечелването на купата. Той е на терена от началото до края на всеки мач на Италия, без да получи нито един картон. Представянето му е на най-високото възможно ниво за бранител. Показателен за играта му е оспорвания полуфинален мач с домакина Германия. Италия повежда с 1-0 в продълженията и черно-белите се хвърлят като луди в атака. Изправен пред тежка ситуация, италианският капитан се преборва във въздуха с далеч по-високия Мертезахер и изчиства. Веднага след това се хвърля напред и отнема кълбото от Подолски за да го предостави на Тоти, който организира контраатаката за втория гол.
Последния мач е също толкова силен за него и след турнира му лепват прякора „берлинската стена“ (защото турнира се провежда в Германия). Защитата на Италия се представя изключително и допуска едва два гола през целия турнир. Първият от тях автогол на Кристиан Дзакардо в мач от групите срещу САЩ, а вторият е допуснат във финала срещу Франция, дело на Зидан от дузпа. В края на първенството, той остава на второ място в борбата за златната топка за най-добър играч на турнира (след Зидан), но получава голямата награда – пръв вдига Световната купа.
Прочети 'Тактическа теория: използване на преса в схема 4-4-2 (диамант)'
Точно когато е на върха, на Канаваро се налага да вземе едно наистина тежко решение. Ювентус е в центъра на продължаващия все още скандал и времето за присъди и наказания настъпва. Черно-белите отнасят най-тежкото наказание от всички замесени отбори – титлите им от предходните два сезона са отнети и те са изхвърлени в „Серия Б“. Играчите им могат да избират дали да останат и да играят за тима или да продължат кариерата си другаде. Канаваро е от вторите и е трансфериран в Реал Мадрид срещу 7 милиона евро, феновете на Ювентус се чувстват предадени и никога не му прощават напълно.
Началото на престоят му в Мадрид е на очакваното ниво и той веднага се превръща в титуляр и основен футболист. Благодарение на това постоянство той печели гореспоменатите награди за най-добър футболист в Европа и в света за 2006 г. С него в състава, „белия балет“ печели две поредни титли на Испания, но не успява да впечатли в Шампионската лига. Продължава да получава и лични признания – включен е в идеалният отбор на FIFPro.
Въпреки това, след 2006 г. нивото на играта му постепенно започва да спада. През третата му година в Мадрид, когато навършва 35, възрастта му видимо го догонва и той все повече се затруднява с бързите млади нападатели. Все по-често става жертва на контузии, като заради една от тях пропуска цялото европейско първенство през 2008 г. Грешките му започват да костват точки и се решава, че сезон 2008-2009 ще е последният му за Реал Мадрид. Въпреки сравнително краткия му престой и слабата игра през последната година той е спечелил сърцата на феновете. Те го аплодират на крака след края на последния му мач, а вестник 'Марка' го избира за един от най-добрите чужденци в историята на клуба.
Контрактът му с белите изтича и той се завръща в Ювентус с договор за една година. Там обаче не е посрещнат сърдечно, а непостоянната му игра влошава положението. Черно-белите изпитват трудности в лигата през втората половина на сезона и завършват едва седми. Представянето им в Европа също не е добро: отпадат от Шампионската лига в групите, а в Лига Европа достигат до осминафиналите, но губят от английският Фулъм. Втората среща с англичаните решава съдбата на Канаваро - той си изкарва два жълти картона и останал с човек по-малко отборът му се срива и отпада, след загуба с 1-4 (въпреки, че печелят първия мач с 3-1). Феновете, които и без това не го обичат, са му изключително гневни и след края на кампанията договорът му не е продължен.
Прочети 'Колко добър беше всъщност Раул'
След като разбира, че е приключил с Ювентус, той на няколко пъти заявява желанието си да се върне в родния Наполи, където да играе с брат си Паоло. Представянето му през последните години обаче е толкова лошо, че неаполитанци дори не правят опит да го привлекат. Затова той подписва две годишен договор с арабския Ал Ахли, където завършва кариерата му. След само 16 мача, защитника получава тежка контузия в коляното и решава да 'окачи бутоните'.
- - -
И така, след като си припомнихме кариерата му, да се опитаме да отговорим колко добър беше всъщност Фабио Канаваро?
Въпреки драстичния срив в нивото на игра през последните години от кариерата му, за мен Канаваро си остава най-добрия защитник през първото десетилетие на новия век и един от най-великите в историята. Дори само наградите му го доказват.
Пътят му през терените обаче може да се определи за малко необичаен, тъй като малко късно достига върха на възможностите си. През първото си десетилетие като професионалист той непрекъснато се подобрява и развива, но пикът му е едва след като навършва 30. За да сме честни, неговата успешна и достойна кариера е увековечена от една изключителна 2006 г., в която представянето му в световното първенство е като диамант в корона. След това той сякаш върви само надолу, като последните 2 години са толкова зле, че не успява да си намери отбор сред елита на Европа за един последен сезон.
С ръста си от 175 см той винаги е бил малко нисък в сравнение с другите централни защитници, но въпреки това играеше изключително добре с глава, благодарение на силата и атлетичността си. Според собствените му думи, най-важното му качество винаги е била вярата в собствените му възможности. Той разказва, че самоувероността е това което му е дало смелост да направи онзи шпагат в краката на Марадона преди 30 години и пак тя го е направила лидера, който извоюва световната купа. Според мен, на върха си Фабио бе достигнал едно ниво, до което са се доближавали едва неколцина защитници през последните 10 години, като например Рамос и Ван Дайк. Жалко само, че не успя да го задържи за повече от един сезон, защото щеше да бъде истинско удоволствие да го наблюдаваме.
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !