Младостта чука на вратата на националния отбор, но има ли кой да й отвори?

публикувано на 28 Март, 2021 | Четеш за 7 минути

В началото на тази година националният ни отбор се сдоби с нов треньор, в лицето на ексцентричния Ясен Петров. Той идва в момент на пълен колапс на цялата система на БФС. Отбора е трагичен откъм игра и резултати, а футболното ни първенство е безсмислено скъсено. Не споменавам за стадионите, на които хората вече ги е гнус да отидат заради цялата царяща мизерия. На този фон Ясен Петров си постави една трудно постижима цел – подмладяване на националния

материал на Кристиян Иванов

отбор. Не мисля, че в сегашната ситуация с господстващите мениджърски интереси това е възможно, но ако селекционерът все пак успее поне да утвърди няколко млади момчета в отбора, това също ще бъде голям успех.

Сега обаче няма да говорим за проблемите на българския футбол, защото най-малкото аз не съм Омир и нямам възможност да изпиша хиляда страници по тази тема, като резултатът от тях така или иначе ще бъде отново националите да гледат Европейското или Световното по телевизията.

 

Не, сега ще видим с какъв „нов материал“ разполага страната ни. Той е много далеч от „материала“ на Англия или Франция, но при правилен подход към тях, младите български футболисти могат да закарат България на голямо първенство отново и така да сбъднат мечтата на много българи (включително и на мен) – да чуят „Мила Родино“ на голямо първенство

 

Нека погледнем кои имена се откроиха в последната година и дадоха сериозна заявка, че могат и трябва да играят за първия отбор на България. Това са футболисти до 20-21 години, които у нас се причисляват към групата на „младите таланти“ (господата от БФС имат много поздрави от Ерлинг Холанд и Джейдън Санчо). В европейските клубни турнири вече почти всеки отбор има по един ключов играч, роден през новия век. Това е валидно и за повечето национални отбори, но не и за нашия. В него се страхуват да пускат в игра млади състезатели, въпреки че те се представят чудесно както при младежките отбори, така и в клубовете си. Но това може би не е достатъчно, за да заслужат честта да облекат националната фланелка... Хора като Мартин Минчев (Спарта Прага), Валентин Антов (Болоня) и Станислав Иванов (Чикаго Файър) трябва да се „експлоатират“ на максимум при мъжете, защото те носят футбола в себе си. В тях има много хляб, още повече, че сега вече и тримата са в чужбина, където наистина могат да вдигнат нивото си и да започнат да играят силен футбол, а не да се надритват у нас.

165678762_5999498190090988_6678839817503

Талантът на юношата на Черно море Мартин Минчев се видя още когато той беше на 15-16 и започна да играе в мъжкия състав на „моряците“. Бърз, техничен и висок нападател – направо мечта за всеки отбор. Логично собственикът му не пожела да го даде на свой конкурент в България и затова от миналата година младият нападател е част от един от грандовете в Чехия. Там той все по-често записва минути за мъжкия отбор на Спарта Прага, където се конкурира с водещите нападатели на чешкия национален отбор.

 

В национала обаче Минчев все още няма място и това говори много лошо за селекционера на „лъвовете“. Още повече, че тази година Марто ще стане на 20 – на същата възраст Мбапе вече беше световен шампион (просто пример, не мога да сравнявам Минчев с Мбапе, защото нашия е в пъти по-красив). При настоящия проблем в центъра на атаката, Минчев е едно добро решение за този пост, най-малкото защото при него талантът е налице и сега в Чехия той ще може да го развие в пълния му потенциал.

Тази година ЦСКА записа едно любопитно постижение в Лига Европа – „червените“ имаха най-младия капитан от всички отбори в надпреварата. Валентин Антов сложи за пръв път капитанската лента на първия отбор още когато беше на 14! Той се утвърди първо в титулярния състав на ЦСКА, а после и като един от най-добрите централни защитници у нас. Но всичко това не стигна на Георги Дерменджиев да го направи титуляр при „лъвовете“, а вместо това Вальо до момента служи за пълнеж.

 

Кратко сравнение – един от най-добрите ценрални бранители в момента е Матайс де Лихт. Неговият дебют за „лалетата“ беше на „Васил Левски“ и той игра потресаващо срещу тогава неудържимия Спас Делев. 4 години по-късно Матайс е сред най-добрите на своя пост. Кога Вальо Антов ще получи същото поле за изява в националния – никога! В този отбор сякаш ги е страх да дадат на младите шанс да правят грешки. А тъпото е, че Антов в годините показа, че си взима поуки от грешките си и става по-силен след всяка от тях.

Прочети 'Как националният ни отбор игра в "А" група'

thumbnail.jpg

В същото състояние е и юношата на Левски Станислав Иванов. Прочетете статията в нашия сайт и ще разберете какво се случи с това момче. Но едно е факт за него – той трябваше да избяга колкото е възможно по-скоро от помията на родното първенство, защото именно тя го дърпаше надолу. Пожелавам му късмет при американското му приключение, а на ръководителите на националния бих казал да си отварят очите, защото технологиите вече дават възможност да следиш футболисти, играещи дори на хиляди километри от теб.

Други двама български таланти, готови да стъпят на най-големите сцени, са Илия Груев-младши и Димо Кръстев. Първият от миналия сезон е част от мъжкия отбор на Вердер (Бремен). Силата на Илия е в пасовете – той има набито око за пространствата и постоянно го показва в младежкия отбор на Вердер. Синът на Илия Груев има и добра техника, която му осигурява нужното време за да погледне и да намери точния съотборник в предни позиции. Ролята на халфа при „бременските музиканти“ все още е да бъде пълнеж в групата за мачовете.

 

Това обаче не пречи сегашният селекционер Ясен Петров да му хвърля по едно око, защото не трябва да повтаряме грешката с Джошкун Теменужков. Този младеж с доста интересно име беше голмайстор в Ла Масия – младежката формация на Барселона. Изглежда нивото му не беше като на Лео Меси или Ансу Фати и затова беше пратен в Лийдс, а сега е в третодивизионния испански Ла Нусия. Той така и не беше използван пълноценно в младежките формации на „лъвовете“, където щеше да е от голяма помощ със своите голове.

При Димо Кръстев ситуацията е друга – той вече записа минути при мъжете на Фиорентина и има всички шансове в бъдеще да се наложи при „виолетовите“. През 2020г. той спечели Купата на Италия с юношеския отбор на Фиорентина. Тогава той беше най-младият на терена, а освен това бе и капитан на националния ни отбор до 17 години. От есента обаче Димо вече носи номер 29 в първия отбор и се очаква в най-скоро време треньорът Чезаре Прандели да му даде поле за изява в първенството. Поредна напомнянка за националния отбор – това момче със сигурност ще получи „футболно“ образование в Италия. Освен това той е впечатлил всички в отбора със своята физика – висок е 1,95, което много му помага в ролята на дефанзивен халф. Казвам това, защото много често в национала се оплакват, че младежите имат слаба физика и затова не ги викат при мъжете. При Димо Кръстев това не е оправдание.

165801842_6002572769783530_8883588061061

Да, но сигурен съм, че управниците на футболния съюз ще намерят много други оправдания ако не искат да дадат шанс на гореизброените футболисти.

 

За жалост, мениджърските интереси са движещата сила при националния ни отбор и ако младите таланти не се сдобият с добри представители, те ще си останат млади таланти до навършване на 30-те си години и ще бъдат викани в отбора, за да поддържат скамейката винаги топла.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

Лирой Росиниър държи рекорда за най-кратка мениджърска работа:

 

той е назначен за мениджър на Торки Юнайтед, след изпадането им Футболната
лига, но 10 минути по-късно е уволнен, след като клубът е продаден, а новите собственици имат различна визия...   :(