top of page

Сапунените балончета на „чуковете“ са по-красиви от всякога

публикувано на 2 Юни, 2021 | Четеш за 6 минути

I’m forever blowing bubbles, pretty bubbles in the air . . .

 

Всеки уважаващ себе си фен на английския футбол познава тези стихове, а привържениците на Уест Хям знаят и цялата песен. Всички ние сме виждали или поне сме чували за машината, правеща сапунени балони на стадиона на „Чуковете“ преди началото и след края на всеки техен мач. Тази година машината

материал на Кристиян Иванов

радостно бълва балончета с маниакална скорост, а песничката се пее все по-силно след всеки изминал мач...

 

 

И има за какво!

Нямаше как да не отдадем заслуженото на отбора, сътворил най-голямата изненада през сезона във Висшата лига. Миналата година Уест Хям завърши на 16-о място в лигата, а в момента са в челната шестица! Напомня ли ви на някой друг отбор. На мен ми напомня...

„Чуковете“ си взеха поука от миналогодишния сезон, когато с финален спринт отърваха кожата. Сега те не просто бележат повече голове, а и допускат по-малко, играейки доста по-красив футбол, който със сигурност се нрави на неутралния футболен запалянко. Уест Хям показа как може да си взима мачовете с отборите „от тяхната черга“. Отбора натрупа само три загуби срещу отбори, които не са от „голямата шестица“ - срещу Нюкасъл (два пъти) и Евертън. Оттам насетне, Дейвид Мойс не пропуска да вземе точка или 3 от тимове, които го побеждаваха миналата година.

195030179_6343084582399012_6923916558227

Огромна роля в ренесанса на „Чуковете“ играят и новите попълнения в отбора. Чехите Томаш Соучек и Владимир Цоуфал успяха много бързо да се приспособят към играта на Острова и допринасят с много голове и асистенции на отбора (Цоуфал е десен бек, а Соучек вътрешен халф). Освен тях, Уест Хям привлече солиден централен защитник в лицето на Крейг Доусън от Уотфорд. През тази кампания отборът е запазил цели 11 „сухи“ мрежи (сравнение с предишния сезон, когато записва едва 6 мача без допуснат гол).

 

Но не защитата е основната движеща сила на този Уест Хям. Отборът на Мойс печели мачовете си най-вече благодарение на резултатната атака. В началото на сезона в нея нямаше ясно откроен лидер, но за сметка на това имаше няколко човека, които периодично поразяваха противниковата врата.

 

От началото на 2021-ва година обаче към атаката на Уест Хям се присъедини човекът с главно „Ч“. Да, става въпрос за Джеси Лингард. В съзнателния живот на един футболен фен има няколко имена, които изпъкват ярко, когато стане въпрос за 'бъзикане' и подигравки с футболисти. На първо място е Генерал БожиГол, следван от Лорд Никлас Бендтнер и Джеси Лингард. Лично аз (а и много други хора) съм се смял от все сърце, когато съм гледал смешни колажи на тези футболисти на компютъра или телефона ми. Сега обаче Лингардиньо затвори устата на всички, които го критикуваха и му се подиграваха. Към момента на писане на статията, Лингард има на сметката си 9 гола и 5 асистенции в 17-те мача, откакто бе взет под наем на „Лондон Стейдиъм“ през зимния трансферен прозорец. Той много бързо се превърна в лидер и символ на този отбор – подценяван, осмиван, но в същото време много атрактивен. Като един гладиатор, той дава зрелището, заради което хората гледат мача.

Но стига толкова за Лингард, защото, обективно погледнато, Уест Хям се представяше много силно и през есента, когато той все още се подвизаваше на резервната скамейка на Манчестър Юнайтед. „Чуковете“ имат няколко ясно откроими детайла в играта си тази година, които до голяма степен определят характера на техните мачове.

На първо и най-важно място е директният стил на игра, наложен от Дейвид Мойс. Тимът от Източен Лондон не разполага с най-класните изпълнители в лигата, но бившият треньор на Манчестър Юнайтед и Евертън намери точната схема на игра, подходяща за неговите изпълнители. Той залага основно на 4-2-3-1, въпреки че в началото действаше с ултрадефанзивната постройка 5-4-1 и само с Майкъл Антонио в атака. Откакто дойде Джеси Лингард обаче, наставникът опитва и схема с трима цетрални защитници и двама нападатели, като така се стреми да даде повече свобода на действие на англичанина.

Нещо много любопитно за отбора е владеенето на топката. В повече от половината си срещи лондончани имат между 30% и 40% притежание. Тази тенденция се запазва дори в срещите, когато изостават в резултата. По класирането обаче разбираме, че на тях изобщо не им е нужно да играят повече с нея - Уест Хям на Дейвид Мойс играе директен и прагматичен футбол. Отборът няма футболисти, които да задържат топката и затова се разчита на експлозивността на атакуващите играчи, които с малко докосвания да си създадат възможност за гол.

По-нагоре споменах по-стабилната защита, но непременно трябва да обърнем внимание и на вратаря - Лукаш Фабиански тази година няма проблеми с контузии и това си казва думата в играта му. Освен невероятното му чувство за пласиране при изпълнение на дузпи, той има и много добри рефлекси при удари отблизо. Затова и заслугата му за силните игри на „Чуковете“ е огромна, макар че допускат по-лесно голове спрямо остналите тимове в челото.

Прочети 'Как го правят от 'Сити'

или пък 

'Нашите герои вече не са на терена, а до страничната линия'

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Именно проблемът с получаването на голове е трън в очите на Мойс и хората му. Те са много по-малко спрямо същия етап на първенството миналата година, но са доста за отбор, борещ се за участие в Шампионска лига. В последните седмици стана много модерно да се говори за това, че Уест Хям повежда с няколко гола и после се отпуска. Това води до връщане на попадения от противника и треперене до самия край за трите точки.

 

Действително, в момента тенденцията в играта на „Чуковете“ е такава, но по-рано през сезона те показаха, че могат да „се връщат“ в мачовете си. Нагледни примери са срещите им срещу Лийдс и Тотнъм през есента. В първия случай Уест Хям достига до победа с 2:1, след като губи в резултата. Вторият случай пък е меко казано уникален - Тотнъм повежда с 3:0 до 16-ата минута и този резултат се запазва до 82-ата минута. 15 минути по-късно двата отбора се прибират в съблекалните, а на таблото на „Тотнъм Хотспър Стейдиъм“ свети резултатът 3:3! Така че Уест Хям може и да пази резултат, и да атакува в търсене на стопяване на пасив.

В крайна сметка Уест Хям заслужи мястото си в Европа наесен. Да, „чуковете“ не се задържаха в Топ 4, но шестото място също е невероятно постижение. Още повече, че по-назад в класирането са Тотнъм, Арсенал и Евертън. Хората на Дейвид Мойс трябва да се гордеят със себе си и да се възползват по възможно най-добрият начин от златната възможност, която се отваря пред тях с участието им в Лига Европа. Ако всичко върви както досега, наесен „I’m forever blowing bubbles“ ще звучи наред с химна на Лига Европа. Но емблематичната песен няма да се чува само от уредбата на стадиона, а ще звучи в изпълнение на привържениците на Уест Хям, заели местата си на „Лондон Стейдиъм“ в очакване на заслужената магия на европейските вечери.

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube

Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !

 

Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора

paper-texture-FUN-FACT.jpg

 FUN 
FACT

Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !

bottom of page