25 години от случая „Босман“ или как едно съдебно дело промени футбола
публикувано на 27 Януари, 2021 | Четеш за 5 минути
Жан-Марк Босман е име, което промени футбола точно преди 25 години. Днес може на много хора да не им говори нищо, защото това не е Меси или Роналдо... Но преди четвърт век той разтърси играта с едно наложено правило, носещо неговото име, чрез което играчите могат да преминават от един клуб в друг със свободен трансфер.
Правилото „Босман“ раздели футбола на „преди“ и „след“. До онази 1995-та,
материал на Александър Стойчев
клубовете имаха привилегията да задържат своите футболисти, докато не дойде приемлива за тях оферта с трансферна сума от друг отбор. Така играчите оставаха с вързани ръце, макар и да искаха да сменят обстановката по някаква причина. Единственият им друг вариант е да бъде прекратен договорът с настоящия клуб по взаимно съгласие, но това почти не се случваше.
През 1990-та се случва нещо, което започва процеса, променил след това историята. Нападателят Жан-Марк Босман (по това време в „Лиеж“, в белгийската лига) е с изтичащ договор и иска да напусне. Клуб на име „Дюнкерк“ (от втора лига на Франция) се интересува от него, но не може да се разбере за трансферна сума с тогавашните му работодатели - Лиеж иска твърде много пари, които французите няма как да си позволят.
Босман е принуден да остане в настоящия си клуб, а освен това заплатата му бива намалена със 75%. Изпада в депресия и се свързва с адвоката Жан-Луи Дюпон. Двамата се обръщат към Европейския съд в търсене на евентуален компромис между страните клуб-играч, но без успех.
През 1995г. обаче съдът взема решение, което променя футбола. Темида решава в полза на Босман, тъй като тогавашната система за трансфери бива счетена като нарушение на Римския договор. От онзи ден нататък играчите имат правото да подписват контракт с друг клуб, при изтичнае на настоящата им сделка. Те не трябва да се тревожат за трансферни суми и на клуба им не е задължително да бъде плащано. Това коренно променя системата на трансферите във футбола и дава сериозна власт в ръцете на играчите и техните агенти. Защото когато си в последните 6 месеца на договора си, ти вече си напълно с развързани ръце да преговаряш със следващия си отбор. А той потрива ръце, защото може да те привлече, без да плаща сума на настоящия ти клуб.
Босман разказва как се е развила цялата сага:
„Играех за моя „Лиеж“. Контрактът ми изтече и отборът не го поднови. Френският „Дюнкерк“ ме искаше, но по тези правила не можех да премина без трансферна сума. Казаха, че исканата сума е твърде голяма. „Лиеж“ ме хвърли при резервите и намали заплатата ми. Бях заклещен. Когато кажеш на хората, че системата беше такава, не ти вярват. Тогава обаче играчите принадлежаха на клубовете си. Когато те трансферираха, все едно продаваха говедо. Знаех, че това не е правилно и макар, че не разбирах много от европейско право, бях наясно, че това нарушава човешките права.
Ако не направех нещо, моят живот във футбола приключваше. Очаквах решението да бъде взето до пет седмици, но делото отне пет години. Прехвърляха го в различни съдилища, преди да бъде взето решение от съда в Люксембург, на 15 декември 1995 г. Мислех, че мога да се върна, но загубих най-важните ми години от футболния живот по съдилищата. Бях на 31 и почти не играх в този 5-годишен период.
Бракът ми се провали и трябваше да се върна при родителите си, защото нервите и напрежението явно бяха твърде сериозни. Живях в гаража им в продължение на 2 години и тренирах за завръщане. Така и не се случи. Когато се опитах да се върна, никой не ме искаше. Името ми беше отрова за клубовете, а ФИФА и УЕФА се преструваха, че не съществувам. Игнорираха новото правило. Сега играчите имат агенти, които им помагат в такива ситуации, но аз нямах“
Прочети 'Полеви футболисти, играли с номер 1'
За жалост на Босман, правилото идва твърде късно за него, тъй като кариерата му практически е приключила. Предлагат му компенсация от 300 000 евро, макар, че той можеше да заработи доста повече, ако бе преминал във Франция. Самият някогашен футболист минава през депресивни състояния, има и проблем с алкохола. Чувства се преследван, понася немалко обиди и заплахи, а и цялото напрежение му се отразява - едва в последните години успя да върне в релси живота си.
Идеята на новото правило е да отнеме от мощта на футболните клубове и ефектът е голям. Родиха се т.н. „свободни агенти“ - хора които не са обвързани с договори и сами решават бъдещето си. Само че с времето най-богатите клубове станаха още по-богати и разликата с по-малките се увеличи. В момента тези от втория тип губят най-добрите си играчи, тъй като те отказват да подпишат нов договор и преминават другаде заради по-голямата заплата (ефектът донякъде се превърна в дефект). Сол Кемпбъл например премина от „Тотнъм“ в кръвния враг „Арсенал“ през 2001-ва, след като му бе предложено възнаграждение от 100 000 паунда на седмица. Дотогава никой британски играч не печелеше повече от 10 000. Типичен пример как футболистът изнудва клуба си и го изоставя, за да си издейства звездата по-изгодни лични условия. Това също не е особено справедливо и не затова Босман води своята битка.
Правилото е причината и за появата на суперагенти като Жорже Мендеш и Мино Райола, които са толкова властни в сегашната обстановка. Чрез тях вече играчите са истинските шефове и те решават къде искат да играят. И се стига до абсурдни понякога ситуации. Свободата, която правилото Босман им даде, им дава и възможността да „извиват ръцете“ на своите клубове: на настоящите си, които се принуждават да ги продадат за каквато и да е сума, когато наближи изтичането на контракта и асовете не желаят да подновяват; и на бъдещите, които пък дават баснословни заплати на свободните агенти, защото са си спестили харчовете за трансферна сума.
„Босман“ даде на европейския футбол едни от най-емблематичните свободни трансфери през годините.
„Челси“ например направи три огромни сделки през 90-те години, когато по подобен начин привлече Рууд Гулит от „Сампдория“, Густаво Пойет от „Сарагоса“ и Джанлука Виали от „Ювентус“. В настоящият век няма как да забравим преминаването на Роберт Левандовски от „Дортмунд“ в „Байерн Мюнхен“, Златан Ибрахимович от „ПСЖ“ в „Манчестър Юнайтед“, както и на Андреа Пирло от „Милан“ в „Ювентус“. Подобни трансфери отдавна се считат за нещо нормално, но едно е сигурно – Жан-Марк Босман промени футбола.
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.