SCARFACE

публикувано на 20 Януари, 2021 | Четеш за 6 минути

Всеки белег има своя история. Вероятно и ти имаш белег на коляното, получен след падане с колело когато си бил малък или пък при игра на футбол на асфалтираната площадка между блоковете. И със сигурност помниш случката до най-малката подробност, сякаш е било вчера.

Аз поне си имам няколко белега. Помня как паднах в двора на училището ми докато играехме футбол, приземявайки се

материал на Владимир Николаев

на ръката си. Когато си погледнах дланта на нея имаше отворена рана, от която стърчаха някакви неща. След кратък преглед при комшийката (която бе лекарка) стана ясно, че не съм за шевове, раната бе промита и доколкото си спомням се върнах да доиграя мача, въпреки забраната. До ден-днешен белега стои на дланта ми, точно до линията на живота и ми напомня всекидневно за случката. Ако си дете на 90-те, отказвам да повярвам, че нямаш белег на някой от лактите или коленете си. Може би имаш белег на лицето получен при дуел с импровизирани мечове в игра на шотландски боец или пък в битка от световната федерация по кеч, когато Стоян от 3-тия етаж ти е направил задушаващо тръшване.

Има толкова много неща, по които се различаваме но всички имаме нещо общо - белезите. И няма значение дали си световно изестен или си обикновен човек. Звездите също не са имунизирани срещу получаването на белези, просто всички ги имаме... Белезите са доказателство, че миналото се е случило, те са физическо измерение на спомените, докато още сме деца се хвалим с тях и ги показваме, сякаш са медали.

Годината е 1982, а датата - 16-ти август. В Бирмингам, западен Мидландс се ражда Джолеон. Той израства в Куинтън, на около 70 мили от центъра на Бирмингам.

Когато е на 5 години детето е пометено от кола, докато пресича улицата пред началното си училище. В този момент майка му го чака в семейната кола и става свидетел на най-ужасната сцена в живота си - шокиращия инцидент, при който след удара детето ѝ е влачено по пътя, вследствие на което получава тежки наранявания на главата, които дори поставят под въпрос оцеляването му. Малкият Джолеон веднага е откаран в болница, където му е направена сериозна операция. Следват още няколко хирургически интервенции, след които остава белег на челото му, маркиращ ужасната случка, едва не отнела неговия живот.

Джолеон е продукт на школата на Уулвърхемптън Уондърърс. Записва дебюта си за „вълците“ през 2000-та година и е избран от феновете на клуба за най-добър млад играч на отбора в две поредни години. Той е титуляр в сезона, в който Уулвърхемптън печели промоция за Висшата Лига (през 2002/03), но пропуска цялата кампания в елита, заради тежка контузия, а „вълците“ веднага изпадат обратно в Чемпиъншип. След като е избран в идеалния отбор на Чемпиъншип за сезон 2005/06 година, той преминава в Евертън срещу общо 5 милиона паунда през август, 2006г. Трансферът се забавя заради допълнителните изследвания на коляното му, които от Евертън искат да бъдат направени. В пълния си дебют за отбора той е избран за играч на мача, а „карамелите“ побеждават Тотнъм на Уайт Харт Лейн (за първи път в последните две десетилетия). Джолеон е титуляр и в следващия мач от лигата – Мърсисайдското дерби срещу Ливърпул, спечелено с 3:0.

Централният защитник е избран от съотборниците си за играч на сезона, а при гласуването сред феновете завършва на второ място след Микел Артета. Следващият сезон (2007-08) започва силно за него, като той вкарва 3 гола в първите си 8 мача, вследствие на което си спечелва дебют за националния отбор на Англия в края на календарната 2007-ма година. Англичанинът завършва сезона с 10 гола във всички турнири и с най-висок процент успеваемост на отправените удари – 42,1%. В края на въпросния сезон той печели наградата за играч на сезона на Евертън, наградата за играч на сезона на Евертън при гласуването от самите футболисти на клуба, както и на асоциацията на феновете с увреждания на Евертън.

Прочети 'Роналдо - Феноменът в модерния футбол'

След подадена молба за трансфер и проточила се сага, Джолеон Лескът преминава от Евертън в Манчестър Сити през лятото на 2009-та година срещу 22 милиона паунда. При гражданите той остава 5 сезона и печели два пъти шампионата на Англия, а по веднъж купата на футболната асоциация и купата на лигата. В този период той се утвърждава като един от най-стабилните английски защитници на своето поколение. След като договорът му с „гражданите“ изтича, той записва по два сезона за Уест Бромич и Астън Вила и по един за АЕК и Съндърланд.

В края на ноември 2020-та година, отборът от долните дивизии на испанския футбол Расинг Мурсия обяви, че е взел Джолеон за мача за купата срещу Леванте. Това се случва 3 години след като той се отказа от футбола, като самият футболист побърза да уточни - към момента на обявяването той не е подписал нищо официално, а е имало само предварителни дискусии.

Относно белезите си, той споделя:

„Имах късмет. Много хора са излезли от такива случки доста по-зле от мен. Видях момче в болницата, което дойде без драскотина, но бе получило мозъчно увреждане, след като е било ударено от странично огледало. Аз имам белег, но няма за какво да се притеснявам. Претърпях сериозна операция веднага след катастрофата, както и още няколко в следващите месеци, но бях малък и не знаех много какво се случва. Знам, че имаше моменти, в които майка ми и баща ми не мислеха, че всичко ще приключи толкова добре, колкото всъщност приключи, но за щастие докторите направиха своята магия.

Ако трябва да бъда честен, бяха трудни времена повече за семейството ми, отколкото за мен, защото бях само на 5 години и не разбирах много. Бях в болница за няколко месеца и беше трудно за майка ми, баща ми и цялото семейство, но мисля че може би това ни помогна да сме толкова сплотени до ден днешен. В резултат на това, определено се ценим повече, а инцидентът ме накара да оценявам живота и хората с увреждания. Осъзнах, че аз съм един от късметлиите. Инцидентът е нещо, с което трябваше да живея."

140226789_5696126543761489_1800304081966

"Бе доста трудно когато пораствах, защото белезите са видими и децата са склонни да се подиграват на подобни неща. Бе трудно да го приема и на моменти - болезнено. Имаше дни, в които се прибирах у дома и питах майка ми защо това се случва точно на мен. Приятелите ми бяха тотално различни, винаги ме подкрепяха и не обръщаха внимание на белезите. Във всички клубове, в които съм бил, никой не ме е питал за това. Не съм сигурен дали вече са знаели какво се е случило, но никога не е било проблем.“

А относно самия инцидент:

„Не си спомням всичко, което стана, но съм говорил с майка ми за това. Бях на 5 години и пресичах. Когато видях жената, която помагаше на децата пред училището да пресичат улицата да стъпва на пътя, я последвах. Идваше кола и когато жената видя, че колата няма да спре, тя се върна, но аз все още бях на пътя на колата, която ме удари и тогава всичко стана мъгливо. Събудих се в болницата, където прекарах месеци и претърпях няколко операции и кожни присадки.“