СЪНЯТ НА МАЛКАТА ПТИЦА
публикувано на 27 Октомври, 2020 | Четеш за 9 минути
Това бе първата изява, с която той ми направи впечатление. Бе някакъв мач от предсезоната подготовка, може би срещу Рома. Противникът опита контраатака, като вратарят метна топката и последва извеждащ пас по десния фланг. Нашият човек бе останал в средата на терена, именно за да предотврати подобна ситуация. Още докогато противниковият
материал на
Владимир Николаев
( гост-автор )
вратар мяташе топката, героят ни действаше с един ход напред, позиционирайки се по-близо до единствения противников нападател в по-предна позиция, който можеше да се откъсне с топката. Тогава последва извеждащият пас и всичко бе въпрос на бързина. Кой от двамата ще стигне пръв до топката?
Сякаш времето забави своя ход. Имах чувството, че гледам ситуацията на забавен каданс. Все едно гледах от онези предавания на “енимал планет”, в които ни правят свидетели на процеса по ловуване на хищници от семейство котки. Хищникът си избира плячката, подгонва я и я отцепва от стадото. Той бе изгладнелият хищник, получил шанс и готов на всичко, за да стигне до своята плячка - топката. Всички знаем как свършват сцените в тези филми, но продължаваме да гледаме. Така и аз вътрешно в себе си знаех какво следва, но продължавах да гледам с интерес.
При подобни спорни ситуации обикновено се питаме дали играчът, на когото симпатизираме ще стигне първи до топката и ако да, какво ще реши да направи с нея...
Дали ще я гардира, докато излезе в тъч?
Дали ще я върне към вратаря?
Дали ще рискува да финтира нападателя и ще тръгне към противниковата половина, излъгвайки съперника, който ще очаква връщане към вратаря?
Дали ще заложи на сигурното и ще изчисти топката или пък може би ще направи шпагат?
Толкова много въпроси. И преди да изтече милисекундата, нужна на мозъка ми да ги обработи, сякаш времето изведнъж се ускори и той вече бе прелетял разстоянието до целта, изпреварвайки противника и изчиствайки топката в тъч с всичкото хладнокръвие на земята, концентрирано в езика на тялото му. Достатъчно. Една игрова ситуация в мач от предсезонна подготовка, без особено значение и вървящ към края си. Толкова ми бе нужно, за да разбера какъв диамант има в отбора на сърцето ми...
Една трета от нашия живот преминава в сън. Всички ние сънуваме, макар и да не си спомняме по-голямата част от сънищата ни. Още в древността гърците и римляните са се опитвали да разтълкуват сънищата, като това си остава загадка и до днес. Според индианците, по време на сън душите ни напускат телата, за да странстват в други измерения. Фройд пък мисли, че всеки сън е следствие от неизпълнено желание от деня ни. Неговото убеждение е, че няма нищо случайно както в реалния живот, така и в сънищата ни. Използването на сънища, за да се предскаже бъдещето винаги е било тема, която вълнува човечеството. Обикновено сънуваме неща от нашето минало или пък нашите собствени желания, понякога дори неосъзнати. Но има случаи, в които сънищата ни са пророчески. Такива сънища са имали Хитлер и Наполеон – в тях те печелели войни и завоювали градове и държави. Дмитрий Менделеев пък сънувал периодичната таблица с химичните елементи...
Малкият Федерико е само на 4 години. В момента тялото му е обгърнато от комфорта на топлото му легло, а съзнанието на детето е в плен на един от най-странните сънища, които той ще сънува през живота си. Внезапно малчуганът се събужда и с лъвски скок се изтръгва от обятията на пухкавите си завивки, втурвайки се към своите родители с думите:
„Мамо, татко, сънувах, че съм на стадион и всички пееха името ми. Бяха облечени в бяло и говореха различен от нашия език.“
Дорис и Джулио не обръщат особено внимание на този разказ, предвид факта, че синът им е силно запален по футбола и когато започва да играе, все още носи памперси. Още на 2-годишна възраст малкият командир Федерико инструктира баща си да монтира мини футболна врата във всекидневната и от тогава ежедневието на детето е изпълнено от едно монотонно повтарящо се действие, а именно: ритане на топката във вратата. С часове.
Прочети 'Петорката на лешояда - петте поредни титли на Испания и неизпълнената цел'
Когато е на 3 годинки, нашият герой вече има неистовото желание да се присъедини към футболен отбор и родителите му успешно го записват в малка местна футболна академия в родния му град Монтевидео. Малчуганът обаче не може да играе в официални мачове, тъй като няма нужните 6 навършени години. Като компенсация за липсата на игрови минути в официални мачове, той често се появява като талисман на отбора. Хлапето вкарва първият си гол за отбора в неофициален мач, когато е все още само на 3 годинки и отпразнува попадението като си сваля памперса пред същисаните погледи на публиката.
Времето минава, Федерико вече е на 5 години, когато от академията решават да го наградят като го включват във вътрешен мач за деца до 6-годишна възраст. Разбирайки огромното желание на детето да стане футболист, семейството му започва да прави всичко по силите си, за да има шанс малчуганът да сбъдне мечтата си. По това време обаче няма толкова малки футболни обувки, които да паснат на дребните крачета на Федерико, съответно се налага майка му да предприеме околомонтевидеовско пътешествие, посещавайки всички магазини в търсене на подходящите обувчици за детето. Накрая упоритите опити на всеотдайната майка се овенчават с успех и тя намира подходящ номер футболни обувчици втора употреба на един панаир. Усилията на малкия Федерико започват да дават резултати и той печели първата си купа с отбора през 2003г., когато е едва на 5 години.
Процъфтявайки измежду по-големи деца от него, се повишават и шансовете му да стане част от по-голяма и авторитетна футболна академия и през 2008г. Федерико получава покана за проби от местния футболен клуб Пенярол. След встъпителната сесия, в която децате се събират, срамежливият Федерико се подпира на едно дърво и сякаш замръзва на едно място.
„Хей, момче, защо не идваш да играеш? ХАЙДЕ!“
Авторитетният глас на Нестор Гончалвес стряска момчето, което по това време е на 9 години и хлапето моментално се изстрелва към групичката с останалите деца. На пробите присъства и майка му Дорис, която гледа мълчаливо от разстояние. В един момент тя чува по адрес на сина си, че детето е рядко срещан талант и определено може да бъде прието в клуба. Чувайки похвалите за сина си, гордата майка моментално отива при треньора и му казва: „Феде, за когото говорите, е мой син!“ Гончалвес й благодари, че е отгледала такова дете, а след успешните проби Федерико става част от Пенярол. Там младежът получава своя прякор „малката птица“, заради крехката физика, тънките крака и неочакваната бързина, която притежава за стройния си ръст. Мислено забързваме хода на времето с година-две и ставаме свидетели на нов разказ от Федерико. Една сутрин той се обръща към майка си с думите:
„Мамо, отборът, който сънувах е Реал Мадрид. Те са галисийци“ (в Уругвай наричат всички испанци-галисийци)...
Благодарение на присъединяването му към по-престижния клуб Пенярол, прогресът на Федерико се забързва и след две години с новия си клуб, той получава повиквателна да се присъедини към юношеския национален отбор на Уругвай до 15 години...
Отново намираме Федерико в уютната компания на леглото му. Тъкмо е привел измореното си тяло в сладък покой и вероятно се е запътил към съня, в който печели шампионска лига с белия екип, когато спокойствието му е нарушено. Родителите му го будят, за да му съобщят, че е получил покана от Арсенал да тренира за седмица с отбора. По това време той е част от отбора на Пенярол до 19 години. В краткото време, прекарано с отбора на “артилеристите”, Алексис Санчес помага на младежа с езика и приспособяването към новата обстановка. В крайна сметка до трансфер в Арсенал не се стига и Федерико се завръща в Уругвай.
Една по една мечтите на Федерико обаче се сбъдват, през сезон 2015-16 той се запознава с идола си – Диего Форлан. По това време младежът все още е в академията на клуба, а Форлан - в края на кариерата си. Легендата на уругвайския футбол решава да подпише с Пенярол и изиграва огромна роля в развитието на Федерико, като му дава важни съвети за това как да тренира, както и какъв е правилният начин на живот извън терена за един професионален футболист. Скоро Федерико се присъединява към първия отбор на Пенярол и заедно със своя идол помагат на отбора да стане шампион на Уругвай за сезон 2015-2016г. Въпреки, че договорът на Форлан с Пенярол е за година и половина, легендарният нападател преждевременно напуска клуба след само един сезон с жълто-черната фланелка. Спечелването на шампионата от Федерико привлича вниманието на редица европейски футболни колоси, които проявяват интерес към младия талант.
И тук идва моментът, в който сънят се оказва пророчески. През лятото на 2016 година Федерико ВАЛВЕРДЕ преминава от Пенярол в Реал Мадрид!
Прочети 'Колко добър беше всъщност Раул?'
Първоначално той е пратен в Реал Мадрид Кастиля, където да се адаптира и обиграе, подготвяйки се за пробив в първия отбор. По време на периода си в Кастиля, Федерико получава повиквателна от националния отбор на Уругвай за световното първенство по футбол до 20-годишна възраст, проведено през 2017г. Той е лидерът на отбора на Уругвай, който завършва на 4-то място в турнира, а самият Валверде печели сребърната топка - приз, който се дава на втория в гласуването за най-добър играч на първенството. На 5-ти септември същата година Федерико Валверде дебютира и за мъжкия национален отбор на родината си в мач срещу Парагвай, като вкарва първия гол в срещата, завършила с победа за Уругвай с 2:1.
Сезон 2017/18 Валверде прекара под наем в Депортиво Ла Коруня, а от следващата кампания той започва бавно, но сигурно да се налага в първия отбор на Реал Мадрид. Решението младежът да остане в клуба за сезон 2018/19 е на тогавашния мениджър Хулен Лопетеги, а след уволняването на испанеца начело на клуба застава Сантиаго Солари, който познава отлично Валверде, тъй като му е бил треньор в Реал Мадрид Кастиля, съответно дава шансoве за изява на младежа в първия отбор. Истинският пробив на Валверде в отбора обаче се случва през сезон 2018/2019 при Зинедин Зидан. Уругваецът записва 44 мача във всички турнири (33 от които в лигата), изумявайки всички специалисти с представянето си и се превръща в звезда на световния футбол. Той успява да разбие хегемонията на „светата троица“ в средата на терена за Реал Мадрид – Модрич, Кроос и Каземиро, като все по-често е титуляр за сметка на хърватския ветеран. Уругваецът предлага така желаната от Зидан динамика в средата на терена и слага край на спекулациите, че отбора ще превлече Пол Погба. „Защо ти е Погба, когато имаш Валверде“ вероятно е бил зададеният въпрос от ръководството на клуба към Зидан, а представянето на Валверде напълно го оправдава.
И така, 17 години по-късно сънят на малката птица се превърна в реалност, защото налице бе единственото необходимо и достатъчно условие за това – да не спира да лети...
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.