Роналдо - Феноменът в модерния футбол
публикувано на 9 Януари, 2021 | Четеш за 9 минути
Трудно е да се определи кога точно започва т.нар. „модерна ера“ във футбола, чиито първи правила са написани в края на 19-ти век. Той започва да придобива мултинационален статут и да се превръща в Спорт №1 в света след Втората световна война. През 1955г. стартира Купата на европейските шампиони (днешната Шампионска лига), а през 1960г. е първото Европейско първенство по футбол (спечелено от СССР). Следват
материал на Кристиян Иванов
романтичните -70 и -80 години на двадесети век, в които популярносттта на спорта с топка на трева се увеличава и привлича все повече хора по стадионите. Започва да се създава все по-модерна инфраструктура, която да предоставя възможно най-добрите условия за футболистите да играят на високо ниво, а на зрителите – да наблюдават своите любимци. Започва да се оформя и групата на „европейските колоси“, които постигат повече успехи от останалите и в които играят най-добрите футболисти. Появява се „тоталният футбол“, след който започва един бум в развитието на футболите тактики и в разположението на играчите на точно определен пост на терена.
Все още обаче не може да става дума за модерния футбол, който сме свикнали да наблюдаваме днес. И това не е само защото го няма ВАР или защото играчите не използват спортни сутиени . . . :)
- - -
Според мен границата между романтичния и модерния футбол се намира някъде между Световните първенства през 1994-та и 1998-ма години. Първенството във Франция беше първото с 32 отбора (както е и до днес) и там за пръв път се видя нов тип футбол – с преса, стриктно спазване на тактиката на треньора и т.н. В тези няколко години на границата на двете хилядолетия изгряха много нови звезди, които искаха да завоюват световната сцена. Сред тях са Зидан, Роналдиньо, Алън Шиърър, Ривалдо и много други. Един от тях обаче се открои сред останалите и надскочи тяхното ниво – Луиш Назарио да Лима–Роналдо.
снимка: www.dailymail.co.uk
Той привлече вниманието на футболния свят през 94-та, когато още на 17 е част от световния първенец Бразилия в Щатите. Неговият очеваден талант в Крузейро бързо е забелязан от ПСВ и той заминава за Европа, където за 2 сезона в Айндховен вкарва 42 гола в 46 мача. Тук той вече ясно показва пред света какво може. Защото едно е да си звезда в Бразилия, съвсем друго в Европа. И звездният трансфер не закъснява – Луиш Назарио отива в Барселона, който вече е един от грандовете на Стария континент, като само 4 години по-рано е спечелил КЕШ начело с Йохан Кройф и играчи като Стоичков и Куман в състава си. Там отново Роналдо е недържим – 47 гола в 49 мача във всички надпревари, всичко това на 20-годишна възраст в един от грандовете, в едно от четирите най-силни първенства на планетата!
Останалите „сухи“ факти за него също са впечатляващи – 99 мача за Интер с 59 гола и 104 гола за Реал Мадрид в едва 177 двубоя. Следват две години в Милан – едва 20 изиграни мача, в които Роналдо бележи 9 гола, преди да се завърне в родината си, прекарвайки 3 години в Коринтианс, за които изиграва 69 мача и вкарва 35 гола. Да, и 62 попадения в 98 мача за Бразилия. Индивидуалните награди няма да ги изброявам, защото са много и ги има в интернет, прилежно подредени по години и отбори.
По-важни тук са въпросите „Как този човек е постигнал всичко това?“, „Защо не успява да има по-дълга и по-успешна кариера?“ и също „Докъде щеше да стигне Роналдо, ако беше здрав?“
Как го е постигнал – много просто – с много работа, тренировки, себераздаване и не на последно място талант. В интервю за едно списание (което си купих през 2018г. в Мадрид) Роналдо казва, че му е коствало много усилия да се пребори със своето тяло, за да може да бъде в оптимална спортна форма. Той се бори и резултатите са налице – 2 Златни топки, 2 световни купи и още много трофеи, голове и най-вече незабравими емоции у феновете. И така полека-лека настоящият президент на Валядолид става един от най-великите футболисти в историята и с чиста съвест може да бъде наречен първата суперзвезда на модерния футбол.
Доводите ми за това са постички, но пък за сметка на това те са в сила при преминаването на един добър футболист към статута на суперзвезда. През всички години в Европа (когато не е контузен) Роналдо Абсолютно Винаги е на високо ниво, бележи постоянно, лидер е на своя отбор и е обожаван (и обожествяван) от феновете. Няма период в кариерата на бразилеца, в който той да е бил здрав и да не е бил в топ 10 на най-добре представящите се играчи в Европа.
Прочети 'МОЖЕШЕ . . . (втора част: ВУЛКАН)'
Един пример, който нагледно доказва какво явление във футбола е бил Роналдо.
През лятото бях на стаж в един от най-големите вестници у нас и ръководителят на отдел „Спорт“ (в който стажувах) веднъж ми разказа следната история. През 1998г. той е изпратен да отразява Световното във Франция. На финала един срещу друг се изправят домакина Франция и актуалния световен шампион Бразилия, с Роналдо (тогава на 21) в състава си. Преди самия мач, разказвачът стои в журналистическите ложи заедно със стотици (може би хиляди) негови колеги от медии от цял свят. Преди да започне двубоят, около техните места започват да минават младежи-доброволци, които раздават програми със съставите за мача. Ето тук е основното, както го описа моя ръководител:
„Да видиш когато взехме програмите какво стана – все едно беше кошер, всички се юрнаха да се свържат с редакциите си. Тогава нямаше мобилни телефони и беше доста по-трудно, обаче беше невероятно да видиш всички журналисти да гледат тези листчета като омагьосани. И знаеш ли защо – защото Роналдо не беше в титулярния състав на Бразилия. В последния момент обаче явно са решили да го пуснат от началото и доброволците се върнаха с нови програми, като искаха да им върнем старите. Аз си я свих, мушнах си я в джоба и като ме питаха за нея, се направих на ударен и казах, че не съм взел. И така имах една с и една без Роналдо“.
По това време той вече е имал цели 4 сезона зад гърба си в Европа – в ПСВ, Барселона и Интер.
В един клип в YouTube, бившият френски защитник Марсел Десаи е заснет как си говори със съотборниците си в националния отбор на „петлите“ за Роналдо. Отделете му минута, за да чуете думите на един от най-добрите защитници в света от края на 20-ти век за нашия човек.
Интересен момент е празнуването на неговите голове. Той празнува повечето от тях, тичайки с разперени встрани ръце, силно наподобявайки статуята на Иисус Христос в Рио де Жанейро. Роналдо напълно съзнава своите възможности, това кой е и какво постига. Но въпреки това не забравя какво му костват всичките тези успехи и затова и до днес остава много земен, не си 'вири носа', не се прави на нещо повече от останалите, въпреки че е по-богат и успешен от тях.
И въпреки това Бог, Съдбата или някаква друга неведома сила слага прът в колелата му. Не искам да казвам колко и какви контузии е имал Роналдо, защото е прекалено тъжно, а когато говорим за футболист като него, трябва да споменаваме името му с усмивка. Едно ще кажа – контузиите са много, почти всички са в коляното и в по-късен етап от кариерата му това го прави силно предразположен към нови контузии в тази част на тялото. Роналдо е прекарал в лазарета общо над 1200 дни и през това време е пропуснал повече от 140 мача за своите отбори. Няма нужда да се говори повече по темата.
Често си мисля, дали той щеше да се издигне на по-високо ниво дори от Меси и Кристиано. Основен фактор тук изиграват контузиите, които го лишават от по-дълга професионална кариера и следователно от повече мачове, в които да постига нови успехи. И въпреки че често е извън терена, когато играе Роналдо твори магия. Той със сигурност не е толкова техничен като Роналдиньо, не е такъв атлет като Кристиано Роналдо и няма тази природна дарба като Лео Меси, но е успял да събере в себе си голяма част от всяко едно от тези качества и да го възпроизведе на терена. Затова и до днес е почти невъзможно да бъде открит подобен тип футболист – таран, който е много бърз и още по-техничен.
Успехите му обаче нямаше да ги има без неговите съотборници, които са наистина големи играчи. Роналдо е част от амбициозния, но не толкова успешен проект „Галактикос“ в Реал, както и от супер мощния отбор на Бразилия с него, Роналдиньо и Ривалдо в атака.
Прочети 'Колко добър беше Фабио Канаваро'
Друго относно личността на днешния ни герой, което не мога да си обясня, е как, по дяволите, този човек е играл в Барселона и Реал Мадрид и в Интер и Милан. При все това той е обичан от феновете на всеки един от тези тимове, независимо, че ги е наказвал с противниковата фланелка. Не мисля, че някога отново ще се появи такъв футболист. Факт е, че днес има играчи, носили цветовете на отбори в кръвно съпреничество помежду си, но тези футболисти са обичани и от едните, и от другите. Но да стигнат чак до 4 такива отбора – това е невъзможно, дори в днешния меркантилен свят на футбола, в който романтиката полека-лека изчезва от терена...
Футболната одисея на Роналдо е колкото невероятна, толкова и тъжна. Той завинаги ще остане сред най-великите в този спорт и това е чудесно. Но късметът или по-скоро съдбата не му позволиха да се бори за званието „Най-великия футболист“. Никой не може да каже какво още щеше да постигне Луиш Назарио да Лима ако не беше получавал такива тежки контузии. Не съм сигурен дали щеше да надмине Пеле или Марадона (да почива в мир), но мисля, че Меси и Роналдо щяха да бъдат под него на футболния Олимп. Просто мнение, нищо лично спрямо Лео и Кристиано. Всичко това обаче са просто хипотези, които биха могли да се проверят само ако учените изобретят машина на времето, което едва ли ще е в близките години.
- - -
Няколко неща обаче са сигурни – Роналдо постигна невероятни неща на терена, беше съотборник и съперник на уникални играчи, които обаче можеха само да се наслаждават на неговото „Jogo Bonito“. Той не успя да стане „Най-великия“, но стана първата суперзвезда на модерния футбол и накара милиони деца по света да повярват в себе си и да тръгнат по стъпките на вечно усмихнатия и обичан от всички бразилец. Той играеше така, че на хората да им е кеф да го гледат и всяко негово докосване до топката да носи удоволствие и наслада на феновете на футбола. И точно затова Роналдо завинаги ще си остане единствения и неповторим - Феномена.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !