Защо „Ред Бул“ избра Лайпциг за футболния си отбор

публикувано на 24 Февруари, 2021 | Четеш за 12 минути

През миналогодишната кампания РБ Лайпциг успяха да впечатлят всички с представянето си, особено в Шампионската Лига, където достигнаха до полуфинал. Сега германският клуб отново е в центъра на събитията - "Червените Бикове" успяха да победят Манчестър Юнайтед в последния си мач от груповата фаза на Шампионската Лига и по този начин да си осигурят класиране за директните елиминации следващата година, където се изправят срещу Ливърпул.

материал от Пепа Запрянова *

Представянето им предизвика интерес у мен и с помощта на нашите приятели от The False 9 и статията на PebNischl, искам да ви разкажа малко повече за РБ Лайпциг и техните корени.

Когато „Ред Бул“ опитаха да пробият в германския футбол, те първоначално използваха метода, който им помогна да изградят отбори в други страни. Да закупят вече съществуващ отбор (евентуално такъв с проблеми) и да го трансформират според своите виждания. Точно както направиха с Аустрия Залцбург или Ню Йорк Метростарс. Още тогава първият им избор беше ФК Заксен Лайпциг, въпреки че имаше и други клубове, които предизвикваха интерес. „Ред Бул“ имаше интерес и към клубове като ТШФ Мюнхен 1860, ФК Санкт Паули и ФК Фортуна Дюселдорф, но след като срещат отпора на феновете и преговорите пропадат, компанията се връща към първоначалния си избор Лайпциг и основават там свой собствен клуб.

 

 

Но защо точно Лайпциг?

За да разберем това, трябва да погледнем към футболната история на Лайпциг, а и на самия град. Лайпциг е осмият най-голям град в Германия и (с изключение на Берлин) най-големият в бившата ГДР. Населението му е по-голямо от това на Ливърпул, Лион, Генуа или Малага. Всички тези градове имат футболни клубове, някои дори повече от един, които се състезват в топ дивизиите. В годината на основаването на РБ Лайпциг, водещият отбор в Лайпциг изпадна в пета дивизия. Единственият град с подобен размер и ситуация е Есен, а ФК Рот-Вайс е в четвърта дивизия. И все пак, точно в центъра на живописния район Рейн-Рур, Есен е заобиколен от успешни клубове, които могат да изпълнят всякакви желания за футбол от най-висока класа. При Лайпциг нещата не стоят така. Най-близкият град с подобен размер е Дрезден, но най-добрият им клуб - Динамо - също играе само в трета дивизия. Същото важеше и за други клубове наблизо като Йена, Ерфурт или Ауе. Котбус, който вече е доста далеч от Лайпциг, току-що бе изпаднал във Втора Бундеслига. Други градове като Нюрнберг или Волфсбург също не са никак близо.

152863898_5839705366070272_3893971147258

Стадионът на Динамо (Дрезден), от времената с пълни трибуни...

Предвид тези обстоятелства, не е изненадващо, че „Ред Бул“ видя Лайпциг като основното си място за стартиране на съвсем нов клуб в Германия. Въпреки че това поражда въпроса: Защо не Дрезден? И двата града имат почти еднакъв брой население, седят на подобно географско местоположение, не много далеч един от друг и практически нямат достъп до професионален футбол от най-висока класа. Разбира се, Лайпциг беше малко по-близо до други големи градове, но планът за набирането на фенове и последователи извън града и околните му райони, всъщност не стои на дневен ред, поне засега.

Основна причина за решението на „Ред Бул“ да преследва Лайпциг от самото начало (като дори не се мисли за Дрезден) е липсата на конкуренция. Въпреки че Динамо Дрезден прекарва времето си в по-ниските лиги, градът и феновете му все още го подкрепят и пламенно стоят стабилно зад клуба. Установяването на конкурент и убеждаването на феновете да се присъединят към новия им продукт би било трудно. В Лайпциг обаче няма друг клуб с обединена фенска база. Всичко, което е останало са два клуба-сенки от миналото, които се мразят. Това води до финалното защо: Защо имаше такъв вакуум, в който „Ред Бул“ да влезе? За да разберем това, трябва да се върнем далеч назад, чак до края на Втората световна война, и да вървим през историята на следвоенния футбол в града. (долу има проста и лесна за разбиране диаграма, която да ви помогне).

leipzigfootballhistory.png

Преди 1949 г.: Под съветска окупация всички предвоенни клубове са поставени извън закона. За да ги заместят, са създадени нови спортни групи в цялата страна. В ранните години те често са краткотрайни и още по-често се обединяват, разделят и разпадат, понякога дори в рамките на седмици. До 1949 г. няма и национална футболна лига. В комбинация с факта, че тези клубове често имат много сходни имена, обикновено „ШГ Името на град“, всички по-ранни събития стават все по-трудни за изследване. За историята на лайпцигския футбол ще се спрем на две от тези ШГ:

ШГ Лайпциг Льойч играе мачовете си на стадион „Георг Шварц“ в квартал Льойч - бивш дом на предвоенния ТуРа Лайпциг. ТуРа е основан през 1932 година като отбор на работниците във фабрика за игрални автомати.

ШГ Лайпциг Пробщайда е базиран в югоизточния квартал на Лайпциг - Пробщайда, играейки мачовете си на стадион „Бруно Плаче“. Корените им стигат до ФФБ Лайпциг - първият шампион на Германия и най-успешният клуб преди Първата световна война.

Още тогава традицията е важна част от културата на феновете. Когато ТуРа и ФФБ се изправят един срещу друг през 1935, в местния вестник пише: „Не измина много време от двубоя, когато започнаха да се усещат емоционалните нагласи на двете съпернически трибуни, което може да се опише като враждебност, а не като състезателен дух“. Както може да се види, дори тогава никой не е харесвал корпоративните отбори.

1949/50 - Основаването на първата национална лига носи със себе си още по-големи промени. ШГ Лайпциг Льойч завършват на трето място в Саксонския шампионат в предишния сезон и по този начин се класират за новата национална Оберлига. Преди началото на сезона обаче, ШГ Лайпциг Льойч се слива с повече от дузина други клубове, за да сформира ЗШГ Индустрие Лайпциг. Само две седмици след създаването си – 1 април 1949 г., ЗШГ Индустрие Лайпциг се разпада на три отделни подразделения – ЗШГ Индустрие Лайпциг , ЗШГ Индустрие Льойч (днес съществува като ШФ Лайпциг-Нордвест в десетото ниво на германския футбол) и ЗШГ Индустрие Хафен (сега съществуват като ШФГГ 1899 Лайпциг в 9-то ниво). Мястото в топ дивизията, междувременно, остава за ЗШГ Индустрие Лайпциг, където те завършват на 8-мо място.

В квартал Пробщайда 'ШГ Лайпциг Пробщайда' е преименуван в 'РШГ Ерих Цайгнер' Лайпциг, получавайки името на комунистически деец, както е модерно по онова време. Не успява да се класира за Оберлигата в първия ѝ сезон и през 1949/50 продължава да играе в Саксонската лига, преди да се класира за новоучредената втора дивизия - ДДР-Лига. (това е началото на десния клон на диаграмата.)

Прочети 'Как 10-ти Ноември и демокрацията поставиха ЦСКА и 'Левски' в ъгъла'

thumbnail.jpg

1950/51 - Само година по-късно източногерманският спортен пейзаж бива силно реформиран, сякаш всички предишни промени не са достатъчно объркващи. За да се съобразят със социалистическата идеология, клубовете са принудени да се превърнат в така наречените Betriebssportgemeinschaften (работнически спортни групи), накратко BSG (БШГ). Всеки клуб трябва да бъде свързан с определена фабрика или организация, където играчите биват наемани като работници и извинявани за тренировки или мачове.

 

Клубове които не се съобразяват с тези норми се разглеждат като буржоазни и се сблъскват с различни видове последици, така че към средата на 50-те години почти всички клубове в ГДР са работнически. Името на клуба на тези БШГ се определя от отрасъла на индустрията, с който са свързани. Полицейските клубове получават името Динамо, работническите клубове в строителната индустрия се казват Ауфбау и т.н. Това е причината все още да има много клубове с името Динамо, тъй като всички те са бивши полицейски отбори.

Междувременно, ЗШГ Индустрие Лайпциг е причислен към местните химически заводи и по този начин получава името БШГ Хими Лайпциг. РШГ Ерих Цайгнер се преименува на БШГ Айнхайт Ост Лайпциг, бивайки свързан със застраховките и административните институции. През сезон 1950/51 Хими печели първата си титла. След като завършва равен по точки с БШГ Турбин Ерфурт, Лайциг печели финалния плейофен двубой с 2-0 пред 60 000 зрители в Кемниц. Междувременно, Ост завършва на трето място в южната дивизия на ДДР-Лига.

 

1954 - Докато Айнхайт Ост най-накрая печели промоция в Оберлигата през 53-та, Хими е близо до още трофеи, след като завършва на трето място през 1952 и втори през 1954, преди спортният пейзаж на Източна Германия отново да бъде подложен на големи промени. За разлика от преди, когато по-големите клубове от същия бранш биват разпространени из цялата страна, новият модел предвижда само няколко големи клуба на всеки отрасъл на търговията, като всички останали да се фокусират само върху любителския спорт.

 

Лайпциг има два от така наречените "спортни клубове" - СК накратко. Айнхайт Ост се трансформира в СК Ротацион Лайпциг - един от двата СК за националната печатна и издателска индустрия. Играчите на Хими получават две възможности - да останат в града и да се присъединят към СК Локомотив Лайпциг - новият клуб за националните железопътни услуги; или да се преместят в Хале, където се намира спортния клуб за химическата промишленост. Почти всички играчи избират втората опция, докато остатъците от Хими Лайпциг са превърнати в аматьорски отбор и изпратени в пета дивизия. Лок заема тяхното място в Оберлигата и се мести на „Стадиона на мира“ в северозападния квартал на Лайпциг - Голис.

През следващите години има известни борби относно първото място в града. Въпреки че Локомотив има затруднения да постигне резултатите на Хими, интересът на феновете е огромен. Дербитата биват преместени на по-големия Централенщадион, където през 1956-та 100 000 зрители ставата свидетели на победата на Локомотив с 2-1 над Ротацион. И до ден днешен, това е рекорд за най-много зрители на мач в Германия. През 1957-ма Локомотив печели източногерманската купа - Купа на СГПФ (FDGB-Pokal) - за първи път, а година по-късно достига до финала. Ротацион не е особено успешен клуб. В повечето случаи завършва във втората половина на таблицата и никога не достига дори до четвъртфинал за купата.

152712137_5839798986060910_8818192528645

Bundesarchiv, Bild 183-1987-0801-101 / CC-BY-SA 3.0, Bundesarchiv Bild 183-1987-0801-101, Leipzig, Zentralstadion, Sportfest, resize, crop, filter, CC BY-SA 3.0 DE

внушителният 'Zentralstadion' през 1956 г. 

1963 - В средата на 60-те години следва нова промяна. Длъжностните лица решават, че един спортен клуб за област е напълно достатъчен, независимо от отрасъла на индустрията. Затова през 1963 г. Ротацион и Локомотив обединяват сили и се сливат в СК Лайпциг. Докато най-добрите играчи на двата отбора подписват с новия клуб, все още има цял отбор от стойностни играчи и, което е по-важно, още едно място в лигата, което трябва да бъде заето. Решението е да се възкреси БШГ Хими Лайпциг и да им се прехвърлят всички останали играчи, персонала и останалото място в Оберлигата. Аматьорският отбор, който поддържа името живо през последните години, бива интегриран в клуба като нов трети отбор.

 

Докато СК Лайпциг е виждан като основен кандидат за титлата, от Хими се очаква нищо повече от изпадане. Все пак те са съставени от неособено добри футболисти, които са били част от посредствен отбор. Въпреки това, в една от най-големите изненади в историята на футбола в ГДР, Хими и така наречения "остатък от Лайпциг" печели титлата с три точки преднина пред СК Лайпциг, който завършва трети. Това е последният път в който БШГ печели трофей за сметка на по-добре финансираните СК клубове. Това е и началото на много враждебности между двата клуба и техните наследници.

1966 - Не са изминали и три години и половина от основаването на СК Лайпциг и клубът вече е история. Футболните секции от спортните клубове (СК) са отделени от основния клуб и са образувани независими футболни клубове. В Лайпциг този клуб отново е възложен на националните железопътни служби и така получава новото име 1. ФК Локомотив Лайпциг. За разлика от СК Локомотив от 50-те години, този клуб е базиран на стадион „Бруно Плаче“ в Пробщайда - бившият дом на СК Ротацион. Клубът успява да попадне на първите страници на вестниците, след победа над Бенфика (с Еузебио в състава си) в третия кръг на Купата на панаирните градове през 1966/67. Въпреки че са един от водещите отбори в страната през по-голямата част от 60-те години, Локомотив не успява да спечели нито една титла, преди изненадващото си изпадане през 1969-та година. Междувременно, Хими печели Купата на СГПФ през 1966-та, но започва да има проблеми в лигата.

Прочети 'Великите бразилци, играли в Милан (част 1: от Алфатини до Дида)'

thumbnail.jpg

70-те - Локомотив се завръща веднага в Оберлигата, но като цяло има проблеми с представянето си, като най-доброто им класиране е четвърто място през 1973, 1976 и 1978. Участието им в купата е по-успешно. След като достигат финала през 1970 и 1973, най-накрая печелят трофея през 1976, след победа с 3-0 над ФК Форвертс Франкфурт/Одер. През 1974-та имат възхитително участие в Купата на УЕФА, достигайки до полуфинал, където са елиминирани от Тотнъм.

Хими, от своя страна, не успява да поддържа темпото с финансово по-осигурените отбори и се превръща в йо-йо клуб, изпадайки три пъти в рамките на 10 години.

80-те - Докато Хими продължава да се лута, като прекарва повече време във втора дивизия, Локомотив атакува титлата в Оберлигата. През 80-те футболът в ГДР е доминиран от Динамо Берлин - отбор, който има връзки с ЩАЗИ - националната тайна полиция. Връзките включват почетния президент на клуба, човек на име Ерих Милке, който е и президент на ЩАЗИ. Динамо Берлин често е обвиняван, че получава специално отношение от съдиите и другите длъжностни лица.

В 18-тия кръг на сезон 1985/86, Динамо гостува в Пробщайда. Докато столичният клуб води в класирането, Лайпциг се намира на четвърто място и се нуждае от победа, за да запази поне малки шансове за титлата. Локомотив вкарва ранен гол и удържа аванса си до четвъртата минута на продължението, когато реферът Бернд Щумпф отсъжда дузпа за Берлин (след привидно безобиден фал). Решението е дискусионно и дори телевизионните кадри не успяват да го разрешат. Това води до огромно недоволство, невиждано досега в източногерманския футбол, като играчи и дори партийни служители от Лайпциг обвиняват Динамо в уреждането на мачове. За да се намали напрежението, Щумпф е наказан доживот, а фактът, че Локомотив завършва сезона само на две точки зад Динамо, разпалва още повече пламъците. (През 2000 г., бяха намерени нови кадри от инцидента, доказващи, че решението на Щумпф е било наистина правилно). През 1988 г. Лок отново завършват втори, като този път губят поради по-лоша голова разлика.

Също както през 70-те години, участията на Локомотив в купите са доста по-успешни. 3 пъти вдигат Купата на СГПФ - през 1981, 1986 и 1987, като успяват да се докажат и на международната сцена. През сезон 1982/83 достигат до четвъртфинал за Купа на носителите на национални купи, където са остранени от Барселона, които по-късно ще спечелят трофея. През 1983/84 в Купата на УЕФА побеждават Бордо и Вердер Бремен. Най-доброто им представяне идва през 1986/87 в турнира КНК - след победи над Гленторан Белфаст, Рапид Виена и Сион, отново се изправят срещу Бордо в полуфиналите. След победа с 0-1 във Франция, 73 000 се събират да наблюдават втория двубой на Централенщадион (това разбира се са официалните цифри, според други източници, зрителите са били около 120 000). Бордо вкарват ранен гол, но Локомотив успява да устои на натиска до края на срещата. Накрая, Локо печели с 6-5 след дузпи, като решителният единадесетметров удар е отбелязан от Рене Мюлер. Отборът губи финала с 1-0 от Аякс, но получава много похвали от опонентите си и от медиите.

1989/90 - 9 ноември 1989 е важен ден в германската и световната история и ще се помни винаги с падането на една стена в Берлин. Обединението на Германия донася допълнителни промени във футбола на бившата Източна Германия........ 

 

 

 

(продължава във ВТОРА ЧАСТ)

* статията е превод, оригиналният материал можете да намерите на https://thefalse9.com/2020/04/leipzig-east-germany-football-history.html

хареса ли ти статията ?

'последвай' преводача !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719
FUN 
FACT !

 

През сезон 1962/63 мачът между Линкълн Сити и Ковънтри Сити от ФА Къп е отложен цели 15 пъти поради различни причини, като по този начин изминават 66 дни между „началото“ на кръга и „края“ му.

 

В крайна сметка, на
6 март 1963 г., Ковънтри побеждава Линкълн с 5-1