The Chosen One се оказа Darth Vader
публикувано на 11 Април, 2023 | Четеш за 10 минути
Германската Бундеслига е последният мохикан сред най-силните първенства в света, що се отнася до традициите по клубовете. В Германия все още не е направен входящ трансфер за 100 или повече милиона евро, което се дължи на факта, че там влиянието на арабските или американските пари е най-малко, спрямо останалите шампионати от топ 5 на Европа.
материал на
Местният шампионат се развива паралелно с Висшата лига или Ла Лига, но в Германия не се правят прибързани решения и се действа с изключително голямо спокойствие, което често граничи с мудност в очите на останалите. Просто хората там са свикнали, че трябва да се върви бавно към прогреса и да не се правят опити да се прескачат стъпала в етапите на развитието на футбола.
Пример за политика, в която доминира дългосрочната мисъл и която цели клубът да запази досегашния си начин на работа (въпреки полудяването на останалите пазари), е тази на Байерн Мюнхен. Изтъквам баварците, не защото вече 10 години не слизат от трона, а защото при тях е особено видимо различаването от политики на клубове като Манчестър Сити, Пари Сен Жермен, Барселона или Манчестър Юнайтед, където се търси най-лъскавото возило в шоурума (под ‘возило’, разбирайте футболист, а под ‘шоурум’ – трансферен пазар).
Да, във вътрешното първенство разликата между покупките на останалите и тези на Байерн е голяма, но ако сравним работата на мюнхенци с тази на останалите клубове в Шампионска лига, ще видим че на ‘Алианц Арена’ се работи разумно и никой не допуска ситуацията да излезе извън контрол, което води до вземането на грешни решения.
Затова и за мнозина (включително и за мен) бе изненадващо, че Юлиан Нагелсман бе уволнен от треньорския пост на Байерн Мюнхен преди последната 1/3 от сезона. Просто това не е типично за баварския колос, където се мисли за поне 5 години напред, а не 'на парче', както се случва дори при някои от големите клубове в най-силните първенства.
Наскоро някой ми каза: ‘Байерн играе на 30% от възможностите си в Бундесигата, а в Шампионска лига дава всичко от себе си...’. Не съм съгласен, тъй като този отбор не може да подцени някой турнир. Някой мач – със сигурност, но цял турнир, бил той в Европа или вътрешното първенство – изключено. В ДНК-то на Байерн е заложено да се печели на всички фронтове. Затова и през 2020 г. този клуб се превърна в едва вторият с шестубъл, т.е. спечели 6-те трофея, за които се бореше през въпросния сезон – Бундеслига, Купа на Германия, Суперкупа на Гeрмания, Шампионска лига, Суперкупа на Европа и Световно клубно първенство.
Главата на Нагелсман падна заради Бундеслигата, където в първите 25 мача е изгубил 21 точки, докато през миналата кампания загуби общо 25 точки за 38 мача.
Поред на номерата – какво донесе Нагелсман на Байерн Мюнхен, като трофеи и съответно като игрови стил. За 20-те месеца на ‘Алианц Арена’ младият наставник донесе на Байерн една шампионска титла на Германия, както и две Суперкупи на страната, което за доминант на домашната сцена не е кой знае колко много. Oще повече, че отборът му отпадна на четвъртфинал в Шампионска лига от Виляреал, през пролетта на 2022 г.
Що се отнася дo играта, смятам че Нагелсман успя да надгради спрямо Ханс-Дитер Флик, въпреки че си мисля, че при настоящия селекционер на Германия баварският колос играеше с доста повече интензитет. По този начин изглеждаше, че практикува по-висока преса от Байерн на Нагесман, което всъщност не е точно така, тъй като 35-годишният Нагелсман използваше преса с атакуващия си диамант, в последния си сезон в Мюнхен.
В тактическо отношение се видя много голяма вариативност, защото Байерн се научи да играе и с трима централни защитници – нещо, което нито Юп Хайнкес, нито Пеп Гуардиола, нито Карло Анчелоти, нито Нико Ковач, нито Ханзи Флик се осмелиха да наложат на ‘Алианц Арена’. Тази вариативност при Нагелсман, конкретно в защита, не започна след напускането на Роберт Левандовски, което доведе до множество промени. Постройката с трима в дефанзивния вал се практикуваше още докато полякът бе в Мюнхен. В това имаше много логика, тъй като така Нагелсман насищаше крилата си, откъдето идваха топки за Лева, а знаем, че той е специалист да засича центриранията от фланга право в мрежата.
Нещо, което Нагелсман успя да постигне, е подобрение на защитата на баварците, в която дойде Дайо Упамекано (който пък бе работил с младия треньор в РБ Лайпциг). Този трансфер даде резултати, тъй като през сезон 2021/2022 г. баварците инкасираха 37 гола във всички турнири, отбелязвайки 97 попадения. За справка, при Флик през 2020/2021 г. вкараните попадения бяха 99, а допуснатите – 44.
Да се върнем на пресата, която при Нагелсман се прилагаше от четиримата офанзивни футболисти, като през настоящата кампания тази четворка бе оформена като диамант с един централен нападател, двама изнесени встрани атакуващи футболисти и един малко по-назад, който е плеймейкър.
Движението на този диамант (или ромб) бе такова, че когато топката се изнесе към бековете, те да бъдат заобиколени от трима от Байерн – централния нападател, едното крило и плеймейкъра. Така футболистът с топка трябва да върне назад или да търси съотборник в центъра, където са Кимих и Горецка, а те са майстори в отнемането на топката. Подобна преса даваше резултати, защото футболистите които я упражняваха, имат точните характеристики за нея – те са бързи, повратливи и гъвкави. Умеят да играят на няколко позиции в нападението, за да си сменят местата и така да объркват противника.
Важно е да се обърне внимание и на халфовата линия, където през този сезон останаха само Кимих и Горецка, защото Райън Гравенберх така и не може да се утвърди все още в състава. Германците за мен са в топ 3 на най-добрите двойки халфове в света в момента, но двамата не са толкова добри при изграждането на атаките, както беше Тиаго Алкантара по времето си в Байерн. Затова и баварците взеха Гравенберх през лятото на 2022 г., но той все още е периферна фигура в състава.
Футболист, който Нагелсман доведе със събе си от Лайпциг, бе Марсел Забицер, но той (за разлика от Дайо Упамекано) не успя да се утвърди и бе пуснат под наем в Манчестър Юнайтед. Именно австриецът трябваше да бъде офанзивния халф, който да получава топката от двойката вътрешни полузащитници и да я разпределя към хората в атака. Големите очаквания обаче сякаш му натежаха и той не можа да се разиграе, както го правеше при ‘биковете’. Затова и се налагаше Томас Мюлер често да бъде най-задностоящият от нападателната четворка и да помага за изнасянето на топката. Това донякъде бе изненадващо за мен, защото през миналия сезон Нагелсман често пускаше Мусиала редом до Кимих в центъра, докато през настоящата кампания техничният младок играе доста по-напред. Вследствие на това е голмайстор на отбора и лидер по асистенции, докато Нагелсман не бе уволнен.
- - -
През настоящия сезон Нагелсман трябваше да сменя тактиката, след като Роберт Левандовски премина в Барселона и центриранията от крилото станаха безполезни (тъй като нямаше висок човек, който да ги посреща). Използваните тактически постройки варираха между 4-2-3-1 и 3-4-2-1, като първата изглеждаше най-вече като 4-2-2-2 и при нея реално крилата на Байерн влизаха към центъра, за да се получи насищане на хората там и атаките да вървят през центъра.
Доказателството за това се крие в процента нападения през центъра, които са 36% (отляво са 31%, а отдясно – 33%). Когато крилата бъдат издърпани към центъра, тогава баварците прилагаха този прийом с атакуващ ромб или диамант, за който стана въпрос по-рано, като едно от крилата (най-често Мюлер), се връща по-назад, а един от централните нападатели заема мястото му на фланга. Това е сериозна промяна спрямо периода при предишния наставник, тъй като при Флик Байерн се бе специализирал да атакува с диагонални подавания към крилата, които бяха изнесени по-близо до тъчлиниите и оттам центрираха с едно към Левандовски, който знаете какво правеше с получените топки.
Въпреки че опитвам да не правя сравнения между Байерн на Нагелсман с Байерн на Флик, това няма как да не се случва, след като хер Флик донесе на тима емблематичния шестубъл и вдигна очакванията до небесата. Той обаче така и не получи нужната подкрепа от шефовете на Байерн, които през лятото на 2021 г. афишираха, че ще стоят плътно зад него, тъй като очакват той да остане много години в Мюнхен и да изгради един много успешен отбор. Хасан Салихамиджич и Оливер Кан обаче не пожелаха да дадат част от властта си на младия треньор и съм сигурен, че някои от трансферите в този период не са били пожелани от треньора, а са извършени самосиндикално от директорите.
През лятото на 2022 г. не бе намерен голаджия, който да замести Роберт Левандовски и Нагелсман трябваше да променя коренно стратегията за игра на Байерн. И той успя, защото в първите мачове от новия сезон Байерн газеше, побеждавайки Лайпциг за Суперкупата с 5:3, а шампионът в Лига Европа Айнтрахт Франкфурт бе отнесен с 6:1. Това се хареса много на феновете, които наистина започнаха да боготворят Нагелсман, изтъквайки това, че той е направи играта на отбора по-интересна с разчупените си идеи за нападения, при които не всичко се свежда до пробиви или извеждащи подавания на фланга и центриране в наказателното поле към голмайстора Левандовски.
Аз няма как да не се съглася с мнението на феновете на баварците, защото отборът наистина играше впечатляващо, като въпреки насищането на противниковата половина и дори наказателното поле с футболисти на Байерн, защитата на отбора остана силна. Постепенно обаче, противниците започнаха да намират слабите страни в системата на Нагелсман, която и самият треньор трябваше да изучи, тъй като нейното приложение в Мюнхен е съвсем различно от това в Лайпциг. Младият треньор нямаше и късмет, тъй като дошлият през лятото Садио Мане пропусна немалко двубои заради контузия, която увеличи адаптационния му период в Бундеслигата. През зимата пък Мануел Нойер си счупи крака, което наложи спешното привличане на вратар.
Освен това, контузии сполетяха Люка Ернандес и Нусаир Мазрауи, като травмата на французина бе с по-голяма тежест, тъй като той е много важен при постройка с трима в защита, защото може да играе както като централен защитник, така и като ляв бек, което пък важи и за Бенжамен Павар, но вдясно. Въпреки тези контузии обаче, Байерн на Нагелсман направи на нищо многомилионната селекция на Пари Сен Жермен в 1/8-финалите на Шампионската лига, а преди това надви Барселона и Интер в групата си. Негативните резултати в Бундеслигата, където отборите играят по-затворено и се нуждаеш от клинично завършване на нападенията, доведоха до всеобщото впечатление за неуспешна работа на треньора.
Накрая, но не и на последно място, около Байерн се появиха слухове за спорове между треньора и отделни футболисти, като първоначално Нагелсман е имал търкания с Мануел Нойер, а след това – със Садио Мане. Той не е успял да се справи с недоволните футболисти, показвайки твърда ръка, каквато използваха хора като Ханзи Флик или Юп Хайнкес. Така младият треньор е изгубил авторитет пред играчите и това е дало още един аргумент на ръкововодството да го разкара.
За мен тази рокада не бе правилна, защото се виждаше с просто око, че Юлиан Нагелсман гради нещо сериозно в Мюнхен и въпреки трусовете, отборът се подобрява, свиквайки все повече с новата система за игра.
Освен това, Байерн трябваше да плати много сериозната сума от 25 млн. евро на РБ Лайпциг за правата на младия треньор, който подписа дългосрочен договор на ‘Алианц Арена’ и се смяташе, че той ще бъде начело на един отбор, който ще продължи доминацията си в Германия и Шампионската лига.
Затова и направих една асоциация с филмовия персонаж от Междузвездни войни Анакин Скайуокър, който трябваше да донесе баланс в Галактиката между светлата и тъмната страна на Силата, но вместо това се превърна в Дарт Вейдър. Така и Нагелсман - от принца на бял кон, дошъл от РБ Лайпциг с иновативните си идеи за модерен и успешен футбол, се превърна в трън в петата за ръководството на Байерн Мюнхен, тъй като трябваше да се справя с недоволни играчи и да задържи отбора на върха, въпреки напускането на неизменния лидер на тима в последните почти 10 години в лицето на Роберт Левандовски.
Сега на треньорския пост в Мюнхен застана Томас Тухел, който също получи един ангелски ореол над главата, защото бе представен не като заместник, а като дългосрочен вариант за треньор на Байерн. Тухел обикновено започва силно престоите си в отборите, които е водил досега и имам всички основания да смятам, че ще го стори и в Байерн, още повече че победи Борусия Дортмунд в дебюта си.
Няма да е изненада и друго нещо, а именно след година-две Байерн да направи серия от слаби резултати, Тухел да се скара с ръководството и футболистите и да си тръгне с обезщетението за уволнение. Точно както го стори Нагелсман и както го прави Тухел във всеки от предишните си три отбора.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Георги Аспарухов има 18 мача и 19 гола в КЕШ и КНК с екипите на Левски и Ботев (Пд)
Освен това е голмайстор на КНК през 1963 г.