Най-накрая Сенегал

или какво видяхме на КАН 2021

(част 3: резюме на група „F” и заключение)

публикувано на 18 Март, 2022 | Четеш за 8 минути

С настоящия материал приключваме краткото резюме на представянето на 24-те отбора на току-що завършилата Купа на африканските нации и опитваме да намерим отговор на въпроса доколко всеки от тях оправдава или опровергава (за добро или лошо) предварителните

материал на

Лъчезар Петров

очаквания. За прегледност представянето на съставите се оценява по петстепенна ска̀ла от 1 до 5, като „1“ е най-високата оценка, отговаряща съответно на „изключително представяне“. Другите степени са както следва:

„2“ – силно представяне, надминава очакванията;

„3“ – средна работа, на нивото на очакванията;

„4“ – слабо представяне, под нивото на очакванията;

„5“ – трагично представяне.

 

 

Оценката е изведена съгласно предварителните очаквания за всеки отбор и доколко реалното представяне оправдава тези очаквания, с класата на отборите като основна променлива. Именно заради последното отбори, които достигат до идентичен етап в турнира са оценени по различен начин (1/4 финал за Екваториална Гвинея и Гамбия е „изключително представяне“, докато за Мароко е „средна работа“, 1/8 финал за Малави е „силно представяне“, а за Гвинея и Нигерия „слабо“, трето място за Камерун е „силно представяне“, а четвърто за Буркина Фасо – „изключително“ и т.нат.) Графично, импровизираната ни ска̀ла изглежда така:

IMG#1.PNG

Продължаваме с последната по ред група „F“, три от отборите в която, любопитно или не, се срещат в груповата фаза и на предходния турнир. Тунис, Мали и Мавритания се падат един срещу друг и на КАН 2019, а единствената разлика е наличието на Гамбия, която сега заменя Ангола. Нашето резюме започва с „Орлите“ от Мали.

 

Мали – 4, слабо представяне, под на нивото на очакванията

Със своите 6 завършвания в Топ 4 при общо 12 участия на КАН, малийците са един от сравнително успешните отбори в историята на турнира, но сега разочароват. „Орлите“ разполагат с отличен потенциал в средата на терена с играчи като Диадие Самасеку (Хофенхайм), Ив Бисума (Брайтън), Амаду Хайдара (Лайпциг), Адама Малуда Траоре (Шериф Тираспол, молдовската изненада в тазгодишната Шампионска лига), Адама Нос Траоре (Хатайспор) и Мохамед Камара (РБ Залцбург), а в нападение намират голмайстор в лицето на мощния таран Ибрахима Коне, но въпреки това отпадат още на 1/8 финалите.

 

В „познатата“ група всичко започва добре, с победа над Тунис в скандален мач, приключван от съдията на два пъти и без никакво продължение, въпреки деветте смени и няколкото намеси на ВАР. Във втората среща Мали повежда на Гамбия с дузпа в 79-та минута, но изпуска успеха в последната минута след нов гол от дузпа, този път за съперника, а в последния кръг малийците печелят лесно срещу аутсайдера Мавритания и успяват да си осигурят първото място и теоретически доста преодолим съперник, в лицето на Екваториална Гвинея. „Орлите“ са фаворити в 1/8 финала и реално имат игрово превъзходство през всичките 120 минути, но така и не успяват да го материализират, а при дузпите нервите на трима от играчите им не издържат и в крайна сметка, след изпълнение на общо 16 удара, Мали отпада.

 

Предвид игровия потенциал на малийците отпадане на толкова ранен етап в елиминациите няма как да не е равнозначно на представяне под очакванията, а треньорът Магасуба трябва бързо да извлече съответните поуки, защото след месец и половина Мали ще спори за място на световното с добре познатия си северноафрикански съперник - Тунис.

Тунис – 3, средна работа, на нивото на очакванията

Тунизийците, познати неофициално като „Орлите от Картаген“, са в челните места на вечната ранглиста на КАН с общо 7 завършвания в Топ 4, а на настоящия турнир показват обичайните си качества – солидна отбрана, себераздаване и използване на малкото възможности пред противниковата врата. На КАН 2019 Тунис завършва на четвърто място, а на завършилата през декември 2021 г. Арабска купа достига финала, така че двете загуби с по 0:1 от Мали и Гамбия в групата изглеждат донякъде изненадващи. Във втория си мач „Орлите от Картаген“ успяват да разгромят Мавритания с 4:0 и реално тази победа (най-убедителната на турнира) ги класира като един от най-добрите трети отбори.

 

Съперник на 1/8 финала е силният отбор на Нигерия, спечелила максимален актив от 9 точки в групата и победила Тунис в мача за бронзовите медали на предходния турнир, но въпреки прогнозите тунизийците печелят с 1:0 и продължават към 1/4 финалите, където срещат Буркина Фасо. Сблъсъкът с буркинците е решен от една контраатака в продължението на първото полувреме, а след почивката Тунис показва явна липса на креативност и не успява да отговори по никакъв начин. „Орлите от Картаген“ завършват на осмо място в крайното класиране на турнира, което изглежда напълно приемливо постижение, предвид моментния потенциал на състава.

 

 

Гамбия – 1, изключително представяне

КАН 2021 се явява дебютно участие за Гамбия на подобен форум, а „Скорпионите“ се възползват по най-добрия начин и правят меко казано фурор, достигайки до 1/4 финалите и отпадайки от домакина Камерун. Гамбийците имат множество играчи в Европа, някои от които дори в първенства като италианската Серия А и белгийската Юпилер Про Лига (макар и не във водещи отбори) и започват с победа над Мавритания, което им дава увереност и големи шансове поне за трето място. Във втория мач „Скорпионите“ са в ролята на аутсайдер срещу Мали и изглежда, че ще загубят минимално, когато Ибрахима Коне открива от дузпа в 79-та минута. Но играчите на белгийския треньор Том Сейнтфит отказват да се предадат и в 90-та минута на свой ред получават дузпа, която звездата на тима, Муса Бароу, реализира.

 

Така Гамбия се оказва с 4 точки от първите си два мача и има шанс дори да спечели групата, при успех над Тунис и евентуална грешка на Мали срещу Мавритания. „Скорпионите“ действително печелят срещу северноафриканците с гол на Абли Джалоу в 93-та минута, но Мали също си взима мача с Мавритания и така Гамбия остава на второ място, което означава осминафинал срещу Гвинея. Въпросният двубой очаквано се превръща в битка и тактическо надлъгване и е решен от силно индивидуално изпълнение на Муса Бароу и груба позиционна грешка на гвинейците пред наказателното им поле, а с класирането си на 1/4 финала Гамбия повтаря постижението на друг дебютант, Мадагаскар от КАН 2019.

thumbnail.jpg
thumbnail.jpg

Пътят на „Скорпионите“ приключва след мача срещу домакините, загубен с 0:2, но гамбийците стоят добре на терена и задържат равенството чак до 50-та минута, когато Токо Екамби бележи с глава. В крайна сметка Гамбия завършва на шесто място в крайното подреждане на турнира, а дали причините за успеха на „Скорпионите“ са „късмета на начинаещия“, подценяването или нещо друго, не е толкова важно – Муса Бароу и съотборниците му се представят изключително и надхвърлят с много всички предварителни очаквания.

Мавритания – 3, средна работа, на нивото на очакванията

Последният по ред отбор в нашата статия същевременно завършва и на последно място в групата си, както и въобще в крайното класиране на турнира – говорим за Мавритания, или „Лъвовете от Шингети“. Преди началото на КАН 2021 мавританците изглеждат като един от най-посредствените в техническо отношение тимове и шансовете им за преминаване към елиминациите се считат за абсолютно минимални, а с играта си футболистите на пустинната държава напълно оправдават очакванията спрямо себе си.

 

Мавритания губи последователно от Гамбия (0:1), Тунис (0:4) и Мали (0:2), като в нито един момент не успява да се доближи дори до възможност за равенство – срещу Гамбия получават гол в 10-та минута, срещу Тунис – в 4-та, а срещу Мали – още във 2-рата минута. В крайна сметка „Лъвовете от Шингети“ отпадат без актив и заедно с Гвинея-Бисау стават втория тим на турнира, който не успява да отбележи нито един гол – представяне, което е много по-лошо от дебютното им участие през 2019 година в Египет, когато Мавритания пак отпада в групата, но печели две точки и губи само един мач.

 

Моята оценка за „Лъвовете от Шингети“ е „3“ в смисъл, че очакванията така или иначе са за отпадане в групата, но ако вземем за критерий играта и резултатите на Мавритания, то тогава оценката със сигурност следва да падне с една или дори с две степени.

С резюмето за Мавритания завършваме темата за представянето на отборите на току-що завършилия турнир за Купата на африканските нации, а в заключение ще посоча още един аргумент в полза на формата с 24 отбора.

Заключение

В предишни материали съм разсъждавал върху значението на КАН за Африка и защо от чисто морална гледна точка отборите трябва да са 24, въпреки откровено ниското техническо ниво на поне половината от тях, така че тук ще дам само още един различен аргумент – възможността за изява на футболистите от по-слабите състави.

 

Ясно е, че като популярност и реклама Купата на Африка няма как да се мери с турнири като Световното и Европейското първенство, а реално отстъпва и на Копа Америка. Въпреки това интерес към мачовете не липсва, а КАН е достатъчно голяма сцена, за да се превърне в трамплин за някои от по-кадърните футболисти, играещи за отбори, в които иначе трудно биха били забелязани. Треньорите от по-старата генерация имат подходящо за случая клише, гласящо „на един футболист и един мач може да му оправи живота“, а африканските играчи определено заслужават своя шанс, играейки на КАН в опит да помогнат на нациите си (името на турнира въобще не е случайно) да забравят за миг част от ежедневните проблеми. Конкретно на този турнир, нещата се случиха за нападателя на Мали Ибрахима Коне, чието представяне и 3 гола (макар и от дузпи) се оказаха достатъчно впечатляващи за трансфер в Лориен, във френската Лига 1. Коне дебютира за новия си отбор като резерва срещу Ланс, а 15 минути стигнаха, за да успее да отбележи и първия си гол във френския футбол.

 

И така, КАН 2021 завърши, оставяйки в историята един месец на напрегнати мачове, веселба, музика, цвят и настроение по трибуните, емоции, рекорди и куриози, както и трагичен инцидент, довел до човешки жертви. Въпреки това положителните моменти преобладаваха, Сенегал заслужено спечели първата си титла, а ние се сбогуваме с Камерун 2021 и отправяме първи погледи към Кот д'Ивоар 2023.

> Линкове към ЧАСТ 1 и ЧАСТ 2 на обзора на Купата на африканските нации

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Със своите вече 19 титли и 17 купи на страната, Спортинг Лисабон е третият най-успешен клуб в Португалия ! 

 

На европейската сцена обаче, "лъвовете“ могат да се похвалят само с едно отличие – Купата на носителите на национални купи (КНК) от сезон 1963/64

 FUN 
  FACT