Чуждестранният легион от тъмните години на Левски

публикувано на 24 Март, 2022 | Четеш за 7 минути

Макар в последните години българският футбол да търпи упадък и хората, които го следят, да стават все по-малко, има няколко константни величини в него, които продължават да се ползват с голяма популярност. Една от двете най-разпознаваеми марки на нашия футбол е Левски. ‘Сините’ са вторият най-успешен отбор в България, като имат по 26 титли и купи на страната, а и немалко постижения в европейските турнири.

материал на

Кристиян Иванов

Последният трофей на тима от 'Георги Аспарухов' обаче дойде във вече все по-далечната 2009 г. Тогава под ръководството на Емил Велев – Кокала, ‘сините’ изпревариха ЦСКА с 1 точка и станаха шампиони на България, като в същия сезон взеха и Купата. След това, вече близо 13 години феновете на отбора не са видели нов трофей от своите любимци. Факт е, че клубът имаше множество проблеми, които не бяха от спортно-техническо естество, но също така загуби няколко финала за Купата на България, а през 2013 година изпусна на косъм и титлата.

От 2009 г. насам текучеството футболисти на 'Герена' беше огромно, а голяма част от привлечените играчи бяха чужденци. Много от тях само разхождаха синята фланелка по терена, но имаше и такива, които бяха истински находки и станаха любимци на 'сините' фенове. Затова сега ще се опитаме да сглобим един 'Дрийм тийм' на най-добрите чужденци, играли за Левски в тези тъмни за клуба последни 13 години.

Изборът между чужденците, пазили на вратата за Левски в последните десетина години, е доста труден, тъй като 'сините' в това време разполагаха с хора като Пламен Илиев, Божидар Митрев и Николай Михайлов, които не даваха на чужденците да хванат ръка на вратата. Затова на вратата на своеобразната единайсеторка застава сърбина Боян Йоргачевич, който изкара две години и половина на 'Герена' (между януари 2015 и септември 2017 г.). Видно е, че макар да дойде с добра визитка, след като беше играл дълго време в Белгия, Боян вече бе в зенита на кариерата си, когато пристигна у нас. В периода, в който носеше синята фланелка, сърбинът се представи повече от добре. Той изигра 73 мача за два сезона и половина, като успя да запази чиста мрежа цели 40 пъти, допускайки общо 50 гола.

Защитата на този Дрийм тийм ще бъде съставена от трима играчи.

Началото слага Дъстли Мюлдер, чиято кариера на 'Герена' бе доста дълга, в сравнение с тази на повечето други чуждестранни футболисти на Левски. Играчът от Кюрасао беше водещият десен бек. Той изигра 124 мача за тима, в които вкара 6 гола и направи 10 асистенции. Беше част от състава на ‘сините’, загубил битката за титлата с 1 точка от Лудогорец през сезон 2012/13 г., както и от тима, загубил с дузпи финала за Купата от Берое през 2013 г.

Другите двама в ариегарда са Давид Яблонски и Холмар Ейолфсон. Чехът пристигна на 'Георги Аспарухов' през януари 2017 г., като (освен със стабилност в защита) се отличаваше и с многото голове - 12 в 75 мача във всички турнири. Яблонски формира много силна двойка в центъра с национала на Исландия. Двамата играха заедно между 2017-2019 г., като под ръководството на Делио Роси тимът формира най-здравия дефанзивен блок в първенството. Лошата новина за клуба от цялата работа с тези трима защитници e, че те напуснаха клуба със свободни трансфери и Левски не успя да регистрира никаква печалба от тях, въпреки че бяха важна част от тима по време на престоя си.

Прочети 'Защо не върви Атлетико или няколко размишления за кризата на "Чолизма"

или пък

'Как футболен клуб почти фалира цяла държава?'

Продължаваме към халфовата линия, в която Левски разполагаше с немалко качествени футболисти, чиито умения им помогнаха да направят силни изходящи трансфери впоследствие. Започваме с Роман Прохазка, който бе един от малкото чужденци в последно време, които след един период в Левски, поиска отново да се завърне в отбора. Той има два престоя при 'сините' – през сезон 2012/2013 г. и след това между 2014/2018 г. Поливалентният словак е и чужденецът с най-много мачове с екипа на Левски – 177. В тях той вкара 26 гола и даде 23 асистенции, но най-важното му качество бе стабилността в средата на терена, която носеше на 'сините' преди през 2018 г. да премине във Виктория Пилзен.

След него идва един изключително класен футболист и то не по българските, а по английските стандарти. Това е юношата на Барселона Жорди Гомес, който направи име във Висшата лига с екипите на Уиган и Съндърланд, за които има над 200 мача във всички турнири. Испанецът пристигна на 'Герена' през лятото на 2017 г. и за тринадесет месеца изигра 45 мача със синята фланелка, вкарвайки 5 гола и давайки 11 асистенции.

С него на 'Георги Аспарухов' дойде и бившият играч на Манчестър Юнайтед Габриел Обертан, който също имаше немалко мачове във Висшата лига с екипите на 'червените дяволи' и Нюкасъл. Той също вдигна значително класата на Левски, но не бе достатъчен за спечелването на трофей. С него в игра отбора се класира на финала за Купата през 2018 г., но загуби от Славия, след изпълнение на дузпи.

Един от най-креативните полузащитници, които Левски е имал през последните 13 години, без съмнение, е Давиде Мариани. Швейцарецът прекара две години на 'Герена' между 2018/2020 г. и за това време показа, че е наистина стойностен футболист, който освен да гради играта на отбора, притежава и високо КПД. Мариани отбеляза 17 гола и подаде за още 12, бидейки използван като плеймейкър. Наред с това, той си тръгна от София за доста добра сума – 1,5 милиона евро, които Шабаб Ал-Ахли от ОАЕ плати за него.

Последният футболист, съставляващ халфовата линия, е играч който използва Левски като трамплин към върха в най-пълния смисъл на думата. Това е Гари Родригес, който игра за тима само за година и половина между 2012/2014 г. и веднага бе забелязан от испанския първодивизионен Елче, който го купи за 600 хиляди евро. За този период крилото от Кабо Верде вкара 20 гола и направи 12 асистенции за 46 мача. Ако изключим Жоазиньо, който помогна на 'сините' да станат шампиони през 2009 г. и две години по-късно премина в Краснодар, Гари Родригес е най-техничният футболист, който е играл в Левски в периода 2009 – 2022 г. След Левски той носи екипите на тимове като Олимпиакос, ПАОК, Фенербахче и Галатасарай, с които игра и в европейските клубни турнири.

Базил де Карвальо е първият от чуждестранните нападатели, които направиха сериозно впечатление с играта си със синята фланелка. Дошлият от Локомотив Пловдив нападател пасна като дялан камък при 'сините' през 2012 г. Де Карвальо стана голмайстор на шампионата, вкарвайки 19 гола за 25 мача, но тимът на Николай Митов не успя да бие Славия в последния кръг и остана зад Лудогорец. Впоследствие нападателят бе продаден за 100 хиляди евро в Белгия.

Завършваме този своеобразен Дрийм тийм на Левски с един истински голов хищник. Гара Дембеле е един от най-добрите нападатели в българския футбол през новия век. Малиецът с френско гражданство стана част от Левски през лятото на 2010 г., като е част от последното златно поколение на 'сините', достигнало до участие в европейските клубни турнири. Гара бе с основна заслуга за тима на Ясен Петров да влезе в групите на Лига Европа, вкарвайки 6 гола в мачовете с Дъндолк, Калмар и АИК, а след това още 2 попадения в групата, където Левски бе със Спортинг Лисабон, Гент и Лил.

Дембеле пристигна на 'Георги Аспарухов' от Локомотив Пловдив и за 24 мача в А група вкара зашеметяващите 26 гола. Макар да беше висок, Дембеле не бележеше много с глава, но за сметка на това можеше да завършва и с двата крака. Умееше освен да намира празните пространства, да отиграва топката, докато е притискан от защитник в противниковото наказателно поле. За жалост на левскарите, Дембеле бързо бе забелязан в чужбина и само година след като акостира в София, нападателят бе купен от Фрайбург за 2,2 милиона евро. След престоя му в Левски обаче Дембеле така и не успя да направи нищо запомнящо се в друг отбор, като затова спомагаха и изцепките му извън терена, които обаче не попречиха на малиеца да стане любимец на 'сините' феновете дори само за година престой в клуба.

- - -

Някои от гореизброените играчи пристигнаха със сериозни визитки на 'Герена', други пък дойдоха като пълни анонимници, но всеки един от тези футболисти даваше всичко от себе си. Mакар никой от тях да не успя да вдигне трофей с клуба, те радваха 'сините' фенове и ги караха да си купуват билети и да ходят на стадиона, очаквайки хората на терена да им дадат зрелище и да ги радват с добрите си изпълнения.