КЛЮЧЪТ (втора част)

публикувано на 7 Октомври, 2020 | Четеш за 8 минути

Престоят на Макелеле в Челси също е доста успешен. Първият сезон на французина в отбора се оказва последен за мениджъра, който го привлича – Клаудио Раниери е освободен от длъжността си преди началото на сезон 2004/2005г. Тогава начело на Челси застава Жозе Моуриньо и успехите идват моментално. За 5-те си сезона в

материал на

Владимир Николаев

( гост-автор )

Англия Макелеле печели 6 трофея: две шампионски титли, две купи на лигата, една купа на футболната асоциация и една „къмюнити шийлд“ (суперкупа на страната). Още в първия сезон при Моуриньо, отборът на Челси поставя рекорд за най-малко допуснати голове в рамките на един сезон от Висшата Лига – 15, рекорд за най-малко допуснати голове в гостувания за един сезон – 9, както и рекорд за най-много постигнати чисти мрежи за един сезон – 25. Челси поставя и немислимия рекорд за най-дълга серия без загуба в домакински мач – от февруари 2004 до октомври 2008 година!

Прочети "КЛЮЧЪТ (първа част)"

Рекордите си остават неподобрени и до днес, а разбира се ключова роля за постигането им изиграва Клод Макелеле. По време на периода си в Англия, французинът довършва революцията, която в Реал Мадрид е започнал да причинява на позицията дефанзивен полузащитник, като този път той е оценен. Всички в Англия са възторжени от работата на футболиста и влиянието му върху играта и така се ражда изразът „позицията на Макелеле“. Французинът изгрява под ръководството на Жозе Моуриньо, който обяснява в интервю огромното предимство да имаш Макелеле в отбора си:

„Вижте, ако имам триъгълник в полузащитата с Клод отзад и двама пред него, винаги ще имам предимство пред чистокръвно 4-4-2, където централните полузащитници са подредени в линия. Това е защото винаги ще имам един допълнителен човек. Започваме с Макелеле, който е между линиите. Ако никой не го атакува, той вижда целия терен и има време. Ако към него се приближи противник, това означава, че един от двамата ми централни полузащитници е свободен. Ако крилата на противника се приберат навътре, за да помогнат и затворят полузащитата ни, това означава, че има свободно пространство за нас на фланговете, или за крилата ни, или за бековете ни. Няма нещо, което чистокръвно 4-4-2 да може да направи, за да ни спре.“

Известен с трудолюбието си, Макелеле винаги е готов да влезе в битка и въпреки, че притежава способността да играе в малко по-предни позиции на полузащитата, той обикновено оперира пред централните защитници като своеобразен бодигард на по-офанзивно настроените си колеги от халфовата линия. В тази зона той пасва перфектно, предвид способността му да чете играта и да спира противниковите атаки с перфектно изчислените си агресивни влизания и пресичания на пасовете на съперника.

Когато топката е у противника, предимствата на Макелеле са неговата бързина, енергия, усета за идеално позициониране, способността му за печелене на топката, както и тактическата дисциплина. В момента в който отборът му спечели топката (в повечето случаи благодарение на самия него), Макелеле моментално се превръща в дълбоко поставен плеймейкър, диктуващ темпото на игра с къси и точни подавания. Така той се явява свързващото звено при прехода от защита в нападение, въпреки че не е от най-техничните футболисти с топка в краката. Макелеле не е висок, но комбинацията от физическата му сила и нисък център на тежестта му дават отличен баланс когато притежава топката в ограничено пространство, позволявайки му да запази владението ѝ дори срещу превъзхождащи го физически противници.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=3wVycVUtBvw

Освен с дефанзивните си умения, той е известен и с издръжливостта си, постоянството, както и със своя манталитет. Силният характер на Макелеле се проявява в любопитна случка в един от общо 6-те мача, изиграни между Челси и Барселона в периода 2005-2007 година. Във въпросните срещи Макелеле се изправя срещу Роналдиньо, който е в пика на кариерата си, прави каквото си иска с топка в краката и вече е избран в две поредни години за играч на годината на ФИФА - за 2004 и 2005 година. Бразилецът е най-добрият футболист в света по това време. Интервюиран от бившия си съотборник в Челси - Уилиан Галас, Макелеле споделя интересен момент в един от двубоите с каталунците:

„По време на един от мачовете с Барса отидох при Роналдиньо и му казах: „Надявам се, че ще покажеш добри обноски когато дриблираш срещу мен, защото ако опиташ някой от тези плейстейшън трикове, ще те вкарам в болница“. Тогава Роналдиньо се извинява и моли Макелеле за прошка, което само доказва колко големи играчи са и двамата.

- - -

Сентенцията, че не оценяваш какво имаш, докато не го загубиш важи в пълна сила за отношенията между Реал Мадрид (в частност Флорентино Перес) и Клод Макелеле. Докато французина жъне успехи в Англия, ситуацията в Реал Мадрид е напълно контрастна. След спечелената титла през сезон 2002/2003г, освен споменатите напускания на Макелеле, Йеро, Мориентес и Макманаман, ръководството на клуба решава да не поднови изтичащия договор на треньора Висенте Дел Боске. Следващия сезон Реал Мадрид завършва на 4-то място в Ла Лига, като след раздялата с Дел Боске клубът сменя 7 треньора в рамките на 4 години и не печели нито един значим трофей до 2007 година.

Тогава с новия треньор Фабио Капело отбора печели титлата в Испания. За „награда“, веднага след като прави Реал Мадрид шампион, Капело също е уволнен. Първи на горещия стол на Дел Боске обаче сяда тогавашният помощник на Сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед – Карлош Кейрош, който години след престоя си в кралския клуб разказва за проблемите, с които се е сблъскал по това време:

„Когато получиш оферта от Реал Мадрид, първото нещо, което правиш е да я приемеш, а след това мислиш.“

„Тогава клубът бе продаващ, а не купуващ. Имаше цели, които трябваше да се постигнат, включително намаляване на дълга до 0, което президентът бе обещал на членовете на борда. Политиката в общи линии бе: шестима „галактикос“ (като всичките бяха в полузащитата и атаката) и „Павоновци“ в защита.“

Прочети 'Колко добър беше Фабио Канаваро'

Продължаваме с откъси от разказа на Кейрош:

„В отбора бяха също Макелеле и Мориентес, които напуснаха. Веднага след суперкупата си размених няколко думи с Мориентес, казвайки му: „ще се видим във вторник.“ Той отвърна: „Вторник? Не са ли ти казали? Пратиха ме под наем в Монако.“ Нямах никаква идея. Поне си мислех, че имам Макелеле и мога да върна Иван Елгера в центъра на защитата, където той се справяше добре. Но скоро след това Макелеле напусна, за да се присъедини към Челси, защото той не продаваше фланелки и така Бекъм можеше да играе в средата. Позицията на Бекъм бе на дясното крило, но когато отидох в Реал Мадрид тя вече бе заета от Луиш Фиго.“

„Имаше и други проблеми. Мадрид взе Габриел Милито за заместник на Фернандо Йеро, който бе освободен само два дни след спечелването на първенството. Изгубихме Йеро. Трябваше ми централен защитник, така че взех Милито. Той подписа договора, премина медицинските тестове, но до следобеда всичко се провали и той бе отхвърлен. Препоръчах да вземем Луизао, който бе в Бенфика и Пепе, който бе в Маритимо. Тогава можехме да вземем Пепе за 1,5 милиона евро, години по-късно (2007г.) Реал Мадрид плати 30 милиона за него.“

„Имаше 3 смъртни гряха, които бяха извършени докато бях в Реал Мадрид и трите започваха с буквата „М“: Милито, Макелеле, Мориентес. Тези 3 грешки костваха работата на трима или четирима треньори след мен и много милиони за възстановяване на отбора. Тези 3 гряха промениха всичко и бяха причината нещата да приключат зле.“

Прочети 'ПОД ЛУПА'

Освен споменатите турболентности, отборът на Реал Мадрид изпитва огромни затруднения и в шампионската лига - тимът отпада на осминафиналите в 6 поредни сезона в периода 2004/05 – 2009/10г включително.

Явно осъзнавайки каква грешка е допусната с изпускането на Макелеле, ръководството на Реал Мадрид започва да инвестира в защитници и дефанзивни полузащитници в опит да намери новия Макелеле. Минаха 17 години от напускането на французина, като за въпросния период през отбора на Реал Мадрид са минали над 17 дефанзивни полузащитници, което означава, че средно аритметично в клуба е пристигал нов дефанзивен халф всяка година. Разбира се новите дефанзивни халфове след Макелеле имаха различен успех в клуба. Имаше както разочарования в лицето на Томас Гравесен, Нури Шахин, Ияраменди, Лукас Силва и други, така и отлични попадения като Чаби Алонсо и Каземиро, който е незаменим вече няколко години и до днес е един от най-важните играчи в отбора.

Позицията дефанзивен полузащитник е ключова и една от най-важните, ако не и най-важната в съвременния футбол. Самият факт, че най-успешният в исторически план футболен клуб в света страда години наред, след като се раздели с най-добрия си дефанзивен халф, само доказва важността на този пост. Еволюирането на футбола през годините увеличи и изискванията към модерния дефанзивен полузащитник. Задължително за този профил играчи вече е освен физическо присъствие, футболен интелект и дефанзивен инстинкт, те да притежават и талант за организиране на играта, креативност, техника и способност за съвършени къси и дълги подавания. В съвременния футбол имаме щастието да наблюдаваме гениални дефанзивни полузащитници като Нголо Канте, Серхио Бускетс и Каземиро. Историята обаче винаги ще помни човекът, който насочи вниманието на футболния свят към „черноработниците“ в играта и стана кръстник на позицията дефанзивен халф. Това никой не може да му го отнеме.

Позицията на Макелеле!