ПОД ЛУПА | мисляФУТБОЛ

ПОД ЛУПА

публикувано на 26 Май, 2020 / Четеш за 6 минути

Салвино дели Армати е италиански физик и изобретател, роден през 1258 година. Смята се, че той е изобретателят на очилата. Това не е съвсем сигурно, тъй като има съмнения кой измежду него и Алесандро Спина е направил първите в света очила, поради това точната година също не е много сигурна, но се знае, че е между 1280 и 1300г. Първите очила са без дръжки, закрепват се за носа и коригират само далекогледство. Очила за късогледство са изобретени век по-късно.

материал на

Владимир Николаев

Първата рамка за очила с дръжки, които се поставят зад ушите, е изобретена от английския оптик Едуард Скарлет през 1727г. С годините дизайнът на очилата еволюира основно в посока намаляване на площта и дебелината на стъклата, както и изтъняване на рамките.

 

 

Днес се използват титаниеви сплави за рамки и CR-39 лещи за стъклата, осигуряващи лекота и комфорт. Съществуват и „метали с памет“, които след деформация на рамката могат да я върнат в началното ѝ положение. Според световната здравна организация към октомври 2018г. приблизително 1,3 милиарда души имат някаква форма на увреждане на зрението, а според едно научно изследване - през 2050 година половината от населението на Земята ще се нуждае от очила.

Алтернатива на очилата са контактните лещи. Идеята за тях е разработена от, дръжте се... Леонардо Да Винчи още през 1508 г. Изобщо има ли предмет на планетата, който да не е проектиран в мозъка на този човек, било то и изобретен векове по-късно?

Леонардо Да Винчи

Първи успява да изработи контактните лещи обаче Адолф Фик, през 1977г. Съществуват два вида – меки и твърди, поставят се директно върху окото, като предимството им (освен от естетическа гледна точка) е по-широкият зрителен ъгъл, липсата на запотяване на стъклата, елиминиране на напрежението в горната част на носа, което причиняват някои очила, по-голямата практичност при изпълняването на някои професии, включително спортове.

В някои дисциплини се носят очила като предпазна мярка, например моторните спортове, колоездене, зимните и водните спортове и др. Използването на очила при тези дейности е най-нормалното нещо, но не така стоят нещата с цар футбол. В контактните спортове носенето на очила може да причини сериозен проблем за здравето на играча.

В правилата на играта 2019/2020, в раздел 4 (екипировка на играчите) от промените в правилата, точка 4 - Друга екипировка, гласи:

Безопасни предпазни средства, като например ленти за глава, маски за лице, наколенки и протектори за ръцете, изработени от мек, лек подплатен материал са разрешени, както и шапки за вратарите и спортни очила.

Носенето на очила по време на футболен мач далеч не е често срещана гледка, но все пак историята добре помни такива случаи.

Анибале Фроси е бивш италиански футболист, треньор и журналист, роден през 1911г.

 

Още от ранна детска възраст той страда от късогледство, поради което не се разделя с очилата си дори и по време на мачовете, като връзвал аксесоара с ластик. Сред отборите за които играе личат имената на Удинезе, Падова, Бари и Интер (с който два пъти става шампион на Италия), а на олимпиадата в Берлин през 1936 година Фроси помага на Италия да спечели златните медали. Всъщност помага е меко казано, тъй като Фроси става голмайстор на първенството със своите 7 гола, вкарвайки във всичките 4 мача – бележи единственият гол в първия мач (срещу САЩ), следва хеттрик срещу Япония при разгрома с 8:0, след което вкарва победния гол в продължението за 2:1 над Норвегия. На финала Италия побеждава с 2:1 Австрия, като Фроси бележи и двата гола за „скуадра адзура“.

 

На следващата година той е извикан за Б отбора на Италия за мач с Австрия, спечелен с 3:2, а месец по-късно изиграва 5-я си и последен мач за Италия – срещу Унгария, в който отново вкарва гол. Впоследствие селекционерът на „скуадрата“ Виторио Поцо предпочита да залага на Пиеро Пасинати и повече не вика Фроси. Фактът, че му се налага да играе с очила обаче не пречи той да е сред играчите на Италия с най-добър голов рейтинг, с вкараните 8 гола в 5-те си мача за националния отбор.

Прочети 'РУСКА РУЛЕТКА'

Арманд Джоузеф Джурион (по-известен като Джеф Джурион) е бивш белгийски футболист и треньор, роден през 1937г. Както Анибале Фроси, Джурион страда от миопия (късогледство) и просто е длъжен да носи очила, докато играе.

 

Той става шампион на Белгия с отбора на Андерлехт цели 9 пъти между 1955 и 1968 г., купата на страната печели само веднъж през 1965 г., а диамантите във футболната му визитка са двете му спечелени златни обувки – през 1957г. и 1962г. Джурион играе като централен полузащитник и е известен със своята техника и лидерските си качества.

 

През 1962 година Андерлехт играе с Реал Мадрид в предварителната фаза на днешната Шампионска Лига, като първият мач в Мадрид завършва 3:3. На реванша срещата върви при нулево равенство, което провокира коментатора на мача и бивш футболист Рик Де Саделийр да възкликне „Джеф, направи нещо!И Джеф го прави! В 85-та минута той бележи единственото попадение в срещата, придружаван както винаги от своите очила. Така важният гол печели на Джурион прякорът господин Европа, защото отборът продължава в турнира, изхвърляйки знаменития отбор на Реал Мадрид с Ди Стефано, Хенто и Пушкаш в състава си.

-   -   -

През 1970 година за интернационалната купа играят Естудиантес и Фейенорд, първата среща завършва 2:2, а реванша е в Ротердам, като в отбора на холандците има не един а двама футболисти с очила – Ринус Исраел и младият защитник Йоп Ван Даале, който бележи единственото попадение в мача и купата остава в Холандия. При празнуването на гола, играчи от противниковия отбор успяват да вземат очилата на Ван Даале и да ги счупят, оплаквайки се, че той няма право да ги носи по време на игра.

 

Историческият момент е завинаги запечатан в песента “Het Brilletje van Van Daele” (Очилата на Ван Даале).

Във всеки разговор за футбол, включващ думичката очила, няма как да не присъства и името на човека популяризирал и превърнал в своя запазена марка носенето на очила по време на футболен мач – Едгар Давидс.

 

Кариерата на холандеца е застрашена, заради откритото му очното заболяване - глаукома. Болестта поразява зрението вследствие на увреждане на очния нерв, предизвикано от високо очно налягане. През 1999г. универсалният полузащитник претърпява операция, а впоследствие се налага да играе с очила, за което ФИФА дава разрешение. Появата на „питбула“ на терена с очила е нещото, което го превръща в суперзвезда на световния футбол. Холандецът подписва рекламен договор със световния гигант Найки и става лице на специално разработените очила „Nike Tarj Pro“. Той е един от малкото футболисти (от това поколение) достигнали нивото на Дейвид Бекъм, що се отнася до маркетинг и разпознаваемост дори от хора, които не са фенове на футбола.

А на терена Давидс е безкомпромисен. Един от най-добрите и комплексни полузащитници на своето поколение. В забележителната си кариера той става шампион на Холандия и Италия по 3 пъти, печели два пъти купата на Холандия и по веднъж купата и суперкупата на Италия. За националния отбор на Холандия има 74 мача с 6 гола, като завършва на 4-то място на световното през 1998г. На този мондиал Давидс попада в идеалната селекция на първенството, като заема място и в класацията на стоте (всъщност списъкът съдържа 123-ма футболисти и две футболистки) най-велики живи футболисти, изготвена от Пеле през 2004 година. Точно толкова добър бе Едгар Давидс.

A очилата?

Те просто спасиха очите му...

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

Футболни анализи | МисляФУТБОЛ

харесваш ли ни,

черпи една бира  :)

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719