КЛЮЧЪТ (част 1)

публикувано на 2 Юли, 2020 / Четеш за 6 минути

Годината е 1941, месец октомври. Михаил е съветски командир на танк. В момента той е в лазарета и се възстановява, след като е ранен от шрапнели в битката при Брянск.

 

Завършил курс за младши командири със специалност механик-водач на танк, той служи в танков полк в град Стрий в Украйна. Там той разработва инерционен брояч за произведените

материал на Владимир Николаев

изстрели на танково оръдие, приспособление за стрелба с пистолет през амбразура, както и прибор за определяне на моторесурса на танк. Работата му в Ленинград по внедряване на изобретенията е прекъсната от нападението на Германия срещу СССР на 22-ри юни 1941 година. Тогава (едва 22-годишен) Михаил е изпратен на фронта като командир на танк със званието старши сержант. Той ще остане в болницата до април, 1942 година. В последните месеци от престоя му в лечебницата, на няколко пъти той ще чуе съветските войници да се оплакват от оръжията си, които не са надеждни и засичат. Това ще го подтикне още докато е в болницата да започне да прави скици на ново оръжие. Когато бъде пуснат в отпуск за домашно лечение, той няма да се прибере у дома, а ще отиде на гара Матай в Казахстан, където е работил преди войната. Там (с подръчни материали) Михаил ще сглоби първия си прототип на картечен пистолет.

 

Следващите няколко години за него ще преминат в допълнително обучение по конструиране на оръжия, работа в оръжеен завод и създаване на няколко прототипа на автоматично оръжие, за да стигнем до най-голямото му постижение. През 1947 година е готов финалният облик на автомат Калашников – АК-47. Числото 47 не е случайно, то показва годината на създаване на автомата, който е кръстен на създателя си – Михаил Калашников.

Михаил Калашников

В световната история има много примери на изобретения, кръстени на своя създател. Например Брайловата азбука, позволяваща на незрящите хора да могат да четат, е кръстена на Луи Брайл, Рудолф Дизел и известния днес „дизелов“ двигател, Жозеф-Игнаций Гилотин, изобретил гилотината и още много други.

Във футбола, а и в спорта като цяло, рядко се случва някой термин да бъде кръстен на даден играч, но все пак има такива случаи. Такъв е примерът с гениалното „обръщане на Кройф“, или пък изпълнението на дузпа в стил "Паненка". Най-значимият и известен пример на нашето време обаче е „позицията на Макелеле“.

Прочети 'ПОД ЛУПА'

thumbnail.jpg

Клод Макелеле е бивш френски футболист. Кариерата му в мъжкия футбол започва през 1991 година в отбора на Нант, където той остава до 1997 година. Следва един сезон в Марсилия, след което между 1998 и 2000 година Макелеле защитава цветовете на испанския Селта Виго. След два успешни сезона в Испания се появява интерес към французина от страна на Реал Мадрид. Селта обаче оценява своя играч по-високо от това, което предлага „кралския клуб“ и отказва да се раздели с французина. Тогава Макелеле опитва да направи всичко по силите си, за да може трансферът да се осъществи, обявявайки бойкот, изразяващ се в отказ да тренира. Стига се дотам, че агентът на Макелеле - Марк Роджър пуска сигнал в полицията, в който се твърди, че фенове на Селта са атакували колата на неговия клиент. По-късно в своята автобиография агентът разкрива какво всъщност се е случило:

 

За да извием ръцете на Селта пуснахме оплакване в полицията, твърдейки, че фенове на отбора са атакували колата на Макелеле. Но аз бях този, който хвърли камъните по стъклата на автомобила, разбира се с позволението на Клод

В крайна сметка Селта се принуждава да продаде играча за сумата от 14 милиона евро.

 

 

 

 

Престоят на Макелеле в Реал Мадрид продължава 3 сезона, за които може да се каже, че са доста успешни. Той печели два пъти шампионата на Испания, два пъти суперкупата на страната и по веднъж Шампионската Лига, суперкупата на УЕФА и интернационалната купа. Поставен пред защитната четворка, Макелеле е моторът на галактическия Реал. Той върши „черната работа“ за отбора, позволявайки на Зидан, Фиго, Раул и Роналдо спокойно да творят в предни позиции, знаейки че Клод им пази гърбовете. Въпреки че не продава милиони фланелки (както перлите в галактическата селекция на Реал), Макелеле е сред най-важните футболисти в отбора, а голяма част от самите играчи на Реал определят полузащитника като най-добрият и най-важният футболист на този отбор.

 

Окуражен и от своите съотборници, Макелеле иска повишаване на заплатата си, предвид важността му за отбора и фактът, че в сравнение със звездите на Реал, неговата заплата е обидно ниска – 1,5 милиона евро на сезон. Твърди се, че исканата заплата от Макелеле е 3,5 милиона евро - половината от тази на Зидан. Въпросното увеличение не се случва, а обиден от отношението на президента Флорентино Перес, Макелеле изявява желание да си тръгне. Така през лятото на 2003-та година Клод Макелеле напуска Реал Мадрид в посока Челси.

След трансфера, президентът Флорентино Перес атакува французина, заявявайки: „Макелеле няма да ни липсва. Техниката му е на средно ниво, липсват му бързината и умението да преодолява противника с топка в краката, а 90% от подаванията му са настрани и назад. Не може да играе с глава и рядко подава топката на повече от 3 метра

 

На мястото на Макелеле в отбора на Реал Мадрид пристига поредната звездна придобивка - Дейвид Бекъм, който е съвсем друг профил играч и играе на различна позиция от тази на французина. Бекъм е външен полузащитник, а в тази зона вече има един „галактико“ – Луиш Фиго. Тогава Зинедин Зидан прави култовия коментар: „Защо ти е да слагаш още един слой злато върху Бентлито, когато си изгубил двигателя

 

 

 

В своята автобиография, публикувана през 2006 година, Стив Макманамaн определя Макелеле като най-важният и същевременно най-малко оцененият играч в отбора по това време. Капитанът и символ на бялата идея в отбора Фернандо Йеро също критикува Перес за раздялата с Макелеле и начинът, по който президентът се отнася с французина:

 

Аз мисля, че Клод има тази специална дарба, той бе най-добрият играч в отбора с години, но хората просто не забелязваха това, не забелязваха какво върши. Но ако попитате който и да е от тогавашния отбор на Реал Мадрид, всеки ще ви каже - Макелеле беше най-добрият ни играч. Всички го знаехме, всички играчи знаехме, че той е най-важният. Загубата на Макелеле бе началото на края за ерата „Лос Галактикос“. Виждате, че това бе и ново начало за Челси. Той беше основата, ключът и мисля, че това важи и за престоя му в Челси.“

Интересен нюанс в цялата ситуация е, че сред играчите, за които се твърди, че са окуражили Макелеле да поиска подобрен договор са Фернандо Йеро, Фернандо Мориентес и Стив Макманаман. И тримата споделят съдбата на французина и напускат Реал Мадрид още през същия трансферен прозорец.

 

Самият Макелеле дава повече яснота през 2005 година пред Гардиън, твърдейки че не е получил полагащото му се уважение от Флорентино Перес. „Постигнахме устно споразумение, стиснахме си ръцете и аз вярвах, че всичко е уредено. Това беше глупавата ми грешка. Когато си стиснеш ръката с някого трябва да осъзнаваш, че това не значи нищо, ако след това той се отрече от уговорката. Това бе причината за разочарованието ми. Да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че няма проблеми, а след това да ме предадеш и да се отречеш от сделката - не го разбирам.“

 

„Когато изразих желанието си да напусна, хората не разбираха защо. Но това бе от липса на респект, затова поисках от Реал да ме пуснат да си тръгна.“

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Помогни на проекта с дарение

FUN 
FACT !

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719