Хвича Кварацхелия - грузинският диамант в короната на Рубин

публикувано на 28 Октомври, 2021 | Четеш за 14 минути

Грузия едва ли може да се нарече „футболна нация“ в смисъла, който влагаме в това понятие, когато говорим за държави като Англия, Испания, Германия, Франция или Бразилия, а и кавказката страна се появява като самостоятелен субект на световната футболна карта чак през 1990 година. Първият мач на грузинския национален отбор е срещата срещу Литва на 27 май 1990 г. завършила 2:2, а футболният  път  на  кавказците  реално

материал на

Лъчезар Петров

започва след отделянето от Съветския съюз на 9 април 1991 година. Грузинската футболна федерация става член на ФИФА и УЕФА през 1992 г., което позволява на страната да участва в официални мачове и първият такъв идва през 1994 г., когато Грузия губи от Молдова в квалификациите за Евро '96. Любопитното е, че тогава грузинците са в група с Германия и България и завършват на трето място, зад фаворитите, които са горепосочените отбори (наистина имаше времена, когато България бе сред фаворитите за класиране на големи форуми).

Грузия печели пет от мачовете си и губи другите пет, но сред успехите изпъкват 2:1 срещу нашите в Тбилиси и 5:0 срещу Уелс пред 55 000 зрители на стадион „Борис Пайчадзе“ (1). В крайна сметка Грузия не успява да се класира за Евро 96‘, нито за който и да било футболен форум след това, но през годините футболът набира популярност и от страната започват да излизат играчи като Леван Кобиашвили (Фрайбург, Шалке, Херта, 100 мача, 12 гола за националния отбор), Шота Арвеладзе (Аякс, Рейнджърс, АЗ Алкмаар, голмайстор №1 в историята на националния отбор с 26 гола), Георги Кинкладзе (Ман Сити, Аякс, Дарби Каунти), Темур Кецбая (Нюкасъл, Уулвърхямптън), Кахабер „Каха“ Каладзе (Динами Киев и Милан, като с „росонерите“ печели всичко възможно, сега е кмет на Тбилиси).

249721658_7097036967003766_7031920204391512470_n.jpg

Каха Каладзе в ролята на кмет на Тбилиси

През годините грузинската футболна федерация на няколко пъти успява да привлече чуждестранни селекционери, като най-запомнящите се имена дотук са Ален Жирес (2004-2005 г.), Клаус Топмьолер (2006-2008 г.), Ектор Купер (2008-2009 г.) и Владимир Вайс (2016-2020 г.). От споменатите само Вайс се задържа за по-продължителен период, но, очаквано или не, нито един от тях не успява да доближи Грузия до класиране на голям форум.

 

 

Настоящата национална селекция на кавказците отново е водена от чужденец, като сега това е бившият десен бек на Монако и Байерн Вили Саньол, назначен на 15 февруари 2021 г. (2). Грузия е в тежка група за световното в Катар с Испания, Швеция, възраждащата се Гърция и бойкия тим на Косово и Саньол губи 5 от първите си 7 официални мача (загубите стават 7 в 10 срещи, ако включим контролите), но по-генералният проблем е в качеството на състава, където личат само две по-сериозни имена – едното е вратарят на Валенсия Георги Мамардашвили, който започна сезона като титуляр, а другото е Хвича Кварацхелия - звездата на Рубин Казан, надеждата на грузинския футбол и предмета на настоящата статия.

Историята дотук

Тя няма как да е много дълга, защото Хвича е едва на 20 години и футболният му път тепърва започва. Играчът е роден на 12 февруари 2001 г. и съдбата му донякъде изглежда предначертана, защото баща му Бадри е бивш футболист и настоящ треньор, направил име най-вече в Азербайджан, с отбора на Шамкир (един от най-старите и успешни азерски клубове). През сезон 1999-2000 Бадри Кварацхелия става шампион с Шамкир и голмайстор на азерското първенство с 16 гола (3), а година по-късно, в грузинската столица Тбилиси, се ражда Хвича.

Момчето е на 11 години когато се записва в школата на Динамо Тбилиси, най-успешния грузински отбор, и прекарва там следващите пет години. През 2017 г. Хвича подписва първия си професионален договор с родния клуб, за който прави и дебюта си в професионалния футбол, изигравайки 5 мача и вкарвайки 1 гол през същата година. Странно или не, но професионалният му престой в столичния отбор продължава само няколко месеца и на 20 март 2018 г. Динамо го оставя да премине в отбора на Рустави със свободен трансфер. Именно в редиците на този състав Хвича успява да демонстрира първите проблясъци на таланта си и след 18 мача и 3 гола хваща окото на скаутите на Локомотив Москва, където преминава под наем на 15 февруари 2019 г., в средата на сезон 2019/20. По онова време московските „железничари“ са водени от Юрий Сьомин и се борят за титлата, а Хвича дебютира в руския футбол на 10 март 2019 г., когато влиза в 86-та минута срещу Анжи Махачкала като смяна на Джеферсън Фарфан. За Локо младият грузинец се появява общо 10 пъти (всичките като резерва) и вкарва веднъж срещу (запомнете това) Рубин Казан, но столичани не успяват да се преборят за титлата, оставайки на 8 точки зад Зенит. На 1 юли 2019 г. периодът под наем на Хвича изтича, а от Локомотив обявяват, че няма да му бъде предложен постоянен договор, което реално означава, че той напуска клуба. Юрий Сьомин публично изразява разочарованието си от това развитие (според собствените му думи, заради напускането на Хвича са му потекли сълзи), защото счита младия грузинец за изключително талантлив играч (4), а от ситуацията печели Рубин Казан и на 5 юли 2019 г. Кварацхелия подписва 5-годишен контракт с тима от столицата на Република Татарстан.

 

 

Преминаването на Хвича от Динамо Тбилиси в Рустави и от Рустави в Рубин става със свободни трансфери, така че единствените пари, които са платени за него до средата на 2019 г., са 100 000 евро наем, които Локо Москва превежда на Рустави. Към днешна дата цената на грузинския талант се изчислява на 18 млн. евро (5), така че хората в Динамо, Рустави и Локомотив може би съжаляват, защото никой от тези клубове така и не се решава да му предложи по-постоянен и сигурен договор. Обратно, Рубин го взема без пари, дава му шанс и към момента изглежда, че каквото и да се случи в следващите месеци, казанци при всички положения ще спечелят, като предстои да разберем дали ще са само пари от евентуална продажба, или отборът от Казан (с Хвича в състава си) ще успее да постигне нещо и в спортен план.

За да добиете малко визуална представа  :-)

Началото, което продължава – Хвича Кварацхелия в Рубин

В по-философски план, както показва и горното подзаглавие, Хвича Кварацхелия е съвсем в началото на футболния си път, но фактическото начало за него в Казан е повече от любопитно – на 15 юли 2019 г., девет дни след като е подписал договор с Рубин, идва и дебютът му, който е срещу..... Локомотив Москва – тимът, освободил (по-точно не пожелал да задържи) Хвича две седмици по-рано. Във въпросния мач Локо, тогава вицешампион на Русия, повежда в 66-та минута, а като пряка последица тогавашният треньор на Рубин, Роман Шаронов, вкарва в игра Кварацхелия. Идеята е търсене на попадение до края на двубоя и грузинският техничар оправдава доверието, защото изравнява в 76-та минута, едва десет минути след началото на официалния си дебют за клуба от Татарстан. С този гол, освен че носи точка на Рубин, Хвича постига и нещо любопитно – вкарва първия си гол за новия отбор (Рубин) срещу бившия си (Локо), след като сезон по-рано е вкарал първия си гол за Локо срещу Рубин.

 

 

В хода на сезон 2019/20 Хвича записва общо 28 участия във всички турнири за казанци, в които се отчита с 3 гола и 5 асистенции – никак нелоши показатели за 19-годишен играч, при това в отбор, който не се слави с атакуващ и проактивен стил на игра. Може би с оглед именно на тези детайли в края на сезона Кварацхелия печели наградата за най-добър млад играч в руското първенство, а същевременно става и футболист на годината на Грузия.

 

Важен момент в развитието на играча е назначението на опитния Леонид Слуцкий за треньор на Рубин на 19 декември 2019 година, защото именно строго гледащият, роден във Волгоград бивш вратар (6), дава шанс на Хвича през пролетта на 2020 година. Ако през първата половина на сезона грузинецът влиза в повечето случаи като резерва, то в пролетните 11 мача той започва титуляр 10 пъти, пропускайки само една среща и то поради наказание за червен картон. В крайна сметка Кварацхелия завършва сезона със статуса на титуляр, а Рубин остава на десето място в крайното класиране с най-слабата атака в първенството – едва 18 гола в 30 мача.

thumbnail-.jpg
thumbnail.jpg

Пробивът – сезон 2020/21

Вторият сезон на Хвича Кварацхелия в Рубин се явява първи пълен за Леонид Слуцкий в качеството му треньор, а „рубинените“ безспорно стават приятната изненада на първенството – четвърто място в крайното класиране с 53 точки и място в квалификациите за Лигата на конференциите. Голямата разлика в сравнение със сезон 2019/20 е атаката, защото Рубин отбелязва 42 шампионатни гола, което е чувствително и решаващо подобрение, в сравнение с 18-те гола година по-рано. Големият герой за татарстанци като че ли е привлеченият от Оренбург Джордже Деспотович, който бележи 14 гола в шампионата и остава на трето място в голмайсторската листа (зад Дзюба, Азмун и Джордан Ларсон), но Хвича също има основен принос с 4 гола и 8 асистенции в 23 мача (7). Именно това е сезонът, в който започва сериозно да се говори за новия грузински талант, но се появяват и първите проблеми – коронавирус през ноември 2020 г. и контузия на бедрен мускул го принуждават да пропусне общо 6 мача. Но по-важното като че ли е, че статусът му на титулярен ляв атакуващ халф-крило е затвърден, а цената му, респективно и очаквано, се покачва.

 

Настоящият сезон започва добре за Кварацхелия, като той отбелязва първия си гол още във втория кръг срещу Арсенал Тула, а Рубин стартира с три поредни победи. За съжаление в края на август грузинецът получава нова мускулна контузия и пропуска срещите с Химки и Краснодар, от които тимът му взема само 1 точка. Завръщането му срещу Урал на 13 септември съвпада с най-убедителната победа на Рубин дотук през сезона (4:0), а Хвича допринася с асистенция, но очевидно не е напълно възстановен, защото в следващите три срещи Слуцкий го вади около 65-та минута. В последния засега шампионатен мач, срещу Локо Москва на 16 октомври, Хвича остава на терена пълните 90 минути, което може би е индикация, че здравословните му проблеми са преодолени. Ако е така, оттук до края на сезона би трябвало да видим постепенно връщане на формата и подобряване на статистическите му показатели, а в края на май догодина, кой знае, може би и трансфер в западноевропейски клуб. Хвича има договор с Рубин до лятото на 2024 г., но цената от 18 млн. евро не е непосилна дори за средно ниво западноевропейски клубове, а кандидати (както ще видим малко по-надолу) не липсват.

 

 

Историята в националния отбор

Хвича Кварацхелия се оказва безспорен талант, колкото и да не им се вярва на треньорите и скаутите на Динамо Тбилиси и Локомотив Москва (изключваме Юрий Сьомин, който, както видяхме, е проливал сълзи заради напускането му), и в този смисъл не е учудващо, че има мачове за всички младежки формации на Грузия. В отбора до 17 години той играе 21 мача и вкарва 15 гола, в този до 19 години записва 7 мача и три гола, а за младежите до 21 години има 2 срещи с един гол. Показателите му за последната възрастова формация може би щяха да са далеч по-високи, но талантът му прави така, че на 7 юни 2019 г. Хвича дебютира направо за мъжкия отбор на Грузия, в мач срещу Гибралтар.

 

Първият му гол с националната фланелка идва на 14 октомври 2020 г. в Лигата на нациите срещу Северна Македония, а най-успешният му засега мини-период е 28-31 март 2021 г., когато бележи последователно срещу Испания в Тбилиси и срещу Гърция в Солун. До момента Хвича има 8 мача и три гола за страната си, а статусът му на звездата на сегашния грузински тим е безспорен, колкото и конкуренцията, за голямо съжаление на Вили Саньол, да не е особено голяма.

Участваш ли в ИГРАТА на мисляФУТБОЛ ?!?

ИГРАТА е ежеседмична надпревара за футболни познавачи

(и ентусиасти), в която атакуваме най-интересните 8 мача на уикенда: прогнози за точен резултат, знак, първи голмайстор и под/над 2.5 гола

Включи се тук!

light-bulb-2-512.png

Пост, стил на игра и слабости

Като позиция на терена Хвича номинално е ляв атакуващ полузащитник/крило, но може да играе, сравнително успешно, и на десния фланг. Въпросът е, че силният му крак е десния и в този смисъл е по-полезен и опасен на левия фланг, откъдето може да пресича директно навътре към вратата по диагонал, или да дриблира успоредно на границата на наказателното поле. От тази гледна точка грузинецът е пример за т.нар. „Inverted Winger“, в превод „обърнато крило“ – играч със силен десен крак, който играе на левия фланг (примери в това отношение са Ансу Фати, Маркъс Рашфорд и Неймар, а за обратното, силен ляв крак на десния фланг – ранния Лео Меси, Ариен Робен, Мейсън Грийнууд).

Като стил на игра Хвича не се отличава особено от това, което правят всички останали Inverted Wingers – получава топката на фланга и опитва да пресече навътре, към дъгата на наказателното поле и прословутата „Зона 14“. Ако това не се получава по една или друга причина, втората опция е дрибъл към аутлинията, след което търсене на пас или центриране, като последното се случва рядко. Въпросът не опира толкова до стила му на игра, а до качествата и до начина, по който прави иначе простичко звучащите движения. Защото Хвича е един от най-техничните играчи в руското първенство при всичките бразилци, които понастоящем се състезават там, а що се касае до контрола му върху топката, той е сравняван с Лионел Меси и в специална статия е наречен „Ослепителният мъничък танцьор на Рубин“ (Rubin’s dazzling tiny dancer) (8). Заглавието едва ли е докрай удачно, защото Хвича е висок 1.83 м, но именно дрибълът е най-силната черта в играта му и неслучайно скаутите на небезизвестната игра Championship Manager 2001/02 са му дали оценка за дрибъл 22 (формално точкуването на качествата е ограничено до 20). Имено заради умението си да контролира топката на скорост и да сменя посоките Хвича е наричан и „Грузинският Меси“ (9) (въпреки че дори не играе с ляв крак), а техническият му арсенал се допълва от бързина (има нелоша крачка) и техника (имам предвид техника на място, често свеждана до трикове).

 

 

Голмайсторският му нюх също не е лош за 20-годишен флангови играч и най-вероятно ще се подобри с годините и увеличаването на изиграните мачове, макар че основната работа на крилата, поне на теория, не е да вкарват голове. Разбира се, ако премине в западноевропейски клуб това ще се превърне в една от многото му основни функции и задачи на терена, но засега като че ли по-важно изглежда да асистира за голове и да осигурява острота в играта на Рубин, което той прави доста добре.

Като слабост се откроява недостатъчно добрата му игра във фаза „защита“, като тук не става въпрос толкова за защитни навици, които той, като атакуващ играч, няма как да има, а за нещо по-различно и свързано по-скоро с характера – Хвича не показва голямо желание да действа във фаза „защита“, т.е. когато Рубин изгуби топката. При бавните преходи и преливане на отборите в руския шампионат това не изглежда голям проблем, защото в повечето случаи се намира кой да го покрие, но ако премине в силен западен отбор няма как да „избяга“ от играта в отбрана – за отборите от водещите европейски първенства пренареждането за секунди не е пожелателно изискване, а императив, от който зависи в голяма степен дали ще постигаш резултати или не.

249968719_7097343526973110_7413251323286890664_n.jpg

Очаквания за бъдещо развитие

Трудно може да се даде еднозначен отговор, защото, както съм писал и в други статии за млади играчи (Педро Гонсалвеш, Сардар Азмун, Шапи Сулейманов, Жоао Феликс), списъкът с провалени (нереализирани) таланти е почти толкова дълъг, колкото и този с успелите да развият потенциала сиАз освен това съм слаб в сфери като пророчества и гадателство, затова, като за финал, ще изложа предпоставките, от които ще зависи дали след 10 години ще говорим за Хвича като за „успял“ или „неуспял“ талант.

 

 

Първата са контузиите, по-точно късмета да се опазиш от такива. Защото, колкото и талант да има даден играч (а грузинецът има много), ако не играе постоянно заради контузии, той просто няма как да се утвърди в толкова конкурентен свят, колкото е този на футбола. Примерите в това отношение, за съжаление, са твърде много и сега без всякакво напрягане се сещам за играчи като Ибрахим Афелай, Абу Диаби, Усман Дембеле. През миналия сезон Хвича пропусна последните 4 мача заради контузия на бедрен мускул, а през този още два, пак заради мускулна контузия, но все пак засега не изглежда като да има прекомерна склонност към травми.

 

 

Другата предпоставка е стилът на игра, който ще изповядва евентуалният му нов отбор, т.е. дали ще е проактивен и атакуващ, или реактивен и контраатакуващ. В интерес на истината, засега Кварацхелия се справя добре в Рубин, който, въпреки осезаемото подобрение в броя отбелязани голове през миналия сезон в сравнение по-предишния (42 срещу 18), не се слави като най-атакуващия състав в руската Премиер лига. Има и такива футболисти, които са толкова талантливи, че могат да играят еднакво добре при коренно различни стилове и модели на игра, но за Хвича е рано да се каже дали попада в тази категория или не.

 

 

 

 

 

Най-сигурното нещо за момента е, че талантът и възможностите му изглежда са на ръба да надскочат амбициите на Рубин, макар съставът от Татарстан да е двукратен шампион на Русия от близкото минало. В този смисъл може да се очаква трансфер в западен клуб, евентуално през юли 2022 г., а сред възможните дестинации през последните шест месеца се споменават Ювентус, Байерн Мюнхен (10), Тотнъм и Милан (11). Дали в действителност ще отиде в някои от тези отбори или в друг, за който слуховете мълчат, предстои да видим, но едно е сигурно – Хвича Кварацхелия е най-добрият грузински футболист от времената на Шота Арвеладзе, Георги Кинкладзе, Каха Каладзе, Леван Кобиашвили и Тимур Кецбая. Дали ще успее, по тяхно подобие, да направи следващата крачка, е въпрос за бъдещето, а междувременно за нас остава да хвърляме по един поглед на мачовете на Рубин в руското първенство.

Източници:

(1) Wikipedia.org, UEFA Euro 1996 qualifying Group 7, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/UEFA_Euro_1996_qualifying_Group_7 (accessed 19 October 2021)

(2) Anadolu Agency (AA), Georgian national football team hires Sagnol as coach, 16 February 2021, available at: https://www.aa.com.tr/en/sports/georgian-national-football-team-hires-sagnol-as-coach/2146117 (accessed 19 October 2021)

(3) PremierLeague.ru (ENG), Meet Khvicha Kvaratskhelia: Who is Rubin’s dazzling tiny dancer?, 24 October 2020, available at: https://eng.premierliga.ru/news/rfpl/news_25772.html (accessed 19 October 2021); Wikipedia.org, Badri Kvaratskhelia, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/Badri_Kvaratskhelia (accessed 19 October 2021)

(4) Championat.com, Сёмин: из-за ухода Кварацхелии из «Локомотива» у меня потекли слёзы, 1 July 2029, available at: https://www.championat.com/football/news-3793843-sjomin-iz-za-uhoda-kvarachelii-iz-lokomotiva-u-menja-potekli-sljozy.html (accessed 19 October 2021)

(5) Transfermarkt.com, #21 Khvicha Kvaratskhelia, n.d., available at: https://www.transfermarkt.com/khvicha-kvaratskhelia/profil/spieler/502670 (accessed 19 October 2021)

(6) Леонид Слуцкий започва футболната си кариера като вратар в отбора на Звезда Городище (несъществуващ понастоящем тим някога базиран във Волгоград), но изиграва едва 13 мача, преди да прекрати кариерата си на 19-годишна възраст. Причината сякаш е извадена от анекдот или от комедиен сериал – Слуцкий контузва непоправимо коляното си, след като пада от дърво, спасявайки котка. Впоследствие, както самият той обяснява, става герой в селото, защото спасява котката, но травмата води до край на кариерата му.

(7) Wikipedia.org, 2020–21 FC Rubin Kazan season, n.d., available at: https://en.wikipedia.org/wiki/2020%E2%80%9321_FC_Rubin_Kazan_season (accessed 19 October 2021)

(8) PremierLeague.ru (ENG), Meet Khvicha Kvaratskhelia: Who is Rubin’s dazzling tiny dancer?, 24 October 2020, available at: https://eng.premierliga.ru/news/rfpl/news_25772.html (accessed 19 October 2021)

(9) OldJuve.com, Juventus Transfers: Who is Khvicha Kvaratskhelia?, April 2021, available at: https://oldjuve.com/2021/04/14/juventus-transfers-khvicha-kvaratskhelia/ (accessed 19 October 2021)

(10) OldJuve.com, Juventus Transfers: Who is Khvicha Kvaratskhelia?, April 2021, available at: https://oldjuve.com/2021/04/14/juventus-transfers-khvicha-kvaratskhelia/ (accessed 19 October 2021)

(11) TBRFootball.com, ‘Not a single offer’: Transfer chief makes damming statement on £21m Tottenham target, September 2021, available at: https://tbrfootball.com/not-a-single-offer-transfer-chief-makes-damming-statement-on-21m-tottenham-target/ (accessed 19 October 2021)

хареса ли ти статията ?

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !