Клубовете с уникална трансферна политика

публикувано на 29 Октомври, 2021 | Четеш за 7 минути

По принцип, трансферната политика на повечето футболни отбори може да се раздели на 2 вида. Едната е да се купуват звезди, с които да се преследват мигновени успехи, подобно на „Реал” (Мадрид) и „Байерн” (Мюнхен). Другата е развитието на млади таланти с цел печалба, а като пример можем да посочим „Борусия” (Дортмунд) и амстердамския „Аякс”.

материал на

Ивайло Младенов

Разбира се, там някъде са и родните клубове, чиято политика се основава на науката и най-вече ентропията и Брауновото движение или иначе казано - абсолютен хаос. За щастие, не те са обект на нашето внимание. В днешната статия ще се спрем на клубове, които са изградили невероятни, дори леко странни за днешния свят изисквания за играчите, които могат да бранят клубните им цветове. Ето ги и тях:

Атлетик (Билбао)

Баският клуб от „Сан Мамес” е може би най-популярният пример за уникална трансферна политика. В основата й е така наречената „cantera” – практиката да се предлагат договори само на играчи, които са родени или израстнали в даден регион. Макар клубът да е основан от английски работници и да носи необичайното за Испания име 'Атлетик', а не Атлетико, за клубът могат да играят само баски играчи. Това обаче не пречи на „лъвовете” да са третият най-успешен отбор в испанския футбол, с 8 титли и 23 национални купи.

Тайната на сравнително силния тим (въпреки строгата рестриктивна политика) е в отличната школа и добрата работа на скаутското им звено. От школата на „Атлетик” са излязли играчи като Фернандо Йоренте, Андони Гойкоечеа, Маркел Сусаета, Андони Ираиола, Унай Симон, Андони Субисарета, Кепа Арисабалага, Асиер дел Орно и Аймерик Лапорт. Наградата за голмайстор в Примера Дивисион пък носи името „Пичичи” – прякорът на Рафаел Морено, също възпитаник на „Атлетик” Билбао. Впечатляващо, а?

Любопитен факт е, че другият известен баски клуб – „Реал” (Сосиедад) също следва подобна политика, но през 1989 година (с трансфера на Джон Олдридж от „Ливърпул”) клубът прекъсва близо 80-годишна традиция.

san-mames-athletic.jpg

Индиън Ароус

Напълно нормално е да не сте чували за този отбор, тъй като във втората по население страна в света най-популярният спорт е крикет, а и нека бъдем честни - ако не беше краткият престой на Бербатов там, нямаше как да сме сигурни, че там се играе организиран футбол.

 


Познат още като Палиън Ароус, отборът е основан през 2010 г., след като шефовете на местната футболна централа забелязват, че младите индийски играчи почти не получават игрово време.

Поради липса на пари, клубът от крайбрежния град Вашку да Гама временно прекратява дейност през 2013 г., но през 2017 г. се възражда и стабилизира под ръководството на Индийската футбола централа. Състезаващ се вече под името Индиън Ароус, отборът е редовен участник в местната първа дивизия. Макар и често да завършва в дъното на таблицата, клубът е доста уважаван от индийските фенове, тъй като средната възраст на играчите рядко надвишава 20 години.

Чертаново (Москва)

Руският футбол е изградил репутацията си основно чрез отборите от 2 града – Санкт Петербург и Москва. Докато в балтийския град неоспорим властелин е „Зенит”, то в столицата има множество силни клубове като „Спартак”, ЦСКА, „Динамо”, „Локомотив” и дори „Торпедо”.

Нямайки финансовия ресурс да се бори с московските грандове, за малки отбори като „Чертаново” има само един вариант и той е развитието на талантите от школата. Основната идея на отбора от московските предградия е да търси деца между 6 и 17 години, а в отбора да има максимум 5-ма играчи над 23-годишна възраст. Освен това, играчите от клуба могат да играят в официални мачове само ако са били част от тима през последните 2 години. Разбира се, това означава, че клубът няма възможността да е особено конкурентен на останалите, като най-големият им успех е участието във второто ниво на руския футбол през сезон 2017/18.
 


Алтънорду

Макар Измир да е третият по население град в Турция (над 4 милиона жители), градът на брега на Егейско море няма големи традиции във футбола. Баскетболът е доминиращия спорт в града, а Алтънорду е популярен със своята легенда Саит Алтънорду. Той прекарва цялата си активна кариера (27 години) в клуба, като дори сменя фамилията си на името на футболния клуб.

 

 

Всичко се променя с идването на президента Сеит Озкан, който си поставя за цел през 2019/20 клубът да е част от Суперлигата (най-високото ниво в турския футбол), а до сезон 2023/24 да се класира за евротурнирите. Е, към момента клубът е заседнал във второто ниво в Турция, но пък школата работи отлично, а пример за нейното качество за Ченгиз Юндер и Чаглар Союнчу.

ФК Пакши

Родината на Пушкаш, Кочиш и Джуджак е следващата ни дестинация. Макар да е основан в средата на миналия век, отборът от град Пакши участва в елита на унгарския футбол едва през 2006 г. Това обаче е разбираемо, имайки предвид, че за отбора имат право да се състезават само и единствено унгарци.

 

 

През последните години обаче, „зелено-белите” от града с единствената АЕЦ в Унгария са в период на възход. Макар често да завършва в средата на класирането, през сезон 2010-11 година „атомните” завършват на второ място и участват в Лига Европа, където отстраняват андорския „Санта Колома” и норвежкия „Трьомсо”, преди да отпаднат от шотландския „Хартс”. През изминалия сезон 2020-21 пък „Пакши” отбелязват рекордните 76 гола в първенството, 22 от които на голмайстора на първенството Янош Хан.

 

 

Депрортиво де Гуадалахара


„Депортиво де Гуадалахара” или просто „Чивас” е отбор, който според множество проучвания се радва на подкрепата на почти половината от мексиканските фенове. Това отчасти се дължи на факта, че „козите” (както е прякора на отбора) са един от най-успешните клубове в страната със своите 12 титли, 4 купи на Мексико и 2 триумфа в Шампионската лига на CONCACAF.

 

 

Основната причина, може би, обаче е клубната политика - от основаването на клуба през 1906 до ден днешен, за тях са се състезавали единствено мексиканци. За период от над 1 век, множество легендарни мексикански футболисти са записали името си в историята на клуба. Сред тях са Омар Браво, Марко Фабиан, Карлос Салсидо и разбира се, Хавиер Ернандес-Чичарито. През 2013 година на проби пристига Ерик Авия, който макар и с мексикански корени е роден в Сан Диего, Калифорния. Това предизвиква известно недоволство сред по-крайните привърженици, но за тяхно щастие до трансфер не се стига.
 

 

 

 

 

 

 


Бонус:  Бейтар (Йерусалим)
 

Като израелски тим, привържениците на „Бейтар” Йерусалим са предимно евреи и е абсурдно, че голяма част от тях са… ами, расисти. Поради многогодишния конфликт в Близкия изток, не само че за клуба никога не е играл футболист от арабски произход, но всеки мюсюлманин в клуба е посрещан изключително враждебно. Ето и откъс от статията ни за най-расистките клубове в света (която можете да прочетете тук).
 

"Ние сме най-расисткият клуб на планетата", пеят с гордост и пълно гърло тълпите с жълто-черни шалчета.

Стадионът, с някак по детски романтичното име "Теди", е всичко друго, но не и романтично място. 'Не на арабите в ,,Бейтар”' е плакат, който виси от Източната трибуна на стадиона. Най-голямата ултрас група на израелския клуб, ,,Ла Фамилия”, а и множество от ръководните лица на високи постове са тясно свързани с ,,Иргун” – полувоенно формирование, свързвано с множество кървави операции в Палестина. Техните виждания за ,,чиста идея” са толкова крайни, че дори играчите на Бейтар, които са тъмнокожи или мюсюлмани, са обиждани и презирани от феновете на клуба от Йерусалим.

През 1989-та година таджикът Горам Ажоев е приет изненадващо спокойно при трансфера си в клуба, но никога не получава аплодисменти или скандирания от страна на феновете, именно заради своята религия. През 2004-та, Бейтар подписва с едва втория мюсюлманин в историята си – нигериеца Ибрахим Ндала. След трансфера си африканеца попада в истински ад - той не може нито да тренира нормално, нито да се прибере у дома, без да е атакуван с думи, ругатни или плют от запалянковци, принадлежащи към ,,Ла Фамилия“. Тръгва си след пет мача и споделя:

"Това е най-ужасното време в живота ми - крещяха в лицето ми, че съм боклук. "Арабско копеле, върви си у дома", викаха. И то феновете на моя отбор! Никога и никъде не съм виждал такава омраза."

хареса ли ти статията ?

'последвай' автора !

Пълен боклук :(Не особено...СредноДа, донякъдеДа, много!
Брой посетители:

Мнението ТИ е важно !

Коментирай, сподели

Новите неща директно
в пощата ти !

Готово !

(благодарим за доверието)

Помогни на проекта

patreon-icon-png-29.png

follow us  >

  • mislqFUTBOL at Instagram
  • mislqFUTBOL at Twitter
  • mislqFUTBOL at YouTube
103462909_4092336437473849_3811584340719

Първият международен футболен мач,

признат от ФИФА, е двубоят между Англия и Шотландия, игран на 30 ноември 1872 г.

 

Срещата е
наблюдавана от 4 000 зрители и завършва при нулево равенство

FUN
  FACT !