ФК Пакши

​

Родината на Пушкаш, Кочиш и Джуджак е следващата ни дестинация. Макар да е основан в средата на миналия век, отборът от град Пакши участва в елита на унгарския футбол едва през 2006 г. Това обаче е разбираемо, имайки предвид, че за отбора имат право да се състезават само и единствено унгарци.

 

 

През последните години обаче, „зелено-белите” от града с единствената АЕЦ в Унгария са в период на възход. Макар често да завършва в средата на класирането, през сезон 2010-11 година „атомните” завършват на второ място и участват в Лига Европа, където отстраняват андорския „Санта Колома” и норвежкия „Трьомсо”, преди да отпаднат от шотландския „Хартс”. През изминалия сезон 2020-21 пък „Пакши” отбелязват рекордните 76 гола в първенството, 22 от които на голмайстора на първенството Янош Хан.

 

 

​

​

​

Депрортиво де Гуадалахара

„Депортиво де Гуадалахара” или просто „Чивас” е отбор, който според множество проучвания се радва на подкрепата на почти половината от мексиканските фенове. Това отчасти се дължи на факта, че „козите” (както е прякора на отбора) са един от най-успешните клубове в страната със своите 12 титли, 4 купи на Мексико и 2 триумфа в Шампионската лига на CONCACAF.

 

 

Основната причина, може би, обаче е клубната политика - от основаването на клуба през 1906 до ден днешен, за тях са се състезавали единствено мексиканци. За период от над 1 век, множество легендарни мексикански футболисти са записали името си в историята на клуба. Сред тях са Омар Браво, Марко Фабиан, Карлос Салсидо и разбира се, Хавиер Ернандес-Чичарито. През 2013 година на проби пристига Ерик Авия, който макар и с мексикански корени е роден в Сан Диего, Калифорния. Това предизвиква известно недоволство сред по-крайните привърженици, но за тяхно щастие до трансфер не се стига.
 

 

 

 

 

 

 

Бонус:  Бейтар (Йерусалим)
 

​

Като израелски тим, привържениците на „Бейтар” Йерусалим са предимно евреи и е абсурдно, че голяма част от тях са… ами, расисти. Поради многогодишния конфликт в Близкия изток, не само че за клуба никога не е играл футболист от арабски произход, но всеки мюсюлманин в клуба е посрещан изключително враждебно. Ето и откъс от статията ни за най-расистките клубове в света (която можете да прочетете тук).
 

​

"Ние сме най-расисткият клуб на планетата", пеят с гордост и пълно гърло тълпите с жълто-черни шалчета.

​

​

Стадионът, с някак по детски романтичното име "Теди", е всичко друго, но не и романтично място. 'Не на арабите в ,,Бейтар”' е плакат, който виси от Източната трибуна на стадиона. Най-голямата ултрас група на израелския клуб, ,,Ла Фамилия”, а и множество от ръководните лица на високи постове са тясно свързани с ,,Иргун” – полувоенно формирование, свързвано с множество кървави операции в Палестина. Техните виждания за ,,чиста идея” са толкова крайни, че дори играчите на Бейтар, които са тъмнокожи или мюсюлмани, са обиждани и презирани от феновете на клуба от Йерусалим.

​

​

През 1989-та година таджикът Горам Ажоев е приет изненадващо спокойно при трансфера си в клуба, но никога не получава аплодисменти или скандирания от страна на феновете, именно заради своята религия. През 2004-та, Бейтар подписва с едва втория мюсюлманин в историята си – нигериеца Ибрахим Ндала. След трансфера си африканеца попада в истински ад - той не може нито да тренира нормално, нито да се прибере у дома, без да е атакуван с думи, ругатни или плют от запалянковци, принадлежащи към ,,Ла Фамилия“. Тръгва си след пет мача и споделя:

​

"Това е най-ужасното време в живота ми - крещяха в лицето ми, че съм боклук. "Арабско копеле, върви си у дома", викаха. И то феновете на моя отбор! Никога и никъде не съм виждал такава омраза."